Китайската червена аристокрация
Китайската червена аристокрация / снимка: Reuters

Западните медии много пишат за червените принцеси и принцове - второто и трето поколение на партийните династии. В Китай това е тема табу. Гражданите, които живеят със средно 3300 долара годишно, не бива да знаят как живеят семействата на техните ръководители . . .

Дебютът на червените принцеси

Ежегодният бал на дебютантките в парижкия хотел "Крийон" е стара традиция на аристокрацията, преживяла и Френската революция, и гилотината. Това е денят, в който във висшето общество влизат 24 млади жени от най-високопоставени семейства. През 2009 г. на този бал редом с племенницата на принцеса Даяна се появи 17-годишната Жасмин Ли. Дъщеря на члена на Политбюро на Китайската комунистическа партия Цзя Кинли, четвърти в йерархията. Облечена бе от Диор, парфюмирана от Каролина Ерера. Жасмин Ли бе наречена червената принцеса на Китай.

Не й отстъпва по красота и 23-годишната Чън Сяодан. Правнучката на Чън Юн, съратник на Мао Цзедун, бе облечена от Оскар де ла Рента, информира тайванската интернет страница "WantChinaTimes". На парижкия бал на дебютантките през 2006 г. тя бе призната за най-привлекателната, макар че на бала танцува и известната с красотата си италианска принцеса Констанца. Най-добрата партия в Китай се показваше често със сина на важния партиен секретар Бо Силай. Скъса с него, когато през март се разбра, че майка му е убила своя бизнес партньор от чужбина.

Децата на китайските управници не знаят много за страната си. Те растат в правителствения квартал, возят ги шофьори. Като по-млади по-добре опознават Хонконг и Ню Йорк, отколкото Пекин.

Е Минцзъ, внучка на генерала от Китайската народоосвободителна армия, днес известен в Пекин моден дизайнер, като дете е пътувала из Китай с частния самолет на дядо си. Била убедена, че самолетите са направени само за по двама-трима пътници.

Милиардните богатства на партийните династии

Втората след САЩ световна икономика, наричана днес често Чайна Инкорпорейтед, е своего рода семейно предприятие с партийни династии начело.

Мао е разстрелвал буржоата, но трийсет години след смъртта на Председателя децата и внуците на неговите другари са начело на държавните банки, фондове и концерни. Това са собствениците на Народна република Китай, които с партийна значка на ревера са натрупали състояния за милиарди и са си поделили страната.

Най-големият им коз е тяхната фамилия. Децата на партийните ветерани, наричани принцове, често служат като посредници в общуването със световните концерни и богатите инвеститори, на които помагат да влязат на китайския пазар.

Официално обаче заплатата на министъра е само около 22 000 долара годишно; на съпругите и децата им е позволено да се занимават с бизнес, но при условие че няма да се възползват от поста на главата на семейството. Но те правят точно това.

Семейството на Ли Пън, "пекинския касапин", който през 1989 г. прати танкове срещу протестиращите студенти на площад "Тянанмън", контролира енергетиката. Също толкова влиятелен е кланът на бившия лидер Цзян Цзъмин.

През юни цензурата блокира страницата на британската агенция Блумбърг, която беше пресметнала състоянието на семейството на бъдещия водач на страната. Самият Си Цзинпин е представян като олицетворение на спартанския начин на живот. Живее в служебен апартамент, използва служебна кола и не се стреми към удобства. Но състоянието на семейството му според Блумбърг е почти 2 милиарда долара: 376 милиона в акции, 18-процентов (среден) дял в дружество за добив на редки метали, който струва 1,7 милиарда долара, и дялове, възлизащи на около 20 милиона долара в търгувана на борсата хайтек фирма.

Това не пречи на Си да призовава за борба с корупцията. "Внимавайте със съпругите, децата, роднините, приятелите и персонала. Ще се закълнете, че няма да използвате властта за лична изгода", казваше той още през 2004 г.

Изучилият се в Америка Вън Юнсън, наричан още Уинстън Вън, синът на премиера Вън Цзябао, е бизнесмен. След като завършва американския Северозападен университет (Northwestern University) неуспешно опитва да си намери работа в банката "Морган Стенли" в Хонконг. Не се отчайва, връща се в Пекин и събира един милиард долара от западни инвеститори, за които името му е гаранция. Основава най-големия частен китайски инвестиционен фонд Ню Хорайзън Кепитал (New Horizon Capital).

С бизнес се занимава и 38-годишният Ху Хайфън, син на Ху Цзинтао, който контролира 20 акционерни дружества, собственост на университета Цинхуа (китайските висши училища днес се занимават и с бизнес). Заради него отделът за пропаганда на ЦК препоръча да не се разгласяват сведения за разследване на корупция в едно от дружествата в Намибия.

Внукът на бившия ръководител Цзян Цзъмин основа частен инвестиционен фонд Boyu Investment Advisory. Негови съдружници са финансисти от Хонконг.

Принцовете на световните финанси

Червените принцове се чувстват в света на световните финанси като риба във вода. С американската си магистратура по бизнесадминистрация (в Китай вадят и партийните си книжки) работят на Уолстрийт и се движат в международни среди.

Някои се местят отвъд океана. Американски гражданин е Джефри Ли, вторият син на покойния член на Политбюро Ли Жуйхуан. Единайсет години той е работил за семейство Прицкър, едно от най-богатите в Америка, като съветник и член на управителния съвет.

Американски паспорт има и единственият внук на бащата на реформите Дън Сяопин. Той никога не могъл да приеме факта, че внукът му, който си сменил името и работи на Уолстрийт, е предпочел Америка пред Китай.

Но тези, които продължават да живеят зад Великата китайска стена, не се лишават от нищо.

"Ще организираме поло за китайската публика", чул репортер на "Уолстрийт джърнъл", поканен в нов клуб в предградие на Пекин. Откривал го внукът на бивш вицепрезидент, аржентински жокеи обяздвали внесените от чужбина коне. "Е, може да не е за цялата публика, онзи там е генералски син, а дядото на онзи е бил кмет на Пекин".

Когато червените принцове пътуват в чужбина, щедро харчат пари. Наслаждават се на петзвездни хотели, в които персоналът говори китайски, пазаруват в маркови магазини.

Цензурата се старае да сваля от интернет съобщенията за тях. Като тези например за сина на бившия заместник-председател на страната и внук на генерала от Китайската народноосвободителна армия, който си купил в Австралия имение с изглед към морето за 32,4 милиона долара. Поискал да му разрешат да разруши столетна къща, защото планирал на нейно място да си построи нова с два басейна, свързани с каскада . . .

Плейбоят, синът на секретаря

Но в ерата на интернет и на глобализацията е по-трудно да се скрият такива издънки. Най-големи скандали сега предизвиква най-младото поколение на висшата номенклатура, хун сандай (третото червено), смятано за изключително разглезено.

Миналата година се вдигна шум около 23-годишния Бо Гуагуа и по-скоро около червеното му ферари. Синът на тогавашния партиен секретар на Чунцин (33-милионна конгломерация на река Янцзъ) Бо Силай, който през пролетта бе отстранен от поста, когато избухна скандалът с жена му, обвинена в убийство на британски бизнесмен, отишъл с това ферари да вземе дъщерята на американския посланик в Пекин. Облечен в смокинг, той я водил в модерен бар. Когато снимката на колата се появи в интернет, китайците се питаха как при скромната заплата от 19 000 долара годишно - толкова получаваше баща му - е било възможно да се купи такава скъпа кола.

Защото Бо младши уверяваше, че взел ферарито на заем. Питал бил приятелите си чужденци защо китайците да не могат да имат своите Кенеди. Оплаквал се от лицемерието на партийните дейци, които се преструват, че служат на държавата в името на идеологията, без да мислят за парите.

Пример за това лицемерие може да бъде и собственият му баща. Бо Силай, осъзнавайки духовната празнота в Китай, искал да помогне, като организира конкурси за революционни песни и рецитиране на цитати от Мао. Но сина си изпратил в Хароу, частно училище за деца на английски лордове. Синът останал след това в Англия и следвал в Оксфорд. На снимка, обиколила интернет, той е гол до кръста, с вратовръзка, прегърнал две колежки, които са доста неглиже.

Също като много от наследниците на китайските партийни секретари, и Бо Гуагуа е учил в Харвард. Една година в престижното Училище по държавна администрация "Дж. Кенеди" струва 71 000 долара. Общо следването в чужбина на Бо младши трябва да е струвало 600 000 долара. Откъде семейството е имало толкова пари?

Точно тези въпроси китайските ръководители искат да избегнат на всяка цена преди есенния конгрес на партията.

Бо Гуагуа уверява, че е получавал стипендия и че му е помагала майка му, която е имала частна юридическа кантора.

Не се знае къде е днес Бо младши (вече не е в Оксфорд). Дали е поискал от американските власти политическо убежище, както пише "Дейли телеграф". Във Фейсбук той само моли да му бъде позволено спокойно да си довърши следването.

Наближава Осемнадесетият конгрес на ККП

Според германската агенция ДПА Осемнадесетият конгрес на Китайската комунистическа партия ще се състои от 22 до 25 октомври. Защото ДПА е проверила, че пекинската полиция не издава разрешителни за организиране на по-големи събития през този период. Датата на конгреса, който ще потвърди промените в партийното ръководство, се пази в тайна. В конгреса ще участват 2270 делегати от цялата страна, включително от Тайван, който Китай смята за своя провинция. Очаква се, че ръководството, което е на власт от десет години, начело с 69-годишния партиен и държавен ръководител Ху Цзинтао, ще се оттегли. Негов приемник ще стане вицепрезидентът, 59-годишният Си Цзинпин. Ще бъде избран и нов състав на Политбюро на ККП и на 9-членния му Президиум, колективния ръководен орган на страната. (БТА)