Кръстосвайки улиците на Торонто миналата седмица, видях лъскав джип с британското знаме, развяващо се на прозореца от едната страна и с германското от другата. Вероятно това е било канадско семейство със смесен британско-германски произход, привърженик и на двата отбора на Световното първенство. Малко след това видях кола с португалското знаме от едната страна и италианското от другата. Хрумна ми, че тези две картини доста добре обобщават това, което се опитваме да постигнем в Европа след Втората Световна война. Добре дошли в Европейския съюз - в Канада.
Всъщност защо Европейският съюз да не покани Канада да се присъедини на часа? В повечето отношения това би било много по-лесно присъединяване отколкото Украйна, да не говорим за Турция. Канада с лекота изпълнява т.нар. критерии от Копенхаген за членство в ЕС, в това число демократично управление, върховенство на закона, добре регулирана пазарна икономика и зачитане на правата на малцинствата /Канада е световен лидер в тази област/. Канада е богата, така че ще бъде ценен източник на средства за европейския бюджет в момент, когато ЕС приема голям брой по-бедни държави. Една от главните слабости на Европа са разногласията между британците и французите, но двамата
исторически съперници незабавно ще постигнат единодушие по въпроса за присъединяването на Канада. Англоговорящата част на северноамериканската страна ще подсили англофоните в ЕС, а Квебек - франкофоните.
Да разгледаме списъка с нещата, за които мнозина европейци смятат, че са най-характерни за тях и ги отличават от САЩ. Ние европейците вярваме, че свободният пазар трябва да бъде укротен от ценностите на социалната справедливост, солидарността и всеобхватността, осъществени чрез силна социална държава. Нямаме смъртно наказание. Вярваме, че военната сила трябва да се употребява в краен случай и в съответствие с международното
право. Подкрепяме международните организации. Обичаме мултилатерализма и презираме едностранните действия. Склонни сме да мислим, че мъжете и жените трябва да могат да живеят повече или по-малко както и с когото им харесва, независимо от пола и сексуалната ориентация. Гордеем се с нашето разнообразие. Добре дошли в Канада.
Погледнете по-отблизо социологическите проучвания и ще забележите няколко отличителни белега. Канадците все още са склонни да отдават малко повече значение на увереността в себе си отколкото европейците. Канадците са склонни да бъдат малко по-религиозни от повечето европейци, макар не повече от поляците и украинците. По-важното е, че тяхната нагласа към имиграцията и етническите малцинства е по-положителна от тази на повечето
европейци. Но тези различия в нагласите могат лесно да се превъзмогнат в широкия спектър на ЕС днес, като канадският стил в подхода към имиграцията и етническите малцинства ще окаже положително влияние върху Европа.
Добре де, знам, че това няма да се случи. След като каза "да" на Турция, Брюксел трудно ще намери ясни и последователни причини за отказ на други, още по-отдалечени кандидати, но явно едно от постоянните изисквания е кандидатът да се намира поне в близките околности на Европа. В този смисъл мисля, че един пъргав канадски инуит би могъл да премине през топящата се ледена маса до Гренландия, която всъщност е била част от ЕС 12 години и днес има специални договорни отношения с него. От Гренландия пък за относително кратко време може да се стигне с лодка до Исландия, която общо взето се смята за европейска страна.
Но мъчно някой може да защити спокойно тезата, че Канада е в Европа. Още повече, че Канада е тясно интегрирана в американската икономика - около 85 процента от нейния износ отиват към САЩ, а толкова от нейния бизнес, енергия и човешки ресурси пресичат границата от север на юг. Цената, която ЕС иска, за да отвори вътрешните си граници за новите страни членки, е тези страни да затегнат своите външни граници със съседите извън ЕС. Това би било огромно изискване за Канада, която има най-дългата граница и най-мощния съсед на земята.
Този занимателен мисловен експеримент - Канада страната членка на ЕС, има сериозно основание. Да погледнем към Канада и нейните ценности означава да разберем колко глупаво е да се опитваме да дефинираме Европа, приписвайки й уникален набор от "европейски ценности". Ценностите имат значение, но тези европейски ценности се споделят от повечето канадци в по-голяма степен отколкото от много европейци. А значителна част от тези ценности се споделят и от жителите на САЩ.
Друго общо за канадците и европейците е обсебването им от САЩ и опитите да се разграничат от тази страна, често чрез недодялани стереотипи. Един канадски писател отбелязва, че неговите съграждани "обожават да заявяват гръмко колко са скромни". Точно като днешните европейци. Канадците и европейците изпитват наслада да изтъкват моралното си превъзходство над империалистическата свръхсила, същевременно правейки твърде малко за подобряване на света извън техните граници. Разходите на канадската отбрана, около 1,2 процента от БВП, са ниски дори по европейските стандарти. /Измежду членовете на НАТО само Люксембург и Исландия изразходват по-малко за отбрана./ Същото е положението с бюджета за чуждестранни помощи - само 0,27 на сто от БВП за 2004 г., въпреки факта, че именно видният канадски държавник Лестър Пиърсън преди повече от 30 години предложи това, което стана цел на ООН - развитите страни да отпускат 0,7 процента от БВП за чуждестранна помощ. Съществува арогантност на властта, но съществува и арогантност на безсилието.
Това безсилие обаче е самоналожено. Либералните демокрации извън САЩ имат огромен потенциал за военна, икономическа и политическа власт. Трите най-големи групи демокрации са тези в Европа, повечето от които са обединени в ЕС; в сферата на Британската общност, в това число Австралия, Нова Зеландия, Канада /пресичайки се там с франкофонската сфера/, Южна Африка и Индия /най-голямата демокрация в света/; и в испано- и португалскоговорящите демокрации в Латинска Америка. Техният обединен БВП е много по-голям от този на САЩ, както и обединените природни ресурси и други специфични предимства, с които тези на свръхсилата не могат да се сравняват. Вместо да се
мотаем като бедни братовчеди, постоянно оплакващи се от поведението на богатия американски чичо, трябва да помислим какво можем да направим ние самите, за да променим света отвъд нашите брегове.
Канада например има традиция в мироопазващите операции, които днес се разширяват /предизвиквайки спорове/ към миротворчески акции в Афганистан. С изобилието си от природни богатства и с огромния си дял в световните "залежи" на сняг и
лед, Канада може да допринесе по един уникален начин в международната политика за опазване на околната среда и в борбата срещу последиците от климатичните промени.
С внимателно балансирания си федерален модел, който гарантира правата на едно мултикултурно общество в една двуезична рамка, Канада има уникален конституционен опит, който може да предложи на многобройните мултиетнически страни по света, борещи се новосъздадените демокрации там да не се превърнат в тирания на мнозинството и оттук в катализатор за нов етнически конфликт. Защо да не споделим този опит, в характерния канадски вариант за поощряване на демокрацията? Или смятаме, че поощряването на демокрацията трябва да се остави изцяло на администрацията на Буш, а ние да седим отстрани и да се подиграваме?
В това отношение се завръщам от Торонто с пожелание канадците да бъдат малко по-малко европейци, но и европейците да бъдат малко по-малко канадци./БТА/
