Днес най-важното нещо е съставянето на ново правителство и неговата политика. Но има и други теми, които са свързани с двугодишното управление на "Право и справедливост" (ПиС). Умишлено не пиша за коалицията на ПиС, "Самоотбрана" и Лигата на полските семейства, защото насоките и стилът на управлението бяха определяни от ПиС и по-точно от премиера Ярослав Качински и неговото обкръжение.
През изминалите две години имаше много проблеми - например въпросът за законността и конституционността на действията на правителството и неговите служби, които действия трябва да бъдат изследвани, изяснени и евентуално осъдени.
ПиС загуби властта, но заедно с това отпадна и проектът за т. нар. Четвърта република, който бе отъждествяван с партията и бе смисъл на живота на нейния лидер.
Но това не е най-лошото за ПиС. Защото тази партия няма да се върне на власт със същата идентичност, със същия политически проект и под флага на Четвъртата република. И ще добавя: със същия лидер. Защото идентичността на партията може да бъде променена, но личността на нейния лидер - едва ли.
ПиС загуби изборите на фона на много добра икономическа ситуация, която има също толкова добри изгледи да се запази, на фона на голям спад в безработицата и на добри перспективи за ръст в доходите. Така че партията не загуби изборите по икономически причини, тоест не заради оскъдната трапеза.
Не загуби и заради отвръщането на т. нар. социален електорат, който тя привлече през 2005 г. за сметка на Съюза на демократичната левица. Този електорат даде на ПиС победата на предишните избори и си остана неин и сега. Победата на Гражданската платформа над ПиС - и то голяма победа - не се дължи на обещания в икономическата и в частно социалната сфера, нито на преливането на електорат от партия в партия, както стана преди две години.
Успехът на Гражданската платформа се крие в безпрецедентната за последните 18 години активност на избиратели, които преди това не бяха гласували. В сравнение с 2005 г. сега пред урните се явиха с една трета повече гласоподаватели.
Именно тези избиратели направиха така, че Гражданската платформа подобри 
изборния си резултат със 17,5 на сто, а ПиС - само с 5,1 пункта. Така Гражданската платформа, която преди две години изостана с 3 процента от ПиС, сега я изпревари убедително.
Импулс за избирателите, откъснали се от своята пасивност, станаха съдържанието и стилът на управление на Ярослав Качински и тясно свързания с него брат Лех - формално изпълняващ ролята на президент на страната, но де факто помощник на Ярослав.
Братята Качински и техните съюзници, които ненавиждаха Третата република (сиреч създадената след 1989 г. структура и нейните създатели), предизвикаха двегодишна "студена гражданска война", отровила атмосферата в страната.
В хода на тази война те атакуваха една след друга обществените групи, непрестанно използваха язвителен език и инсинуации (знаем страшни неща, но не можем да ги разкрием), задействаха спираловиден ръст на агресивността в публичния дебат, защото атакуваните се защищаваха. Използваха репресивен апарат, включително подслушвания и провокации, за политически цели или за притискане на противниците или неудобните лица. Без да имат мандат за променяне на държавния строй, те се опитваха да направят това. Пренебрегваха конституцията и многократно я нарушаваха в законодателния процес, след което нападаха Конституционния съд, който им се противопоставяше.
Със своята външна политика, ориентирана към изграждането на позиции и авторитет на Полша чрез предизвикване и изостряне на конфликти със съседите и вътре в Европейския съюз, те поставиха Полша в изолация и даже я направиха обект на присмех.
Именно в знак на протест против това към урните се устремиха толкова голям брой нови емигранти от Полша, които чуваха в страните от ЕС нелицеприятни забележки по адрес на ръководителите на своята родина. Именно в знак на протест срещу това се надигна голяма част от Полша, която или гласува за първи път, или досега не бе гласувала, защото нищо не я беше подтиквало към урните. 
ПиС загуби от Полша на младите, на жителите на големите градове, на образованите, на хората със западен манталитет, тоест от Полша в Европейския съюз, който географски е разположен предимно на запад от коритото на река Висла. ПиС загуби, защото визията за т. нар. Четвърта република, родила се в главата на нейния лидер и демонстрирана кресливо и с гримаси, не само че не са хареса на тази Полша, но и я уплаши.
Казват, че избирателят има къса памет и че е възможно при неуспешно управление на Гражданската платформа и Полската селска партия (ПСП - вероятният коалиционен партньор на Гражданската платформа) да бъде заличен споменът от "двулетието" на ПиС. Така че след четири години да станем свидетели на ново изграждане на Четвъртата република. За това мечтае впрочем Ярослав Качински - четири години яростна опозиция и се връщаме на власт.
Тази мечта обаче няма да се сбъдне. Ярослав Качински няма да има втори шанс. "Право и справедливост" може да получи втора възможност, но само ако отхвърли "качизма", ако се вгледа навътре в себе си и отстрани своя лидер. Защото за него можем да кажем само следното: представяме си Качински и подразбираме качизъм, представяме си качизъм и подразбираме Качински. Нищо повече - сега и завинаги.
Ако ПиС не стори това, няма да се върне на власт, защото двегодишният потрес, споменът за страха и отвращението, подгонили избирателите към секциите, няма да са изчезнали. Избирателите няма да са ги забравили. (БТА)
