Коментар

Италия и Австрия - проклятието на политическите грешки от миналото

2 март 2007 15:03

Колкото и да са различни политическите проблеми в Италия и Австрия, двете страни имат много общо. Италия и Австрия са пример за това как политиците (и партиите) не се учат или не искат да се поучат от миналото и продължават да допускат едни и същи грешки.

Дясноцентристките коалиции и в двете страни загубиха своето мнозинство на последните избори. Причина за това стана, от една страна, значителното недоволство у част от избирателите (макар и на различна основа), от друга страна бе масивната негативна кампания на бившите опозиции, която бе свързана с голяма доза

популизъм - в италианския случай главно от страна на крайната левица (която така искаше да увеличи гласовете си за сметка на умерената левица), а в австрийския случай - от страна на Австрийската социалдемократическа партия (АСП), която смяташе, че никога няма да изпадне в затруднението да трябва да изпълнява предизборните си обещания и поради това лъга като за световно (поради което пък в крайна сметка загуби по-малко от Австрийската народна партия).

В Италия се формира лявоцентристка коалиция, която бе и остава разединена по множество основни политически въпроси (от външната политика през пенсионната реформа до транспорта) и има едно извънредно крехко мнозинство.

В Австрия АСП, която също имаше твърде оскъдна преднина пред АНП, формира широка коалиция с АНП с цел да избегне рисковете. Съобразно очакванията АСП не успя да изпълни голяма част от обещанията си. Те бяха нереалистични, а и както бе заявено впоследствие, те биха били осъществими, но ако АСП бе получила абсолютно мнозинство. Отново без изненади канцлерът и неговата партия загубиха голяма част от доверието и благоразположението на избирателите.

Напълно обща е реакцията на тези провали. В Италия министър-председателят Романо Проди получи вот на доверие от депутати, които всъщност му нямат доверие и непосредствено след вота заявиха публично, че при следващата удала се възможност ще гласуват против правителството. Нищо около разединението в коалицията не се променя, а крайната левица бодро продължава своя популизъм.

В Австрия партията на канцлера продължава да се прекланя пред нейния популизъм - от скандални изявления срещу Европейския съюз (често приемани с равнодушно вдигане на рамене в политическите централи) през несъдържателна символична политика към Чехия и призиви срещу ксенофобията до намеса в области, първоначално договорени като компетенция на коалиционния партньор, тъй като АСП няма нито пари, нито възможност да действа по своите отговорности.

Все тъй бодро тече негативната кампания, било то срещу опозицията (в Италия заплахата е "завръщане на чудовището Берлускони"), било то срещу коалиционния партньор (в Австрия АНП е обвинявана, че "не е социална" и се говори за "сянката на Шусел"). Това се прави с надеждата, че собствената слабост ще може да се скрие чрез агресия навън, респективно че избирателите ще прехвърлят своето разочарование към други.

Продължават да се допускат стари грешки, въпреки че би трябвало да се извади поука. През изминалата седмица Романо Проди бе не за първи път унижен от крайната левица - тя го свали от власт и при предишното му управление от 1996 до 1998 г. АСП прояви неблагодарност към гласоподавателите на изборите през 2006 г. и не обърна внимание на това какво се случи на Австрийската партия на свободата, когато тя не успя да даде на гласоподавателите гръмките обещания от времето си на опозиция.

Изходът на тези стратегии е хем неясен, хем предвидим. Неяснота има по отношение на шансовете за успех на авторите на тези стратегии, тъй като едва следващите избори ще покажат дали наглостта ще победи. Сигурни са последиците за отношението на гражданите към политиците и партиите и за страната като цяло - недоволството от партиите ще продължава да расте, а цената на политическата неспособност да се вади поука ще се прехвърли на сметката на обществото. /БТА/