Италианска електронна медиа коментира случая с медиците
Италианска електронна медиа коментира случая с медиците / снимка: Sofia Photo Agency

Електронният седмичник "Дипломатик обзървър" помества в новия брой на италианското си издание коментар под надслов "Либия - възнаграждение за престъплението". Автор е президентът на Европейския център за стратегическо разузнаване и сигурност (ЕСИСС) Клод Монике. Централата на ЕСИСС е в Брюксел и има бюра в Париж, и в Северна Африка.

Най-напред, разбира се, трябва да ликуваме за освобождаването на българските медицински сестри и на лекаря от палестински произход, които страдаха в Либия в разстояние на осем години. След това да сме доволни от успеха на френската дипломация. При една ситуация, в която България игра в продължение на години незабележима роля, като ЕС едва ли даде блестящ пример на ефективност, президентът Никола Саркози реши казуса само за няколко седмици. Жалко, но с риск да развалим доброто настроение трябва да изразим съжалението си, че престъплението беше възнаградено, се казва в коментара.

Всъщност аферата "Български медицински сестри" се свежда до вземане на заложници. Пет сестри и един лекар бяха затворени и осъдени на смърт в Либия за престъпление, за което всички знаеха, че не са извършили. Либийските деца, които починаха или боледуват от СПИН са просто жертви на покъртителното състояние на болницата в Бенгази, на либийската медицина въобще и на цялостната липса на хигиена. Фактът, че някакви признания са били изтръгнати с изтезания не променя същността на казуса и надеждата е, че истинските жертви - току-що освободените заложници - ще се обърнат срещу Триполи. Поетият от тях ангажимент да не предявяват иск срещу Либия очевидно няма никаква стойност, тъй като е бил изтръгнат със заплаха за живота им, изтъква авторът.

Според него Европа не е проявила сила и сплотеност, поради което е трябвало да плати цена, независимо дали пряко, или посредством приятелски настроени арабски страни.

Тъжно е да се гледа как цял народ търгува с живота и здравето на собствените си деца под формата на "кръвни пари", които бяха платени на семействата, а държавата бе възнаградена за вземането на невинни заложници. Върховните либийски власти признаха, че освобождаването на заложниците е било "улеснено" от обещания за възстановяване на отношенията между Триполи и Европа, се посочва по-нататък в коментара.

Преди години полковник Кадафи си спечели подновяване на благоразположението на Вашингтон и Лондон, като се отказа от една изцяло измислена програма за оръжия за масово унищожаване. Всеки, който познава състоянието на либийската наука и индустрия, както и местните трудови навици, отлично разбира, че Либия въобще не притежаваше възможности да управлява подобна програма. Няколкото парчета от тръби и останалата вехта машинария, които бяха предадени на САЩ, не си струваха дори теглото като метални отпадъци, но бяха изтъргувани на цената на златото благодарение на ориенталската магия на либийския държавен глава, смята президентът на ЕСИСС.

Разглеждайки казуса с медиците, сега вече знаем, че либийските управници са не само мошеници, но и похитители, и рекетьори. Това не е много окуражаващо за онези инженери, техници, бизнесмени и други европейски специалисти, които ще отидат в Либия, станала сега най-добрият ни приятел, защото това бе включено в цената за нейното престъпление.

Когато Кадафи поиска разведряване със Съединените щати, си измисли програма за оръжия за масово унищожаване и чрез преговори "се отказа" от нея. Когато поиска разведряване с Европа, той използва фантасмагоричния заговор на медиците и преговаря за освобождаването на заложниците. Ако утре полковникът реши, че му се иска да получи Нобеловата награда за мир, да участва в комедия на сцената на Бродуей или просто да получи нашата подкрепа за банкрутиралия си социалистически режим, какво още ще измисли и кого ще вземе за заложник, се пита в заключение авторът. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар