Коментар

Франция/Либия: Саркози иска да ускори сближението, което вече е в ход

24 юли 2007 19:34

Ангажирайки се силно с освобождаването на българските медицински сестри от Либия, Франция се надява да засили връзките си с тази страна, ухажвана в икономически план, и с която постепенно се сближи след годините на бурни отношения.

Обръщайки се към медиите малко след освобождаването, френският президент Никола Саркози увери, че Париж разчита да подпише нови "споразумения за сътрудничество" с Триполи и подчерта, че други западни държави няма да останат длъжници.

Саркози, който трябва да се срещне утре в Либия с Муамар Кадафи, посочи, че вече е казал на либийския лидер, че "най-добрият начин да се обърне спокойно към бъдещето е да се уреди този проблем". Президентът добави, че е поставил като "предварително условие" освобождаването на българските медиците.

"През последните години има неоспоримо засилване на интереса на Франция към Либия, но този случай беше пречка за постигането на пълна нормализация на отношенията", подчертава френски дипломат, пожелал да остане анонимен.

Сега когато освобождаването е постигнато, "може да предположи, че президентът Саркози ще възнагради реалистичните интереси на френските компании," привлечени от големите въглеводородни ресурси, смята Франсоа Бурга, специалист по либийските въпроси към Института за изследвания и проучвания на арабския и мюсюлманския свят.

Саркози би могъл също да постави пред Триполи две цели, които са му скъпи: създаване на Средиземноморски съюз и борбата срещу имигрантите от африканските страни южно от Сахара, които преминават транзитно през Северна Африка.

Споразумението от началото на 2004 г. за обезщетяване на семействата на жертвите от атентата срещу самолета DC-10 на френската авиокомпания ЮТА до голяма степен разчисти пътя за успокояването на отношенията с Париж.

Взривяването на самолета над Нигер през 1989 г. (170 жертви, сред които 54-има французи), беше отровил отношенията между двете страни, които вече силно се бяха влошили заради френско-либийската конфронтация в Чад през 80-те години.

Като свидетелство за затоплянето френските официални визити в Либия следваха една след друга със засилващ се ритъм през последните години, като връхната им точка беше достигната с посещението на Жак Ширак през ноември 2004 г., първото на френски президент в тази страна от нейната независимост през 1951 година.

Напредък беше регистриран и в някои твърде деликатни области - подновяването на френско-либийското сътрудничество в областта на отбраната през февруари 2005 г., и споразумението за ядрени изследвания за мирни цели през март 2006 година.

Беше сключено споразумение за "възстановяване на летателните способности" на 12 либийски изтребители-бомбардировачи Мираж Ф1" (Mirage F1), но самолетостроителната компания Дасо отрече да са водени преговори Либия да купи "Рафал", въпреки настойчивите слухове.

Френският износ също се увеличи и достигна 433,6 млн. евро за 2006 г. (повишение с 43,4 процента спрямо 2005 г.) Франция обаче е едва на шесто място сред чуждите износители за Либия след Италия, Германия или Япония.

Търговският обмен също страда от голям дефицит, поради значителните покупки на либийски петрол от Франция (1,9 млрд. евро за 2006 г.)

Според Франсоа Бурга Либия все пак би могла да остане под строгия надзор на Париж за африканската й политика, особено спрямо кризата в Дарфур и продължението й към Чад и Центаралноафриканската република, две страни, чиито управници са подкрепяни от Франция.

"Точно върху африканска територия може да има сътрудничество или напрежение" с режим, стремящ се да разшири влиянието си на юг," коментира той.

"Кадафи не винаги е имал стабилизираща роля в региона", обобщава по този повод френски дипломат. (БТА)