Сигурно тази вечер след мача на Левски и Челси ще чуя фойерверките от балкона на съседите, независимо дали падаме или бием. Снощи след доклада на Европейската комисия, която каза „да” на България, радост сред сънародниците си не видях. И да е имало такава, то тя нямаше външен израз. Фанфарите наистина са излишни, но пък много ми се искаше новината, че влизаме след 96 дни в Европейския съюз, да ни зарадва поне малко като нация.
„Искам да честитя на всички европейци приемането им в България. Добре дошли – на добър час на 25-те държави! Денят е наистина исторически. Много моля всички мои сънародници от всякакви националности така да го погледнат, защото според мен за Третата българска държава завърши Втората световна война. Затова честитя на всички европейци идването им в България, където ние винаги сме си били и те са добре дошли!”
Изкуших се да повторя снощния поздрав от ефира на Дарик на режисьора Станимир Трифонов към българите и европейците. Мисля си, че наистина словоблудството на тема Европа през последните 16 години изхаби самата тема и ни попречи да разберем вчерашното събитие - да приемем с радост сбъдването на един ценностен избор на България. Защото д а сме част от общността изобщо не е подарък за нас . Т ова наистина е избор на ценности, на правила, на партньори. Избор, който не означава просто евра кеш, изсипани от някакви еврофондове. Избор, който няма защо да се лъжем, ще постави под въпрос оцеляването на една немалка част от българското общество.
Освен, че трябва да сложат край на докладната евроинтеграция, у правляващите днес трябва внимателно да се вглеждат в репортажите от Унгария – не защото някаква опозиция там не харесва премиера социалист, който лъже. А защото всяка скрита подробност около цената, която всички ще плащаме, за да сме европейци след 1 януари, ще изплува като мазно петно часове след химна на Нова година. Трябва да ни бъде съобщено всичко – цената, която ще плати всяка прослойка в България, всяко изискване и правило, което ще трябва да спазваме.
Не трябва да ни е срам, че влизаме в съюза такива каквито сме – с гетата си, с мръсотията, със сивата икономика. Защото усещането за „втора ръка” членство можем и си го създаваме самите ние. Влизаме в Европейския съюз , за да променим собствения си живот към по-добро, а не за да се харесаме на някого. Това трябва да проумеем, за да приемем и оправдаем наистина високата цена за членството. Трябва да приемем условията и правилата - без шикалкавене и мимикрия, защото Европа можем да я излъжем, но себе си не.
Свръхилюзиите и свръхочакванията са вредни точно толкова, колкото песимизма. Нужни са ни просто адекватност и учене в крачка.
Голямата европейска къща съвсем скоро ще се сдобие с две нови пристройки – България и Румъния. Имаме отговорност – да изградим нашата здрава и стабилн а . За да не поставяме под съмнение издържливостта на цялата сграда…, както и собствения си покрив – защото често казваме, че сме майстори в градежа, но пък оказа се сме и признати специалисти по събарянето...
Иначе честито на българите и добре дошли на европейците!
