Му-ша-раф. Седем години по-късно Буш трудно ще забрави това име, както и факта, че пакистанският генерал е далеч от постигането на целта за стабилизиране на Пакистан, въпреки 10-те милиарда долара, които му предоставиха САЩ от 2001 година насам в името на "световната война срещу тероризма". Защото атентатите от 11 септември и войната в Афганистан превърнаха генерал Мушараф в добър приятел на американците в региона. Приятел, който си има своите недостатъци, но който е важно звено в борбата с Ал Кайда.
Демократичните претенции на пакистанската опозиция обаче сега поставиха 
администрацията на Буш в доста деликатна ситуация. Как да продължи да подкрепя това важно звено в антитерористичната борба, без да пренебрегне демократичните принципи, които на теория са важното звено в доктрината на Буш.
Пакистанската криза само удължава и без това дългия списък на поражения на американската политика в Азия, които карат хората почти да забравят успеха на преговорите по севернокорейската ядрена програма.
Големият съсед на Пакистан - Индия, в момента подлага под въпрос споразумението за сътрудничество със САЩ в ядрената енергетика, защото премиерът Манмохан Сингх не иска да разруши крехката си парламентарна коалиция с левицата в името на индийско-американската дружба. Това споразумение беше представено от Вашингтон като историческо в отношенията на САЩ с Индия, насочено срещу възхода на гиганта Китай.
Малко по на изток, в Япония, правителството си прибра корабите, които от 2001 година осигуряваха поддръжката и доставката на гориво за американската флота в Индийския Океан. Тази мисия имаше символично значение за пацифистка страна като Япония заради дипломатическата подкрепа, която Токио оказваше на американската политика за борба с тероризма. Мисията обаче се оказа в опасност, защото срещу нея се обяви Японска демократическа партия. В Делхи, както и в Токио, непопулярността на администрацията на Буш попречи на съставянето на правителства, които да се стремят към тясно сътрудничество с Вашингтон.
Американският министър на отбраната Робърт Гейтс току-що приключи азиатската си обиколка, която го отведе в Пекин, Сеул и Токио. В японската столица той пледира за подновяване на японската военноморска мисия.
"Ние сме азиатска сила, която има важни интереси в региона", каза Гейтс още през юни на среща на азиатски и западни експерти по отбраната в Сингапур. Тогава Гейтс сметна за необходимо да направи това уточнение, но мнозина се съмняват в него. Идеята, която се налага в Азия, е, че войната в Ирак и американската фикс идея за борбата срещу тероризма монополизираха силите и енергията на американците, като изпратиха на заден план другите задачи на американската дипломация в Азия.
"Някои твърдят, че не обръщаме необходимото внимание на Азия. В действителност участието ни в процесите в Азия е по-голямо от когато и да е било", заяви Гейтс. За нещастие два месеца по-късно американският държавен секретар Кондолиза Райс отмени в последния момент участието си в Азиатския регионален форум в Манила поради по-неотложни ангажименти в Близкия изток, а президентът Буш даде да се разбере, че няма да уважи среща на върха на държавите от Югоизточна Азия, предвидена за септември. И азиатските приятели на Америка, които обикновено са доста разбрани, се обидиха. Буш се опита да поправи нещата в Сидни през септември, на срещата на върха на Организация за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. "Доказателство за това, че вие сте много добри приятели на Америка, е че ви каня всички в ранчото си в Крофърд", каза той на лидерите на страните от Югоизточна Азия. Никой не подлага на съмнение привлекателността на тази покана за азиатските държавни глави и най-вече за съпругите им. Но така се случи, че поканата беше отправена и към лидера на Мианма, а това изобщо не породи ентусиазъм сред колегите му от Югоизточна Азия. Твърди се, че индонезийският президент Сусило Бамбанг Юдхойоно дори възприел поканата като доста неприятна. Всичко това би звучало пикантни подробности, ако не ставаше дума за накърнено его. Липсата на ангажираност и на идеи от страна на САЩ в Азия си има своите последици. В Мианма строгата политика на санкции лиши Вашингтон от влиянието му върху военната хунта. Днес международната общност се обръща към Китай, за да окаже натиск върху Мианма, а не към САЩ. Освен това в Югоизточна Азия Китай запълва и дипломатическия вакуум, оставен от администрацията на Буш. Китайската офанзива за спечелване на доверието, съчетана с очевидните икономически интереси, засили влиянието на Пекин в Югоизточна Азия и то спрямо страни, които по традиция настояват за по-тесни връзки със САЩ, най-вече в областта на отбраната. "Индонезия и Пакистан са жизненоважни, за да победим тероризма", припомни неотдавна Гейтс. Но точно заради това в Азия упрекват администрацията на Буш, защото гледа на всичко през призмата на тероризма. А много азиатци искат да говорят за околната среда, за климатичните промени, за икономическото сътрудничество, за търговията. С две думи за меката сила. (БТА)
