Нали той беше обществен враг номер едно?
Безспорно имаше време, когато никоя уважаваща се опера не би си и помислила да поръча произведение със заглавие от типа "Кадафи: жив мит", както стори Английската национална опера. През 70-те и 80-те години за полковник Муамар Кадафи бе масово разпространено мнението, че той е, да използваме определението на Роналд Рейгън, "лудото куче на Близкия изток".
Под знамето на революционното верую, което нарече "ислямски социализъм", либийският ръководител изкова съюз със Съветския съюз. Така той стана първият лидер извън съветския блок, получил свръхзвукови изтребители МиГ-25, и използва петролното богатство на страната си, за да подкрепи един куп революционни каузи по целия свят. Сред тях бяха ИРА, японската Червена армия, баските сепаратисти от ЕТА, групата Баадер-Майнхоф, Ислямският фронт за освобождение на Моро във Филипините, кюрдските сепаратисти, Черните пантери и Нацията на исляма. Според слуховете Кадафи е финансирал клането, извършено от движението Черния септември по време на Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г. Твърди се, че либийският лидер превеждал средства и на Карлос Чакала. Имаше дори твърдения, че по време на миньорската стачка през 1984 г. се опитал да финансира Артър Скаргил - нещо, което лидерът на Националния съюз на миньорите отрече.
И така, колко голяма заплаха бе той?
Отчасти Кадафи стана подозрителен за Запада заради идеологията си, изложена в неговата "Зелена книга", публикувана през 1970 г. Ислямският му социализъм обхващаше цялостна структура от народни комитети и народни конгреси, напомняща на съветската система /само че още по-хаотична/. И накрая, той подкрепи революционната теокрация в Иран във войната срещу поддържания от Запада Ирак на Саддам Хюсеин през периода 1980-1988 г.
Че влиянието му бе вредно, спор няма. Той изпрати ударни групи да убиват либийските дисиденти по света, а през 1984 г. британската полицайка Ивон Флечър бе застреляна пред либийското посолство в Лондон, докато охраняваше демонстрация против Кадафи. Изстрелите изглежда дойдоха от сградата на посолството, но виновниците бяха върнати в Либия заради дипломатическия им имунитет. Три години по-късно, службите за сигурност заловиха кораб с голяма партида либийски оръжия и експлозиви за ИРА.
Западът прие всичко това много сериозно. Извършени бяха най-малко десетина опита за ликвидиране на Кадафи, включително един, в който, твърди се, било замесено британското разузнаване. През 1986 г. Роналд Рейгън нареди да бъде бомбардиран домът на либийския лидер в Триполи. Убити бяха шестима души, сред които осиновена дъщеря на Кадафи. Американците обаче твърдяха, че полковникът е осиновил детето посмъртно.
Та нали Кадафи стои зад Локърби?
Двама агенти на либийското разузнаване бяха признати за виновни за взривяването на самолет на Пан Ам над шотландското градче Локърби. В продължение на години Кадафи отричаше либийската държава да е замесена. Трябваше да изминат цели 15 години, за да поеме Либия официално отговорност и Кадафи да се съгласи да изплати обезщетения в размер на общо до 2,7 милиарда долара на семействата на всяка от 270-те жертви /или по 10 милиона на всяко семейство/.
И така, какво се промени?
Кадафи винаги е бил чудат. Носи ексцентрични дрехи и приема гостуващи държавни глави в бедуинска шатра. Личната му охрана е корпус от амазонки - всичките експерти по бойните изкуства. Той върши неща от типа да нареди на жителите на Триполи да боядисат покривите си в зелено, за да изглежда пустинният град потънал в зеленина за пристигащите със самолет посетители.
Политиката му също е ексцентрична. В продължение на години той бе застъпник на панарабизма. След това се превърна в панислямист. Решението му за израелско-палестинския проблем е двунационална държава, която нарича Изратина. Бедата е, че никой не прегръща идеите му и затова той ги оттегля една подир друга, за да си измисля нови.
Това, което го принуди да се промени, бяха сериозните политически реалности. Разпадането на Съветския съюз го лиши от основния му съюзник на международната сцена. Десетилетните икономически санкции заради Локърби не позволиха на Либия да внесе необходимите за петролната й индустрия технологии. А и цената на петрола спадна. Кадафи купува популярността си у дома с приходите от петрола. Цените на суровината обаче намаляха значително през 90-те години и това изостри задълбочаващата се криза, причинена от лошата икономическа политика и калпавото управление. Единственият начин за полковника да се измъкне от това положение, бе да потърси сближаване с Вашингтон.
Дали военното навлизане в Ирак не го уплаши, че може би идва ред на Либия?
Джордж Буш би искал всички да мислят така. Американският президент разтръби факта, че след свалянето на Саддам Хюсеин либийският лидер съобщил, че също има оръжия за масово унищожение, но иска да позволи на международните инспектори да ги унищожат. Всъщност Кадафи само повтори предложение, което вече бе направил четири години по-рано на Бил Клинтън. Освен това, две години преди терористичните нападения на 11 септември 2001 г. той обеща, че Либия ще се бори срещу Ал Каида.
Излиза, че сега той е пример за уравновесеност?
Не съвсем. Кадафи продължава да върши необичайни неща. Веднъж той се качи на булдозер, за да разбие вратите на затвора в Триполи и да освободи 400 затворници /както можете да се досетите, просто можеше да поиска вратите да бъдат отворени/. Година по-късно полковникът изправи пред съда пет български медицински сестри, работещи в болницата в Бенгази. Обвини ги в умишлено заразяване със СПИН на 426 либийски деца. През 2002 г. той купи 7,5 процента от акциите на италианския футболен отбор Ювентус. Същата година Либия бе домакин на първия международен карнавал на красотата.
Всъщност, дали той съзря с възрастта?
Това впечатление отчасти се създава, тъй като Западът просто си има в момента по-страшни плашила като иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Но и определено вижда в Кадафи по-малка заплаха. Веднага след атентатите на 11 септември той направи едно от първите, при това най-твърдото, осъждане на Ал Каида в мюсюлманския свят. Макар и да продължава да пледира за справедливо уреждане на израелско-палестинския конфликт, той оттегли подкрепата си за палестинските групировки, които отричат правото на съществуване на Израел. Опитва се да помогне за решаване на конфликти в Африка, като налива огромни суми в държави южно от Сахара.
Реабилитиран е до такава степен, че през 2004 г. британският премиер Тони Блеър стана един от първите от десетилетия западни лидери, които посетиха Либия и се срещнаха публично с Кадафи. Либийският ръководител се усмихна на Блеър, но му показа подметката на обувката си - тежка лична обида в арабската култура. Той изглежда е решен да продължи да се държи двузначно до края.
Продължава ли полковник Кадафи да е заплаха?
Да...
Когато пое отговорност за Локърби, той го направи половинчато и под тежестта на санкциите, а не поради истинска промяна вътре в самия него.
Година по-късно той изправи пред съда пет български медицински сестри, работещи в болницата в Бенгази, по обвинения в умишлено заразяване с вируса на СПИН на 426 либийски деца.
Полковникът продължава да е ексцентричен и непредсказуем.
И не...
Кадафи позволи на международните инспектори да унищожат оръжията му за масово унищожение. Полковникът обеща Либия да се бори срещу Ал Каида и да помага във войната срещу тероризма.
Той се отказа от подкрепата си за антизападните освободителни движения и палестинските групировки, отричащи правото на съществуване на Израел. /БТА/
