Честито, господин президент! Честит избор, честит процент и най-вече честито, че в бюлетините, пуснати за Вас бяха загърнати разноцветни убеждения, е и разноцветни компромиси.
Честито, дами и господа! Но не само президент. Честито, че нагазили до шия в собствения си скептицизъм и тревоги от сметките за ток, и парно, и месо, някак си все пак успяхте да повярвате, че сте граждани на една заможна и просперираща държава, в която какво са няколко милиона за поредно зрелище.
Сещате ли се за вица как една жена може да направи от един мъж милионер? Лесно – само трябва да е бил преди това милиардер. В изтърканата смешка ми е обидно да провиждам поука, валидна за отношението на моите сънародници към моята държава. За седмица, заключена между два изборни тура, залудо профукахме хиляди пари. Някой ще рече - be happy, държавни са. Не, твои са, и мои. И защо? Защо му беше на българинът да плаща от джоба си втори тур на избори. Защото българинът май почва да го стяга шапката като се изправи пред правото на избор. Едно е да си викаш, че всичките са маскари, че там горе си правят каквото си щат. Малко по-друго е като се сетиш, че ти ги избираш, избрал си и предните или нищо не си направил, за да не ги изберат. И някак се сконфузваш, защото пак трябва да поемеш своята отговорност и да я носиш 5 години. И едва 40 от всеки 100 поеха своята отговорност миналата неделя и дори с риск да им се разгъне бюлетината в прозрачната урна, все пак гласуваха на първия тур.
Тук не говорим за цвят и име. Говорим за поета отговорност и направен избор. Но 60 българи от всеки 100 предпочетоха избора, да не правят избор. "Че защо да ходя да им гласувам" си казаха и отидоха за гъби. А после гледаха до 2 след полунощ пресконференциите на първите трима и люти, да ги наречем от благоприличие „благословии”, засипваха и вота за червените, и краха на сините, и балотажа за Волен, и всички онези, на които не им достигна трезвеност и реализъм, ми скокнаха да стават президенти и вицета на раменете на вота, единствено на родата и може би най-близки съседи.
На някои от тези 60 от 100 българи не им хареса изборът. "Ако отидеш на пазара за домати, а там има само тикви, няма да си купиш", казаха. Разликата е, че не говорим за рецепта за туршия. А за избор на президент. На други не им хареса да избират, когато могат да забравят работната седмица някъде на излет или с прахосмукачка и парцал за прах в ръка. Оправданията бяха много. И ни доведоха до това да похарчим несметнати още пари за вчерашния балотаж. И не говорим за по-голяма активност при това.
И стигаме до въпроса – кому беше нужно това?
Статистиката показва, че от началото на прехода изборната активност на президентски избори намалява. От почти 76% при избора на Желев през 1992 година, тя е малко под 70% през 1996 година, когато спечели Стоянов, пада под 55 на сто при предишните избори за президент, а на първия тур на тези избори заора много под половината от имащите право на глас и едва надскочи 40%.
Без да се изправям срещу аргумента за демократичност, задължително да се изисква повече от 50 на сто активност, че да се избере президент, поставям въпроса – поведението на обществото ни не налага ли промяна в това? Така че само едно от днешните условия да са достатъчни и само глас над броя на половината гласували да удостоят първия кандидат с поста държавен глава. Защото иначе рискуваме вотът да зависи не само от цвета, личността и платформата, но и от прогнозата за времето. Тъжно, нo факт.
