Мерките на Михаил Саакашвили оскърбиха неговите приятели. Какво трябва да направят те сега?
Повечето държави от бившия Съветски съюз вече се отказаха от идеята, че бързите икономически и политически реформи могат да донесат ново бъдеще, основано на откритост, свобода и законност. Някои, като Украйна например, са в политическа безизходица. Други, като Русия, се превърнаха в това, което Кремъл нарича "суверенна демокрация" - капитализъм с облагодетелстване на приятелските кръгове, гарниран с национализъм. Сега Грузия, която доскоро беше сред малкото останали държави с добри изгледи, рискува да се превърне в поредната зле управлявана държава с корумпирани ръководители, каращи се за привилегиите на властта.
Това не е пълна изненада. От "революцията на розите" през 2003 г., която го изстреля на власт, президентът Михаил Саакашвили проявява слабости като прибързаност, самоувереност и разчитане на твърде тесен кръг съветници. Досега обаче надделяваше неговата динамичност, проницателност и обаяние, както и впечатляващият успех на реформите за дерегулация и с създаване на свободен пазар.
Сега везните се наклониха в обратната посока. Използването на сили за борба с безредиците срещу демонстрантите, десетките, озовали се в болница и обявеното след това извънредно положение изглеждат като твърде силна и необяснима реакция на протести, които не представляваха никаква заплаха за обществения ред. Пълната забрана на демонстрациите и на антиправителствените радио и телевизионни станции е тактика, която би смутила дори хората в Кремъл.
Саакашвили твърди, че страната му е била изправена срещу опит за преврат, организиран от външни провокатори. Макар Грузия действително да е страдала много от интригите на Русия, президентът не намери никакви убедителни доказателства, че тя е играла важна роля в последните събития. След като вдигна фалшива тревога, вече може да му е по-трудно да привлече вниманието на външния свят, когато страната му се изправи пред истинска заплаха.
Свикването на предсрочни парламентарни избори на 5 януари и отменянето на извънредното положение не са големи отстъпки. Изборите изглеждат като циничен опит да се извлече полза от разцеплението и неподготвеността на опозицията и при тези обстоятелства борбата трудно може да бъде свободна или честна. Въпреки че опозицията намери кандидат, властта на президента над медиите и държавните ресурси вероятно ще му осигурят лесна победа. Това няма да е демократичен мандат. Нагласените избори са любимото средство на тираните.
Някой обръща ли внимание?
Западът възмутително дълго се забави да заклейми злоупотребата с власт на своето протеже "Миша". САЩ и ЕС изразиха известно съжаление и призоваха за успокояване на обстановката, но не заявиха директно и открито, че използването на сила от страна на грузинските власти е неприемливо. Трябва да го сторят. Заслужава си също да се разследва как е изхарчена чуждестранната помощ, изсипана в Грузия. Не става въпрос само за това, че част от нея може да е отишла за любовници и мерцедеси. Би било тъжно, ако парите на американските данъкоплатци са отишли както за обучение и екипиране на специалните служби, така и за радио и телевизионното оборудване, което те наскоро съсипаха.
Приятелите на Грузия трябва също така да призоват Саакашвили да отложи президентските избори и вместо това да произведе честни парламентарни избори с международни наблюдатели през пролетта.
Председателката на грузинския парламент Нино Бурджанадзе, която запазва репутацията си на опитен държавник, която Саакашвили загуби, трябва да организира преговори между всички политически сили първо за постигане на споразумение за избирателния закон, а след това за обсъждане на конституционни промени. Нов парламент трябва да поеме обратно някои от правомощията, с които президентството напоследък злоупотреби. Докато това не стане, Саакашвили трябва да бъде под политическа карантина. Всякакви насрочени официални посещения в западни столици и по-конкретно Вашингтон или Брюксел, трябва да изчакат, докато обстановката в Грузия се върне към нормалната.
И не става дума само да се успокоят наранените чувства на западните правителства. Ако грешките на Саакашвили не бъдат критикувани, това ще подкопае западната кауза в региона. Руснаците ще започнат да се чудят дали външната подкрепа за Грузия през последните години не е била по-скоро циничен опит за смазване на Кремъл и енергийна политика, а не чистосърдечна помощ за една страна, която копнее за сигурност и свобода.
Все пак, докато призовават грузинския лидер да смени курса, Европа и САЩ трябва да подкрепят сигурността на страната. Една от причините за неспокойствието в обкръжението на Саакашвили е усещането, че Грузия е изправена пред заплаха от възраждащата се Русия, а Западът е непостоянен съюзник. Последните глупости не бива да изпращат на Кремъл знак, че Грузия може да попадне в ръцете на всекиго.
На срещата на НАТО в Букурещ през април предстои да бъдат обсъдени условията, при които Грузия рано или късно ще се присъедини към алианса. Саакашвили не трябва да получава нищо наготово. Членството ще изисква не само продължаване на развитието на добре финансираните въоръжени сили на Грузия, но и укрепване на основните ценности на НАТО - законността и политическият плурализъм. Пътят към членството вероятно ще бъде по-дълъг и по-труден заради гафовете на Саакашвили. Те обаче не трябва да дават на Русия право да налага вето върху бъдещето на Грузия. /БТА/
Някой обръща ли внимание?
Западът възмутително дълго се забави да заклейми злоупотребата с власт на своето протеже "Миша". САЩ и ЕС изразиха известно съжаление и призоваха за успокояване на обстановката, но не заявиха директно и открито, че използването на сила от страна на грузинските власти е неприемливо. Трябва да го сторят. Заслужава си също да се разследва как е изхарчена чуждестранната помощ, изсипана в Грузия. Не става въпрос само за това, че част от нея може да е отишла за любовници и мерцедеси. Би било тъжно, ако парите на американските данъкоплатци са отишли както за обучение и екипиране на специалните служби, така и за радио и телевизионното оборудване, което те наскоро съсипаха.
Приятелите на Грузия трябва също така да призоват Саакашвили да отложи президентските избори и вместо това да произведе честни парламентарни избори с международни наблюдатели през пролетта.
Председателката на грузинския парламент Нино Бурджанадзе, която запазва репутацията си на опитен държавник, която Саакашвили загуби, трябва да организира преговори между всички политически сили първо за постигане на споразумение за избирателния закон, а след това за обсъждане на конституционни промени. Нов парламент трябва да поеме обратно някои от правомощията, с които президентството напоследък злоупотреби. Докато това не стане, Саакашвили трябва да бъде под политическа карантина. Всякакви насрочени официални посещения в западни столици и по-конкретно Вашингтон или Брюксел, трябва да изчакат, докато обстановката в Грузия се върне към нормалната.
И не става дума само да се успокоят наранените чувства на западните правителства. Ако грешките на Саакашвили не бъдат критикувани, това ще подкопае западната кауза в региона. Руснаците ще започнат да се чудят дали външната подкрепа за Грузия през последните години не е била по-скоро циничен опит за смазване на Кремъл и енергийна политика, а не чистосърдечна помощ за една страна, която копнее за сигурност и свобода.
Все пак, докато призовават грузинския лидер да смени курса, Европа и САЩ трябва да подкрепят сигурността на страната. Една от причините за неспокойствието в обкръжението на Саакашвили е усещането, че Грузия е изправена пред заплаха от възраждащата се Русия, а Западът е непостоянен съюзник. Последните глупости не бива да изпращат на Кремъл знак, че Грузия може да попадне в ръцете на всекиго.
На срещата на НАТО в Букурещ през април предстои да бъдат обсъдени условията, при които Грузия рано или късно ще се присъедини към алианса. Саакашвили не трябва да получава нищо наготово. Членството ще изисква не само продължаване на развитието на добре финансираните въоръжени сили на Грузия, но и укрепване на основните ценности на НАТО - законността и политическият плурализъм. Пътят към членството вероятно ще бъде по-дълъг и по-труден заради гафовете на Саакашвили. Те обаче не трябва да дават на Русия право да налага вето върху бъдещето на Грузия. /БТА/
