Евролидерите всяка сутрин „чукат" иконката на телефона, за да видят как вървят валутните курсове - вероятно всички помним, че по този начин премиерът Бойко Борисов описа ежедневието на европейските политически лидери на традиционната годишна среща на правителството с бизнеса. Именно тогава министър-председателят даде имена на годините: 2011 г. е на Симеон Дянков, 2012 г. - на Трайчо Трайков.
Но.... (както винаги има и едно „но"), за да бъде успешна Годината на Трайков - т.е. да тръгне българската икономика нагоре (по възможност устойчиво и с добри темпове), то със сигурност трябва да стъпи върху стабилна финансова основа, изградена през Годината на Дянков. А малко преди края на Годината на Дянков, когато уж светлината в тунела бе силна, пътеводна, премиерът даде тревожен сигнал: цяла година ГЕРБ се опитва да прикрие грешките на Дянков.
SMS без отговор
„Ние като партия цяла година се опитваме неговите грешки (бел. ред. - на вицепремиера Симеон Дянков) в парламента да поправяме, да покриваме в парламента, растежът в държавата полагаме огромни усилия всички други министри да го правят. Оценка на министри - да прави такава глупост, аз давам оценки в министри", коментира премиерът Бойко Борисов в края на декември. Острите думи бяха предизвикани от изказване на Симеон Дянков, че земеделският министър Мирослав Найденов скоро „ще спре да ги казва тези неща". Без да потвърждава или отрича бъдещо освобождаване на Найденов, Дянков направи паралел със съдбата на бившия транспортен министър Александър Цветков, който изгуби поста си. Вицепремиерът призна в интервю за БТВ, че сред членовете на кабинета най-трудно се разбира с министъра на земеделието Мирослав Найденов, но допълни, че това се преодолява. Друг министър, с който Дянков е имал дрязги, е социалният министър Тотю Младенов. „При Тотю Младенов има огромна промяна, той внезапно разбра, че това правителство е център-дясно и трябва да се държи като министър в център-дясно и той наистина се държи така. С Миро Найденов сме имали във времето доста дрязги и то по теми „трябва да се затяга дисциплината", иначе страдат всички накрая", каза Дянков.
В коментар на това, че министър Найденов казва, че приема оценки само от премиера, финансовият министър сподели: „Въпрос на време е да спре да ги казва тези неща". Той не пожела да каже дали Найденов ще се раздели с поста, а на директно зададения въпрос даде лаконичен отговор: „Нататък". „Не е моя работа да го сменям, просто казвам, че имаше друг министър, който се опитваше да избяга по тъч линията с коментари, че не е сега време да се реформира, че ще бъде тежко, ако се реформира, той вече не е министър", обясни Дянков и посочи, че това е бил бившият министър на транспорта Александър Цветков. Дянков даде пример и за „прекрасни" според него министри - Нона Караджова, Свилен Нейков.
Отговорът на премиера дойде още същия ден: „Министър Найденов се справи прекрасно тая година. Министерството на земеделието е усвоило с 55% повече средства от миналата година, милиарди влязоха в земеделието, благодарение на тяхната работа, докато не мога същото да кажа за Министерство на финансите, цялата парламентарна група на ГЕРБ, цялата партия понася пасивите, които те ни причиняват. И аз нито веднъж не съм си позволил да му кажа публично това, което съм му казвал на него. Но ако си е позволил да дава оценки на мои министри, оценки дава само Изпълнителната комисия - на мен оценки и на министрите. Надявам се да ме подвеждате, че е казал такава глупост, защото Найденов ще си отиде след него, ако е казал такова нещо".
И Мирослав Найденов коментира „дрезгите" впоследствие, но може би най-показателен е фактът, че Дянков не е отговорил на празничния СМС на Найденов.
През ноември именно министър Найденов обаче се наложи да се извинява на земеделските производители, че Симеон Дянков няма да си спази обещанието за допълнителни субсидии - обещание, подкрепено и от подписа на вицепремиера.
Младите не мислят за пенсия,
старите - не/едва могат да се пенсионират
Въпросът за вдигането на пенсионната възраст бе един от ключовите през 2011 г. Въпреки че синдикати, работодатели и правителство бяха постигнали договореност още по-рано през 2010 г., изненадващо - след изборите, финансовият министър обяви в интервю за вестник „Труд": „Сега е моментът да се преразгледа въпросът за пенсионната възраст. Само чрез истинска реформа ще може да осигурим дългосрочно по-високи пенсии на българите и да намалим дефицита в Националния осигурителен институт. Ако направим пенсионирането по-късно и дадем възможност на хората да работят по-дълго, тогава в системата ще има пари за трайно увеличение на всички пенсии".
Първоначално се заговори за вдигане на възрастта за пенсиониране с цяла една година, а в края се стигна до по-плавно увеличаване на възрастта - с четири месеца, аналогично на увеличението на стажа за пенсиониране.
„Изпуснатата" реплика на Дянков обаче провокира протести в края на ноември, а тристранният диалог бе трайно нарушен. Синдикатите още не са се върнали в тристранката, а опитът тя да бъде водена веднъж от премиера Бойко Борисов завърши изключително бързо и без резултат.
Аргументът за исканото увеличаване на пенсионната възраст бе, за да се вдигнат пенсиите или поне най-ниските. И е факт - това ще се случи от началото на юни, като минималната пенсия ще се вдигне от 136 на 145 лева.
Обяснението за това решение обаче дойде повече от депутати и от зам.-министър Владислав Горанов, отколкото от самия му автор. Според Владислав Горанов - вдигането на пенсионната възраст „по принцип в средносрочен план за първата година няма да подобри дефицита, но в следващите години ще намали натиска върху разходната част на пенсионния фонд и доста по-рано ще се постигне намаляване на дефицита отколкото при сегашното ниво на пенсионна възраст".
На въпрос дали през 2013 година ще има нова стъпка за увеличаване на пенсионната възраст, зам.-министърът на финансите отговори: „Не, от 1 януари 2015 г. се предлага да се изтегли графикът, който трябваше да стартира от 2021 г., да се премести от 2015-та, да започне с по четири месеца повишаването".
Вдигането на пенсионната възраст бе гласувано в парламента, но върнато с вето от президента Георги Първанов. Въпреки това ветото бе отхвърлено.
Възникна обаче въпросът - постоянните промени не демотивират ли младите хора да участват в пенсионно-осигурителната система. Дарик зададе този въпрос на Дянков и отговорът му бе недвусмислен: „Младите хора изобщо не мислят за пенсиониране и твърдението, че пенсионната реформа ги демотивира да плащат вноски е само „медийни приказки". Дянков бе категоричен, че промените в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са законово издържани и ще останат валидни, дори и да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Финансовият министър каза, че няма опасения и допълни, че при подготвянето на закона е работено с много добър юридически екип и той е получил пълни уверения и от своя екип, и от този на социалния министър Тотю Младенов, както и от парламентарния екип, че приетият закон е напълно издържан конституционно.
Дянков каза, че няма увеличаване на „кандидатите за пенсиониране", дори по думите му през последния месец броят им е намалял спрямо същия период на миналата година.
По отношение на мотивацията на младите хора и доверието им в пенсионната система, финансовият министър изтъкна, че вчера се е срещнал със студенти и ги е питал дали мислят за пенсиониране и никой не мислел. На въпрос дали не смята, че те трябва именно да бъдат мотивирани, вицепремиерът бе лаконичен в отговора си: „Следващ въпрос".
Бюджет 2012 - първо консервативен, после оптимистичен,
но все един и същ
Дебатите по Бюджет 2012 г. съвпаднаха с поредното задълбочаване на кризата в еврозоната. Още преди обсъждането на финансовата рамка на съвместното заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по икономика, енергетика и туризъм и по социална политика, министър Дянков призна: „Заради почти неконтролируемата ситуация в Европа икономическата прогноза в Бюджет 2012 г. може да бъде намалена между първо и второ четене на закона". Към онзи момент (началото на декември 2011 г.) в бюджета бе заложен растеж от 2,9 на сто, но Дянков е категоричен, че законът е изпълним и при растеж от едно на сто. Както и да бъде преработен бюджетът, дефицитът от 1,35 на сто няма да бъде увеличаван, категоричен бе Дянков. „0 процента вече започва да изглежда като добър вариант, имайки предвид ударите, които постоянно получаваме от няколко други икономики, не само Италия и Гърция", каза Дянков.
По отношение на предвиждания от Европейската комисия дефицит от 1,7 на сто догодина у нас, Дянков каза, че „те винаги са по-консервативни". „От тази гледна точка аз съм леко изненадан приятно от това, че ни дават 2,3 процента икономическа прогноза, аз бих очаквал, че и нашата прогноза ще бъде по-ниска", коментира вицепремиерът.
Между първо и второ четене бюджетът не бе променен, а прогнозата за растеж се запази - 2,9 на сто. Въпреки това вратичка за актуализацията на бюджета бе оставена.
По време на самите дебати по закона - нито на първо, нито на второ четене, финансовият министър не взе отношение по изготвения от неговото министерство документ.
Сигурност и средства
Намаляването на средствата за сигурност също бе една от темите, по които Симеон Дянков изпадна в трудна ситуация през 2011 г. Вицепремиерът с ресор финанси посегна на бюджета на МВР, тъй като през 2012 г. страната ни ще инвестира в по-социални сфери - здравеопазване, социална политика и образование.
„Министерството на вътрешните работи да бъде свито със 7 милиона, съответните други сектори... т.е. другите ведомства, които са в сектор сигурност, също да бъдат редуцирани. Но пък паралелно с това ще увеличим бюджета на здравеопазването, който ще бъде 3,25 млрд. лева. Също така ще бъде увеличено за образованието с около 50 милиона", заяви министър Цветан Цветанов в едно от предаванията „Седмицата" по Дарик.
Името на Симеон Дянков се появи и в сагата с подслушаните разговори на Бойко Борисов, Ваньо Танов и Владислав Горанов. В един от тях Горанов отправя критики към прекия си началник, но Дянков отговори, че винаги работи добре, а сътрудничеството му с Влади Горанов е много добро. Дянков заяви, че и той не се притеснява да бъде подслушван.
Пакт за финансова стабилност - бг/евро вариант
През януари, по време на дебатите по вота на доверие към кабинета Борисов, финансовият министър анонсира идеята си за Пакт за финансова стабилност. Тогава в проектотекстовете се включваше и референдум за промяна на преките данъци. След това обаче идеята му бе изменена - преките данъци да се променят само с квалифицирано парламентарно мнозинство.
Министър Дянков настоя: „да се гарантира балансирана бюджетна позиция и недопускане на дефицит над 3 на сто - това не означава, че винаги дефицитът ни ще бъде под 3 процента или ще сме на излишък", категоричен бе финансовият министър. Той посочи, че в зависимост от прогнозирания ръст за следващата година, правителството ще изчислява салдото по тази формула. „Ще има и механизъм за изключения - той ще се задейства в критични ситуации, например природни бедствия", коментира още Дянков.
Още в началото на годината идеята на финансовия министър бе да настъпят изменения и в Конституцията заради пакта. В крайна сметка, максималният праг на дефицита бе записан до 2 %.
За ограничения в дълга, макар и страната ни да има малък дълг, особено на фона на повечето страни в ЕС, така и не бяха заложени. Чак към края на годината, когато европейските лидери заговориха за европейски пакт за финансова стабилност, Дянков анонсира, че е възможно и при нас да се сложи ограничение на максималния дълг - до 40 %, а не до 60 %, каквато е идеята на евролидерите, тъй като у нас ситуацията е стабилна.
В Бюджет 2012 г. е записана възможност за поемане на нов дълг от 4,5 млрд. лева. Финансовият министър обаче е категоричен, че ако бъде поет нов дълг, то ще е в размера на плащането по главницата на „брейди облигациите на Милен Велчев".
Еврозоната - ще се разпадне ли?
В пика на поредната критична ситуация в еврозоната, финансовият министър Симеон Дянков си позволи смела прогноза пред БТВ: „По този показател ние ще сме сигурно или трети, или четвърти в Европа по най-добър, най-нисък дефицит, по най-нисък дълг сме втори след Естония. И не случайно, да се върна за момент на предишна тема, Ангела Меркел като говори сега какво е бъдещето и не след две години, а след два месеца на Европа, тя казва - еврозоната, не казва още ще се разпадне до 6 месеца вероятно, но казва (...) е в голяма опасност и следователно на нас ни трябва друг съюз, засега тя го нарича фискален съюз. В този фискален съюз да влязат държавите от Европейския съюз, които спазват строгите правила маастрихтските критерии". Дянков бе категоричен, че „Ние не само че вдигаме ръка, а те ни посочват и казват - в момента има осем държави, които, ако този фискален съюз утре се създаде, България ще е сред тях".
Българският Монти и неговите гафове
И в края на годината, когато е време за похвали, Дянков получи своята от заместника си Владислав Горанов в интервю за „Седмицата" на Дарик: „Българският Монти се е появил отдавна. От самото начало на мандата провеждаме политика на стабилни финанси и затова на нас не ни се налага в средата на един политически цикъл да търсим спасители. Самото правителство успява, независимо от политическата цена, да поддържа правилния фискален курс".
Малко по-късно дойде и другата оценка за Дянков - този път от премиера: „Цяла година прикриваме грешките на Дянков".
