Бойното кръщение на Путин
Бойното кръщение на Путин / снимка: БГНЕС

Владимир Путин веднъж вече бе ръководител на правителството и именно от този пост премина в президентското кресло. Сега той има шанс да повтори тази комбинация отново.

На 9 август 1999 година Владимир Путин за пръв път се настани в главния кабинет в Дома на правителството. Тогава страната излизаше от изключително тежката финансова криза от 1998 година в условията на политическа нестабилност поради извършените за кратко време няколко премиерски назначения. Ситуацията се усложняваше и от това, че точно през септември отново "пламна" Северен Кавказ: чеченски бунтовници атакуваха Дагестан.

Да се ръководи правителство в такива условия е трудна задача. Президентът Борис Елцин заложи на Владимир Путин - шеф на Федералната служба за сигурност и секретар на Съвета за сигурност. Т.е. на човек, широко известен в тесни кръгове, и почти неизвестен в широките. Въпреки това веднага стана ясно, че се е появил премиер с перспектива и Елцин без да отлага го обяви за свой наследник.

Главната особеност на първото премиерстване на Владимир Путин бе, че икономическите въпроси по принуда отстъпиха на втори план. Основното му внимание беше насочено към Северен Кавказ. Именно премиерът Путин координираше действията на федералните сили първо в Дагестан, а след това и в Чечения. Тогава декларацията на новия премиер, че ще се справи за кратки срокове с чеченските бунтовници, изглеждаше прекалено оптимистична. Малцина вярваха в такъв развой на събитията, помнейки опита от първата чеченска кампания от средата на 90-те години.

Но за изненада на мнозина, сценарият на Путин беше реализиран. След като унищожиха дагестанските бунтовници, на 1 октомври федералните сили пресякоха административната граница на Чечения и довършиха започнатото в планините на Дагестан. През онези есенни дни цялата страна, и безспорно премиерът Путин, преживя истински шок. В три последователни взрива в началото на септември - първо в Буйнакск (Дагестан) и след това два в Москва, загинаха общо повече от 300 души. По-късно в книгата "От първо лице. Разговори с Владимир Путин" президентът разказа, че е взел решението да продължи операцията в Чечения именно след тези взривове.

Колкото до социално-икономическата политика, като премиер Владимир Путин само очерта нейните контури, а я осъществяваше вече на президентския пост. В края на 1999 година той изброи задачите, които трябва да се решават, за да се създадат предпоставки за бърз растеж. Сред тях бяха на първо място борбата с корупцията в държавните органи, а също да се усъвършенстват и опростят бюрократичните процедури, да се повиши отговорността на чиновниците, да се укрепи съдебната система, да не се допусне връщане към държавно регулиране на икономиката и пазарите и към планова икономика.

Освен това Владимир Путин смяташе, че трябва да се създадат благоприятни условия за привличане на чужди инвестиции, да се стимулират високотехнологичните сектори в икономиката, да се увеличи експортният потенциал на суровинните отрасли, да се създаде ефикасна финансова система, включително да се извърши данъчна реформа, да се прекратят бартерните сделки и да се реформира банковата система, Русия да продължи интегрирането в международните икономически организации. Всеки сам може да прецени колко от замисленото успя да направи президентът.

Но практически всички анализатори са единодушни, че икономическите успехи на Русия от началото на 2000 г. са свързани най-вече с непрекъснато растящите световни цени на петрола, които позволиха да се осъществят приоритетни национални проекти, социални програми. Има мнение, че Путин просто е извадил късмет, че дойде на власт точно в годините на най-високи цени на основната стока в руския износ. И че без този благоприятен фактор не би могъл да предложи на руския народ кой знае какво. Дали е така или не, никой никога няма да узнае.

Но не може да се отрече, че на Путин му върви. Точно през 1999 година, когато стана премиер, настъпи коренен прелом в световната конюнктура на цените на петрола. През декември те вече бяха стигнали 23-25 долара за барел. Тогава федералният бюджет за пръв път беше изпълнен с положително салдо. БВП се увеличи с 3,2 на сто, което бе много повече, отколкото прогнозираха аналитиците. Като цяло мнозина смятат, че тази година е била преломна в икономиката на Русия.

Какво значимо за страната успя да направи Владимир Путин през петте месеца на първото си премиерство? През ноември 1999 година той заяви, че като гражданин ще гласува на изборите за Държавната дума за току-що създадения блок "Единство". На 19 декември 1999 година блокът "Единство" получи 23,32 процента от гласовете - второ място след комунистите (24,29 на сто). А на състоялите се само преди десет дни избори за парламент за прекия наследник на блока "Единство" - партията "Единна Русия", чиято предизборна листа оглави лично Владимир Путин, гласуваха над 64 на сто от руснаците.

Можем да си спомним също, че през декември 1999 г. по нареждане на премиера бе възстановена паметната плоча в чест на Юрий Андропов на стената на сградата на Федералната служба за сигурност в Москва. А на 31 декември същата година той подписа правителствена наредба за възстановяване на началната военна подготовка в училищата. Същия ден в новогодишното си обръщение президентът Борис Елцин обяви, че напуска президентския пост и определя Владимир Путин за и.д. президент до предсрочните избори. Изборите се състояха на 26 март 2000 година и Владимир Путин победи на първия тур. /БТА/

Коментар