Блокада по гръцки, глупост по македонски
Блокада по гръцки, глупост по македонски / снимка: БГНЕС
Уважаеми дами и господа, припомням – годината е 2008. Повтарям – 2008.

Напомням датата, тъй като достолепни люде, изявяващи се като “интелигенция”, “строители на съвременна България” или “будна съвест”, не само са забравили в кой век живеят, но с прашасал червен възторг приветстват всяко опасно решение, взето на срещата в Букурещ. А опасните решения бяха две – отлагането на Македония и липсата на потупване по рамото за Украйна и Грузия.

Вярно, отвъд Дунава имаше и фанфари. Срещата бе в гаргантюанския символ на абсолютната власт, двореца на Чаушеску. Путин си тръгна усмихнат – факт, който мигновено пали системата за повишено внимание у сериозните анализатори. Афганистанската стратегическа визия звучи твърде хубаво, за да е истина. Хърватия и Албания хвърляха шапки във въздуха. Мехрибан Алиева показа, че в НАТО може да се прави и любов, не само война.

Но защо Македония получи червен картон?

Заради името? Не, разбира се.

Беше време, когато в детински спор се присмивахме на име, на смешна дреха или на крив пас. Детинско е схващането, че заради името си една страна ще има териториални претенции към друга. Недоумявам как икономически съкрушената Македония с население, което – аха – и ще падне под 2 милиона, ще се опълчи на Гърция. Да не говорим, че Гърция е вторият по големина инвеститор в Македония.

Освен това, проблемът с “името” е преeкспониран най-вече, заради политически проблеми в самата Гърция. Правителството на Караманлис има нисък процент на одобрение и подобна инициатива чудно отмества вниманието.

Вербалните пиротехники за името не са адекватни и от историческа, и от юридическа гледна точка – какво трябваше да се направи с Източна и Западна Германия, Русия и Беларус (наричана понякога Белорусия), Южна и Северна Корея, Йемен, Великобритания и областта Бретан във Франция…?

Не може да има съмнение, че евентуално членство на Македония в алианса ще е сигурен фактор за спокойствие в региона. А за спокойствие в региона гърците знаят добре - историята на НАТО е сравнително прясна (алиансът още не е навършил 60) и всеки помни приемането на Гърция и Турция през 1952. Така бе предотвратен един от вечните регионални диспути – за Кипър.

Което ще рече, че размахването на историческата и националистическа карта е абсурдно. Започвам сериозно да смятам, че не виждаме истинската боя на тази карта - типичният балкански провинциализъм и вечно търсене на супер завъртяна конспирация, насочена срещу България.

В този ред на мисли, продължавам да се чудя на внезапно избуялите отрицателни мнения и патоса на някои родни коментатори, очевидно забравили годината, в която живеем. Не виждам как точно балканските народи ще надживеят вродения си провинциализъм, без да се включат в една общност. Развеселява ме само припомнената от уважавания Теди Москов крилата мисъл, че “българинът е муха със самочувствието на аероплан”.

Затова простете невежеството на 31-годишната ми възраст, но вече отказвам да чета открити писма, които не са свързани с бъдещето и пародийно човъркат в остарели теми, вместо да се опитат да създадат нещо ново. Омръзна ми. Губя си времето. Искам да чета идеи за бъдещето, за това как България да е лидер в богат и сигурен регион; да чета как в любимата ми родина работят умни хора, признати в света (който, ако не сте забравили, вече е едно цяло, защото годината е 2008); да науча детето си да мисли глобално, а не регионално; да му повтарям, че трябва да гледа напред, а не с насълзени очи да ридае за минало величие. Защото България трябва да създава лидери днес, а не да си спомня за лидери от миналото.

Колкото до македонците, не бих казал, че им симпатизирам, дори напротив. Последователността им в създаване на глупости е знаменита. В типичен арогантен стил, те не направиха нищо, за да смекчат гръцката позиция. Не виждам разумно обяснение на преименуването на летище Скопие в Александър Велики. Не виждам разумно обяснение за неприемането на предложените им имена. Както и се чудя защо правителството им сниши глава и не порица откровено тъпите арт-постери, изобразяващи гръцкото знаме със свастика, вместо кръст.

Ако разумът все пак надделее над гръцкото твърдоглавие и македонска глупост, картите НАТО и ЕС ще помогнат както на враждуващите етнически групи в самата Македония, така и на отношенията между страните в региона. Съмнявам се, че някой в България или Гърция иска за съсед страна, която не е член на сериозен алианс, показва нахъсано балкански самочувствие без покритие, опитва се да играе тайни игрички и – най-лошото – е зле икономически (само погледнете 35-процентната безработица).

Коментар