Би Би Си изживява драмата на медиите през 21-и век
Би Би Си изживява драмата на медиите през 21-и век / netinfo

След като разгневи кралицата и обществеността британската Би Би Си се готви тази седмица да съкращава персонал чрез премахване на щатни бройки. Това е най-голямата криза за световноизвестния телевизионен и радиоразпространител след сблъсъка му с британското правителство заради Ирак.

Държавно финансираната корпорация, известна с отличното качество на журналистиката си, тази година изглежда премина от една криза в друга, което навреди на авторитета й и на доверието на зрителите й.

В четвъртък се очаква генералният директор Марк Томпсън да обяви планове за съкращаване на близо 2800 щатни бройки заради по-малък бюджет, като основния удар ще понесат новинарският и справочният отдел.

Служителите и синдикатите предупредиха, че качеството на продукцията ще спадне. Според медийни съобщения ще пострада и сайтът на Би Би Си - bbc.co.uk/news, който по данни на Би Би Си има по 35 милиона посещения месечно от цял свят.

Резултатът е отслабнала мотивация и въпроси за стратегията.

"Настроението е отвратително", казва пожелал анонимност служител.

Не всеки обаче е убеден от приказките за надвиснала беда.

Корпорацията Би Би Си не излъчва реклама и доминира на британската медийна сцена. Тя привлича масовата публика с основните си телевизионни канали и редовно определя дневния ред на новините.

Радиостанциите й имат над 50 процента от пазарния дял по отношение на броя на слушателите, а уебсайтът й е един от най-популярните във Великобритания.

Международният й телевизионен канал Би Би Си Уърлд, който се финансира частно от реклами и излъчва в над 200 държави, както и Би Би Си Уърлд сървис и Уърлд сървис рейдио няма да бъдат пряко засегнати от съкращенията, а Би Би Си Уърлдуайд е най-успешният европейски износител на телевизионни програми.

Медийният анализатор Клеър Ендърс твърди, че Би Би Си трябва, поради статута й на публичен телевизионен и радиоразпространител, който е под зоркия поглед на държавата и обществото, да покаже, че съжалява и се извинява, когато направи грешка.

"Всички тези игри се разиграват публично. Посипване на главите с пепел, плач, рязане на глави . . . Това обаче става на фона на изключително високите професионални резултати на една организация с гарантирани приходи. Те са в отлично финансово състояние", казва тя.

Според някои хора, проблемите на Би Би Си отразяват борбата й да се приспособи към дигиталната епоха.

Опасявайки се да не изгуби меродавността си в епоха на толкова много цифрови канали, корпорацията - която се финансира от такса на притежаващите телевизор домакинства - лансира редица нови канали, радиостанции и интерактивни услуги, за да привлече съответните целеви групи.

Критиците изтъкват, че този стремеж към обем, рейтинги и зрителско участие доведе до проблемите й в последно време, включително фиаското с кралицата.

В този случай на Би Би Си се наложи да поднесе извинения след като показа промоционален откъс от документален филм, в който се създава погрешното впечатление, че кралица Елизабет напуска ядосана фотосесия, на която позира за портретна снимка на фотографката на знаменитости Ани Лейбовиц.

Този случай дойде след поредица признания за нагласени състезания по известни предавания с благотворителна цел, радиостанции и популярната детска поредица "Синият Петър", което доведе до спад в доверието на зрителите към корпорацията, известно едно време под умилителното название "Лелята".

Скандалът породи осъдителни заглавия и излъчване на извиняващи се хора със зачервени от смущение лица.

Стивън Барнет, който преподава комуникации в Уестминстърския университет, заяви пред Ройтерс, че неотдавнашното разочарование на зрителите не е толкова сериозно колкото спора около иракския случай, но пък би могло да има по-разрушителни последици.

През 2003 г. се получи остър сблъсък между медийната корпорация и правителството заради репортаж на Би Би Си, в който се твърдеше, че управляващите "разкрасили" разузнавателна информация за наличието на забранени оръжия в Ирак. Според Барнет това е бил "старомоден" спор, в който обществеността и медиите до голяма степен подкрепиха Би Би Си.

Най-скорошният скандал рискува да отчужди обществеността и, което е още по-важно, да лиши Би Би Си от подкрепата на печатните медии, които сега са в доста по-тясна конкуренция с нея за посетители на уебсайтовете им.

Това е фонът, на който ще настъпи съкращаването на работни места.

Синдикатите казват, че очакват да бъде обявено съкращаване на най-много 2800 щатни бройки, от които 500-600 ще са от нюзрума, след като по-рано тази година договорената с правителството субсидия се оказа по-ниска от очакваната.

Томпсън заяви, че корпорацията е изправена пред финансов дефицит от 2 милиарда лири за следващите шест години и трябва да намали щата си. Служители и анализатори обаче се опасяват, че съкращенията ще се отразят на качеството, особено по отношение на журналистиката.

"Ще остане по-малко време за този вид работа, в който Би Би Си пожъна толкова високи успехи, като "От Нашия Кореспондент" например - отиваш на място, вземаш информация от живи хора на истински места и разкриваш какво всъщност става", казва Барнет.

Клеър Ендърс смята, че една от целите на силно публичния характер на дебата около съкращенията на работни места е правителството да се почувства неловко заради по-ниската субсидия.

"Аз често посещавам Би Би Си и е шокиращо да видиш хора с първокласни дипломи от Оксфорд или Кеймбридж, които са най-обикновени момчета за всичко и например придружават гостите до нюзрума. Би Би Си е изключително богат, изключително далновиден и най-успешният обществен телевизионен и радиоразпространител в света в своите области на дейност", заявява Клеър Ендърс. (БТА)

Коментар