По всичко личи, че в политическия елит на Иран липсва единство за ядрената програма. Стига да посочим, че днес бившите президенти Акбар Хашеми Рафсанджани и Мохамад Хатами, макар и сдържано, предупреждават своите сънародници за рисковете, свързани с растящото напрежение около ядрената програма и неговите последици - конфронтация на Иран със световната общност.
Тези дни иранският президент Махмуд Ахмадинеджад предупреди нацията, че няма да допусне ядрено другомислие. Ако някои среди в Иран не прекратят натиска по повод ядрената програма, ще бъдат разобличени пред целия ирански народ, предупреди Ахмадинеджад. Тези лица са предатели и, както сме обещали пред народа на Иран, ние няма да отстъпим пред тях, няма да стоим кротко и да гледаме, допълни той.
В Иран още не бяха се чували тъй открити заплахи към ядрените дисиденти. Още повече, че аятоласите избягват да излагат на показ кирливите си ризи.
Естествено, изявлението на Ахмадинеджад е любопитно и само по себе си, но някои подробности от него заслужават специално внимание. Първо, Ахмадинеджад обеща да разгласи цялата "информация за предателите", след като бъде "уреден ядреният проблем". И второ, по думите му, някакви "предатели" са успели да упражнят влияние върху някакъв съдия, "за да оправдаят шпионажа".
Ясно е, че става дума за случая с бившия шеф на външнополитическата комисия към Висшия съвет за национална сигурност на Иран Хосеин Мусавияни. По време на президентството на Мохамад Хатами той бе сред видните представители на екипа преговарящи с "европейската тройка" за ядреното досие на Иран. След като през лятото на 2005 г. властта бе поета от кабинета на Махмуд Ахмадинеджад, Мусавияни се оттегли от политиката и се насочи към научна дейност. През май 2007 г. обаче бе арестуван заради подозрение, че предавал секретни данни на чужди държави.
Иранските власти впрочем не повдигнаха никакви обвинения срещу Мусавияни; нищо не бе съобщавано и за хода на следствието. Сега вече е по-ясно какво се е случило. Остава обаче най-важното - кои са всъщност "лицата", успели да упражнят "силно влияние" върху съдиите и да "оправдаят шпионажа"? Без съмнение става дума за хора от най-висшите слоеве в политическия елит. И накрая, защо пълната информация за "предателите" на идеите, залегнали в ядрената програма, ще бъде дадена едва "след уреждането" на проблема? Ахмадинеджад явно премълчава нещо.
Защо тогава изобщо се изказва по въпроса? Най-вероятно думите на Ахмадинеджад, толкова остри, са били провокирани от основния му о
понент Джордж Буш. През миналия уикенд президентът на САЩ в присъщия си стил отправи предупреждение към иранския режим и вдъхна на иранския народ "надеждата", че ако програмата за обогатяване на уран не бъде спряна, със сигурност ще го очакват санкции и още по-голяма изолация.
"Иранският режим трябва да разбере, че ще продължим да работим заедно за решаване на ядрения му проблем по дипломатически път, което означава, че той ще продължи да бъде изолиран. А иранският народ трябва да разбере, че уважаваме наследството му, неговите традиции, неговия потенциал, но ръководството му ни кара да вземаме решения, които са пречка за напредъка му към светло бъдеще", поясни Буш.
Подобна тирада, особено пък адресирана към иранския народ, безспорно изискваше отговор. Какъв обаче? - това е въпросът. Както виждаме, този път Ахмадинеджад не започна още в началото да защитава самата идея за създаване на собствен цикъл за обогатяване на уран, превърнала се в национална идея, както е прието да се казва днес в Техеран. Той започна с най-важното за самия него - въпроса за "предателите" на тази идея. Дали това означава, че става дума за двамата бивши президенти на Иран? Или има и други противници на режима?
В персийския и други сродни езици има поговорка, която чудесно изразява драматизма на определена ситуация, скрит под маската на външно спокойствие - "вода под сламата". Очевидно е, че в днешен Иран това сравнение е твърде подходящо не само за ядрената програма, но и за политическия елит, а също и за самото ръководство на страната. (БТА)
Ясно е, че става дума за случая с бившия шеф на външнополитическата комисия към Висшия съвет за национална сигурност на Иран Хосеин Мусавияни. По време на президентството на Мохамад Хатами той бе сред видните представители на екипа преговарящи с "европейската тройка" за ядреното досие на Иран. След като през лятото на 2005 г. властта бе поета от кабинета на Махмуд Ахмадинеджад, Мусавияни се оттегли от политиката и се насочи към научна дейност. През май 2007 г. обаче бе арестуван заради подозрение, че предавал секретни данни на чужди държави.
Иранските власти впрочем не повдигнаха никакви обвинения срещу Мусавияни; нищо не бе съобщавано и за хода на следствието. Сега вече е по-ясно какво се е случило. Остава обаче най-важното - кои са всъщност "лицата", успели да упражнят "силно влияние" върху съдиите и да "оправдаят шпионажа"? Без съмнение става дума за хора от най-висшите слоеве в политическия елит. И накрая, защо пълната информация за "предателите" на идеите, залегнали в ядрената програма, ще бъде дадена едва "след уреждането" на проблема? Ахмадинеджад явно премълчава нещо.
Защо тогава изобщо се изказва по въпроса? Най-вероятно думите на Ахмадинеджад, толкова остри, са били провокирани от основния му опонент Джордж Буш. През миналия уикенд президентът на САЩ в присъщия си стил отправи предупреждение към иранския режим и вдъхна на иранския народ "надеждата", че ако програмата за обогатяване на уран не бъде спряна, със сигурност ще го очакват санкции и още по-голяма изолация.
"Иранският режим трябва да разбере, че ще продължим да работим заедно за решаване на ядрения му проблем по дипломатически път, което означава, че той ще продължи да бъде изолиран. А иранският народ трябва да разбере, че уважаваме наследството му, неговите традиции, неговия потенциал, но ръководството му ни кара да вземаме решения, които са пречка за напредъка му към светло бъдеще", поясни Буш.
Подобна тирада, особено пък адресирана към иранския народ, безспорно изискваше отговор. Какъв обаче? - това е въпросът. Както виждаме, този път Ахмадинеджад не започна още в началото да защитава самата идея за създаване на собствен цикъл за обогатяване на уран, превърнала се в национална идея, както е прието да се казва днес в Техеран. Той започна с най-важното за самия него - въпроса за "предателите" на тази идея. Дали това означава, че става дума за двамата бивши президенти на Иран? Или има и други противници на режима?
В персийския и други сродни езици има поговорка, която чудесно изразява драматизма на определена ситуация, скрит под маската на външно спокойствие - "вода под сламата". Очевидно е, че в днешен Иран това сравнение е твърде подходящо не само за ядрената програма, но и за политическия елит, а също и за самото ръководство на страната. (БТА)
