АЕЦ Белене е възможен само с пряко финансиране от Русия
АЕЦ Белене е възможен само с пряко финансиране от Русия / netinfo

Илиян Василев, бивш посланик на страната ни в Русия в интервю за предаването „Портфейл” на Дарик.

Какво е общото между АЕЦ „Белене” и „Газпром”?

Общото е „Газпром Банк” и една нова политика на свръхконцентрация на енергийните активи в Русия и тяхното пряко подчиняване на една геостратегическа политика, която се води от Кремъл. Разликата е в това, че допреди 3-4 години имаше доста точно разделение сферите на влияние „атомчиците”, както те им казват – тези, които се занимават с атомна енергетика, на „нефтянниците” – тези, които се занимават с петрол, „газовиците” и „електричарите”. Неписаното правило беше, че всеки има своя периметър, но при новата доктрина на Путин „Газпром” стана свръхенергийна компания, за да може върху тази основа да се реализира и концепцията за свръхенергийната държава и в този смисъл, придобивайки значителен пакет акции чрез „Газпром Банк”, „Газпром” придоби акции в електрическата система, купи бившата „Сиднефт”. Тоест тя е една компания с пълно присъствие във всеки един спектър.

Когато говорим за „Газпром” в България, това е неговото участие в Бургас-Александропулис чрез компанията „Газпромнефт” и в АЕЦ „Белене” чрез структурата, която фактически ще реализира по всяка вероятност и тази, която ще вземе дейно участие във финансирането на проекта, тоест, аз предполагам, че един от най-силните вероятни кандидати в тези 49%, които остават за придобиване от т. нар стратегически инвеститори, пряко или непряко отново ще бъде някаква структура, свързана с „Газпром”.

Ще има ли конкуренция за тези 49% в „Белене” от страна на европейски институции?

Трудно ми е да предвидя, но това много ми напомня на конкурсите, в които видимо има конкурси, но когато прочете човек условията, разчита задусловията. Първо финансовата схема е въобще неясна. Аз чух няколко забележителни финансови разсъждения от министър Овчаров относно това, че финансирането на този проект няма да струва никакви пари на българина. Това ми напомня, навремето в Америка имаше един израз „вуду економикс”. Няма как чрез публични активи, тоест публична собственост, дори на тази нова мегакомпания, която се възнамерява да се построи, няма как влизането в дълг и в много сериозни инвестиционни намерения, да не се отрази върху финансовата позиция на съответната компания и върху общата финансова позиция на държавата.

В този смисъл реализацията на този проект е прекалено важен, прекалено голямо е неговото влияние върху доходи, върху благосъстояние, върху икономическо развитие. Ние не можем по инерция да реализираме всякакви мегаамбиции без да ги подчиним на основната си цел – влизането в евро-валутната зона. Всякакъв крупен свръхпроект, който се реализира просто без отчитане на ефекта му върху публичните финанси, но и върху общата инвестиционна среда, тъй като, да не забравяме, че публичният и частният са свързани като близнаци, и когато някоя публична структура реализира огромен инвестиционен дълг, самата държава вече светва на екрана на международната инвестиционна общност с определена степен на инвестиционен риск, веднага ще се отрази на стойността на всякакви кредити, дори потребителските кредити, които на пръв поглед на би трябвал да имат нищо общо с някакво инвестиционно намерение… и това е желязна финансова логика, тя не подлежи на никакви изключителни тълкувания. Затова, аз си мисля, че за да се излезе от цялото това напрежение, АЕЦ „Белене” е възможен единствено с финансиране пряко и държавно гарантирано от Русия.

Ваши са думите, че България може да си позволи проекти от мащаба на АЕЦ „Белене”, когато преминем бариерите на членство в европейския валутен съюз. Тук Вие не слагате онзи въпрос, който се използва като основен аргумент за спешното стартиране на проекта, това, че към тази година ние вероятно вече ще сме в дефицит на електроенергия, вече регионът ще изпитва нужда от електроенергия и „Белене” ще позволи решаване на тази криза.

Тези катастрофически сценарии за криза са много удобни за информационно обработване на общественото мнение, за да може на базата на екстремния сценарии, ако това не се случи, примерно по договора с газта, то ще стане Армагедон, тоест ще настъпи потоп. И в условията на такъв избор човек може по-лесно да приеме „умерената” версия. Аз считам, че 2009 година и тези приказки за недостиг на енергийни мощност и за тяхното извеждане през 2014 година, имат много по-адекватен, европейски, съвременен и модерен отговор в усилията за повишаване на енергийната ефективност. Ние имаме 4-5 пъти по-голям разход на енергия на единица за продукт. Трябва веднъж и завинаги да прекъснем връзката със Съветския модел на енергетиката, при която енергетиците градяха нови генериращи мощности, и като се изградят едни мощности вече оттам всички сме заложници на тези мощности, защото за да докажем, че те е трябвало да се случат , ние трябва да купуваме онова, което те произведат при всички случаи. И каква е логиката ние да продаваме на външните пазари по-евтино, отколкото на вътрешния потребител. Ние приемаме, че сме членове на ЕС, а ЕС има ясни директиви в областта на енергетиката, че трябва да променим структурата на енергопотреблението.

По въпроса за диверсификацията и пред енергийната комисия в парламента министър Овчаров отново повтори „Не си правете изводи, че имаме избор за алтернатива на доставки на синьо гориво, на природен газ”. „Набуко” закъснява, доставките от Азербайджан, този газопровод е още в проект и с неясен капацитет и това също е аргумент в сегашните преговори с „Газпром”.

Ако Министър Овчаров от година повтаря, че нямаме никаква алтернатива, то това е като самоизпълняващо се предсказание. За да има алтернатива, човек трябва да я разгърне. За тези години въпреки всичките доклади и призиви, които съм направил да последваме примера на другите централно-източноевропейски страни, които да изпратят своите енергийни компании в Русия, Ямбург е един добър пример, в миналото при други условия, когато често съм повдигал в разговори в Русия темата с руски партньори, дали те са готови приемат за партньорство в разработването в находищата, които са напълно по мащаба на България, отговорът е бил винаги положителен.

*Цялото интервю с Илиян Василев чуйте в звуковия файл.