Обикновеното момиче от Сливен Христина, което спечели втория сезон на Vip Brother и нейният съпруг Здравко, взел 200 000 лева от Big Brother 1, бяха специални гости в „Дарик кафе”. Христина и Здравко отделиха повече от един час, за да отговарят на всякакви въпроси, свързани с шоуто, не се притесниха да чуят и мнението на слушателите.
Вие ли сте единствената двойка в историята на BIG i VIP Brother по света, печелила два пъти?
Здравко: Да, и аз днес го научих това. При нас това е прецедент.
Христина, ти как чувстваш тази победа? Като наказателен вот за хората, които бяха вътре - т.н. ВИП-ове, или като вот в подкрепа на теб?
Христина: Мисля, че ги има и двата варианта. За мен са гласували и хора, които са ме харесали, но като цяло мисля, че това с наказателния вот е вярно. Хората са се обидили на това, че някой е решил, че е по-велик от обикновените хора. Колкото и да са известни – те са известни благодарение на това, че тези хора им се възхищават, харесват ги и са техни фенове. Да обиждаш хората, които купуват това, което правиш, не е нормално.
Защо не успя да се зарадваш в петък?
Христина: Бях много изненадана. Не го очаквах по никакъв начин. По време на целия финал чаках само всичко да свърши, да мога да изляза отвън, да видя близките си, мъжа си, да остана най-накрая насаме с него.
Как ти се струва това, че почти всички ВИП-ове, с изключение на Венета, Тишо и Росица, напуснаха демонстративно студиото в знак на протест срещу твоята победа?
Христина: Не знам какво са искали да покажат, не знам какво точно ги е обидило, защото през цялото време вътре всички казваха, че те нямат амбиции за наградата. Дали просто ги е блазнил призът за първото място или паричната награда в действителност - не знам. Бях разочарована, стана ми много болно, защото в последните минути си пожелавахме успех на всеки, който излиза, казвахме си, че ще се видим след малко и в момента, в който аз излязох, нямаше никого. Стана ми мъчно, но така са решили, това си е техният избор.
Според мен те по този начин, макар и да искаха да ти покажат на теб, че не са заинтересувани от това, че ти печелиш, по този начин „плюха” на българите.
Христина: Ваш колега ме попита: "Не мислите ли, че те ти зашлевиха шамар с това демонстративно напускане?". Аз тогава казах, че не на мен, защото не аз реших да спечеля, а хората.
След края на шоуто, на партито, с което празнувахте края на VIP Brother, тези хора дойдоха ли поне там? Казаха ли ти нещо?
Христина: Не, ние бяхме заедно с Венета и Тишо. Единственият, който дойде и му благодаря, беше Калин Вельов. Стисна ми ръката, каза „Браво”, държа се достойно.
Но и Калин Вельов си тръгна от студиото.
Христина: Ами те бяха приятели. Може би така се е почувствал тогава – по-солидарен с тях, но той показа, че е благороден човек, че е над дребните страсти.
Здравко, ти на няколко пъти в това издание на VIP Brother каза, че ти си му писал сценария. Христина присъстваше ли на края на сценария или ти го промени в петък вечер?
Здравко: Не, аз като цяло очаквах Христина на трето място, защото аз се виждах на това място спрямо хората, които бяха вътре. Аз и по-рано споделих, че за мен от самото начало фаворит беше Калин Вельов, защото той е човек, който може да бъде даван за пример като победител в това предаване. Впоследствие Ники-Китаеца показа качества, които ми харесаха и очаквах той да стигне до финала. Борбата да бъде между него и ДесиСлава – тук не съм познал. Бях приятно изненадан за Христина, даже в началото й се сърдех за това, което е направила, защото сега отново ще ми трябват още няколко години да се оправдавам, както първия път трябваше да се оправдавам, че съм спечелил и сега отново ще се оправдавам, че всичко е било... просто зрителят е решил така да се получи.
Какво обърна нещата в полза на Христина, какво тези хора направиха вътре, че не се хареса на хората отвън?
Здравко: Като цяло тя държи по-голямата част от победата си на отношенията на ВИП-овете към нея. Думите, които казаха към нея. Много хора почувстваха лична обида. В крайна сметка не беше там мястото да се показват тези крайни емоции, а пък и от хора, които имат някакво изградено име през годините. Просто беше много грозно. Може би тези думи й подариха тази победа.
Думите на Катето Евро.
Христина: Голяма част от хората не обичат лицемерите и предателството. Смешното беше това, че никой от тези хора не дойде да ми каже: "Аз не те харесвам, твоето място не е тук". Или да ми обърнат гръб и да не общуват с мен както е редно, ако не харесваш някого, не се занимаваш с него. Те ми демонстрираха някакво много мило отношение и към мен и към малката. Бяхме уж в прекрасни взаимоотношения, а всъщност в момента, в който съм излизала от стаята, се е почвало ужасно обсъждане, плюене, обиди. Мисля, че хората и това не можаха да им простят – лицемерието.
Мислиш ли, че нещата започнаха именно от момента, в който Катето Евро си изпусна нервите и те нарече "селянка"?
Христина: Да, защото до този момент не мисля, че по някакъв начин това, че не съм родена в София, както по-голямата част от България, защото София може да е 2 милиона, но София не е България. Това е обидило много хора, защото тя няма друг повод. Още повече аз съм родена в Сливен – не малък възрожденски град.
Здравко ти защо не защити Христина в този момент?
Здравко: Защото до някъде аз се почувствах обиден, че не ме послуша да излезе когато трябваше. Това ни беше един от първите скандали с нея, защото в момента, в който аз видях, че тя не ме слуша, защото аз все пак си мислех, че съм човекът, който ще казва какво ще се случва в нашето семейство, и като получих този отпор, изгубих и желание.
Това не означаваше, че след това не можеше да отидеш да я подкрепиш?
Здравко: Аз отидох, но тя ситуацията беше толкова трагикомична, че наистина не знаех дали се играе, защото при тях имаше един такъв момент, че когато правят нещо и мине – всички го приемат, но когато се вижда, че не минава, винаги излизаха с думите – ами ние се шегувахме. В случая не знаех какво става – дали разиграват някакъв театър или наистина е така.
Ако тази ситуация се беше разиграла навън, ако някъде се видите с Катето Евро случайно и тя пак ти каже, че жена ти е селянка какво ще направиш?
Здравко: Аз първо много ще се зарадвам да видя Катето Евро, защото винаги съм я уважавал и винаги ще я уважавам, защото филмите много й харесвам. Много харесвам някои неща в нея, въпреки че до някъде се промених мнението за нея. Навън аз не бих допуснал някой да има такова отношение към жена ми. Аз бях казал, че има два начина да се справя в такива ситуации.
Тя тогава те обвини, че си искал да я биеш.
Здравко: Не, просто този човек го зачерквам завинаги от сърцето си и той не съществува за мен. Аз така ги наказвам такива хора и мисля, че много по-тежко го понасят. В случая направих нещо, в което до скоро не вярвах. Когато някой човек в яростта си иска да те вкара в някакъв сложен разговор и не е нужно да търсиш нито нужните думи в този момент, нито да падаш на неговото ниво. В момента, в който замълчиш той е склонен да каже много повече неща, с които да навреди на себе си и това се получи за пореден път.
Христина, въпреки че ти замълча на думите на Катето, обиди ли се от това, което чу?
Христина: Най-смешното е, че тя не ми ги каза тези думи в очите. Катето не стоеше до мен, не ме гледаше в очите, и не ми обясняваше, че съм селянка. Тя ходи някъде отвън да крещи, да обяснява там, че съм селянка, което също беше странно. Иначе ако сега я видя и тя се държи по този начин, просто ще я подмина. Мен много хора ме питаха как издържах на цялото това отношение. Мен ме боли, когато съм обидена от хора, които уважавам. В случая, в моите очи Катето вече беше изгубила това, което аз съм изпитвала към нея като уважение, като респект от името, от професията, и от годините й. Аз това го казах и в един спор с Калин, който се опита да ми обясни, че всичко, което се случва трябва да й простим, че тя е жена на възраст, че става въпрос за изпилени нерви и все пак тя е била актриса и те тук малко играели. Не оправдавам това, защото в историята има примери, как някакви гении в професията си са били много лоши хора. Тук става въпрос за лични качества и аз не съм по-малко човек от всеки от тях.
Катето Евро ти беше направила един подарък – бижу, след което ти го върна. В последните дни на шоуто отново го видяхме на врата ти. Никой не разбра как се случи това. Тя ли ти го даде отново?
Христина: Тя ми подари подарък, въпреки че много по-късно го направи, което беше странно. Ако искаш да подариш нещо, то се подарява съответно на деня. Каза, че понеже съм била младоженка и много се радва за нас и ми го даде. Аз след тези обиди върнах подаръка, защото нямам навика да приемам подаръци от хора, които не ме уважават. След като ти не ме харесваш, защо е нужно да ми подаряваш нещо. Няколко дни по-късно тя дойде, извини ми се, каза ми: "Миличко, извинявяй, ако съм те обидила, не ми обръщайте внимание, аз съм в критическата. Искренно съм ти го подарила, макар че си го харесвам, и държа да го вземаш". При така поднесени неща аз попитах Катето дали е сигурна, защото нямам навика да приемам подаръци от хора, които не ме харесват. И тя ми каза: "Да, сигурна съм, не съм искала да те обиждам, аз теб те харесвам". Ако я видя искам да я питам последно дали ме харесва или не.
Здравко, ти в един момент беше решил дори да жертваш Христина, да я накараш да излезе, а тя взе че спечели. Защо тогава постъпи така? Защо искаше да я накараш и защо помисли, че излизайки ти, ще бъдат отменени номинациите?
Здравко: Обвиниха ме, че аз съм стратег, ама този път се провалих в стратегията си. Мисля, че сам се прецаках, защото прецених, че тя ще е допустимата жертва в този момент, но се оказа, че аз съм бил.
Ти разбра ли, че тя все пак беше в Изповедалнята и поиска да излезе?
Здравко: Да, тя ми го каза.
Защото и това не го даваха, след това дали сте си говорили, когато на нея й казаха, че ако поиска да излезе номинациите няма да бъдат отменени?
Здравко: Да, каза ми.
Виж каква жена имаш, Здравко! Виж какво направи заради теб!
Здравко: Е, как! За това съм я избрал.
Много ви критикуваха за това, че се карате непрекъснато. Такива ли сте и когато няма камери?
Христина: Не, това е странното.
Здравко: Малко крайни сме били, но там като влезеш, времето спира и трябва да намериш нещо интересно, с което да се занимаваш. Признавам си, че не ми е било най-интересното нещо досега да се занимавам с Яница. Хубаво ми е да си играя с нея, да я видя, да се поглезим. Но когато трябва постоянно да правя това нещо… не ми е най-интересното нещо, с което съм се занимавал.
Христина, ще ти кажа нещо, което може малко да те изненада, защото си навън от петък и не знаеш какво се говори отвън. Например, има вече много двойки, при които мъжът много често, когато жената му се кара, й казва: „Недей, че ти си като Христина”. Явно това се е превърнало в нещо като нарицателно покрай всичко, което видяха зрителите. Обижда ли те това?
Христина: Не, аз мисля, че всяка двойка има такива моменти. Всяка майка би искала, дори вътре си говорих с Маги по този повод, всяка майка би искала мъжа й да обръща повече внимание на детето. Аз най-много се дразнех от това, че в някои моменти, когато наистина имам нужда от помощ, той е с момчетата. Което е нормално, по мъжки. Но там обстановката беше такава, че и най-дребното нещо ти се струва невероятен проблем, затова може би съм реагирала по-остро. Пък и мъжете имат нужда от подсещане в такива ситуации.
Здравко: По време на първия сезон на VIP Brother аз й казвах понякога Райна. А сега виж как се сменят местата.
Сега няколко слухове, които се появиха около вас и участието ви във VIP Brother. Първо – че вие не сте били разделени през последните месеци. Че ти наистина си била в Сливен, но не защото си избягала от Здравко от Приморско, а защото си си намерила работа там. Имали ли нещо вярно?
Христина: Не, това не е вярно. Действително бяхме разделени, разделихме се в началото на ноември, след което естествено, като не живея при мъжа си, аз съм от Сливен, там е семейството ми, там съм живяла… Къде да се върне човек?! И живеех там. В един момент, за да живееш, трябва да се издържаш и никой не е длъжен да върши това вместо теб, когато си почти на 30 години. Съответно, на мен ми се налагаше да си намеря работа. Факт е, че живеех в Сливен и работех, но не съм си тръгнала, за да си намеря работа, защото не ми се стои в Приморско и ми е скучно, просто работата дойде в последствие, като задължителен момент. Бяхме разделени, имахме си проблеми, впоследствие започнахме да си говорим, да има някакъв диалог. Нормално е като имаме чувства един към друг, имаме и дете и т.н. Но до последния момент съм си живяла в Сливен.
Слух номер 2 – че ти, Здравко, сам си се предложил да влезеш във VIP Brother, защото Ники Николов е кръстник на детето ти. Тоест, че не са ти предложили, а сам си се набутал вътре.
Здравко: В първия момент като ми се обадиха, даже не ми се обади Ники Николов, други ми се обадиха от екипа, си помислих, че ми правят скрита камера. Казах си: сега покрай цялото шоу пак искат да ме вкарат в някакъв филм. И абсолютно отказах, защото не се приемах за достоен участник в това предаване. В един момент, понеже бях решил да си върна Христина и Яница, се замислих и им го предложих като вариант, ако има начин, като вляза вътре и да ми се случи това, което трябваше да ми се случи преди две години. Казаха ми, че ще помислят и дори ми се обадиха много късно, аз не очаквах, че ще се обадят. С Христина сме си говорили, че това е много лично и аз исках само ние да си го изживеем, но стана така, че нещата се промениха.
Само вие и още три милиона. Здравко: Стана достояние на доста хора, за което не съжалявам, напротив, много съм щастлив. Даже искам да им благодаря за чудесния празник, нямам думи! Христина: Невероятен празник! С вашия брак е свързан и третият слух – че ти (Христина) си знаела, че той ще ти предложи брак и че даже си била с него в София в хотела преди той да влезе. Христина: Това пък въобще не е вярно. Не знам как да отговоря на такива нападки, защото хората покрай мен са видели колко съм била изненадана, как съм се чувствала тогава, какви терзания съм имала и т.н. И трябваше да си уредя да отсъствам от работа, да си взема детето и въобще… не знам как да го коментирам. Хората може да си измислят и да говорят каквото решат. Абсолютно, ние пък сме длъжни да го проверим чрез вас. Четвърто – че вашите родители са били категорично против Яница да влиза в Къщата, а пък сега искат да се разведете. Христина: Кои, моите или неговите? И на двамата, но по-скоро на Христина. Последното, което четох, твоите родители въобще не харесват Здравко. Христина: Аз не съм виждала статията. Моите родители никога, когато сме имали със Здравко проблеми, не са си позволили да се намесят. Просто са ми давали да разбера, че имам тяхната подкрепа, каквото и да си реша. За тях е важно аз да се чувствам добре. Това е нормална реакция за всички родители. Оттам нататък никой не ми е казвал аз къде да си заведа детето и какво да го правя. Хората, които решават какво да прави Яница, сме аз и Здравко. Не знам дали е направило впечатление, не знам и зрителите дали помнят, че исках Яница да дойде, но аз не можех да си позволя да я взема без да питам баща й дали и той иска и в последния ни разговор, който ни разрешиха преди да вляза, го попитах дали да я взема. И как реагираха родителите ти, когато разбраха, че и Яница ще влезе с теб? Христина: За моите родители това въобще не стоеше като въпрос. За тях емоцията беше, че ние отиваме там, че на тях ще им е мъчно, че ще се женя, пък те няма да са до мен. Такава им беше реакцията – човешка. В едно интервю Здравко като излезе, беше отговорил на всички тези нападки, защо детето ти е вътре, че то всъщност се намира в най-охраняваната къща в България. Здравко: Това е факт. При 50 камери в Къщата. Нападките бяха за друго: че слуша там нецензурните думи на хората, че диша пушека от цигарите. По-скоро в тази посока са били. Здравко: Ако тръгнат по софийските улици, ще видят колко деца дишат софийския прах и колко деца киснат с майките си по заведенията. Пети слух – че правиш всичко това, за да станеш кмет на Приморско. Здравко: Още веднъж го заявявам: Не ми е мечта да стана кмет, не ми се занимава с политика. Аз достатъчно си харесвам живота – спокоен, моренцето, лодката, но по някой път в живота на човек се налага да прави неща само, защото…. Отвратен съм от хора, преяли с власт и с други неща – да не казвам с какво...Във всяка една нормална демократична държава има мандатност – два мандата и аут. При нас, в нашия град – пет мандата. Къде го има това нещо? Откакто се помня, целият ми съзнателен живот е свързан с този човек. И ако се види какво е направено и какво не е направено, на някои хора ще им се изправят косите. Аз не мога да разбера едно нещо - как може при такива сериозни обвинения от моя страна, да няма заведено дело срещу мен. После си казах, че те ако тръгнат да завеждат дела, аз ще имам нужда от защита и тези хора трябва да допуснат моите адвокати до тези данни, които аз съм казал. Защото това са неща, които са доказуеми. Но няма да спра, който и да стане кмет на Приморско, няма да спра, защото аз го чувствам като отговорност. Кога трябва да има избори там? Здравко: Октомври. Преди да влезем в студиото, ти се впечатли, докато разглеждахме страницата на Приморско, че там няма и дума за Христина. Здравко: Да, няма. Дори, когато е бил финала, цялата община е била изкарана и са сваляли мои постери, реклами, защото нямали естетичен вид. Доста хора са пострадали покрай мен, но ми се обадиха и ми казаха: „С теб сме, каквото и да става, не се притеснявай." Христина, теб ще те посрещнат ли в Сливен така, както посрещнаха Здравко в Приморско пред няколко години. Христина: Не, не мисля. Кметът обади ли ти се да те поздрави? Христина: Не, а аз не съм и очаквала. И не се чувствам някакъв герой затова, което се случи в петък. Не се чувствам важна гражданка на Сливен. Благодаря на хората от града ми, които са ме подкрепяли. Майка ми каза, че настроенията са положителни, че всички много се радват. На мен това ми е достатъчно, не искам еуфория, фанфари. Тези неща са ми чужди и никога не съм ги търсила.
