Стефан Стойчев от Чирпан беше първият притекъл се на помощ на пострадалите след зверската катастрофа на магистрала "Тракия". 28-годишният мъж пръв загаси автобуса при зверската катастрофа, която отне осем човешки живота преди 6 дни Бащата на Стефан е бивш огнеборец.
Младият комбайнер пристигна в Пловдив заедно със съпругата си и 3-годишната си дъщеря Преслава, за да посети пострадалите от пожара. "Никога няма да забравя тези хора. Днес като се видяхме се разплакахме, спомнихме си кошмара от онази нощ", каза Стефан.
Вие дойдохте от Чирпан, за да видите тези, на които помогнахте?
Да, абсолютно, само заради тях.
С кой се срещнахте днес?
С всички, всички видях. Абсолютно всички, които са в болницата. Благодаря на шефа на отделението КАРИТ. Той ме пусна при хората, които са в кома. Отидох при жената, която е най-зле. Никой не познавах досега, но като влязох при тях, първата жена е от София, после видях тези, които са по-добре. Едната жена я познах още като я видях.
Какво ви казаха хората, като ви видяха днес?
Благодарят ми. Всички се разплакаха. И на мен ми се насълзиха очите. Знам какво беше там, на магистралата. Виждам, че сега са по-добре, оправят се. Просто имаше някаква радост. Разменихме си телефони и адреси. Казах им, че искам да се видим, да ми дойдат на гости.
Тези, които спасихте?
Просто моето сърце ми каза, че трябва най-бързо да реагирам. И те са хора и носят сърца като нас. В онзи момент на магистралата всеки се бореше за живота си.
Видяхте ли се с таткото, който не успя да спаси дъщеря си?
Не. Знам, че няма мобилен телефон, има само домашен. Искам някой да ме упъти в това село, където живее. Ще отида лично аз.
В първите минути, когато видяхте горящия автобус, когато видяхте въобще какво става...
Хванах пожарогасителя и хукнах да бягам по пътя. Видях къде гори и натиснах пожарогасителя.
Можете ли да си спомните дали тогава на мястото не дойде една линейка, а после другите?
Първо дойде една линейка - на 15-20 минута беше първата линейка. Поогледах се. Може би защото първо шофьорът каза двама човека, затова да са си помислили, че е по-леко произшествието. Но когато шофьорът на линейката видя за какво става въпрос, колко хора започнаха да излизат, веднага вдигна станцията и поиска да изпратят още колеги, защото пострадалите са много.
Има информация, че станцията му не е работила.
Не мога да кажа. Видях, че вдигна станцията и точно след минута-две отвсякъде започнаха да идват линейки. Така че се съмнявам да не е работила станцията. От Раковски идваха линейки, в другото платно влизаха, обръщаха и идваха. Много линейки дойдоха, точна за пет минути се претрупа с линейки там.
Бяхте вие и този човек от Македония, а третият човек спомняте ли си кой беше?
Аз и македонеца не мога да си спомня, защото в този момент никой не можеш да видиш там. Гледаш само хората, които са ранени, да им помогнеш. Не се обръщаш да видиш кой помага. Който има сърце, помага, който няма - стояха встрани и гледаха. И то бяха много, които гледаха. Според мен, ако не могат да гледат кръв и трупове, нямаше да са най-отпред. Щяха да са отзад, все пак се виждаше всичко отпред.
Тази случка очевидно ще промени живота ви.
Абсолютно. Вече като изляза на магистрала „Тракия" и си имам едно наум как да натискам педала на газта.
Днес усмивка грее на лицето ви. Това е може би защото сте се видели с хората, на които помогнахте?
Да, разказахме си как е било там. Казах им повече да не мислят за това нещо. Пожелах им бързо оздравяване. Вече съм по-спокоен, много от хората вече се оправят, чакат скоро да ги изпишат.
Вие кога си тръгнахте?
Три и половина-четири часа може би. Лично началникът на Магистрална полиция да ме освободи да си тръгна.
Защо не ви записаха координатите - име, номер на автомобила, телефон?
В първия момент никой не знаеше, че съм гасил пожара и съм помагал. Аз казах, че не искам изяви и затова си тръгнах.
Всички други ще получат някакви облаги. Разбрах, че вие не сте искал?
Да, предложиха ми материална награда, аз не се съгласих. В този момент на магистралата не съм мислил нито за награди, нито за нищо. Правил съм го от сърцето и душата си.
На колко човека помогнахте? Знаете ли?
Не мога да кажа бройка. В този момент. не можеш да броиш хора, гледаш да помогнеш на всички.
Шофьорът на автобуса какво ви каза?
При първата ни среща го попитах „Какво направи, какво стана?", той ми отговори, че автобусът е подскочил и го залюлял. Питах го колко хора са в автобуса, той каза (или така съм чул може би аз), че са двама. После като видях колко хора са, само споделих на колегата, че няма как да са двама, а са повече от 20 човека. Много народ започна да излиза.
А той помагаше ли на хората?
Обикаляше хората, гледаше да ги успокои, доколкото може, защото и той беше уплашен. Шофьорът, колегата му, беше преметнат на мантинелата, отиде при него да го повдигне. Аз впоследствие разбрах, че му е колега. Полицаят му каза да се измести. Беше с бяла риза и черен панталон, така си го спомням.
Като се прибрахте вкъщи и видяхте близките си, какво им казахте първо?
Аз се прибрах в четири сутринта. Жена ми спеше.
И не я събудихте?
Не, само си мислех как ще го забравя и си легнах. Тя не знаеше за какво става въпрос. Сутринта отиде на работа, аз тръгнах за полето и се прибрах чак след четири-пет дни. Само по телефона сме си общували през това време.
Казахте ли й?
На втория-третия ден вече тя разбра какво е станало, защото аз и казвах изгасих рейса, изгасих рейса, няма да го забравя никога това.
Какво ще запомните от нощта на 15 юни?
Вече не искам нищо да си спомням от тази вечер, но хората ще ми останат в съзнанието, просто не мога да го изчистя. Така си стоят. Просто не искам вече изобщо да си спомням тази вечер и не искам никога повече да виждам такива неща по българските пътища. Каквото е било, било. Да остава в онази вечер. Да излизат хората от болницата, да се видим, да си ходим на гости, да си общуваме.
На 15 юни автобус по линията София - Бургас катастрофира с 31 пътници в него, като се удари в мантинелата на магистрала "Тракия", след което се преобърна и се самозапали. Шестима от пътниците загинаха на място, други двама починаха по-късно в болница. Сред оцелелите е петгодишно дете, а най-младата жертва е на 14 години.
