Сериозните участници в политическия процес трябва да са финансово осигурени

Председателят на Сметната палата Валери Димитров госта на предаването „Денят” на Дарик радио:

Вие направихте одит, Сметната палата, за управление на предоставеното имущество на политическите партии през миналата 2006 г.

Да и за първи път одитът беше в сравнително съкратени срокове и все пак имаше значими промени в Закона за политическите партии, които трябваше да бъдат, така да се каже, тествани по време на този одит.

И вие установихте, че партии от целия политически спектър, включително парламентарно представените или повечето даже парламентарно представени, включително от управляващата коалиция - "Зелената партия" на Александър Каракачанов, НДСВ, СДС, ССД, "Гергьовден", ВМРО, БЗНС-тата на Стефан Личев и с лидер Георги Пинчев, отдават неправомерно имущества под наем, които са взели за ниски наеми от държавата и после ги дават на по-високи наеми, за да печелят. Само че това е последствие от недостига явно на средства, които имат тези партии, за да го правят.

Да, аз също смятам така, че... Казвам моето мнение, че всъщност въпреки увеличението на субсидията, която сериозните политически партии получиха преди година, мисля, че все още тези средства не достигат. Лично моето мнение е, че трябва да се върви по пътя на увеличаване на субсидията на сериозните политически партии, тези, които отговарят на тези изисквания - парламентарно представителство или определен брой избиратели, и за сметка на това упражняване на по-строг контрол за, така, нелегитимни приходи.

Какво се случва на тия партии, които са взели, да си послужим с вашия пример, помещения под наем за 70 лв. в София, Пловдив или Варна, това е нормативно определеният наем, и са го преотдали на някой друг за 700 лв. за кафене.

Ами, г-н Вълчев, проблемът е, че самият закон го допуска. Нека да припомня, че първоначално в закона имаше една абсолютна забрана за преотдаване под наем, но след това един до известна степен двусмислен текст си позволи да има такова преотдаване, доколкото това подпомага основната дейност на партията, т.е. законодателят направи известен компромис. И действително няма според мене нещо лошо в това партиен клуб на изпълнява функциите и на кафе. Сега, да припомня, че стара българска политическа традиция е...

Ганковото кафене.

... кръчмите, кафенетата да са политически клубове и място за политически дебати. Това е още от времето на Възраждането, та досега. Но...

Е, тогава какво искате от тия партии, че сега така ги критикувате в този одитен доклад?

Не става дума за това. Става дума за обстоятелството, че не бива да се прекрачва една граница, когато така или иначе помещения, предоставени за политическа дейност, започват да изпълняват изцяло бизнес функции. Значи, донякъде това означава, че се подменят целите на закона.

Дайте пример.

Ами, аз... с големите партии това не е така. Значи, големите партии по-скоро имат, така, проблем с наемите, които плащат. Някои от тях са твърде символични или по-скоро те някои са спрели да плащат наеми, което по силата на закона означава, че наемните отношения трябва да бъдат прекратени, когато има например за три месеца неплатени вноски. Не това са проблемите на големите политически партии. Става дума по-скоро за по-малки партии или партии, които отдавна са загубили своята роля и влияние в политическия процес, образно казано, партии-призраци, които обаче продължат да ползват такива помещения и практически са ги превърнали в средство за издръжка на, така, определен кръг хора.

Добре, но днес вие сте разказал всъщност, че проблем на тези партии е да се самозакрият, защото това струва също пари, а тези които трябва да ги закрият, ги нямат.

Над 100 партии на практика не водят реална политическа дейност, те са призраци и трябва да бъде прекратено тяхното съществуване, но по една или друга причина процедурата ги затруднява. На практика трябва да има решение на съответния орган. Например конгрес на партията, който трябва да вземе решение за нейното прекратяване. Това по ред фактически причини не е възможно. Другият път е съдът по искане на прокурора. Така че, общо взето, се получава една ситуация, когато няма реални участници в политическия живот. Това са призраци, политически мъртъвци, но те продължават да се водят политически партии.

Поне 100 са такива?

Да.

От общо 253 политически парти в България?

Да, определено.

Честно да ви кажа, мен ми е много интересно пък кои са тия другите 153, дето не са признаци.

Ами все пак...

От тях 20 да кажем, не са.

Значи, все пак имат участие в избори. Така или иначе проявяват някаква политическа активност, но бих казал, че не е нормално политическа партия да не взема участие в избори, да не проявява никаква политическа активност, просто да е изчезнала дори от съзнанието на избирателите и в същото време в нейните, така, клубове да има... от доста време да държи някакви помещения, които са се превърнали къде във фризьорски салони, къде в ресторанти и т.н.

А какъв е критерият, по който се дава на политическите партии недвижимо имущество?

Критерият е да бъдеш парламентарно представена партия или която. . . партия, за която на последните избори да са били. . . да е спечелила поне един процент от. . .

Е, как ще имат тогава тия призраци клубове?

Ами, г-н Вълчев, става въпрос за предишната законодателна уредба, преди промяната в закона, тъй като първоначалният, така, вариант на Закона за политическите партии, който беше в действие още през 90-те години беше доста щедър и либерален по отношение на политическите субекти и задължаваше държавата и общините да им оказват съдействие и това съдействие се изразяваше в предоставяне на помещения за осъществяване на политическа дейност.

А сегашният закон не е ли уредил какво става с тия, които имат. . .

Сегашният закон. . .

. . . ама трябва да ги връщат?

. . . заварва едно положение, което, разбира се, трябва да бъде преуредено. Партиите, които не отговарят на неговите изисквания, трябва да бъде прекратено ползването на предоставените им помещения.

Кой отговаря за това?

Съответните областни и общински администрации, кметовете и областните управители, които трябва фактически да прекратят ползването на тези помещения. . .

Ама, лошите излиза, че не са партиите. Лошите са тези, които управляват.

Донякъде. . . Разбира се, значи, не можем да виним партия, която, да кажем, 10 години е ползвала под наем някакво помещение, по-често става дума за символичен наем, и след това помещение тя продължава да го използва. Въпросът е, че кметовете и областните управители трябва да влязат в своите функции и да гарантират спазването на закона, като прекратят наемните отношения, съответно ползването на партии, които нямат право на това, и да ги предоставят на партии, които имат право на това. Разбира се, във всяка община, във всяка област това е конкретен въпрос кои помещения всъщност. . .

Направихте ли такъв анализ?

Ние направихме такъв анализ.

Колко са такива, които са в партии-признаци?

За краткото време. . . Не, за краткото време, с което разполагахме. . . сега аз мога да дам съвсем общи данни, но за краткото време се оказа, че има доста такива ползвани помещения и доста договори за наем. . .

Доста. Какво ще е доста? Стотици? Хиляди?

Не. Има го и в големите градове, има го и в по-малките градове и общини, в по-малките населени места. Но поначало това е един остатък от предишната нормативна уредба и от предишната практика по прилагането на стария закон.

Вие ще изпратите ли предписания до областните управители

Да. Това, което. . .

. . . и кметовете да им ги вземат?

За първи път ние тази година поставихме ударението върху това как политически партии ползват държавни и общински помещения, предоставени им за политически цели. И, разбира се, установихме, че те ползват такива помещения често в нарушение на изискванията на закона. Но дадохме. . . по обясними причини общинските и областните администрации не са изискали от тях обратно тези помещения, не са прекратили договорите. Ние дадохме указание, препоръка по-точно, уведомихме съответните областни и общински администрации и техните ръководители, кметовете и областните управители да предприемат такива действия и следващата година, когато. . . при следващия одит ще проверим как са изпълнени тези препоръки.

Очевидно е нужен. . . А има ли механизъм, по който според представителството да се определя колко площ ще имаш в страната?

Не, няма такъв механизъм

Защото излиза така, че един депутат да вкара тази партия в коалиция, след това ще може да има във всяка община да претендира да й дадат клуб.

Да, разбира се, ако в края на краищата партийката може да е много малка, но ако е парламентарно представена, тя има това право. Няма такава уредба, защото законът, вие сте юрист, г-н Вълчев, и знаете много добре, че законът по правило съдържа генерална, обща уредба. Този закон няма подзаконова уредба, няма правилник за прилагането, няма наредби за прилагането му. Така че всичко е предоставено до голяма степен на усмотрението на съответните отговорни длъжности лица.

Е, добре, и излиза, пък, че едно отговорно. . . Такъв анализ правен ли е в България - дали има начин да се потиска действителната опозиция за сметка на маргинални партии, които формално отговарят на критериите?

Не, не е правен такъв анализ.

Например една партийка от "Коалиция за България" да има много повече офиси, отколкото една по-голяма, но опозиционна парламентарна партия?

Не, такъв анализ не е правен. Ние за първи път тази година хвърляме светлина по този въпрос, макар и в най-общ план. Догодина, живот и здраве, можем да получим и по-плътна, по-конкретна картина на тези обстоятелства.

А как да се уреди въпросът с ГЕРБ? Партия, която. . . и кои да бъдат изборите критерии? ГЕРБ очевидно се утвърждава като влиятелна политическа партия, но държавата няма никакви ангажименти към нея, защото трябва да чака следващите парламентарни избори, въпреки че печели останалите избори - европейските, местните.

Значи, не бих искал да коментирам така една. . .

Добре, принципът как се решава, периодът. . .

. . . бъдещото участие на една новосъздадена партия в политическия процес.

. . . е доста голям - 4 години между изборите, парламентарните.

Безусловно, но така или иначе, всяка област и всяка община разполагат с ограничен контингент от такива помещения. Естествено по-голямата част от тях са заети от съществуващите партии. Така че действително това е проблем във всички градове и населени места. Така или иначе законът е казал какви са критериите.

Няма ли да е по-изгодно за държавата да увеличи драстично финансирането на големите, сериозни политически партии, без да им дава тези имущества и те пък да имат достатъчно пари, за да си. . .

Безспорно е.

. . . наемат това, което им трябва, и да не си живее

Безспорно.

. . . в тези паралелни светове.

Безспорно най-доброто решение би било да има сериозно финансиране. Сериозните играчи да получават достатъчна субсидия за осъществяване на политическа дейност. Знаете, че политическата дейност струва доста средства.

И да могат да си наемат на свободен наем. . .

Да могат да си наемат дори на пазара, на свободен наем помещения. А не да търсят заобикаляне на закона, специални привилегии, на практика да не си плащат наемите и по този начин да. . .

И тогава ще отпадне цялата тази история кой е парламентарен, кой не е, на кой да се дава, по кой закон да се дава. А държавата ще си отдаде всички клубове. . .

Да, но тук пак се сблъскваме с проблема, че все пак, за да получиш субсидия. . .

. . . за свободни наеми.

. . . трябва да бъдеш парламентарно представен или да си завоювал доверието на избирателя чрез определен брой действителни гласове. Все пак това е критерий, това е показател, от който не може да се избяга.

Днес сте обърнал внимание и на друг абсурд в законодателството - забраната за получаване на дарения от изпълнители на обществени поръчки.

Ами, да, оказа се, че всъщност това е неизпълнимо изискване на закона. Практически партиите трудно мога да го спазят, защото те нямат откъде да получат тази информация. Някои партии са въвели според мен една добра практика, да изискват предварително уведомяване, то не е декларация, защото това не е декларация по смисъла на закона, но да искат уведомяване от самия кандидат, от самият дарите, доколко той не участва в процедури по обществени поръчки. Но обективно те няма откъде да получат тази информация и това е една неособено добра разпоредба на закона, тя просто не е изпълнима. В интерес на истината искам да ви кажа, че особено големите политически партии, сериозните играчи, парламентарно представените и други по-големи партии вече много отговорно се отнасят към спазване изискванията на закона. Искам да кажа като добра практика, че ние се срещнахме с ръководствата на политическите партии, които имаха данъчни задължения, и голяма част от тях бяха погасени. Поет е и ангажиментът до края на годината окончателно да бъдат изчистени тези задължения. . .

Има ли големи партии с такива?

Например БСП внесе над 200 000 лева данък дарения.

А, те понеже са получавали дарения, но не са си внасяли данъка върху даренията?

Точно така. Да, точно така. И това беше едно заварено задължение. Но много конструктивни бяха тези срещи. Поеха се ангажиментите, платиха се и това е нещо добро. Освен това бяха приведени в ред счетоводствата на тези партии. Просто, оказа се, че ние заварихме една неособено добра отчетност, финансова отчетност в партиите и сега вече в сравнение с миналата година, картината е много по-добра, така, за което ние имаме известен принос и с това се гордеем.

Какво трябва да се направи на следващите избори в България да има не повече от 15 или 20 партии?

Мнението ми е, че законодателят трябва да помисли за механизъм за прекратяване съществуването на партиите-призраци. И, разбира се, струва ми се, че сериозните участници в политическия процес трябва да бъдат финансово осигурени, да скъсаме със сиромахомилските представи, да смятаме, че с малко пари от държавния бюджет може да се прави сериозна политическа дейност, просто защото другото е лицемерие.