Румънски журналисти: Хората нямат избор - нито на политици, нито на партии
Румънски журналисти: Хората нямат избор - нито на политици, нито на партии / снимка: Reuters, архив
Румънски журналисти: Хората нямат избор - нито на политици, нито на партии.
49255
Румънски журналисти: Хората нямат избор - нито на политици, нито на партии.
  • Румънски журналисти: Хората нямат избор - нито на политици, нито на партии.

През последната седмица вълната от улични протести в различни точки на Европа и света достигна и съседна Румъния. След началото на протестите в Унгария мнозина се уплашиха, че гнилото в икономиките на държавите в южна Европа е започнало да навлиза и в сърцевината на континента. Протестите в Румъния не стихват. Управляващите изглежда сменят тона към демонстрантите, коментират информационните агенции. Премиерът Емил Бок заяви, че властите са готови да водят преговори с протестиращите.

Повод за избухването на антиправителствени протести бе предложената от президента Траян Бъсеску реформа в здравеопазването. Това даде повод хиляди протестиращи да излязат по улиците, за да искат оставката на президента. Исканията им все повече се радикализират и сега демонстрантите настояват и за предсрочни парламентарни избори.

Бок отново ги призова да се откажат от насилието и да влязат в диалог. Премиерът обаче призна, че държавните органи не са били на висота в създалата се ситуация. За да разберем обаче дали е дошла зимата и на румънското недоволство, Дарик се допита до двама румънски журналисти от най-големите национални всекидневника в Букурещ - Адевърул и Либертате, за причините за това недоволство.

Откъде конкретно тръгнаха размириците, както и какво действително се случва по улиците на румънските градове, ни разказа най-напред редактор на сайта на най-големия румънски вестник - Адевърул. В интервюто, което даде за предаването „Европа сега", тя помоли изрично да запазим нейната анонимност

Какъв е точно проблемът в Румъния?

Всичко започна след като напусна заместник-министърът на здравеопазването. Правителството искаше да приватизира бързата помощ, както и други части на здравната система. Съответно парите, предназначени за здравеопазването щяха да отиват в частни фирми. Така започнаха протестите. Хората излязоха първоначално като протест към оставката на Раед Арафат, който беше много популярен сред тях. След това протестът се разшири заради разочарованието на хората от спада в заплатите. В протестите първо се включиха интелектуалци, но впоследствие се присъединиха и футболните запалянковци. Те започнаха да рушат магазини и да се бият с полицията.

Подстрекавани ли са били футболните фенове?

Не може да се каже със сигурност, но те станаха причина за насилието.

Проблемите по-скоро политически ли са или има и социална и икономическа страна?

И трите. Хората са много разочаровани от политиката на правителството. Писнало им е, повече от 20 години са изминали от революцията, а нещата само отиват от зле на по-зле и на още по-зле.

Хората и на премиера Бок, и на президента Бъсеску ли искат оставка?

Най-вече срещу президента Бъсеску викат, но и правителството като цяло искат да си отиде.

Кога ще са следващите избори и какво се очаква да се случи на тях? Очаква ли се да бъдат честни?

Тази година ще има избори. Няма опасения за честността им, но хората просто нямат чувството, че имат избор - нито на политици, нито на партии.

Имаше демонстриращи по улиците, които сравняваха днешна Румъния с тази на Чаушеску. Разпространено ли е това виждане?

Не, не могат да се сравняват двете. Хората са ядосани, но не са разочаровани чак до такава степен. Трагедията не е толкова голяма, колкото беше през декември 1989 година.

Имаше сравнения на румънските протести с тези в Гърция и Унгария. Има ли риск ситуацията да ескалира или мислите, че хората ще постигнат своите цели?

Не мога да кажа със сигурност. Да, има прилики с Гърция, но няма как да гадая за след няколко месеца. Като цяло румънският народ не е толкова революционно настроен, както беше преди 20 години. Като цяло хората скланят глава и понасят. Така че има вероятност да затихнат нещата.

Има ли планувани протести за тази седмица?

Да, ще продължават. Вчера (сряда) имаше и днес ще има. Вероятно и утре. Из цяла Румъния е имало протести в 34 града.


Потърсихме още една гледна точка към събитията в Румъния, като разговаряхме също и с Алина Влад - международен редактор на другия основен вестник в Румъния - Либертатеа. Тя също подчерта ролята, която е изиграла оставката на заместник здравния министър за избухването на недоволството на румънците.

Какъв е вашият възглед на протестите, като журналист?

Протестите започнаха в момента в който си подаде оставката като заместник здравен министър един известен лекар с арабски произход - казва се Раед Арафат. Той е направил много добро за тази държава - след падането на режима на Чаушеску, той установи първата Служба за спешна помощ в страната, каквато преди нямаше. Той стоя настрани от политиката до преди една-две години. Не е член на политическа партия, но все пак беше заместник държавен секретар на здравеопазването, отговорен за Спешната медицинска помощ. Неговата оставка беше само претекст за хората да протестират срещу всичко, което се случва в нашата държава - срещу мерките за икономии. Така че той беше спусъка, който даде на хората смелостта да излязат и да се изкажат за всичко, което не е наред в тази държава.

Какво точно каза той, за да вдъхнови тези протести?

Тук е странното нещо - когато президента Бъсеску съобщи, че Арафат вече няма да ръководи Спешната помощ, самият Арафат нищо не каза. Просто напомни на народа какво е направил за него. Но само часове след изказването му хора започнаха да се събират в центровете на градовете. Арафат се помоли на народа да не се оставя да бъде манипулиран да излиза по улиците за да си изкарва гнева там, защото според него много от протестиращите са излезли просто защото си нямат друга работа или защото им е било платено да излязат.

Сравнение с Румъния по времето на Чаушеску може ли да става?

Не. Това е само мнение на разни пенсионери които си нямат друга работа.

Оставките на кого точно искат хората?

До преди два дни викаха срещу президента, после си прехвърлиха гнева към премиера, но днес пак гледам, че срещу президента викат. Но това е само защото премиера беше този, който днес съобщи, че д-р Арафат ще бъде върнат на длъжност.

Може ли да се прави сравнение с Гърция и Унгария?

Ако отидете на улицата и говорите с хората, ще видите как едните недоволстват от ниските пенсии, други - просто ненавиждат Бъсеску, трети пък са студенти и виждат как като се дипломират, ще получават ниски заплати. Така че на много нива са протестите.

Предвиждате ли допълнителна политическа дестабилизация? Как според Вас ще продължат тези протести?

Ако ще говорим за слухове - да, има хора които казват, че във всеки момент ще падне правителството. Но официално нищо не се казва. Всички в кабинета изглеждат много спокойни, ходят си до Брюксел и до Страсбург без никакви промени в програмата. За момента изглежда, че не са засегнати от протестите.