Рашков: Трябва сериозно да се обсъди промяната в Закона за СРС
Рашков: Трябва сериозно да се обсъди промяната в Закона за СРС / снимка: Sofia Photo Agency

Заместник-министърът на правосъдието Бойко Рашков - гост в предаването „Денят” на Дарик радио:

Как у нас се използват специалните разузнавателни средства? Това в момента е една от най-актуалните, странно ще прозвучи, политически теми в момента, особено след началото на скандалите в МВР. Вие сте между другото един от радетелите на радикални промени в Закона за специалните разузнавателни средства, твърдите, че сегашният закон е и остарял, и нарушава човешките права. Аргументите ви - защо е остарял, защо нарушава човешките права?

По-скоро не е от старите закони, най-старите закони в нашата страна, защото първият ни закон за специални разузнавателни средства е от 1994 г. Той беше съвсем кратък, не уреждаше тези обществени отношения, както трябва, поради което през 1997 г. беше приет един по, така, бих казал, добър вариант на Закон за специалните разузнавателни средства, който действа и в момента. Оттогава досега са изминали 11 години и практиката, животът подсказва необходимостта от някои промени, които трябва да бъдат направени в него, ако не се стигне, разбира се, до извода, че трябва да се изготви съвършено нов, много по-детайлен закон, който да урежда обществените отношения във връзка с ограничаването на основни конституционни права на гражданите. Защото действително той е призван да уреди точно това. По конституция се предвижда, че някои права, които са прогласени в основния закон, могат да бъдат ограничени в случаите и по реда, които предвижда законът. Един от тези закони е Законът за специалните разузнавателни средства. Това е много специална материя. Тя е била предмет на дискусии в целия свят, бих казал, и... ако щете и в Съединените щати, после и в европейските страни, и винаги обществата са изразявали сериозни колебания към този закон главно предвид демократичните модели на съвременните цивилизовани страни, в които се изразява едно опасение, че това ще даде възможност на държавни органи да навлизат в личната сфера на гражданите. И тъй като става дума за една тайна, за една секретна дейност, естествено че съмненията, че може да се злоупотреби с това право, да се накърняват лични права на гражданите, ето оттам идват всички съмнения и колебания. И затова смятам, че от тази гледна точка, а още повече имаме и доста богата практика на Европейския съд по правата на човека във връзка и с използването на специални разузнавателни средства, то този закон трябва да бъде подложен на едно сериозно обсъждане и да се извършат необходимите промени в него. Иначе аз не споделям, че става дума за стар закон. Просто, тъй като обществените отношения се развиват доста динамично, освен това практиката в нашата страна, проверките, които е извършвала прокуратурата във връзка със секретното наблюдение, проследяване и подслушване на гражданите, водят логично до извода, че трябва сериозно да се обмисли промяната в този закон.

Да прокоментираме една статистика, тя е отпреди няколко дни, че само за няколко години - от 1999 г. до 2001 г., у нас са издадени над 10 хиляди разрешения за използване на специални разузнавателни средства, като нищожен процент от тях, едва 100, са влезли в съдебна зала. Само за сравнение ще кажа, че във Великобритания за 10 години са дадени 400 такива разрешения. Изводите от това.

Да, това е факт. Аз си спомням тази проверка, която... Тази статистика всъщност е резултат на проверка, извършена от Върховната касационна прокуратура, и то по повод фактите, които бяха изнесени, че в дома на бившия главен прокурор г-н Филчев са открити съоръжения за подслушване. И тогава, може би всички слушатели си спомнят, че, това беше през лятото на, ми се струва, 2000 г., тогава прокуратурата взе решение и извърши една доста сериозна, обемна проверка в цялата страна и се установи наистина, че за 13 месеца, не оттогава досега, а за 13 месеца, през 1999 и 2000 г., са използвани над 10 хиляди пъти СРС, от които по данни от този прокурорски доклад около 2 процента само са имали стойност доказателствена и са били използвани в наказателните дела. Останалите не са намерили такова приложение, което самата прокуратура...

Защо – защото са били незаконно издадени, защото е имало изтичане на информация, защото...

Аз ще ви кажа. Там има множество констатации и за това, че е нарушаван законът. Аз наскоро имах повод да припомня, че са давани разрешения действително в нарушение на НПК, където изрично се предвижда, че СРС могат да се използват само за разкриване на тежки, и то на умишлени престъпления. И то не по отношение на всички тежки и умишлени престъпления по Наказателния кодекс, а само за някои, които са изрично посочени в закона. Прокуратурата тогава беше открила, че в множество случаи тези изисквания на закона не бяха спазени.

Кога тогава? Говорите за кой период от време?

Към момента на проверката, т.е. в периода 1999-2000 г., ако не ме лъже паметта. За съжаление, въпреки че прокуратурата беше отправила редица препоръки както за промени в закона, така за подобряване работата на органите, които прилагат СРС-тата, и препоръки, разбира се, отнасящи до съдиите, които дават разрешенията. На мене ми се струва или поне аз не зная да са взети някакви конкретни мерки в тази посока. И тук ми се струва, че прокуратурата дължи на нашето общество, на нашите граждани един по-близък контрол, по-постоянен, по-непрекъснат, за да може да не се допускат подобни нарушения на основни, повтарям, конституционни права на гражданите.

Освен прокуратурата по какъв начин може да се засили контролът върху даването и използването на СРС-та? Какви са вашите предложения?

Вижте, аз мисля, че има и други органи, които би следвало да упражняват такъв контрол. Това са идеи, разбира се, които аз не случайно казах и в началото на разговора, че са доста сериозни, и трябва да бъдат обсъдени много внимателно. Сега, по отношение на висящите производства. Прокурорът е този, и то наблюдаващият разследването прокурор, който има право да направи искане до компетентен съд. Значи, самата прокуратура трябва да бъде много прецизна тогава, когато прави такова искане до, да кажем, председателя на Софийски градски съд в София дали използването на специално разузнавателно средство съответства на закона. Второ, тъй като органите на МВР на свой ред също имат право на искания до съдиите за използване на специални разузнавателни средства, би трябвало да се помисли дали и техните искания, на тези оперативни служби на МВР, да не преминават през прокурорски контрол или надзор най-напред, преди да отидат при съдията. Това е едната възможност, която е много лесно постижима с една не толкова голяма промяна в действащото законодателство. Другата възможност е съдиите също да бъдат по-внимателни, когато им се докладват такива искания. Те биха могли да изискват да им се представят и онези първоначални материали, които са събрани от оперативните служби на МВР, за да преценяват обосноваността на искането от гледна точка на фактите, с които се разполага към този момент. И на следващо място, разбира се, според мен, ако се запази сегашният режим, министърът на вътрешните работи или пък председателят на дирекцията за национална сигурност, агенцията, извинете, за национална сигурност също така на свой ред да упражняват контрол върху исканията, които са отправени до съдията, в смисъл такъв не да контролират съдията, но. . .

Да проверяват.

...човешката дейност, нали, предполага и грешки да се допуснат, и тогава министърът на вътрешните работи да не позволява, да не разпорежда използването на специални средства, когато явно е, очевидно е, че се нарушава законът. И бих казал на последно място като група проблеми стоят и във връзка със самото унищожаване или по-скоро преди това съхраняването, контрола върху тези материали, които се събират чрез използването на специални средства, и унищожаването на онези, които не носят необходимата информация и не са необходими никому. Сега в момента специално този контрол смятам, че върху съхраняването и унищожаването е твърде занижен по простата причина, че по силата на Закона за специалните разузнавателни средства това унищожаване на някои от материалите е в правомощията на органите, които прилагат специалните средства, а именно органите на например на Министерство на вътрешните работи.

И тъй като този контрол в момента, както казвате, е занижен, вихри ли се търговия с информация, взета, извлечена именно чрез специални разузнавателни средства?

Сега, аз от чисто правна гледна точка не бих могъл да кажа има ли, вихри ли се такава търговия или не, но самият закон създава такива условия. Значи, ако днес използваме едно специално разузнавателно средство и то е запазено, а не е унищожено, както е декларирано, както е посочено по закон, то може да се използва и в един много късен момент с различни цели, включително и за политически.

Включително и като сегашната ситуация или?

Ами... аз не зная точно какво имате предвид, но ако има случай, в който такива резултати от използвани специални разузнавателни средства, са запазени и се размахват в публичното пространство, това е много сериозен въпрос и той подлежи на много внимателна проверка и ако щете разследване от компетентните органи, защото обикновено, когато се събират факти чрез специални разузнавателни средства, самите способи, които са използват за събирането на тази информация, представляват по силата на Закона за класифицираната информация държавна тайна. А не рядко и самите факти, които се установяват, също могат да представляват държавна тайна. И в такава една хипотеза прокуратурата задължително трябва да се самосезира, когато някой в публичното пространство изнася такава информация. Трябва да се установи източникът какъв е и ако има виновно поведение, ако има извършено престъпление, този човек трябва да бъде подведен под съответна наказателна отговорност.

Ами, ето, имам предвид например стенограмата от, така, разговорите на бившия шеф, заместник-шеф на ГДБОП Иван Иванов, които бяха широко публикувани, включително и в пресата.

Да, разбира се, и това имам и аз предвид, разбира се. Значи, има изтичане на информация по един нерегламентиран, бих казал, незаконосъобразен начин, което трябва да подтикне прокуратурата да си свърши работата.

Ако заместник-шефът на ГДБОП, както и да се казва той, е бил, така, прослушван, ако е бил следен със специални разузнавателни средства, възможно ли е министърът на вътрешните работи да не знае за това?

При сега действащите закони възможно е.

Защо да е възможно?

Първо, ако разпореждането не е дадено от министъра лично, а от негов заместник, министърът по принцип не може да следи стотиците материали, които минават, за да се разпореди използването на специални средства, или по-скоро да се приложат специални разузнавателни средства, ако негов заместник е издал такъв акт. Второ, още по-малко министърът би могъл да знае за такова разпореждане, ако то е дадено от новосъздадената Държавна агенция "Национална сигурност". Там по силата на новия закон за т.нар. ДАНС председателят на тази агенция също има право да иска и също има право да разпорежда прилагането на специални разузнавателни средства. Аз не зная конкретно в случая работата от кое от двете ведомства е извършена - дали от ДАНС, дали от МВР.

Г-н Рашков, и вие ли като министър Тачева смятате, че всичко, случващо се в МВР, би могло да се разглежда и като оздравителен процес.

Вижте... да, защо, това е... И така може да се оцени, защото в крайна сметка всички ние сме свидетели, че тук за един кратък период от време действително се даде гласност, публичност на, меко казано, нарушения, които се извършват в Министерството на вътрешните работи. Значи, те действително не се прикриват, не се крият от обществото и се коментират от всички страни - както от страна на управляващата коалиция, така и от страна на опозицията, всеки от съответната гледна точка. Но има нещо, което е общото. Общото е това, че действително тази информация за случилото се в министерство на вътрешните работи и това, което се случва ежедневно му се дава гласност. Това е много важно. Важно е, то ще действа превантивно върху всички служители в Министерството на вътрешните работи. Много се надявам да няма подобни сериозни, така, случаи като този, защото лично по моя оценка, от една страна, е добре, че се разкриват подобни нарушения, а от друга страна - аз смятам, че така се уронва престижът, с подобни действия, на някои служители в МВР, на репутацията, на имиджа на това силово ведомство, което трябва да е за пример в цялото общество за спазването на законността.

Между другото по повод, така, гласността и публичните коментари за жалост, ще кажа, но всъщност ако не беше ген. Атанас Атанасов, нищо нямаше да бъде огласено, нали така, и ние с вас вероятно в тази минута щяхме да водим някакъв по-различен разговор, а не този, който водим.

Да, все някой, когато има подобна информация, която никак не е приятна и за цялата страна, ще я огласи в един момент. Нека онези, които не изпълняват своите задължения по закон, да знаят това - че в един хубав ден, ако те са престъпили закона, ако са преминали от другата страна на барикадата, това няма да остане незабелязано и няма да остане в тайна. Това са много сериозни неща.

Как ще завърши този скандал според вас?

Вижте, аз не обичам да прогнозирам. Това е задача на ръководствата на политическите сили, те трябва да решат този проблем, този въпрос. Аз не съм от това ниво да правя подобни прогнози.

Една интересна идея само да прокоментираме. Миналата седмица говорихте за служба, която е извън ДАНС и която е извън МВР, която да играе ролята на служба, която осъществява надзор върху използването на специалните разузнавателни средства. Как си я представяте тази служба?

Не, аз имах в по-голяма степен предвид прокуратурата, която и сега по конституция упражнява и трябва да упражнява надзор за законност. Така е казано в основния закон, в конституцията, следователно дейността по използване и прилагане на специалните разузнавателни средства не е извън закона, напротив, тя е регламентирана законово, следователно прокуратурата има правомощията да осъществява такъв контрол. Въпросът е... и вие знаете, че прокуратурата, и нашите слушатели, е извън ДАНС, извън МВР, и слава Богу, така че прокуратурата може да упражнява тези правомощия. Въпросът е да ги упражнява непрекъснато, постоянно да ги упражнява, защото един такъв контрол непрекъснат и постоянен, както те, прокурорите, упражняват върху хода на разследването, ще бъде една сериозна спирачка по отношение на подобни случаи.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю