„Има архиереи, които подкрепиха избора на митрополит Неофит за патриарх с надеждата, че той ще бъде лицето на институцията, а други да дърпат конците отзад. Надявам се, че заедно с благия си характер, той ще покаже и твърдост, защото някои хора не разбират от блага дума и ще трябва по-твърдо да се говори с тях". Това коментира в интервю за Дарик богословът проф. Иван Желев, бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията към МС.
По думите на проф. Желев патриархът е пръв сред равни, но с авторитета си той може да помогне на единството на църквата. „Далеч съм от мисълта, че църквата ще се реформира, но тя трябва във всички случаи да се активизира и се надявам патриархът да не спре да подканя събратята си църквата наистина да бъде дейна, да се обърне към народа", коментира още богословът. Ето какво още каза той пред Дарик:
Църквата направи възможно най-добрият избор - това беше оценката, която се наложи. Имаше ли риск според вас да се тръгне в друга посока при този важен избор?
Имаше предположения за друг избор, за друга насока на вота, но всъщност се оказа, че митрополит Неофит Русенски събра убедително мнозинство и по този начин стана третият български патриарх от новото време. Нека да е честито и на него, и на цялата ни църква, защото той е един човек с много достойнства и смятам, че той ще може сега да ги прояви в пълна сила.
Появиха се макар и съвсем бегло коментари, че този избор може би е някакъв компромис между иначе видните дори за хората, които не се вълнуват от висшия клир, лагери в Светия синод - хората около Кирил и хората около Николай. Някои казаха, че вероятно нещо компромисно ще се появи, защото и двамата не бяха явни играчи по една или друга причина в тази надпревара.
Да, имаше различни предположения. Естествено, никой след това не си признава какво е готвил и какви машинации е правил. Но действително беше се откроила една четворка около въпросния пловдивски митрополит, които твърдо застанаха зад митрополит Неофит и то не толкова защото държат на неговите качества, както наблюдателите смятат убедено, а просто защото разчитат на това, че с благия си характер, с безконфликтността си митрополит Неофит може да бъде просто лицето на патриаршеската институция, а пък други да успяват да дърпат конците отзад. Това е много рано още да се каже как ще се случи нататък, но много се надявам, че заедно с благия си характер, митрополит Неофит притежава и доста сериозна твърдост, така че да покаже по-скоро твърдостта, защото някои хора не разбират от блага дума и ще трябва по-твърдо с тях да се говори. Защото не става дума разбира се, патриархът да налага някакво свое мнение, но се забелязаха тенденции някои митрополити да налагат своето мнение, тоест да се получи един диктат на малцинството над мнозинството. Защото общо взето в Светия синод се работи на принципа на консенсуса. Често пъти възрастните митрополити, които гледат да има мир, казват „Е, оставете го, нека да си е негов грехът за това, което се опитва да направи". Става въпрос за някои от по-напористите хора. Митрополит Неофит ще търси винаги консенсуса и здравият разум винаги ще надделява в действията им. Защото той особено в словото си (вчера - бел. ред.), а след това и на малкия прием, който беше в синодалната палата, заедно с всички чуждестранни делегати, той подчерта единството, което е необходимо, единството, към което той се стреми и ще се стреми.
Ще успее ли обаче новият патриарх да свали тази донякъде с негативен нюанс и твърде логично коментирана светска маска на църквата, този образ на скъпите коли, скъпите часовници? Доколко ще успее премахвайки това като облик, да обърне хората към вярата според Вас?
Много се надявам, че ще успее да направи това. Още повече че той не е човек, който се отличава с такива слабости и досегашният му живот е една достатъчна гаранция, че той ще работи за доброто на църквата, съответно разбираме църквата не като една клирическа върхушка, а като една общност от вярващи в Христос, които са мнозинството от българското население.
Макар и с една далеч по-скромна следа в архива на ДС, за съжаление и Неофит беше част от тази група архиереи, свързани с агентурното минало в църквата. Това може ли да хвърли някаква сянка върху избора. Тоест доколко той самият ще успее да свали тази сянка на ДС, при положение че самият той, макар и с едно скромно присъствие в архива, фигурира там?
Той вече направи необходимото или поне онова удовлетвори обществеността, разграничи се от тези неща, заяви, че ако е имал някаква форма на сътрудничество, тя е била в рамките на неговите служебни задължения, защото в крайна сметка това беше държавата, а пък църквата винаги е работила с една държава, каквато и да е тя. Защото през турско време са се пеели многолетия за султана, малцина го знаят това, но ако на са пеели многолетия за султана, просто е нямало да има българска църква. Така че това е модус вивенди на църквата често пъти. Затова аз смятам, че това няма да бъде някаква пречка за неговата дейност, още повече че в онези години нещата така стояха, че както заяви в самото начало на промените акад. Сендов „Всички вкупом съгрешихме и непотребни станахме". Така че той е най-чистият от всички други, така че едва ли някой от братята му ще се осмели да намеква каквото и да било. Пък и църквата винаги е насочена към бъдещето и всички трябва да бъдем така насочени. Затова да се надяваме, че той ще оправдае с бъдните си години на ръководство на БПЦ всички онези надежди, които хората хранят от избора му.
Факт е, имаше видима радост и на площада по пътя му към храм-паметника „Св. Ал. Невски". Патриархът е пръв сред равни, докъде стигат силите му да реформира църквата? Кое е онова, което би могло и е нужно да бъде направено дори като административни стъпки, за да се подмлади клирът, църквата да заговори малко повече на езика на българите днес?
Това, че той е пръв сред равни ограничава безспорно неговите възможности, но все пак с авторитета си, защото колкото и да няма реална власт патриархът, все пак има действителен авторитет и това се надявам да помогне. Аз съм далеч от мисълта, че ще се реформира църквата, но по-скоро тя трябва във всички случаи да се активизира. И се надявам той да не спре да подканя останалите си събратя църквата да бъде дейна, да се обърне и към народа. Това вече беше заявено както в неговото слово, така и в словото на сливенския митрополит Йоаникий, който като старши митрополит в Светия синод го приветства от името на всички митрополити. Да се обърне към хората, към техните нужди от днешния ден, към това, което става по улиците. Защото това, което става по улиците, всъщност, както е казано в писанието „От препълнено сърце говорят устата". Хората стигнаха до улицата, защото те не могат да търпят повече. Църквата е необходима, трябва да застане именно на страната на всички отрудени и обременени, както и самият Исус Христос е казал „Дойдете при мен всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя". Това ако успее църквата да го заяви и до голяма степен да го изпълни, смятам, че ще бъде с много по-високо име и образ в нашето общество.
Аз ви попитах за реформа и доколко в средите на висшия клир и хората, които като вас професионално се занимават с богословие, се коментира например промяна, свързана с пределна възраст за архиереите или нещо друго, което да обърне и да вкара по-свежи, по-млади хора на по-високите нива на ръководство на църквата ни.
Това е един много сложен въпрос. По-скоро аз не виждам решение в тази посока. Но за мен възрастта не е толкова проблем, не само защото и аз вече съм в третото поколение, а по-скоро отношението, което и млади, и възрастни хора имат към проблемите на днешния ден и към проблемите на хората в днешния ден. Така че и един може да е 70-, 80-,90-годишен патриарх, ако той более за това, което е болката на човек в тази страна, разбира се, той ще си е на мястото.
Попитах ви не точно за фигурата на патриарха и това там да се залага някаква възраст, а изобщо за оперативната способност вече. И покрай оттеглянето на папа Бенедикт Шестнадесети се предизвика една дискусия за това кога пределът на човешките сили позволява един пастир да бъде активен, този, които да обикаля, да може да се грижи за паството.
Да, това е така. Но знаете, веднага след оставката на папа Бенедикт Шестнадесети излязоха и пояснения за това защо е била дадена тази оставка, не толкова възрастта му, колкото някои други сериозни проблеми, които той чувства, че не може да преодолее. Разбира се, не се знае доколко е вярно едно или друго.
Не стои на дневен ред според вас?
Въпросът е доста деликатен за възрастта, защото ограничаването на служението по възраст безспорно зависи от самите митрополити. А пък младите митрополити, като знаят, че и те ще станат един ден, дай Боже, възрастни не им се ще да ограничават възможността да ръководят по до късно. А няма нищо лошо в това да се оттеглят, разбира се. Това става на определени места, но няма такова правило, няма такъв текст в устава на църквата, така че това трудно бихме могли да го постигнем.
Доколкото разбирам, не стои на дневен ред този дебат.
Не стои.
