Проф. Искра Баева: Еволюцията е по-добър начин за постигане на цели от революцията

Проф. Искра Баева: Еволюцията е по-добър начин за постигане на цели от революцията
Проф. Искра Баева: Еволюцията е по-добър начин за постигане на цели от революцията / снимка: БГНЕС, архив

Кризата със студентските протести няма как да завърши добре за нито една от страните - нито за протестиращите, нито за властта. Това коментира в интервю за Дарик историкът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" проф. Искра Баева. Тя изрази надежда студентите, окупирали Алма Матер, да постигнат договореност с Академичния съвет на университета за нормалното протичане на учебния процес в Ректората, за да не се стига до удължаване на семестъра или до обявяване на нулев семестър.

Подкрепям протестите. Подкрепям ги още от първия ден, от 14 юни, тъй като това, което стана, заслужаваше огромен протест, както и се случи. Но подкрепям и желанието на студентите, които изведоха на преден план идеята за нов морал в политиката. Само че ми се струва, че пътят, който са избрали и начините, които са избрали, няма как това да се постигне. Глобалността на исканията им също е противопоказна. Знам, че младите хора искат отведнъж всичко.

Промяна тук и сега.

Това е революционно искане, но съжалявам, че инициаторите от сряда сутринта, една част от тях дойдоха при мен да разговаряме, предложиха да чета лекция за 1968 година, аз се съгласих, но така и не ме поканиха по-късно. Мисля, че отпадна тази инициатива. Но още тогава им зададох въпроса, тъй като винаги съм ги подкрепяла - през 2010 година заедно протестирахме срещу опитите на Симеон Дянков финансово да унищожи университета, миналата година подкрепих техния протест срещу увеличаването на таксите, което не беше правителствено, а университетско решение. Подкрепих ги тогава, защото образованието трябва да бъде достъпно, и богат, и беден трябва да може. Докато моите колеги преподаватели тогава казаха „Ама не, не, защо? 20-30 лева всеки може да ги даде". Което означава, че въобще не знаят какво са за човек тези 20-30 лева да са много. Но това искане сега ми се струва толкова глобално, че то е нераелистично. И опитът „всичко или нищо" обикновено завършва с нищо. Това ми е задръжката да ги подкрепя изцяло като форма на действие и като ескалиращи искания, защото те наистина ескалираха през последните дни. Инак стремежът на младите към по-добро е похвален. Но за съжаление повечето от тях са историци и то, историци от горните курсове - магистри, завършващи, докторанти, а има и някои, които са завършили докторантура, но се чувстват съпричастни към студентското тяло и протестират. Но изглежда не сме ги научили достатъчно добре, че еволюцията е по-сигурният начин за постигане на целите, отколкото революцията.

Казахте историци. Значи на преден план първоначално са излезли юристите?

О, не, не. Първоначално бяха историци, имаше само един юрист. Но на него му дадоха думата, защото поводът беше лекцията на проф. Токушев.

Пред Дарик част от студентите окупатори успяха да обяснят какво точно искат. Но вие сте историк, Ваши колеги вече опитаха да дадат знак, че историята, първо, трудно се повтаря, че за разлика от 1990 и 1997 година може би сега те закъсняха с реакцията си?

Закъсняха само в рамките на това лято. Първо, ректорът, разбира се, каза, че ако поводът е бил решението на КС, за това са закъснели, определено. Техният отговор беше „Ама трябваше да се подготвим". Но ако са се подготвяли, то не са се подготвяли много добре, защото първите три дни - сряда, четвъртък и петък, бяха твърде малко в 272-ра аудитория и струва ми се, че това ги предизвика да окупират целия Ректорат.

Твърде малко като брой?

Да.

Колко хиляди са студентите в СУ?

22 000 души, но тези, които учат в сградата на Ректората, са 14 000 души. А тези, които са окупирали университета, варират, но общо взето са 100-200 човека. Това няма кой знае какво значение, защото в историята революциите винаги се правят от активни, революционни малцинства. Но първо тук малцинството е действително много малко. И второ, то за първи път за разлика от 90-те години срещна противодействие. И струва ми се, че причината за това противодействие е, че през 1997 година студентите масово подкрепиха промените, през 1990-1991 година също. А сега вече те знаят какво следва след промените, след революцията и знаят колко са неудовлетворителни резултатите от революцията и това е причината за пасивността на другите студенти. Защото се страхуват, че ще последва същото и резултатът ще бъде по-скоро негативен от обществена гледна точка, отколкото позитивен. И това е голямата промяна. Вече сме в следреволюционно време. Революциите почти винаги имат и негативни резултати. Нашият преход има повече негативни, отколкото позитивни резултати и с пълно основание според мен обществото обвинява политиците за това. А пък за съжаление протестната акция на студентите, която беше обявена като неполитическа, се превърна в политическа, защото около тях като съветници, като подкрепящи се завъртяха твърде много партийни функционери.

Партийни функционери имаше и отвън в редиците пък на контрапротестиращите.

Контрапротестът е ужасен отговор - неадекватен и действително ужасен. Там беше един политикът. И аз много съжалявам, откровено казано, не защитавам правителството, да не помисли някой, че защитавам правителството. Не го защитавам, защото то според мен не се отличава коренно от предишните правителство. И то е достатъчно дясно, достатъчно неолиберално и достатъчно не дава алтернатива към по-добро развитие. Но другото, което ме смущава при студентите, е, че докато имаха социални искания през 2010 и 2012 година ги разбирах и виждах, че това може да се постигне и те имаха успех. Докато сега с тези чисто политически искания и крайни, глобални не виждам... Те не са склонни към компромис, а всичко или нищо не виждам какъв ще бъде резултатът освен смяната на това правителство с друго. Не виждам как ще бъде прекъсната връзката с олигархията, защото не виждам политическа партия в България, независимо дали е парламентарна или извънпарламентрна, зад която да не стои олигархията.

Как може да реагира академичният състав на Алма Матер, вижда се, че и в други университети...

Да, но с голяма разлика. В други университети окупират аудитории или части от сгради или както беше в НБУ при първия опит да окупират аулата - излезе решение на ректорското ръководство, че могат да протестират и да окупират коридора пред аулата, но не и самата аула и навсякъде учебният процес върви. И това, което мен ме смущава и не знам как ще го решат колегите от академичния съвет, е, че действително става дума за учебен процес. И след като преди три години сме протестирали под лозунга „Искаме да учим", сега ми се струва, че това също представлява проблем. Академичното ръководство от една страна подкрепя техните искания, а от друга страна, се сблъсква с резултата, че това е в противоречие не само с деполитизацията на университета - това също е важно, но знаем, че всеки човек не само има право, а е добре да има политически убеждения и идеи и да се бори за тях. Въпросът е къде да го прави. Защото ако вкараме всичко това в университета, дали няма да пострада образователния процес от това да се превърнем в средища на политически дискусии.

По-автентично и по-мъдро ли щеше да бъде, ако студентите не бяха сложили като точка първа в своите искания тъкмо политически искания?

Не мога да кажа, защото откровено казано позицията на великотърновските студенти ми се струва по-рационална, не по-реалистична. Тя не е реалистична, защото не може всички партии - парламентарни и извънпарламентарни, които са участвали в управлението, да сменят ръководствата си, тъй като голяма част от тях го смениха след падането си от власт или заради невлизането си в парламента. Но това, както виждаме, не промени тяхната позиция. Основното искане на нашите студенти, което аз напълно подкрепям, е искане за нов морал. И се надявам да не е само в политиката, а и в обществото. Защото този нов морал означава всички заедно, започвайки от себе си да се борим срещу такива ужасни, отвратителни явления, които разяждат обществената тъкан като корупцията, зависимостта от капитали. Да ви кажа то се отнася до всички медии, до всички сфери на социалния и икономическия живот, защото олигархията всъщност от там тръгва, за да се разпростре в политиката. Това също ми се вижда една нереалистична задача за бързо решаване, като наблюдавам това, което става. Например в Грузия имаше избори, в Чешката република имаше, и се повтаря едно и също явление - на власт идват партии на големите капитали, чисти олигархични партии. Не типични политически партии, които зависят от олигархията, а директно олигархията идва на власт, което означава, че проблемът е огромен, не е само български и че трябва да започнем да се борим. Напълно съм сигурна в това, но трябва да започнем да се борим отдолу. Искайки по върховете да спазват правилата, трябва да ги спазваме преди всичко ние. Не съм сигурна, че студентите са готови на такава саможертва, бих казала. Защото при тях също има такива явления, каквито има навсякъде другаде.

Приветствам младежкия ентусиазъм, но ми се струва, че за студенти особено в последните курсове, би трябвало да проявят повече съзнание за социалните процеси и по-малко да се поддават на партийно-политически внушения, които се привнасят у тях. Те сега са много щастливи, че им обръщат внимание такива политически корифеи, но аз искам да им припомня, че до този момент никой от тези, които сега ги подкрепят, не ги подкрепяше в техните социални искания. Сега ги подкрепят, защото поставиха политически искания. И много се страхувам, че те ще се почувстват като онези студенти от 1990-а, 1997 година, които протестираха и после бяха дълбоко разочаровани от резултатите, от дейността на тези политици, които те поставиха на власт. Сега говорят. Говорят от името на народа „Ние сме суверенът, искаме да си изтеглим кредита на доверие, който ви дадохме". А дали няма да поискат след време пак същото. Защото откровено казано, не мисля, че са дали кредит на доверие на това правителство.

Мислех си колко ли от тези студенти, които са окупирали университета и съответно залите в няколко висши училища и колко от онези, които не са вътре, но ги подкрепят, са гласували на последните избори.

Те твърдят, че са гласували.

И биха отишли на нов вот...

Това е хубавото на протестите, че политизират младежите.

Бих се радвала, ако ги направи активни.

Да, да, би трябвало да ги направи активни, защото те усетиха полъха на политиката, а той е нещо много особено, много привлича. Като лампа мушици - общо взето такова е въздействието на политиката върху човешката психика. И аз се надявам, че ще ги направи активни и те ще бъдат активни и в бъдеще.

То дори само това би било успех на протеста.

Да.

Много ми се иска едно поколение, което да е ангажирано.

Те имат огромни илюзии, известен скепсис няма да им е излишен. Желая успех на този протест, но не такъв, какъвто те си представят - да разрушим цялата държава и да започнем да я изграждаме наново, защото това отива към бланкизъм, към желанието на едно революционно малцинство да наложи своята воля за добро, разбира се, над останалото общество и резултатите са винаги доста неприятни от такова действие. Желая им успех да усетят силата на политиката, но силата на политиката е преди всичко в компромиса и диалога. Да допуснат и друга гледна точка. Защото досега виждам непримиримост към всичко, което е различно от тяхното мнение.

Очаквате ли да отговорят на подадения знак от страна на премиера Орешарски?

Те отговориха. Малко ултимативно отговориха, като казаха „да, може да направим среща, обаче тук при нашите условия" и поставиха няколко - да бъде тук, да бъде в такъв формат, тези хора, по този начин, този да бъде модератор в отношенията. Което е все пак някакъв компромис, защото по-рано бяха безкомпромисни. И тук много ще зависи и от поведението и на другата страна, за мен най-добрият резултат е да се стигне до диалог. Защото диалогът е основата, върху която се гради социалната тъкан. Обществото се гради върху диалог, а не върху това всеки да заеме своята позиция и да е непримирим към позицията на другия.

Но в последните няколко месеца показват, че диалогът практически е невъзможен и на ниво общество, и на политическия терен.

Точно така. Затова моята прогноза беше, че този конфликт няма как да завърши с добро за никого. Няма как да завърши с добро за никоя от страните, а най-лошото е, че ще завърши и недобре за България като цяло.

Премиерът е с нагласата и на финансист, но и човек, който е бил преподавател и преподава. Нямаше ли да е добре да опитат студентите да осигурят още някой пункт от БВП за образование? Бюджетът в момента се твори. Колкото и да е трудно, това би могло да... Те в момента са в силна позиция да заявят едно такова рагументирано....

Аз го чух в исканията на великотърновските студенти, но не и на нашите. Нашите няма как да заявят увеличаване на бюджета, след като не искат правителството като цяло. Затова казвам, че позицията им е крайна и тази позиция не предполага компромис. А след като те не предлагат компромис, властта, която си се чувства в силата, защото колко са сто студенти, тя също няма да бъде склонна към компромис. Затова казвам, че едва ли ще завърши добре тази криза, но едва ли ще завърши добре както за протестиращите, така и за властта, а това означава и за цяла България.

Уви, за съжаление. Вероятно няма как да коментираме в детайли възможността от провал за сесията, която тече.

Все пак мисля, че няма да се стигне до там, защото академичното ръководство...

Все пак съм длъжна да попитам и за това. За какъв период от време, ако не се провеждат лекции и упражнения, реално биха поставили под въпрос....

Ние сме в първия месец от семестъра. Има още два месеца и половина от него. Не знам колко ще продължи, но ако продължи по-дълго, аз се надявам, че това няма да стане, надявам се, че още утре университетът ще бъде отворен и ще продължи занятията, но възможни са различни варианти. Или удължаване на семестъра и сесията, или обявяване на нулев семестър, това също е възможно. И не мисля, че това ще бъде добре както за студентите, така и за преподавателите. Но това е вторият въпрос. За мен по-добър е вариантът и се надявам да се стигне до компромис, тъй като академичното ръководство е склонно към компромиси, остава и студентите да са склонни към компромиси и да разберат, че позицията „всичко или нищо" е неконструктивна. Имат много доводи, могат да постигнат много, ако решат да действат стъпка по стъпка. Това, че властта е склонна да отстъпва стъпка по стъпка, показаха и резултатите от протестите. Много от погрешните решения на това правителство бяха отменени благодарение на протестите. И това е хубавото, но като че ли вървим към крайности в момента, към екстремизъм и това няма да бъде толкова добре. И за тази нагласа на студентите ми говори и... те обявяват гражданско неподчинение и същевременно, когато се чувстват застрашени викат полиция, което ми се вижда недостатъчно ясна позиция. Защото гражданското неподчинение, означава неспазване на правилата. Каква е функцията на полицията? Да наложи правилата.

Някъде се бяха оплакали, че полицията е неутрална.

Да, че дошла и си тръгнала, вместо да ги защити. Струва ми се, че това показва недостатъчно ясно позиция на нашите студенти какво представлява гражданското неподчинение.

От това, което казвате, разбирам, че не очаквате, грубо казано, като зараза да плъзне тази окупация. Сега има опити.

Да, има опити. И това вероятно ще стане, но се надявам, че няма да се превърне в пълна окупация, както е при нас. Длъжна съм да кажа, че Ректоратът не е всички сгради на университета. Другите продължават да действат. В Математическия факлутет окупацията е преустановена и занятията са нормални. Така че може да се стигне до там хуманитаристиката да се окаже пред проблеми със завършването на сесията и семестъра, а всички други факултети да си работят нормално, което не би било добре.

Плашат ли се политиците и партиите от младите, понеже като че ли им е трудно да ги овладеят?

Очевидно се плашат, защото дори когато се правят, че не им обръщат внимание, те в крайна сметка не могат да не усетят... Някои се плашат, други се надяват. Струва ми се, че реформаторският блок, който е най-активен в подкрепата на тази окупация, гледа с надежда, че ще се върне обратно в парламента, а от там и във властта, защото не е тайна, че евентуално следващ парламент би могъл да върне ГЕРБ на власт с помощта на реформаторския блок. Въпросът е дали това ще бъде добрият вариант за България.