Либиецът Рамадан ал-Фейтури е роднина на починало от СПИН дете. Какво ще предприемете, ако Върховният съд отмени смъртните присъди на българските медицински сестри?
Първо, искам да кажа, че съдът има право или да потвърди тази присъда, или да я отмени. И ние сега отговаряме на втората възможност на Вашия въпрос, а след това ще се върнем към първия вариант. Ако присъдата бъде отменена, прекратява се задачата на Върховния съд и идва редът на Върховния съдебен съвет. Така го е определил законът. Ние ще бъдем задължени да поставим въпроса пред Върховния съдебен съвет.
Присъдите са произнесени, адвокатите знаят какво да правят, признанията, за които те са осъдени на смърт, съществуват. Но това е една прекалено далечна възможност. Предният път присъдата беше отменена поради празноти в процеса на следствието. Вие знаете, че Върховният съд на 25 декември 2005 година отмени смъртната присъда поради редица причини, главните от които бяха недостатъците в следствието.
След това в съда в Бенгази беше представен запис, който потвърждава, че следствието е водено правилно. Този съд отговори на всички въпроси, поставени от Върховния съд. Всички аспекти на проблема бяха разгледани. Тогава съдът в Бенгази потвърди смъртните присъди. Съдът в Бенгази потвърди на 19 декември 2006 година присъдите и даде по такъв начин отговора си на Върховния съд.
Прокуратурата, която беше представена пред Върховния съд, представи окончателното си искане за потвърждаване на онова, което беше казано в предишния съд. И поиска присъдата да бъде потвърдена като гражданска, тоест смъртната присъда в крайна сметка беше окончателно потвърдена, макар и под друга форма. В крайна сметка това беше присъдата. Самият процес на обсъждане на проблема показа, че в нея са взети предвид всички аспекти, предвидени в закона и цялата справедливост, тоест още един път казвам – смъртната присъда беше потвърдена.
Сега аз в качеството си на наблюдател, заинтересовано лице и на човек, който следи проблема от самото му начало, от колко години... Аз мисля, че съдът си свърши работата, както трябва. Всички действия на следствието са извършени законно и са справедливи. И аз, ако е пожелал Аллах, съм убеден, че присъдата и сега ще бъде потвърдена.
И сега на 20-ти да очакваме ли това? Не, не, не, на 20-и няма да стане. Това само Аллах знае колко съдебни заседания ще има допълнително. На първото заседание например ще има едно принципно обсъждане, след това ще има второ заседание – може би два-три дни след първото. Това изисква известен период от време. Не, няма да продължи пет заседания, но може би за две-три ще свърши. Изхождам от досегашния опит, от това, което съм наблюдавал и изучавал. Какво, според Вас, освен финансови обезщетения за семействата, трябва да включва пакета от мерки, който ще доведе до разрешаване на случая?Това е въпрос на преговори с Европейската комисия, с гражданското обединение в България. Не знам... Фондът „Бенгази”... Не знам. Тези разговори продължават, но те нямат връзка с присъдата. Вие знаете, че семействата имат определени искания като се стигне до определена договореност за гарантиране на лечението на децата във или извън страната и за компенсации за вредите, които са нанесени на децата. Това са 10 милиона евро на дете, които се равняват на 15 милиона либийски динара.
И тези пари присъстват в присъдата. Още един път казвам – това е въпрос на преговори извън съда. Ако се достигне до споразумение, може да се достигне и до договореност за облекчаване на присъдите. След приключване на законните формалности семействата могат да поискат облекчение на присъдите. Семействата, според либийския закон, имат право да се откажат от някои искания за изпълнение на присъдите срещу компенсация. Ако се достигне до споразумение, то се представя пред Върховния съдебен съвет. Тоест това е институция, която действа след присъдата.
Допускате ли въобще, че смъртните присъди на българките може да бъдат изпълнени? Ако семействата останат неудовлетворени и продължат да настояват на исканията си, тоест ако преговорите се провалят, не остава нищо друго, освен да се пристъпва към изпълнение на гражданските или криминалните присъди. Вие знаете, и моята сестра умря от тази болест, и щом има смъртна присъда по отношение на тези престъпници, тоест не се достигне до договореност... Склонни ли сте да намалите финансовите обезщетения, които изискват семействата – какви компенсации, според Вас, биха ги удовлетворили?Аз знам, че има сили, които искат да запазят живота на българските медицински сестри, но в същото време ние държим на факта, че нашите деца умират. Досега 57 са починалите деца, нима ние можем да се откажем при това положение от онова, което ни е присъдено. Нашите деца, каквото и да се направи, няма да се върнат. Тези умряха, останалите чакат... Това е фактическото положение. Искам да бъда с Вас откровен – дори да не се изпълни смъртната присъда... Вие знаете, че и ние застанахме пред европейските органи, балансът, който търси Западът, е всъщност натиск върху Либия. А ако европейски деца бъдат поставени в същото положение?
Обаче висшите интереси на Либия, Вие знаете, разните там санкции, действия, интересите на децата, които могат да се лекуват само в Европа изискват от нас ние да се откажем от изпълнение на смъртните присъди срещу гарантиране на лечение и парични компенсации, така че да отговарят на интересите на всички. Мисля че всички тези неща ще доведат до неизпълнение на смъртните присъди. Но ако някой се опитва да ни наложи някакви санкции, смъртните присъди, според мен, трябва да бъдат изпълнени. Не е проблема с петте медицински сестри, на който се поставят „пет звездички”. Всяко официално лице идва при нас и говори за това.
Бъдете уверени – те са добре, гримът им е прекрасен, косите им са добре боядисани. Основният проблем е проблемът с децата. Целият свят разбира тази трагедия, към нея не бива да се гледа просто механично, както сега прави Западът. Тази грешка трябва да се признае. Всеки върши грешки, но става въпрос за деца. Разбира се, ние се основаваме на Всевишния. Разбирате ли, това са деца и това е много близко до всеки.
