Новото начало за Народния театър предстои в понеделник

Министърът на културата Стефан Данаилов в „Годината”

"Дзифт" - българско предложение за "Оскар". Всъщност България предлагала ли е друг път филми за "Оскар"?

Всяка година.

Предлага и не минава.

Да, те си имат селекция и не минават.

Сега кога ще стане ясно дали "Дзифт" минава след тези награди?

Трябва да ви кажа, тук в близките дни мисля, че трябва да стане, не мога точно да кажа, но имайки предвид интереса, който предизвика филмът в Канада и в Щатите, и интересът към не само филма, но и режисьора на филма...

Той впрочем беше номиниран за мъж на годината, което, човек на културата да влезе в тази сфера е...

Да, не, искам да кажа... Ами, чудесно е това, защото наистина филмът направи много силно впечатление и на изток, и на запад, и зад океана. Може би има шансове и аз стискам палци, дано да се случи нещо такова.

Кой е върхът на годината за българската култура? Има ли нещо, с което ще остане 2008 г.?

Не, вижте, не мога да кажа - ето, това е, да речем, премиерата, една от премиерите в Националната опера, "Турандот" например, което беше сериозно събитие. Или да речем вече, филмът, както казахте, тъй като доста, няколко филма получиха награди на европейски форуми. Важни неща се случиха през тази година, и то доста тежки, тъй като основната организация беше възложена на Министерството на културата. И аз само няколко неща ще изредя. За отделните сфери това е връх, например, първо, извънредната сесия на ЮНЕСКО, която се състоя през тази година и която дава една сериозна възможност за България за развитието в опазване на националната култура, на нематериалното културно наследство, с идеята България да стане един регионален център на регион Източна Европа, което е много важно. Това е едно голямо събитие, което много сили ни костваше. Състоя се световният конгрес на Асоциацията на театралната критика в България. От цял свят дойдоха в продължение на пет дни, освен своите дела, имаха възможност да видят всяка вечер и по едно българско представление, да се запознаят с българския театър, и това е направено със съзнанието, че много трудно ние можем да изнесем нашите спектакли поради финансови причини, и разбира се, моментът на говора, на езика. И искам да кажа, че веднага това имаше отношение, тъй като "Сфумато" беше поканено в Южна Корея да покаже свое представление там. Тези хора да разберат какво има на една точка на Европа в южната част, Югоизточна Европа, което също си беше една сериозна работа и голяма организация на всичкото това. Годината на Русия в България. Много тежка организация, тъй като тук дойдоха 900 руски творци, из страната, разбира се, и в София. Паралелно с това, това, което бяхме заложили, мога да кажа, на тази дата, тъй като днес, понеже, нали, заговорихте за пари, на 20-и се затваря СЕБРА-та, сега, който знае, знае какво е. . .

Спират плащанията от държавните ведомства.

Спират плащания за... Ето това, е, което е...

И всички министри сега чакате да ходите да разписвате.

Не, аз съм отдавна приключил тази работа и искам да кажа, че това, което ние бяхме планирали в капиталово отношение, инвестициите, които бяхме планирали, даже с това, което на нас ни дадоха в края на годината, просто преди няколко дни, което беше редно и аз съм много доволен - 11 милиона, които бяха предоставени на Министерството на културата от излишъка, те са вече в структурите. И днес, ако тръгнете и се разходите из България, ще видите какво се е случило само за една година, и разбира се, до края на мандата още в тази посока добри неща. Тъй като материалната база на културата за живо изкуство беше в трагично състояние.

Тази година обновихте операта.

Не, операта я обновихме... началото открихме, но тук става въпрос, че всички театрални салони в София са в друг вид. Просто минете, вижте. Изградихме ново сценично пространство, камерният театър в Пловдив, мисля, че там се случи най-добрата театрална сцена. Много добри неща се случиха в Драматичния театър в Благоевград, първа фаза, цялата административна част, там, където творят артистите, е неузнаваемо, ново и прекрасно, и това дава друг тонус на самите творци. Идете, вижте какво се случи в Смолян с тази красива фасада, която беше невероятно занемарена. Ново сценично оборудване в Пазарджик и т.н. Разбира се, неща, които са свързани с изграждането, консервацията на паметници на културата, това, което се случи в Трапезица просто е едно радостно усещане - изграждане на археологическата база и новият вход, вратата, която е... уникално, когато го види човек, тя се изгражда още. Изградихме в Плиска базата на археолозите и базата на музейните работници към музея, това са сериозни инвестиции и в кратки срокове. Разбира се, много неща ще ги покажем на обществеността и в следващата година, тъй като моят принцип е, че по-добре от отиди и дето се казва, режи лентата, когато е готово всичко, а не предварително да говорим и да не се случи.

Това беше и годината на големия дебат по законопроекта за културното наследство на България. Ще бъде ли приет или не този закон? Какво искате вие?

Не, той, законът, значи, нашето становище е, че законът, на Министерство на културата, е, че той трябва да бъде приет. И той, законът, мисля, че колегите са стигнали до 86-и, 87-и член.

На второ четене?

На второ четене. Искам да кажа, че между първо и второ четене, първо, бяха възприети основно и бележките, които имаше Министерството на културата, разбира се, чрез народни представители бяха обсъдени те. Така, много сериозно и много неща в добро се промениха. Но това е един закон, който винаги води своите противоречия и отделните интереси са много големи и разнопосочни. Самият факт, че опит за закон е правен още по времето на кабинета "Костов", от г-жа Москова и той не е обсъждан, в 39-ото Народно събрание, когато бях председател на комисията, ни беше предложен един законопроект от Министерството на културата, но само и само с желанието нещо ново да се роди, тъй като от 1969 г. е законът, който и до ден-днешен ползваме, премина на първо четене при нас...

Кого ще удари според вас законът? Едни казват, че ще удари имянарите, това са тези, които го подкрепят. Други казват, че ще удари колекционерите, ще удари...

Не вижте...

...дори музеите на църквата.

Няма да удари, това са, така, общи приказки. Много от нещата, които смущаваха, са променени. Единственият и важният въпрос наистина е темата с държателя. Значи, ако ти си собственик на движим паметник на културата, първо, не всички колекции, колекционери, които имат своите колекции, са обявени или биха могли да бъдат с национална стойност. Има, разбира се, и такива, за радост. В смисъл, че те са съхранени, защото действително тези хора са ги съхранявали. Но целият проблем излиза от това, че ако не докажеш начина, по който си станал собственик, тогава този предмет остава държавна собственост, като имаш пълното право той да бъде в твоя музей, ти да го поддържаш, да го показваш и имаш право да бъде и наследен, и твоят наследник да продължи същото. Между другото това е мярката, която създаде най-много напрежение, и то не е и преминало. Но практиката в Европа е такава. Просто практиката е такава. Но във всички случаи този закон може да реши много проблеми дори и с начина на финансиране на средствата, които са необходими за поддръжката само на многото паметници на културата. Темата за концесионирането също е много важна. Създаването на инспектората. Ние нямаме хората, които могат да наблюдават, да следят какво се случва с това огромно количество паметници на културата - и движими, и недвижими, недвижими особено, е много, много трудно. Мисля, че вчера трябваше, поне бях така чул, че ще продължи обсъждането, но явно в парламента са решили да продължи обсъждането в следващата парламентарна сесия.

Друга голяма тема. България очевидно има проблем с образа си по света, с публичния образ особено в Европа. Какво правят нашите културни центрове?

Вижте, нашите културни центрове работят много усилено според възможностите. Защото културният център в началото, като идея и дълго време той беше ползван... (техн. прекъсване - бел.ред.) ...център на нашата диаспора. В тези години, последните, и този процес, който и аз наблюдавам, е колкото може той да има своето... своето значение и да показва доброто на българската култура в общностите, където се намират.

Впрочем имаме ли културен център в Брюксел?

В Брюксел, това беше една моя идея, която още в много ранно време, когато беше първата "Европалия", при едно от последните ни посещения в Брюксел отново търсихме помещението къде би могло да се състои, тъй като всички сме "за".

Може ли толкова години да го търсим?

Не, не, искам да кажа, че се оказа, че възможността, която имаше, това беше в новата сграда, която, на нашата мисия, беше купена, но възможността да се ползва тази част, която е безвитринна и е с пропуск. Искам да ви кажа, че културните центрове е невъзможно да бъдат на територията на ограничен достъп. Просто няма такъв случай.

Е да, де, ама сега излезе, че заради едно помещение...

Не, не, не само това.

...в Брюксел хората си мислят, еврочиновниците...

Даже... не, не.

...че българите са едни, дето само крадат еврофондовете.

Не, не, значи...

Ако вие отворите културен център, сигурно ще видят и други работи.

Те от това няма да си променят веднага отношението, защото знаете, че там перманентно се правят изложби и така нататък. При това миналата година имаше "Европалия" и ние изнесохме сума ти културни програми в самия Брюксел в най-различни жанрове. Но има възможност, защото той би могъл да бъде даже като филиал на парижкия ни културен център и разходите биха били по-малки. Но все още нямаме решение на Министерския съвет за отваряне на културен център.

Но вие искате?

Аз първото, което ви казах, още в 2001 година беше, миналата "Европалия", и казахме - тук трябва наистина да има културен институт.

А вие как си обяснявате този проблем, който има България с образа?

Ама вижте, защо решавате, че това, което ние тук слушаме и си говорим, това е отношението на Европа към България? Ама не е така.

Нали четем писмата, които ни пишат.

Ама какво четете писмата? Аз сега пък ще ви говоря нашата култура как се посрещна там. Защо? Защото в три реда се отбелязва в медиите какво се е случило, да речем, в центъра на Париж. В тази година третото голямо нещо, което България направи - участието в Есенния културен сезон в Париж. Двадесет и седем държави участват със свои културни изяви. Аз поне съм свидетел и бях в една от най-големите зали, голямата зала на ЮНЕСКО, където националната ни филхармония с участието на трима прекрасни български музиканти направиха свой концерт. Претъпкана зала. Ами аз не съм бил сам вътре, за да усетя какво беше отношението и какъв беше аплаузът към нашите музиканти. Те не са отдругаде, те са от България. Това са български артисти. Изложбата, която открих в галерията на госпожа Ширак - Българската азбука, азбука на Европа. Разговорите, които имах с колегите си министри на културата. Няма такова усещане, че ние сме нещо по-втора ръка. Разбира се, че ако има по-голяма инвестиция, по-големи финанси, които да се включиш по-активно, тъй като единственият начин е да те покани някой или да си платиш да отидеш, за да покажеш достиженията на културата.

Нямаше как и с министъра на културата да не стигнем до парите и до финансовата криза.

Ами няма как да не стигнем и сега ще ви кажа. Значи, искам първо да ви кажа нещо, което мен много ме зарадва. От вчера, онази вечер всъщност получих извадките на приходите на софийските трупи. Имам предвид и операта, оперетата, както и театрите, които са в държавната структура. Финансовите резултати и посещаемостта е по-голяма, отколкото това беше миналата година по това време, октомври-ноември, когато нямаше криза. За страната не мога да кажа, но виждам по колегите, които са си изкарали лимита, така да се каже, плана, който трябва да реализират, че някои си имат по-добри резултати. Просто са изкарали повече средства. Има някои, особено в по-малките градове, където имаме формации, не са успели. Но все пак София е основното. Дето се казва, това са и печелившите структури, което на този етап говори, че в тази сфера, в смисъл публиката не се е затворила в себе си поради липса на средства. И другото, което е много важно и което всеки може да го види, вечерно време, като мине по улица "Раковски", да погледне в 7 без 15, когато публиката все още е пред входовете на самите салони, да види каква публика е - млади хора. Но това не значи, че трябва да се успокоява.

Е, догодина, като ще има криза, ще има ли пари за култура?

Ами, сега ще ви кажа. Значи, общо взето, след всичките корекции, тъй като знаете, че ние имахме един бюджет, един меморандум, който имаме с финансите. Бяха изслушани нашите искове. Ние винаги казваме повече, което е нормално. Това си е, така, ход на всеки...

Част от играта.

...всеки сектор. Така. Всъщност бюджетът ни е за тази година, за 2009 г., е 129 милиона... 122, извинявайте. Разбира се, яви се тази буферна зона от 10-те процента. Но в същото време искам да кажа, че бюджетът за 2008 г. беше 102 милиона, но практически с тези 11 милиона, за които споделих, бюджетът ни тази година беше 131 милион лева, с които... отделям, че голяма част от тях са заплати, социални и т.н. Ние имаме и 23 училища по изкуства, които също са под шапката на Министерство на културата, които също трябва да бъдат обгрижвани. Най-важното е, че в тия години голяма част от тях, от тези средства допълнителни, те отидоха за културния календар, който е огромен, на българската култура в България и извън България. И разбира се, голяма част от тях отидоха за консервация и развитие на паметници на културата, недвижими паметници на културата. Там само инвестициите тази година са 6 милиона и половина. Така че най-малко мога да кажа - не ни стига. Да, заплатите тази година поради това, че ние извоювахме да не бъдем съкратени 12 процента в публичния сектор, защото това значеше да съкратя 670 човека в сферата на културата, които са към Министерството на културата, което значи закриване на театри, на опери и т.н. И все пак бях разбран и те бяха извадени от съкращенията. Но трябваше да бъдат съкратени колеги от техническия и административния персонал в министерството. Първото, което направихме, съкратихме 12 процента, и в края на краищата общите съкращения са 175 човека. И практически увеличението на заплатите за колегите от творческата група беше 8 процента, но с наш ресурс успяхме и повишихме наистина по-изоставащите заплати на техническите служби и на администрациите, малки администрации, които имат културните ни институти, с 18 процента. Разбира се, големите отчети и анализи ще ги направим като приключи всичко, но аз искам да ви кажа, че да, съзнавайки и познавайки какво се случва, днес мога да кажа, че българската култура има повече нужда, повече за дейност. Значи, не само, не държавният, и частният, и общинският сектор, всички творчески творци имат нужда от допълнителни средства за своята дейност. И затова си позволихме тая година да коригираме бюджета с наша молба милион и половина от тези, които имах за капиталови, много ме болеше, защото едно е да имаш 14 милиона и половина капиталови и да направиш още повече неща, трябваше милион и половина да отделим и да отидат в нашите дирекции и там, където се играе с проекти, и в Национален фонд "Култура", за да има все пак една по-голяма възможност за подпомагане на проектите на творците.

Да поговорим малко за политика.

Давай.

Какво ще е продължението на клипа с трамвая?

О, то ще е...

Ще се напълни трамваят, ще бъде модерна мотриса. Нали, всички тия закачки, празен стар трамвай, едва крета.

Значи, това се оказа, той се оказа един шедьовър. Той самият трамвай е исторически, защото само аз колко...

А кое е шедьовър, клипът ли?

Ами, защото такива коментари и такива анализи, то просто беше чудо. Трамваят си е трамвай, той е, трябва да го пазим тоя трамвай, защото действително той е нужен на българското кино също така. Но развитие засега няма да има, тъй като откакто влязох долу, входа на вашето радио, вече вие сте четвъртият, който ме пита. Казвам спокойно, имаше...

Трябва да оцените, че започнахме с културата.

Не, не, не, аз ти казвам, че това е, аз съм казал...

Е, да, но се стига до трамвая.

Аз главно участвам като артист, който някога е играл героя, който се качваше, само че преди много години, на същия трамвай.

Мислите ли, че във вашата партия вярно може да се хванете за сърцето, че това, което правите в управлението, са ония идеи на онзи герой, който играехте през 60-те, 70-те?

Значи идеите, идеите са за доброто, те са за доброто, идеите... не за идеологията, а говорим за идеи. И в тоя смисъл...

Това е нов нюанс, значи не за идеите като идеология на БСП, а вие за доброто по принцип.

Не, не го разбирайте...

За тия идеи говорите.

Ами, разбира се.

Ами те всички са за доброто.

Ами, хубаво, значи това е...

Всички са за тоя трамвай.

Ами да се качат в тоя трамвай. Но това, което изговарям аз и дядо Гого, те са откровени.

Ама дядо Гого беше дошъл в това студио при Мартин Карбовски, човекът със скъсан шал.

Ами дядо Гого трябваше да със ушанка...

А вие сте три години на власт.

Не, не е така, вече това е малко друго, защото сигурно преди са говорили за проценти и увеличения, и т.н. на пенсиите, защото все пак аз чувам милионите, които се решават на МС, които се движат между 800, 300, 500. Това са за моите разбирания като все пак... огромни средства. Ясно е, че накуп всичко не може да се случи, но това, което, поне аз съм убеден в това, е в успокояване и даване възможност в социалната сфера, и затова един от приоритетите това е социална сфера, за да подпомогне именно това поколение, които са строили тая България, а сега не се чувстват никак добре. И както виждате, всички идни увеличения на пенсиите са там. Аз се надявам, че това, което се случва в света и тая финансова криза, поне от това, което чувам и чета, ще ни засегне, но няма да разстрои финансовата част и на бюджета, и на приходите на бюджета, защото сега е важно да има приходи. В тоя смисъл и вие добре знаете, че там има три основни приоритета, които се движат - социални, здравеопазване, образование. Някъде по-остро, по-радикално тръгнаха промените в образованието. Винаги ще има опоненти. И е сложно един директор днес да управлява един бюджет на своето училище сам, със своите колеги от учителския съвет, но може би това е пътят. Но искам да кажа, че някак си датите и броенето тръгна от три години назад. Защо не тръгнем от какво ниво започна всичко, 2005 г. какво беше нивото. И само три неща ще ви кажа. Бюджетът на Министерство на културата за 2005 г. беше 78 милиона, за да сме за четвъртата година 121, като ви казвам, че това е част, той практически е 140 милиона.

Вие всъщност играете ли?

Всъщност играя.

Разбрах, че в "Стъклената река" на Станимир Трифонов ще сте френски професор.

Не, не, това е, аз българско кино не играя, защото колегите от опозицията веднага ще кажат, че има конфликт на интереси.

Не, те казваха, че и в чуждото, вместо да си министерствате защо ходите да играете.

В чуждото ще играя и те много добре знаят, че няма как да не играя.

В Народния?

В Народния ми остана едно представление, което играя с голяма любов, "Пигмалион" на Бърнард Шоу.

Кой ще стане шеф на Народния, да не забравя да ви питам?

Ами конкурсът, конкурсът е в понеделник.

Само един кандидат - Павел Васев.

Ами в понеделник е конкурсът.

И тогава ще се разбере веднага избирате ли го или не го избирате.

Тогава ще се разбере.

То какъв конкурс е това с един кандидат?

Ами това е тежка институция. Не са много лудите, които се хващат да управляват съвременни културни процеси, защото нали говорихме за бюджетите и за недоимъците?

Добре. Вие казахте всъщност какво мислите по въпроса, който питам всички, дали България догодина ще има голям проблем с Европа, предпазни клаузи със...

Не бе, недейте, ние си викаме сами злото, аз това не мога да го разбера.

Да не викаме.

Ами това е все едно да си идеш вкъщи и да си викаш сам злото. Защо е това не мога да го разбера. Значи, ако е късче, ние го изкарваме кой знае какво голямо чудо. Ами, разбира се, че като... самата нация полудява от това непрекъснато говорене. Да, наистина, и на мен не ми е никак приятно и нервно дори, че губим средства, но опитите, които се правят, защото все пак наблюдавах какво се случваше от юни до, дето се казва, и сега продължава, това, което се очакваше да има по-друг резултат. Да, наистина, не е добро това, но все пак аз не мога да вярвам, че ще се стигне дотам да имаме предпазни клаузи и т.н. Просто не мога да си го обясня откъде би могло да дойде, защото се работи. Да, системите са по-бавни, искаме да видим и аз искам да видя. Аз откровено казвам - искам да видя къде са и кои са виновниците. Това какво е? Сега ще си позволя да кажа нещо. Как става тази история със САПАРД да се опитваш да лъжеш, това откъде ще тръгне? От корупцията, който е дал парите или този, който е взел парите и смята, че може да изгяволи нещо и да прибере? Говоря за тия втора употреба, пък като първа и т.н., които чувате, че, ей го, сега Благоевград нещо там такова се вихри. Това какво е, психика ли е, какво е това? И все пак това, което също си задавам въпроси няколко дена, за първи път държавата отпуска 10 милиона за ин витро, нещо, което е важно за младите хора. И това в един момент се превръща вместо да ти кажат да изпишеш веждите, те ти избождат очите от някаква грешка. А за първи път 10 милиона сега с още 10 за следващата година, 20 милиона. Или някъде в порядъка на 25 милиона бяха отпуснати за студентските общежития да бъдат обновени, нещо да се случи, защото там са, с извинение, по-голямата част са едни кимизарници. Дано да са направени тия постепенни обновления в това. Студентите имат своето право за недоволство, но никой не отчете това, абе, знаете ли, нещо по-добро се случи. Това, получаваш 60 милиона. Ама, извинявайте, аз също искам 60 милиона за културата. И ако питам, всеки ще каже, да, трябва да се дадат. Шейсет милиона за хората в млекодобиването. И в същия момент, вместо да кажат - благодаря ви, това всичкото отива и се качва на тракторите и идва отново тук за следващото нещо. Ами това са милиарди дадени. Значи, аз изхождам може би егоистично от това, че, дари и махни това, че съм министър на културата, днес съм, утре няма да съм, но тези необходимости за културата за съжаление трябва да бъдат и ще бъдат нужни. В тоя смисъл искам да кажа, че ние не сме готови да видим нещо, което е добро, а сме готови непрекъснато само да говорим това е лошо. Ами, какво, ние сами си го викаме, бе. Аз малко се разпалих, но факт е.