Не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от нас
Не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от нас / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николовa
Не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от нас
49789
Не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от нас
  • Не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от нас

Заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева - гост в „Седмицата” на Дарик.:

Да продължим оттам, където свършихме с външния министър. Той говори за политическите аспекти, ние да говорим за финансовите на, да кажем пълното му име, Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз. Появява ли се ново условие за въвеждането на еврото в България? Ще има ли цена, която трябва да се плати в общ фонд за подпомагане на закъсали страни, когато България реши да влезе в еврозоната?

Не, с този договор не се появяват нови условия. Този договор наистина е един важен елемент от общите политики. Както и министърът подчерта, България провежда една политика на финансова стабилност и ние имаме нашия национален пакт, т.е. ние имаме нашия ангажимент да държим бюджета, дефицита на бюджета, на ниски нива и имаме правото и основанието да изискваме това от другите европейски държави, защото ситуацията в Гърция, в страните с дефицити, оказва влияние и върху нас. Така че ние сме заинтересовани Европа да провежда една стабилна финансова политика.

Това е едната страна, г-жо Пенчева, на договора.

И този договор слага основата.

Въпросът е, че той има и друга. Всички страни са се събрали, нали, и са се разбрали, че ще има общ фонд, в който всеки ще дава по някакви критерии пари, за да се участва в евентуално спасяване.

Да, това е договорът за европейския механизъм за финансова стабилност, който беше подписан вече и който ще влезе в сила през лятото на тази година…

България ще участва ли в него, когато въведе еврото.

България не участва. Когато въведем еврото, чак тогава за нас биха възникнали финансови ангажименти.

Колко?


По силата на този Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз не възникват никакви финансови ангажименти.

Добре, а по другия договор възникват ли?

По другия договор възникват.

Колко милиарда ще ни струва въвеждането на еврото?

Бих искала, нека само да подчертая и това, че ние на европейския съвет, нашият премиер отиде в Брюксел с ясен мандат от Народното събрание, че ние ще се присъединим към Договора за стабилност, координация и управление, само ако това не създава финансови ангажименти за страната ни, и този договор наистина не създава ангажименти. Той създава ангажименти за твърда финансова и фискална политика.

Той не създава днес…

А след присъединяването ни, по силата на други договори, други, не този, а други, ние ще участваме в общите механизми за гарантиране на стабилността на еврото.

Каква ще е българската вноска?

По наши предварителни изчисления, аз ще припомня един предишен дебат, по наши предварителни изчисления тази вноска би била между 50 и 70 млн. евро годишно. Още когато се преговаряше по Договора за европейския механизъм за стабилност, България активно участваше, заедно с другите нови страни членки ние извоювахме преференциални условия, 12 години след присъединяването ни, когато и да е това във времето напред, ние ще имаме преференциални условия. Тоест България и другите страни ще плащат вноска, изчислена по друг ключ, която ще бъде по-благоприятна, отколкото на старите страни членки.

Т.е. да се въведе еврото България, ще има едно условие - да внесе 50-70 милиона или веднага след въвеждането трябва да внесе 50-70 млн. евро във фонд…

Не, значи вижте. Въвеждането на еврото, не са променени условията за въвеждане на еврото, присъединяване към еврозоната. Това са изпълнения на маастрихтския критерий. Тези критерии страната ни изпълнява и в момента, но това е един политически въпрос - кога, в кой момент трябва да се присъединим към еврозоната. Към днешна дата, аз бих повторила това, което и министър Дянков каза, че не толкова България има нужда от еврозоната, колкото еврозоната има нужда от България, като една много стабилна и надеждна държава. Така че това е въпрос на бъдещето. Ние сме подготвили така условията, че след присъединяването финансовите ангажименти, които бихме поели, ще бъдат поносими, ще бъдат адекватни и ще имаме едни по-благоприятни условия.

50-70 млн. евро годишно.

Това ще е вноската, ефективната вноска, която следва да бъде направена в механизмите по други договори, не по този за стабилност, координация и управление.

Може ли да минем по показателите по Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз, или фискалният пакт, и да видим колко ще се изискванията, къде е България, има ли някъде гранична стойност, където България може да влезе в нарушение?

Бих искала веднага да успокоя всички, че политиката, която провеждаме през последните две години, вече има резултати. Изискването по новия договор е годишният структурен баланс, структурният дефицит да бъде до половин процент от брутния вътрешен продукт.

Колко е българският?

Българският към момента, ние завършихме 2011 г. с много добри показатели, дефицитът на касова основа беше 2,1%, а на…

Чакайте, нали говорите на 0,5, че трябва да е?

За 2011 г., говоря, значи това е структурният дефицит, който е изчистен…

Да, кажете колко е структурният, е колко е структурният дефицит?

Структурният дефицит е 1,2% за миналата година.   

Ама нали критерият ще е 0,5 да бъде…

Така.

Т.е. ние сме в нарушение.

Не. Ако ползваме данните от 2011 г. За тази година с бюджета за 2012 г. парламентът определи граница дефицит от 1,3 на касова основа, което означава структурен дефицит от 0,9%, т.е. под 1% още тази, 2012-а.

А нали 0,5 ще бъде…

Договорът има клаузи, които казват така: след влизането му в сила, което най-рано, в най-добрия случай е предвидено да стане на 1 януари 2013 г., след влизането в сила на този договор страните трябва да имат половин процент дефицит. За страни, които имат дълг, правителствен дълг, под 60%, което е маастрихтският критерий, е възможно бюджетната цел да бъде дефицит от 1% от брутния вътрешен продукт.

А ние колко ни е дългът…

България като една страна с дълг около 18% към края на годината…

От кое 18?


…от брутния вътрешен продукт, попадаме много под тази граница от 60%. Следователно за нас ще важи изискването, ангажиментът ни по договора, за 1%. Ние още в 2012 г., преди да е влязъл договорът, ще имаме 0,9.

Дайте друг показател.

Така че това е основният показател. Това е основният показател и основният ангажимент, да се държи структурният дефицит под ниво, което би застрашило стабилността. България е една от най-стабилните държави и това вече се признава включително от международните рейтингови агенции. След 2013 г. нашите планове са още по-амбициозни - да запазим тази финансова стабилност. На европейския съвет, искам да подчертая обаче, че беше разгледан един друг, много важен аспект - върху тази финансова стабилност, която е необходимо условие, да бъде надграден икономически растеж и заетост. И затова се заговори за конкретни практически мерки за борба с безработицата, като беше поставен силен акцент именно върху борбата с младежката, повишаване на младежката заетост, на хората от групата между 15 и 24 години. Като инструмент на растежа бяха разгледани малките и средни предприятия, като гръбнак на европейската икономика, а те са изключително важни и за българската…

Това да не би да е онази тема, която се обсъждаше и по вестниците, че тъй като България е била толкова добра по редица критерии, няма да бъде подпомагана точно в тази посока от Европейския съюз…

Да, нашата, значи това е….

…те са подпомагали някакви други осем държави, които са зле по някакви критерии?

Това е наистина един показател, за младежката безработица, показва, че в България тя е около 23%, докато в тази възрастова група безработицата в осем европейски държави е около 30%. Но това е предмет на конкретни преговори по-нататък, на конкретни мерки. Ние също, нашето правителство също ще приложим мерки за гарантиране на заетост на тази възрастова група, на младите хора. Възможност те да останат в България и да си намерят хубава първа работа, да имат стаж, за да бъдат търсени, освен добро образование и стаж, за да бъдат търсени от бизнеса.

Другата голяма тема, ще осребри ли България сребърния фонд, ако използваме заглавието на „Капитал”, или с други думи, пак да ползвам заглавие, ще плати ли България външния си дълг с вътрешен ресурс?

Пак ще започна с не. Няма да плащаме външни дългове с ресурса на сребърния фонд. Това са две…

А сега ви зададох въпроса, че ви позволява да се измъкнете, но по друг начин казано, ще се инвестират ли пари от сребърния фонд в държавни ценни книжа и вече с тези пари държавата ще може да прави каквото иска с тях?

В края на миналата година ние имаме почти милиард и 800 млн. лева в сребърния фонд.

Очаква се да станат два с успешната продажба на „Булгартабак”.

С приватизацията, да. Това са много пари, това са нашите пари. И тези пари към момента, ние направихме един анализ за последните четири години, от инфлацията всяка година ние реализираме, те се обезценяват, реализират се загуби между 25 и 50 милиона всяка година. Тоест в момента законът не дава възможности за едно ефективно инвестиране на тези наши пари. Трябва да подчертая, че няма капиталова загуба, т.е. тези пари се обезценяват само от инфлацията, а не от неадекватни инвестиции. Но въпреки това тези пари намаляват с 25 до 50 милиона, покупателната способност на тези почти 2 млрд. лева. Затова вие може би си спомняте една дискусия от началото на 2010 г., когато по предложение на работодателски организации, на бизнеса и на профсъюзите беше дискутирано като антикризисна мярка разнообразяване на инструментите, в които могат да бъдат инвестирани парите от сребърния фонд.

Това разнообразяване включва инвестиция в български, чужди държавни ценни книжа…

Ценни книжа, точно така.

…и как, и депозити на по-изгодни лихви в търговски банки. И на това веднага да ви кажа какво отговаря бившият финансов министър Пламен Орешарски тази седмица в доста цветна статия във вестник „Класа”. Той пише така - близки до кабинета експерти, в кавички, вече подготвят широката публика за предстоящото като обясняват колко са ниски лихвите по депозираните в БНБ ресурси от фискалните резерви, в това число и от сребърния фонд, това, което вие правите сега…

Към момента са нула, те към момента лихвите са нула. Бяха 0,24 и сега в момента са нула.

Тривиални, казва той… Тривиални, силно аматьорски аргументи, които се конфронтират с основните принципи на управлението на публичните финанси. Когато ви говорят за лихви, пазете главницата, защото може да  останете и без нея, казва бившият финансов министър на България. И същото горе-долу казва и Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор, в обширно интервю, струва ми се в „Стандарт” тази седмица.

И двамата са прави, и ние точно това ще правим - една наистина консервативна политика на управление на този ресурс. Към момента, аз ви казах, загубата за 2011 г. от инфлацията е 25, над 25 милиона лева. Наистина ние…

Но те и двамата искат да не ги пипате, да си стоят в БНБ. Да не ги инвестирате както, извинявайте за смелата аналогия, комунистите са направили в 50-те години, в различни инфраструктурни проекти, например превъртайки ги през държавни ценни книжа. Схемата е била абсолютно същата, г-жо Пенчева. Тогава са вярвали, че ако построят язовир „Георги Димитров” и Димитровград, това ще бъде прекрасно за България.

Е, ние този опит вече го имаме, така че негативния опит го имаме, въпросът е, че трябва…

А сега всички питат къде са парите за пенсии на бабите и дядовците. В язовир „Копринка” са.

Вие току-що отговорихте. Да, те са в язовирите. За да не се допусне да се случи това нещо след 10 години, точно трябва да се намерят гаранции при нисък риск тези пари да бъдат управлявани правилно, което не означава инвестиране неразумно в акции. Ние, както виждате, две години този въпрос за парите от сребърния фонд остро беше поставен в началото на 2010 г. Както виждате, ние тази дискусия я отложихме предвид на несигурната ситуация на международните пазари. Тоест законът и към днешна дата даваше възможност за инвестиция в дългови инструменти на европейски страни, с клас три пъти А инвестиционен рейтинг. Това не е направено, както виждате, точно, защото е възприет един консервативен…

Ако бяхме инвестирали в три пъти А на Франция…

Сега какво щеше да стане, да, сега щяхме да участваме в преговорите, да, по преструктуриране на дълга.

Т.е. излиза, че колкото и да изглежда глупаво по-добре да си ядат парите инфлацията…

Но е необходимо… Но не е така. Значи, не би следвало да се допусне тези пари да се обезценяват. Така че трябва да се намери онзи оптимален микс от инструменти, за да могат тези пари да бъдат защитени, при нисък риск да бъдат инвестирани и да се работи. Парите в икономиката трябва да работят, само тогава ще има…

Аз нямам вашия голям експертен опит, както обаче и голяма част от слушателите ни. Аз си представям така неща, държавата издава държавни ценни книжа, едни хартии, и срещу тях... и ги купува с парите от сребърния фонд. Тези пари влизат вече в държавния бюджет, нали, и тогава може да си прави с тях каквото иска - язовир „Копринка”, Димитровград…

Значи, за язовири ние в момента имаме ясна инвестиционна програма, имаме европейски фондове, към които, в които през тази година…

Да си плати външния дълг, нали, всичко може да направи с тези пари, превъртени през държавни ценни книжа, или не е така?

В крайна сметка парите, които постъпват в държавата от дълговите инструменти, също наистина са за покриване на нуждите на държавния бюджет, за гарантиране на адекватно плащане на нашите ангажименти. И аз дори това искам да ви кажа, че ние и в момента провеждаме такава политика, да се изглажда погасителният профил, плащаме по глобалните облигации. Даже през януари тази година сме платили външни дългове над 500 млн. лева. От тях.

Откъде взехте тези пари?

От бюджета, така че ние имаме, от резерва имаме плащания…

От резерва, не от сребърния фонд, нали…

Не от сребърния фонд, не от сребърния фонд, разбира се. Сребърният фонд, законът нито в момента, нито от дискутирани…

Не ви позволява да го направите.

…изменения не предвижда да бъдат използвани парите за друго, освен за трансфер към фондовете на държавно обществено осигуряване.

Впрочем значи казвате, 500 млн. лева от външния дълг вече са платени от резерви.

Вече сме платили, вече сме платили тази година.

Така. Откъде взехте милиарда, за който вчера говори премиерът, а миналата седмица говореше и шефът на Държавен фонд „Земеделие” в това студио, за земеделците? Този милиард откъде идва?

Значи, аз не бих искала да коментирам, но мога да ви кажа, не бих искала да коментирам техниката, тъй като аз не отговарям за това, но мога да ви кажа какви разходи сме направили и това е, че към момента България успява да посрещне всички свои плащания и това е гаранцията за тази финансова стабилност.

Я кажете какво сме посрещнали?

Значи, платили сме около 500 млн. лева дългове, като около 190 са по глобалните облигации с падеж 2013 г.

Т.е. ние предсрочно плащаме.

Ние вече плащаме, това са лихвите в момента, вече изплащаме, и то съвсем надеждно, без никакъв проблем, тези облигации. Така че веднъж плащаме дълговете, от сметките на национален фонд са излезли плащания по европейски проекти на над 90 милиона лева, само за януари.

Това са съфинансиранията по европейски проекти.

Това са европейски пари и съфинансиране по европейски проекти, така че буквално януари ние вече сме започнали в един ускорен темп да извършваме плащания и по европейските програми. Така че в тази година…

Така, отидохме почти на 600 000.

…в тази година ще има наистина един рязък скок в усвояването на еврофондовете. Освен това сме платили и други заеми от външни кредитори, към Европейската инвестиционна банка, Парижки клуб, „Сименс”, които са на стойност над 55,5 милиона само за януари.

„Сименс” там за какво има?

Текущи плащания сме имали към тях. Така че в…

Т.е. 650 милиона са плащанията, извършени през януари, извънредните плащания.

Към момента освен всички други разходи, те са по план, те са по план, ние виждате, че успяваме да посрещаме всички…

И колко останаха в резерва?

…всички плащания. Тази информация ще бъде публикувана на страниците на Министерство на финансите, но резервът във всеки един момент е на нива, които съответстват на определените лимити със закона за бюджета от парламента.

Заради валутния борд, понеже пък Лидия Шулева, бившият вицепремиер и икономически министър, казва тази седмица в „24 часа”, че ако правителството извади и парите от сребърния фонд, се чудя как ще крепи валутния борд.

Значи, никъде не е тръгнало да ги изважда правителството. Пак ви казвам, ще бъде обсъдена промяна в закона за разширяване на инвестиционните инструменти при нисък риск, което би гарантирало една защита на тези пари, защото аз също не съм съгласна тези пари да се обезценяват.

В момента тези пари от сребърния фонд участват ли в парите, необходими за валутния борд?

Да, те са в резерва, така че никой тях не ги е пипал.

А ако си купим държавни ценни книжа с тях, ще се броят ли още в резерва?

Те ще се броят, разбира се. Тези пари…

Ще се броят, ако се купят…

Да, да. Тези пари, независимо от начина, по който са инвестирани, дали са една сметка, на три сметки, са толкова и те се броят в резерва.

Т.е. това опасение, че евентуално ако се разклати бордът, не е чак…

Да, и ви казах, че трансфер от сребърния фонд може да има само към фондовете на държавно обществено осигуряване, което ще бъде извършено по закон, т.е. след десетина години.

Всъщност аз така разбирам посланието, което вие давате. Ето, сега изброихте как България има 650 милиона плащания извършени…

Например, това е една част.

…без проблем, казвате вие, през януари.

Да, да.

Казвате, ние имаме и едни пари в резервите си…

Точно така.

…които бихме могли да използваме през държавни ценни книжа, за да ви платим на вас, наши външни кредитори, дълговете…

Не съм казала точно това, но…

Евентуално бихме могли…

...но казвам, че няма пречка да посрещаме своите…

Така, и крайното послание е, че ако тръгнем да взимаме заеми отвън, което е също възможен начин да се финансират плащанията по външния дълг, ние не сме на зор. Да, така че можем и да вземем от вас, може и не.

Въобще не сме, нямаме… Нямаме притеснения.

Това е посланието към външните кредитори на България.

В закона за бюджета имаме потенциална възможност да излезем с емисия на международните пазари до 2 млрд. лева или 1 млрд. евро.

Но, ако само са изгодни условията.

Но в случай, че условията са изгодни.

Да, обаче четох, че България била изпуснала момента, в който да направи това.

Има много анализатори…

Французи, испанци и италианци били използвали прозореца с гръцката дата, с гръцкия дълг, когато се решаваха нещата преди седмица или две…

България в момента, миналата година е една от много малкото страни, които не само, че запазиха, ами имаха и повишение на своя кредитен рейтинг. Ако ние излезем с емисия на международните пазари, аз съм убедена, че инвеститорите с огромен интерес биха взели от нашите дългови книжа.

Не, понеже аз разбрах, това го казва…

Защото ние сме стабилна държава.

…Стоян Мавродиев това го казва, който е от вашия отбор, нали, той съжалява, че България не е била готова, улавям упрек в него, да използва този прозорец по уреждането на гръцкия дълг, използван от Италия, Испания, Франция.

България няма да взима дълг заради самия дълг. Това, че има изгодни условия за дълга в момента, в който не се налага, ние няма да взимаме дълг. Ние ще вземем дълг точно толкова, колкото е необходимо за финансиране на държавния бюджет, за гарантиране на ефективно плащане на всички наши международни задължения, но просто дълг заради самия дълг няма смисъл да се взима, независимо, че условията са изгодни.

Т.е., за да ни разберат слушателите, нашата ситуация е като хора, дето си имат едни пари кеш в джоба, обаче имат и една кредитна карта и могат в магазина да платят и кеш, а могат да използват и кредитната карта ако решат, че ще им е изгодно един месец да си държат още кеша в джоба, а пък да погасят след месец, в нашия случай след години. Това е нашата ситуация.

Точно така. Ние се опитваме да гарантираме, да, ефективност и най-добра изгода за държавния бюджет, защото това са парите на гражданите.

Защо не предложите на направените богати хора, по думите на премиера Бойко Борисов, да изтеглят парите си от банките и да ги дадат за държавни ценни книжа, при положение, че милиард и 400 млн. лева е бил ръстът на депозитите само за последните три месеца за 2011 г. В държавата е имало депозити за 31,9 млрд. лева…

Точно така.

Защо не предложите да си купят българите…

Наистина ние имаме много пари. Ние това, което очакваме, наистина е едно съживяване на вътрешното потребление и на инвестициите.

А вариантът да поискате заем от хората?

А в тази посока, в тази посока… Ама, не се налага. Отново това е въпросът за…

Това, дето го разказахте за кредитната карта и…

За кредитната карта, точно така. Защо трябва да взимаме на кредит?

Не ни трябва.

Но това, което е важно, и това, което правителството и премиерът постави като задача, е да се насърчава икономиката, да се насърчават инвестициите и потреблението, защото ние имаме положителни тенденции от износа, растеж на нашия износ, но в условията на една несигурност, нестабилност в Европа, в условията на забавяне на темповете на растеж в Европа, ние трябва да търсим нови пазари, трябва да търсим нови инструменти за развитие на нашата икономика. Само това би гарантирало стабилност и растеж в бъдеще. Така че аз също бих казала, че хората трябва да потребяват и да инвестират повече, защото, да, днес лихвите в банката са високи, но наистина растежът и печалбите ще дойдат от инвестициите.

Изтичат ли пари от България, изтеглени от чуждите банки? Вестник „Сега” публикува статистики, че за половин година гръцките трезори, например, били дръпнали близо 1,8 млрд. …

Да, има такива трансфери…

…доларови пари от България.

Това, което обаче е успокояващо, е, че българските банки имат висока капиталова адекватност, много по-висока от средносредноевропейкото ниво. Ако там се говори за 8% или за 12%, при нас имаме капиталова адекватност от 17%. И освен това те имат много висока ликвидност. Така че и банките имат достатъчен ресурс, и самите банки имат достатъчно ресурс именно от тези депозити. Така че на тях не им се налага да прибягват към външно финансиране.

И сега третата тема, свързана с  Министерство на финансите, тази седмица са прословутите бонуси по 1000 лева, общо 233 725 лева за…

Не мога да взема отношение по този въпрос, но бих искала да кажа…

Видяхте ли карикатурата…

…вие искате модерна, не, не съм я видяла…

карикатурата в „Стършел” да ви я разкажа. Репортерка пита Симеон Дянков: господин министър, говорите за икономия, а защо раздавате премии на вашите служители. А той отговаря - защото от всички изкуства за нас най-важно е счетоводството.

Ами, да, оригинално е…

Всъщност вие почнахте да казвате, че ако България иска модерна администрация, трябва да плати добре на хората, които работят в нея. Но въпросът е защо след като вие от Министерство на финансите…

В случая това не е било някакво плащане, а е бонус за добре свършена работа, за определени конкретни задачи, които са свършени…

Ами на военните що не дадохте да си дадат? Всъщност критиката към вас може да бъде от друга страна, не защо сте раздали, а защо прокламирахте с месеци, че на други сфери от държавната администрация не трябва да се дава…

Министерство на финансите, мога да ви кажа, че Министерство на финансите е направило най-големите съкращения, като щат, като администрация. Направило е най-големите съкращения и един много консервативен подход е възприет при  управление на човешките ресурси и на заплатите, така че ние сме били примир…

Същото твърдеше и военният министър, и военният министър твърдеше същото.

…пример сме били за начин на модернизиране и на оптимизиране на структурата. И…

Но той беше спрян. Всъщност критиката е защо едни го правят, а други - не?

Тази логика, че трябва всички да живеят  в някакви условия на мизерия и че трябва… дори когато имаш…

Това е много грешна логика.

Това е изключително грешна логика…

Даже премиерът е много прав, че доста грешно българските министри, например, да бъдат с много ниски заплати. И той казваше, ще оставим на следващото правителство, ще предложим да се вдигнат, последния ден това правителство ще предложи да се вдигнат заплатите на следващите…

Не бих могла да коментирам заплатите на министрите, но считам, че когато има резултати, когато има ефективна работа, необходимо е да бъдат и поощрявани.

Въпросът е това ще важи ли вече и Министерство на финансите ще подкрепи ли всички сфери да правят така?

Да, Министерство на финансите и министър Дянков като ръководител, като отговарящ за реформата в публичната администрация, в момента се обсъжда една нова система за заплащане, която ще бъде въведена, която ще бъде именно основана на този принцип - не да зависи твоята заплата от годините трудов стаж или от някакви субективни показатели, а да зависи от конкретните резултати, да има елемент на бонус, за да насърчава ефективната работа в администрацията.

Трябва да свършваме. Следващият дебат е за АСТА - търговското споразумение за борба с фалшифицирането? Вие споделяте ли любимите си песни с близки хора през интернет?

Ами напоследък не ми остава много време да споделям, но…

Ама преди сте споделяла? Така ли?

…но тази възможност би следвало да съществува, стига да не нарушава, разбира се, правилата.

Е, то въпросът е да се променят ли правилата, така че да се води нарушаване  това, че имаш в компютъра си песен без платено авторско право…

Надявам се, в този публичен, в тази  публична дискусия ще бъде взето най-правилното решение. Аз съм сигурна в това.