Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев в предаването "Седмицата" на Дарик радио.
Според етичния кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт, допустима ли е среща на министър със следени от службите лица? Съобразена ли е с етичните правила, за които сега ще говорим толкова много?
Разбирам защо ми задавате този въпрос тази седмица, но според. . . въпросът е по-скоро професионален, към един определен ресор, а не етичен по смисъла на етичния кодекс, който е за цялото управление. Там според мен се регламентират по-скоро други теми. По-скоро имуществено, финансови, бизнес и поведенчески теми. Добре, става дума за поведение. Понеже вие предлагате специално лице с юридическо образование да подпомага премиера при преценката дали е етично поведението на едно лице, заемащо висша държавна длъжност, министрите са между тях. Действително преди около три седмици министър-председателят нареди на всички министри, който желае и има предложения за това как правителството би могло да се бори с корупцията и с други негативни явления, да ги представи писмено. И аз тогава представих писмено три групи предложения. Вие в момента ме питате за третото, което е действително към министър-председателя да има един служител или едно звено, което да следи за това дали поведението и действията на отделни примерно членове на кабинета или на други висши, лица, изпълняващи висши длъжности, отговарят на законите и на някои писани или неписани морални норми на поведение. И това звено да предлага на премиера да поиска оставката на, например на един министър. Не е задължително да предлага оставки, но по-скоро да анализира, да сигнализира за конкретни проблеми, но действително съм имал предвид повече имуществено-финансови или бизнес въпроси. Това е практиката в много страни, включително и в частния сектор, където не може да се заложи цялата репутация например на една световноизвестна компания, да кажем, на действията на някои нейни индивидуални служители. Добре, сега аз не разбирам, ще преценява ли това лице или този отдел дали един министър с поведението си е нарушил етичните правила, така както те се разбират в цивилизования свят? Според моите предложения такова лице или звено, което между другото може да бъде и сегашният главен инспекторат, не е задължително това да е някакво ново звено, би следвало да помага на премиера в неговите преценки и в неговата информация. Останалото вече е въпрос на управленски и на политически действия. Тоест, това звено по-скоро ще събира информация, така ли? Не си го представяйте като ФБР, а по-скоро като съвсем нормално официално звено. И аз дадох няколко примера на вашите колеги журналисти през последните седмици за какво става дума. Примерно ако някой министър, без да има някакви доходи или имущество, си купи, да кажем, няколко много скъпи автомобила или няколко екстравагантни имота, или примерно развива бизнес дейност, която е в противоречие с участието му в правителството, или има сериозен конфликт на интереси, или примерно съпругата му, моята съпруга, да кажем, ако печели всички обществени поръчки в министерството, ето тогава има потенциален проблем и някой трябва да го забележи. Добре, а това звено може ли например да събере, ето, както хипотезата сега с Румен Петков сме, да събере информация от останалите европейски държави, да се свърже с подобни структури или с правителствата на други европейски държави и да видим в тяхната история има ли случай министър да се е срещал с оперативно интересни лица, които всъщност би трябвало да разследва с цел да вкара например в затвора, и да даде тази информация на премиера? Ето, ако имаше такова звено, премиерът няма време сега да събере в 26 държави в Европейския съюз има ли такъв случай и да видим има ли друг министър на вътрешните работи, който да води преговори с оперативно интересни лица. Да, напълно разбирам вашия въпрос. И аз действително съм направил своите предложения, които ако премиерът счете за полезни, може да използва, ако не, можем да, да не ги. . . Ама вие. . . . . .прилагаме. . . .виждате ли такава, тази идея за, да бъде използвана включително за сравняване, както това е и на други. . . За сравняване, разбира се, че може да се използва. Но аз бих спрял дотук наистина, тъй като все пак, нали, не може да очаквате от мен да коментирам в момента други министри или правителството и т.н. Мисля, че това е малко извън моята сфера на дейност и компетентност в момента. Не, аз ви карам принципно да говорим. Защо според вас например Барозу смята, че България няма достатъчен напредък в борбата с корупцията, и как кореспондира това с вашите идеи? Ами, да ви кажа, и аз смятам, че България няма достатъчно напредък, така че човек не е необходимо да живее в Брюксел, за да го вижда. Ако смятах, че България има достатъчно напредък, нямаше да се налага примерно да правя тези предложения. Ако, ако е нямало. . . Влизате в директно противоречие точно с министъра, с когото не искахте да влезете в противоречия, който напротив, смята, че България има напредък, който Западът нарочно не отчита. Значи, ситуацията никога не е чернобяла. България има, разбира се, напредък в много области и това се вижда от всички. Не, не, за корупцията говорим. Ами, предлагам да вярваме на странични хора, например на международно признатата авторитетна организация "Прозрачност без граници", която дава на България оценка 4.1 в момента, като това е, почти няма мърдане за последните пет години. Малко нагоре, малко надолу, но като цяло стоим на същите нива. За същите пет години повечето източно. . . централноевропейски държави се преместиха силно напред в класацията, а ние си стоим приблизително на едно място. Някой другар ще ви каже, че тази организация е маша на, хайде, да не казвам империалистите, както едно време ги наричахме. Не мисля така. Мисля, че организацията е много широко призната в световната практика, дори и в България. И мисля, че ние трябва да слушаме какво казват такива неправителствени организации. Но аз всъщност. . . Какво предлагате всъщност вие? За да има напредък, практически напредък в борбата срещу корупцията. Използвайки скромния си опит от последните години, имах три групи предложения, които вие вероятно добре познавате. Първата група е свързана с начините за разпореждане на имоти от публичния сектор, тъй като в световен мащаб, това не е български патент, част от най-големите проблеми на управляващите са с имоти. Много и европейски, и неевропейски политици са загазили в своята кариера заради нещо с имоти, апартаменти и т.н. Тук предлагам да не изпадам в много подробности, тъй като например Марина Дикова, която е заместник-председател на НДСВ, също много добре коментира тази тема и позицията на НДСВ е широко известна. Затова по-добре да се концентрирам на втората група предложения, които са свързани с обществените поръчки. Считам, че в България има нелош Закон за обществените поръчки, но имаме упреци от много западни посоки, че не е перфектна ситуацията. Затова аз предложих група мерки, които са свързани с по-висока прозрачност, специално при обществените поръчки. И бих дори ви напомнил какво тази седмица, тази седмица нашето министерство, на държавната администрация, предприе специално по темата по-добро провеждане, по-прозрачно провеждане на обществените поръчки по нашата оперативна програма "Административен капацитет". Предложихме и изпълняваме 11 мерки, от които 5 са стари, т.е. ние досега ги правихме, и 6 има нови. Ако искате, да ви кажа за новите. Ние поканихме за пръв път в моята практика представители на 9 неправителствени организации в нашите комисии, т.е. във всяка комисия има представител на различна неправителствена организация. Втората нова практика е, че. . . Тоест вие предлагате това да стане практика при всички обществени поръчки. В администрациите, които ги провеждат, да има абсолютно външен човек. Да има външни хора. Който да е спирачка за далавери. Да, ние имаме между двама и трима външни хора във всяка поръчка, което и почти гарантирана спирачка за далавери, т.е. ние се отказваме от провеждането на тези поръчки и конкурси на тъмно при нас и предпочитаме да ги правим по-прозрачно, пред външни участници, където, повярвайте, ако някой е решил да прави сериозни злоупотреби и манипулации в комисията, това веднага ще се разбере и на мен вероятно някой от комисиите ще ми докладва, че има проблем. Също така външните представители, които са не само деветте от неправителствените организации, а още десет от други ведомства, това са министерства, институции, това са държавни институции, но различни от нашето министерство. . . Тоест в зависимост от това каква е поръчката вие си избирате министерство, ако е свързано например нещо с труда, ще поканите Министерството на труда. . . Това е. . . . . .ако е свързано с компютри, ще поканите агенцията за информационни технологии. Това е и така, и не така. Всъщност журналистите при нас разиграха на жребий по трима от общо седемте участници във всяка оценителна комисия, т.е. разиграха на жребий и неправителствените организации, и външните представители на другите ведомства, и дори някои от служителите на моето министерство. . . Тоест вие не. . . . . .бяха разиграни. . . .търсите някаква компетентност специфична, а по-скоро външния поглед. И двете, тъй като все пак и външните ведомства, и неправителствените организации изпратиха доста компетентни хора с опит в обществени поръчки или в конкурси. Разбира се, ако, ще ви дам един прост пример, ако става дума за автомобили, не е нужно това да е специалист по, да е автомонтьор, а всеки нормален, примерно може да е юрист, може да е финансист или друг човек, който има опит в конкурсни процедури и обща култура примерно за материята, за която става дума, може да бъде полезен. Друго какво въвеждате? Увеличихме броя на членовете на комисиите на седем, за да може още, те да бъдат с още по-разнороден състав. Също така всички оферти и всички ценови предложения в края на конкурса се отварят публично пред всички участници и пред медиите, за да може да няма никакво съмнение примерно за манипулация на ценовите оферти. . . Че някой сменя нещо. Сменя или пък дава несправедливо точки, или класира по някакъв странен начин участниците, т.е. всичко е толкова прозрачно, че министърът при такива правила, който и да е министър, и да иска да нагласи нещо, според мен вече почти не може. Но това вие го правите на добра воля, а не защото е изискване. . . На закон. . . .на българския закон и вие предлагате това да стане. . . Точно така. . . .част от закона. И предлагам, и предложих това да стане част от закона, който ще се променя отново в бъдеще, тази година. Каква е реакцията? По-скоро положителна, защото и директорът на Агенцията за обществени поръчки г-жа Павлова, и министър Петков, който председателства комисията, има. . . Кой министър Петков? Румен Петков. Румен Петков. Да, до момента имат положителен отзив за някои от тези идеи. За някои. А за кои нямат? Не, всъщност още не се е провела дискусията докрай, затова не мога да, да кажа коментара си докрай. Има ли спрени европари при вас? Няма, което не означава, че ние трябва да спим спокойно и да не се притесняваме. Напротив, всички сме изключително напрегнати, защото въпрос на всичко при нас е да спасим оперативната програма от всякакви, дори и възможни съмнения за злоупотреби. Това е вашата оперативна програма за административна. . . Административен капацитет. Така. Колко пари са по нея? По нея са 181 милиона евро за 7 години, като за съжаление може би ние сме единствената програма, по която вече са изплатени част от средствата, няколко милиона лева, на неправителствените организации по първите процедури. А новината от днес е, че снощи в края на работното време подписах и резултата от първия конкурс по обществените поръчки при нас. За какво беше той? За обучението по английски език на стойност около 6 милиона лева, включвайки ДДС, за 15 хиляди служители, държавни служител в цялата страна, 8 месеца курс по 8 часа седмично, т.е. много интензивен курс. А какво обяснение си давате вие, че другаде ги спряха парите? Без да имам пълна информация за всичко в други програми, предполагам, че е комбинация от съмнения за. . . или реални, или потенциални нередности в някои от тези програми. Затова. . . правим да докажем, че при нас не може и няма да има нередности. Добре де, обаче едно от обясненията, което вече каквото и да правите вие, ще означава, че рано или късно и вашите пари във вашата област ще бъдат спрени, е, че всъщност нередността е всеобща, че България просто няма правосъдие и не биват наказвани тези, които са откраднали включително европейски пари. Смятам, че мерките, които сме предложили сега и които изпълняваме дори без да са в закона, както казахте, на добра воля, са толкова строги, според мен са много по-строги от процедурите в Западна Европа. Това го твърдя. И няма да бъде лесно, ако някой, ако е вярна теорията за конспирацията, която описахте, няма да бъде лесно някой да намери такива нередности, дори да опита да ги търси. Разбира се, човек ако прекалено много търси, сигурно нещо ще намери, но моята задача като министър е колкото може мерки да бъдат взети това да не се случи при нас. Между другото с ръка на сърцето трябва да призная, че този опит може да бъде частично положително заразителен и ето например при последната обществена поръчка на министъра на вътрешните работи той използва част от тези предложения и например покани и представител на нашето министерство в поръчката за паспортите, която е много сложна и много голяма, и съм сигурен, че това ще увеличи прозрачността в цялата система. Сега, само да уточним. Като ни слушат слушателите, почва да им се набива на ушите как все повтаряте положителни неща за Румен Петков. Това, което ви казах, обаче е вярно. На фона на всичко, което се изговаря през последните седмици. Което не означава, че трябва да отрека това, което той направи със своята обществена поръчка все пак. Но споделяте политическата оценка на сериозна резервираност на НДСВ към него или не? Значи, аз съм член на кабинета и не ми е работа да коментирам конкретна ситуация в много различен ресор, но разбира се в България в момента има известно напрежение, което се надявам да бъде решено, и тук най-вече има думата премиерът как точно да се постъпи. Според вас горещ ли е проблемът? Толкова, колкото Татяна Дончева вчера казва - 48 часа, защото вече никой няма да говори с нас. Това, разбирай, никой няма да говори и с Николай Василев за някакъв административен капацитет, отписали са ни, казва Татяна Дончева? Сега, въпросите ви са доста риторични. Аз не зная какво да кажа. Разбира се няма. . . Не, вие усещате ли отписаност на България в контактите, които имате? Не, отписаност не усещам. Ние също имахме три различни разговора с представители на Европейската комисия последните две седмици. Това беше, разбира се, преди най-горещите дни напоследък, но разговорите ни не са лесни. . . те са сериозни, професионални и смятаме, че за момента нашият имидж в Брюксел е добър. Друга тема, по която ще говорим, е вашето предложение за система за управление на опашките. Само по себе си чудесно предложение, обаче то идва в една система на пълен дисбаланс. България няма информационна система например, от която да. . . така наречената информационна система за противодействие на престъпността, да разбира кой е осъден, кой е уличен, кой е обвинен в нещо, кой е бил разследван за нещо и нали, как звучи това на слушателите ни. За всички нас е важно да има система заопашките, обаче правим система за опашките, нямаме по-важната система, която очаква да има и Западът? Как градираме какво правим? Или всеки министър прави това, което може да си направи? Ето, вие сте в тази сфера, правите си вашето и понеже другите не правят информационната система за противодействие на престъпността от много години и се получава този абсурд - управляваме опашките, не управляваме престъпниците. Тук засегнахте няколко важни теми, които са свързани с развитието на електронното правителство и изобщо на информационното общество. Действително България не е от най-напредналите държави в тази област и не само тази система няма, г-н Вълчев, а и много други неща няма. Например, аз си признавам, много ми е неудобно, че все още не използвам услуги на електронното правителство. Може би просто нямам такава практика, може би няма много такива услуги или просто аз не съм се научил и много малко мои познати изобщо вероятно са я използвали, сигурно и вие не сте я използвали. Не се притеснявайте, и аз не съм. Но все пак имаме някои успехи. В последната класация от тази година, световна класация за напредък в електронното правителство, България излезе на 43-то място и за пръв път изпревари и Гърция, и Румъния, което не ни прави доволни, т.е. бих искал да изпреварим и повечето от Централна Европа в бъдеще и тогава да бъда малко доволен. Те какво мерят, щом при нас и министърът, дето отговаря за електронното правителство, не го използва, какво по-лошо? Не, аз малко преувеличих, разбира се. Мерят много неща, но България например в момента изпълнява минимум 16 проекта само в нашето министерство, свързани с електронното правителство, и много мога да говоря за тях, но вероятно няма да ни стигне времето. Специално за опашките това е само един от тези проекти. Тук си признавам, че идеята не е моя, а просто ние копираме идеята от чужбина или от частния сектор. В България дори в някои от по-сериозните банки има такава система, т.е. влизате и не се редите на опашка, както беше преди 20 години примерно за някакви продукти в супермаркета при дефицит, ами най-цивилизовано си натискане електронния екран, казвате за каква услуга сте там, дават ви номер, сядате културно в залата или се разхождате наоколо, ако имате време, виждате на електронното табло на кое гише кой номер се обслужва по коя услуга, и като дойде вашият ред, най-спокойно си отивате до гишето, както прилича на 21-ви век в една по-развита икономика. Вие искате това да го направите в КАТ например. Това го правим в момента на 39 места. В НАП, това е агенцията по приходите. Да, в Националната агенция за приходите. И в МВР - там, където се издават паспорти и лични карти. Точно така, т.е. в три други ведомства. Ето, отново подчертавам, нашето министерство има почти само хоризонтални политики, които се отнасят. . . Това някъде става ли в момента? Да, в момента на 39 места се работи и до месец. . . Работи системата или ще тръгне? Не, ще тръгне, срокът още не е изтекъл. Най-късно в началото на май заедно с медиите ще открием първите такива места и ако бъдат отчетени като успешни и полезни за обществото, съм готов да инвестирам още тази година в още десетки такива места в цялата страна, ако бъдат отчетени като успешни. Тоест има пари за такова нещо. Това по еврофондове ли идват тия пари? Не, това е от нашия скромен бюджет на министерството, но считам, че. . . Първо, инвестицията не е голяма и си струва, второ, проблемът не е толкова финансов, колкото е въпрос на манталитет, на модерност и на организация на работата. Като казвате организация на работа, каква е точно идеята ви за ново работно време на администрацията? Аз също съм си мислил за абсурда - докато всички са на работа се очаква от теб, докато ти си на работа, се очаква от теб да отидеш да си подадеш например данъчната декларация. То очевидно няма как да стане, защото ти си на работа по същото време. От друга страна, чиновниците в 17.00 часа затварят кепенците и казват: ами, и ние сме хора, отиваме си вкъщи. Отново ще призная, че идеята не е лично моя, а съм я изкопирал от другаде. Ще ви дам два примера от личния ми опит. Единият е, че още през 80-те години, подчертавам преди 1989 г., прочетох книга от български автор за Китай и там едно от впечатленията на този български автор е, че още тогава в Китай са започнали с практиката на денонощните магазини или тези, които работят през събота и неделя. Да уточня, в Германия май не е много гъвкаво работното време на повечето магазини дори и днес, предполагам. Вторият ми опит е в Съединените щати, където ако влезеш преди края на работното време в магазин, общият манталитет е, че няма да те изгонят, да ти кажат: ето, виж, 21.00 часа е вече, напускай, а ще стоят с теб ако трябва и до полунощ и няма да ти кажат нищо, дори ще идват. . . Ама, те и при нас магазините са така. Някои магазини, не всички. Въпросът е магазинът на администрацията, на данъчните примерно магазина или на катаджиите. Да. И точно това е. . . Да идеш в 17.00 часа в софийския КАТ и да искаш да ти сменят номера, ще ти се смеят. Ето, това е, отговаряме. Тук не говорим за работното време на индивидуален служител в някоя администрация. Примерно той да работи 15 часа. Нищо подобно. А говорим, че гишето за обслужване на клиенти трябва да работи, най-напред да работи минимум толкова часа, т.е. 8, колкото работи цялата администрация. Защото някои гишета в момента работят по няколко часа на ден само, неизвестно защо, защото така са решили примерно и никой не ги е санкционирал. И второ, ако ръководителят на съответната организация, администрация, забележи, че повечето клиенти идват не между 09.00 и 15.00 часа, да речем, а идват всичките между 16.00 и 17.00 часа и се натрупват в 17.00 без 5 по разбираеми причини, ами дайте да променим така, че администрацията няма смисъл да работи тогава, когато никой не идва, а да работи тогава, когато всички искат да дойдат. Да, обаче едно от обясненията, което съм чувал защо затварят по време на работно време, е, че служителите са малко, че на тях им се натрупва работа по обработка на нещата, които приемат, и заради това се налага да затварят за няколко часа през работното си време, за да обработят това, което са приели, докато са били отворени гишетата. Но все пак възниква въпросът как ще вържете този си план с плановете за съкращения, защото сега всички администрации ще ви кажат: правилно, хората идват цял ден. Най-хубаво е да работим от шест сутрин до осем вечер, за да може да бъдем наистина в услуга на гражданите, обаче това значи две смени работа. Предлагам да не смесваме двете теми, тъй като не става дума тук толкова за бройките на администрацията, която по общо предположение на цялото българско общество е по-скоро голяма, а не малка, така че бройките нека. . . те са отделна тема. Да, ама сега ще им дадете аргументи, това искам да кажа. Не, не, според мен просто с по-добра организация на работа със същите хора, които обслужват клиентите, ще може да се намалят опашките. И механизмът, който предлагаме, е ако в края на работното време има натрупване на хора, които са влезли вътре в гишето в залата преди свършване на работното време, работното време да може да се удължава от 0 до 2 часа, докато се изчерпи опашката. Опашката може да се изчерпи за 3 минути, може за. . . А на тези хора ще им се плаща затова, че са останали да работят, така ли? Ако е необходимо, ще им се плаща, както е по закони. Но не е задължително те да са работили повече от осем часа този ден, за да има такава нужда. Освен това самите служители и техните ръководители много бързо ще изнамерят методи за по-бързо и по-ефективно обслужване на опашките, ако не им се стои до 7 часа вечерта например. Те ще си намерят начина. Примерно няма да пият кафе в 4 часа и 12 минути, няма да се мотаят в 5 без десет, за да гледат как часовникът ще удари пет часа и ще изгонят опашката, а някак си много бързо ще работят, за да не се налага да остават след пет. Ще видите, че практиката ще докаже. . . Това къде ще го регламентирате, къде ще го пише. . . В наредбата, която пускам сега за съгласуване между министерствата. Това е наредба специално за работното време. . . За административното обслужване. Планът за съкращения. Всъщност до края на шестмесечието, тоест до средата на годината вие имахте план за 12-процентно съкращение, ако се чете бюджетът. Точно така. До колко процента сме сега, на средата всъщност на този период? Не съм недоволен от това, което се случва, тъй като вече имаме съкратени над 7 хиляди и 200 души в администрацията в цялата страна. Това в министерствата и структурите към тях е вече 7.4 процента съкращение. . . Седем цяло и четири. В министерствата и структурите към тях. . . Това са от тези 87 хиляди? Това на държавна служба, които са, и на трудови договори в различни ведомства. Не точно. Всъщност много дълго ще трябва да ви обяснявам сметките, тъй като общините нищо не са съкратили до момента. Не ми е известно дори една бройка да са съкратили. А все пак правителството не може да ги командва толкова лесно, колкото своите структури. Така или иначе, ако погледнем по-глобално, от тези около 150 хиляди, които са министерствата, тоест цялата администрация заедно с общините и второстепенните разпоредители, част от които не се водят администрация, там съкращението е около 5 процента до момента, четири, между. . . около четири-пет. Тоест само от държавните е 7.5. Да. Ако прибавим и общинските се. . . И други. . . . получава средно пет. И други. Добре, ако прибавим обаче всичко, което работи за държавата, образно казано - учители. . . Целият публичен сектор. . . . полицаи, военни, културни дейни, които били към половин милион. Да, към половин милион. Те, за тях не отговаря Министерството на администрацията, и там всяко ресорно министерство си има своя сметка, примерно за учители, лекари, армия и т.н. Ами, примерно полицаите ще се съкращават ли? Има предложение. . . Какъв е планът? Има предложение, за да се обмисли съкращаване на щат и там, но става дума само за незаети щатни бройки, които не са малко на този етап. Така или иначе има две тенденции и двете са верни. От една страна, не съм доволен за момента от резултата, защото той трябва да бъде по-голям от този. Но както виждате седмица след седмица нещата се случват по-бавно и не напълно, но се случват. Чашата все пак е наполовина пълна, защото през този мандат до момента администрацията е намаляла със 7 хиляди и 200 души, а не се е увеличила, както в повечето мандати се увеличава. За справка и Европейската комисия обеща преди две години да намали 7.3, мисля, процента, нищо не е намалила. И изобретателните обяснения на европейските бюрократи защо не трябва и не може да има там съкращения по нищо не се различават от обясненията на българските ведомства защо не трябва да има съкращения, а може би и в американските администрации същите чиновници същите аргументи изваждат. Но така или иначе съкращения в България има. Добре де, ама, ето, примерно в областта на вътрешната сигурност се създаде нова структура без да бъде съкратена друга структура и тази структура даже в момента, става дума за Държавната. . . новата агенция ДАНС, Държавната агенция за национална сигурност, даже трупа аргументи покрай случая с Румен Петков и скандала в МВР за собствената си необходимост. Стриктно. . . Тоест България генерира нови структури, а вие искате да съкращава хора. Стриктно погледнато, системата на МВР не е администрация. Дълго ми е да ви обяснявам защо, но така е по закон. И ние всъщност не се занимаваме със системата на МВР. Ние се занимаваме с това, което е същинска администрация, например министерства, агенции, областни администрации, общини и други второстепенни разпоредители. Но така или иначе истина е, че администрацията намаля със 7 хиляди 200 души до момента. От началото на годината. От 2006. А, от 2006. А. . . като. . . ама физически 7 хиляди души излязоха на свободния пазар или са тези трикове с всъщност - аз нямам назначен. . . И двете. Според мен между 3 и 4 хиляди са незаети щатни бройки, в което няма нищо лошо. Тоест половината. . . Половината. . . . . . са виртуални съкращения, другата половина са реални. Но те не са съвсем виртуални, тъй като ако не вземем и тези бройки, министрите в бъдеще можеха с конкурси да ги запълнят отново и щяха вероятно да ги запълнят. Така че вземайки им дори незаетите бройки, ние съкращаваме възможностите за бъдещи назначения. Това пак е полезно. Стана ли по-разбираема за европейците България физически? Вашата идея като влезе един чужденец в България да може да прочете за какво става дума. Само частично е отговорът. Имаме, вие говорите за проекта "Разбираема България", тоест за проекта за транслитерация, за коректно изписване на българските собствени имена с латински букви. Например градове, географски и други обекти и т.н. Ако позволите да се пошегувам, вчера Барозу щом на български проговори, благодарейки за ордена, може би човекът е решил, че това е по-лесният начин да разбере България. Не съм сигурен дали е усвоил една от новите официални азбуки в Европейския съюз. Може да го попитаме. Но имаме подобрение в няколко сфери. Най-напред Министерство на държавната администрация и областните администрации отдавна прилага на сто процента правилата на транслитерация, но само това министерство. Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" от година и половина на сто процента изработва вярно новите табели по пътищата. Само новите. Не сме сменили старите все още. И оттам нататък, г-н Вълчев, почти никой друг в държавата - тук като казвам почти никой друг, казвам останалите министерства, 200 и няколко общини, повечето медии, включвайки и телевизии, повечето фирми, които изработват карти, атласи и други, и повечето от частния сектор, примерно разходете се и прочетете имената на хотелите, които носят географски имена, примерно хотел, ако има хотел "Русе", ако има хотел "Пазарджик", "Шумен" или нещо такова, вероятно и те са сбъркани в името си - никой друг засега не подкрепя нашите усилия и не си сменя практиката. Тоест няма да стане вашата идея. . . Ако няма. . . . . . България да говори на един език на чужденците. Ако няма някаква много по-мощна обществена подкрепа, включително и чрез медиите, а за това вероятно и ние сме виновни, че не сме успели достатъчно широко да рекламираме този проблем, няма да се променят нещата. Сега предвиждаме кампания около 24 май по този въпрос. Ако съдим по "Фокус", който ви цитира остро да критикувате от икономическа гледна точка "Южен поток", не сте се отказал от икономически позиции в правителството. Всъщност аз публично не съм критикувал, но имах писмена позиция до НДСВ, с която беше запозната партията. И без да влизам в подробности действително в интервюто си за "Фокус" с няколко изречения споделих свои мисли по въпроса. Вие не смятате, че проблемът е геостратегически толкова - че руснаците ще дойдат, че ще минат, а, че чисто икономически България губи от "Южен поток". Ще се опитам да ви дам някакъв пример за сравнение, за да разберете сравнението. Ако примерно вашето "Дарик" радио реши да отвори нова станция, примерно в Смолян имате ли станция? В Смолян нямаме. . . Нямате. . . . отделно студио. Да, примерно. . . Излъчваме там, но нямаме студио. Взимате специално радио с много широка програма и т.н. и логиката примерно е да покриете Южна България, Родопите и част от Гърция, където има много българи, които работят например, ако това е вашата политика. Но в същото време, ако вие забравяте. . . което е положително и аз бих го подкрепил. Но в същото време, ако вашите финансови директори например забравят да направят финансов анализ и да се окаже, че това радио, което, така, може да бъде на печалба, но може да генерира сериозна загуба, от която да фалира цялото "Дарик" радио, ако някой е забравил да направи този анализ, значи има пропуск в преговорите, да кажем. Е, аз не мога да повярвам, че това месец след като се прегръщахме с Путин за "Южен поток", сега излиза, че. . . всъщност вие казвате - никой не е направил сметката. Ами, всъщност аз каквото имах да кажа, го казах. Не казвам чак така, а казвам просто, че ако НДСВ води подобни преговори, както ги е водило в предишния кабинет или както сега нашите министри работят, ние обръщаме внимание на икономическите и финансовите показатели. А просто в други случаи по-малко внимание се обръща на тях, а повече на други. . . Тук според вас българо-съветската дружба е играла повече, така ли? Ами, аз казах в това интервю и смятам с това да приключа. Кога беше направена сметка, че ще загуби България 340 милиона евро от признаването на Косово? Вие бяхте ли на това заседание, на признаването? Да. Е, добре, и като. . . събирате се, Министерският съвет на България, и става ли икономическият министър да казва - другари и господа, губим 340 милиона евро? Не, не е ставало дума за това, но. . . Защото малко глупаво се получи. Сега, в четвъртък ги признахме и в неделя излезнахме и казахме - абе, тя, каква стана?! Ние тук загубихме една трета. . . Не, вижте, няма нищо. . . . . . една трета милиард. . . .нищо лошо в това, че икономическият министър е направил някои предупреждения или хипотези. . . Ама, то не са предупреждения, а те са след. . . последващи, след като не ви го е казал. . . Ами, не трябваше така да гласувате. Не, вижте, въпросът е съвсем различен. Тук според мен министърът на икономиката изказа някои хипотези, които може да се реализират, може да не се реализират. Аз лично много се надявам, че дългосрочно българският бизнес няма да пострада в Сърбия от тези събития. Но това е съвсем друга тема. Тоест вие не съжалявате за признаването на Косово. Не, не, наистина бих предпочел да не започваме тази тема, тъй като тя е съвсем сложна и различна. Добре. Очаквате ли - четох последното ви интервю в "Труд", че, така, вече не обръщате внимание на въпроса за промените в правителството - смятате ли, че трусът в МВР ще повлече промени и на други места? Не, нищо не смятам, да ви кажа, но, ако примерно и вас петдесет пъти ви попитат, петдесет пъти през годините едно и също. . . Кога ще ви сменят? Накрая вече ви става. . . Безразлично. . . . просто въпросът ви става скучен наистина. Не, става дума, че. . . това очаквате ли да предизвика дори трус в работата ви като министър на администрацията? По-скоро не, но да не отнемаме ролята на политическите лидери, които трябва да решават такива въпроси.
