Мишел Тоб: Твърдения, че смъртните присъди не могат да бъдат изпълнени, целят да се намали натискът по делото в Либия
Мишел Тоб: Твърдения, че смъртните присъди не могат да бъдат изпълнени, целят да се намали натискът по делото в Либия / netinfo

Наскоро вашата асоциация „Заедно срещу смъртното наказание” започна подписка в интернет в защита на осъдените на смърт български медицински сестри и палестинския лекар с искане Кадафи да ги помилва, колко хора се включиха в нея за десетте дни от старта й?

Нашата асоциация започна петиция преди около десетина дни, която досега събра около 50 хиляди подписа. Но това е само един аспект от нашата борба в усилието ни да мобилизираме международното обществено мнение. Всъщност ние работим по този въпрос още от 10-ти октомври 2005 година - Международният ден срещу смъртната присъда. Оттогава работим неуморно, за да мобилизираме френското и международното обществено мнение. Нашата работа протече в сътрудничество с бележити личностни като проф Люк Монтание – един от откривателите на вируса на СПИН, Силви Вартан, френската адвокатска колегия...

Непрекъснато сте сред организаторите на концерти, протести, кръгли маси и други прояви в защита на българските медицински сестри, въпреки че асоциацията ви не се занимава с отделни казуси, а като цяло работи за премахването на смъртното наказание по света, защо го правите?

Наистина по принцип не се ангажираме с конкретни случаи, правим го много рядко, работим в много по-общ план. Досега сме се ангажирали два пъти с индивидуални случаи. Първият път беше за един американец, осъден на смърт, защото неговата съпруга – австрийка, а Австрия не е толкова далеч от Франция, се беше свързала с нас. А в случая с българските медицински сестри се ангажираме след едно посещение на вашия посланик в Париж Ирина Бокова, която се свърза с нас през октомври 2005 година и ни запита защо не се ангажираме с този случай, след като той е емблематичен. За това решихме да се включим, защото намираме случая за обществено значим и смятаме, че той показва много добре несправедливото и скандално естество на смъртната присъда, произнесена срещу тях, още повече, че те са напълно невинни.

Вече от година и половина сме се ангажирали много силно с казуса. Преди месец имаше значима проява в това отношение – третият международен конгрес срещу смъртната присъда, който се провежда на всеки три години. Това е най-големият международен форум на хора, които искат отмяната. Вашият омбудсман, на който искам да благодаря за поканата да съм в България, присъства на този конгрес и се обърна с реч към всички присъстващи. Така че ние сега сме хиляди души, които сме се мобилизирали за отмяна на смъртните присъди на медицинските сестри.

Каква е следващата проява, която организирате в подкрепа на медиците ни?

Днес ние трябва да мислим за смяна в измерението на нашата мобилизация. Вече не се касае за организиране на отделни инициативи, насочени към адвокатите, към лекарите и т.н. Днес ние трябва да се обединим, да планираме и започнем една голяма проява, която да бъде провеждана редовно до пълното освобождаване на медицинските сестри.

Аз съм тук в България, за да се срещна с основните участници в гражданското общество на страната ви, за да обсъдим и организираме обща дейност, която ще се провежда едновременно, както в София, така и в Париж, Брюксел, Берлин. Очакваме да успеем да стартираме тази съвместна дейност някъде след около месец, месец и половина. Отново настоявам – всички трябва да работим. Трябва да обединим усилията на гражданското общество, на дипломатите, българският омбудсман, правителствата на България и Франция, на ЕС, така че всички те заедно да подкрепят една такава инициатива.

Лекари, адвокати,неправителствени организации, бележити личности като Силви Вартан и Люк Монтание, трябва всички да работим заедно.

Нещо като кампанията „Не сте сами” на Дарик радио, вестник Стандарт и БиТиВи в световен мащаб?

Точно така. Тази чудесна инициатива на българските медии. Апелът „Не сте сами” трябва да застане в центъра на една такава бъдеща кампания. Бих искал да се срещна с ръководителите на вашите медии, за да обсъдя с тях как заедно бихме могли да разширим на международно равнище тази кампания. Имам някои идеи.

Кога в Либия ще бъде отменено смъртното наказание? Има ли вероятност изобщо това да се случи?

Нашата асоциация отправи искания както към Либия, така и към всичките държави, в които все още съществува смъртното наказание, за отмяната му. Но днес нашият приоритет не е да се предизвика законодателна инициатива в Либия за отмяна на смъртното наказание въобще. Приоритетът днес е да бъде отменена смъртната присъда на българските медицински сестри и те да бъдат незабавно освободени. /Смятам също, че и т. нар. лоша реклама, медийното ехо от тази смъртна присъда също ще натежи и ще подтикне либийските власти да преразгледат отношението си към смъртната присъда. В арабския свят много хора са против, както смъртната присъда на българските медицински сестри, така и срещу това наказание изобщо. Аз често посещавам Мароко. Бях там преди около месец, организирахме голяма пресконференция за отмяна на смъртната присъда. Мароко е първата арабска държава, в която тя скоро ще бъде отменена, в момента тече процеса. Медиите отразиха много широко тази наша пресконференция. Едно от най-големите женски списания в Мароко публикува цяло досие на тема смъртната присъда и нейната отмяна. Смятам, че при подобна реакция от страна на арабските медии, ще бъде в интерес на либийските власти да помислят и за отмяна на смъртната присъда изобщо/.

Последното смъртно наказание, което изпълни либийската страна е екзекуцията на двама турци, обвинени в убийство, през лятото на 2005 година. Смятате ли, че ще се стигне до изпълнение на присъдите на нашите момичета и палестинския лекар?

Преди да тръгна към България прочетох едно съобщение, в което се казваше, че българските сестри не могат да бъдат екзекутирани в момента. Искам да ви кажа, че това е демагогия, слухове, които се разпространяват, за да намалее международния натиск върху Либия. За голямо съжаление съществува реален риск те да бъдат екзекутирани, защото са осъдени на смърт. Като се има предвид, че Турция е една голяма държава, която има съществено влияние в областта и въпреки това двамата бяха убити, е основание да се тревожим изключително много. За това е необходима голяма мобилизация. Може би не осъзнаваме колко е опасна ситуацията. Не искам да звуча като алармист, но наистина те са застрашени. Единственото, което може да ги спаси е мобилизацията на общественото мнение в света, което за съжаление все още не е достатъчно, въпреки че много бе извършено.

Интервю