До края на месеца Българската офицерска легия „Раковски" ще намери законен начин да изрази позицията си срещу предлаганите промени в условията за пенсиониране на военнослужещите. Това съобщи в ефира на Дарик председателят на организацията майор Иван Милов. Въпреки надеждата на военните засега те не са успели да се срещнат с премиера Бойко Борисов. Разговори нямало и с министерството на отбраната.
Според майор Милов въпреки уверенията на военния министър, че няма вълна от рапорти за напускане на армията, е притеснителен темпът, с който расте броят на хората, които са ги подали само за една седмица. В събота министър Аню Ангелов съобщи, че до момента има 150 рапорта за напускане, като десет дни по-рано беше казал, че 90 души са поискали да бъдат освободени от армията:
Казахте преди дни за Дарик, че близо 700 военнослужещи имат намерение да напуснат армията след последните промени в условията за пенсиониране, които са заложени, все още неприети от Народното събрание. На какво се базира тази ваша прогноза - на точна информация ли? Защото преди ден-два военният министър Аню Ангелов беше категоричен, че няма вълна от рапорти за напускане.
Тази информация беше базирана единствено и само на думите на господин министъра, а именно че 1300 човека, а впоследствие се оказаха 1800 военнослужещи имат право и са придобили правото да излязат в пенсия. Разсъждавахме така с нашите колеги, че половината от тези 1300 човека, ако решат половината да си подадат рапортите да излязат в заслужен отпуск след 27 години в отбраната и въоръжените сили, то тогава цифрата на хората, които напускат въоръжените сили, ще бъде 650-700 човека. Чисто теоретично на базата на думите на министъра. Защото вие знаете, че въоръжените сили и в частност на българската армия е доста консервативна и когато се борави с цифри, внимаваме да не навлезем в нещата, наречени национална сигурност, класифицирана информация. И затова ние се опитахме и направихме нашия анализ само на база на думите на министъра, на това, което той казва пред медиите, в Народното събрание. Ако разгледаме цифрата, спомената от него по-късно - 1800 души, то тогава означава, че хората, 50 на сто от тях в най-лошия случай, ако са само 50 процента си писнат рапортите, то тогава цифрата набъбва на 900 души. Елементарна сметка, математика за четвърти клас.
Да кажа, че потърсихме позицията на Министерството на отбраната, не за да се спори, а за да кажат те своята позиция за точната ситуацията. От там, уви, не уважиха поканата ни. Но пък да видим какво вие успявате да направите в усилията си за промени. Преди това само да ви попитам до момента са 150 рапортите за напускане. Това каза военният министър. Това успокоително ли звучи?
Той каза една седмица преди тази събота, че рапортите са 90. В следващия момент, само за седем дни цифрата набъбна на 150. Аз не разбрах от неговото изявление тук само за офицери ли става въпрос или има и включени сержанти. Защото ако за седмица цифрата от 90 става 150 - 60 рапорта за пет работни дни означава по 12 рапорта на ден. Честно казано, аз бих се притеснил, ако съм министър на отбраната, по 12 офицера всеки ден да изявяват желание да напускат въоръжените сили. Щом министър Ангелов преценява и казва, че няма лавина, това е негово мнение. Нашето мнение е малко по-различно, което се основава единствено и само на разговори с хора, с които се срещаме. Българска офицерска легия „Раковски" след проведеното национално патриотично шествие в момента провеждаме срещи в по-големите гарнизони с колегите военнослужещи. На тези срещи присъстват офицери, сержанти и войници, защото в началото на така наречения спор ще го нарека, бяхме обвинени, че ние представляваме единствено и само офицерския състав. Това не е така. От 2006 година членове на Българска офицерска легия „Раковски" са и войници. И с тях разговаряме по много наболели теми, една от които е невъзможността от промените в законодателството те да се пенсионират като военнослужещи. Ясно е, че те не могат да се пенсионират като войници. Но нашето мнение и ние сме правили предложения към Министерството на отбраната, всеки войник, който служи девет години съгласно сега действащото законодателство с три договора по три години, да има право, ако желае да остане в състава на въоръжените сили, МО да му осигури възможност да посети курсове или обучение за сержант, след което, ако завърши бакалавърска или магистърска степен, да стане дори офицер. Това е нормална практика в страните членки на НАТО, това е нормална практика в страните членки на ЕС и там говорим за добрите европейски практики. Бихме се радвали, ако МО не използва само едната страна на монетата, а погледне и практиките, които са в полза на войниците, от другата страна на монетата, да се позове на добрите практики и да предложи варианти как тези момчета, които ще дадат деветте си най-хубави години от своя живот, в разцвета на своя жизнен път, ще намерят начин да останат и да са полезни за въоръжените сили. Защото през тези девет години те са натрупали известен опит, минали са през най-ниските нива на въоръжените сили и ще бъдат едни прекрасни сержанти, а защо не и офицери.
По конкретния казус, който е най-наболял - защо отказва министерството да влезе в разговори с вас? Само с политическото или и с военното ръководство на армията има такъв дефицит на диалог?
След 25 септември до този момент не е проявявано желание от страна на МО за каквито и да било дебати. Защо те не искат да влязат в дебат или да седнем на масата за преговори, каквато е нашата основна цел... За нас още в началото, когато се постави този проблем за поставяне на втори параметър, беше важно да седнем с МО, политическото ръководство, защо не и с военното, да кажем нашата гледна точка, те да кажат тяхната и чрез намиране на компромис да намерим решение, което да бъде еднакво добро и за двете страни. Но за съжаление това не се получи.
Очаквахте премиерът да бъде един вид не арбитър, но да съдейства.
Един вид ментор и да съдейства да седнем на масата за разговори с МО, но на този етап нямаме отговор от премиера.
Заявили сте такова искане.
Да, заявихме. Изпратихме две писма. В последното го призоваваме в оперативен порядък, ако му е възможно в така натоварената му програма, да ни приеме, да му обясним нашата гледна точка защо ние не приемаме по този начин да се въвежда този втори параметър, тези допълнителни условия за пенсиониране.
Годините.
Да, годините. Вижте, напълно ясно е, че ще се въведат подобни втори условия, за да се пенсионират кадровите военнослужещи, но тук трябва дебело да подчертаем, че това няма как да се въведе изведнъж, в 89-тата минута, макар че ни обвиняват, че не сме добри в коментирането на футболните мачове. В един момент се казва: след три месеца нещата станат така.
Помня вашите искания за гратисен период,...
Абсолютно.
...за плавен преход.
Да, това е съвсем нормално и пак ще се позовем на европейската практика, която министърът доста често използва. Да, в Европа когато се приемат такива действия спрямо въоръжените сили, спрямо тъй наречения сектор сигурност, се пипа много внимателно, защото много пъти съм го казвал, гледам, че доста хора коментират по този начин нещата, въоръжените сили не се изграждат от днес за утре. Един военен летец не може да се изгради за една-две-три години. Там говорим за минимум пет до десет години. На колегите от сухопътни войски им трябват поне три-четири години, за да станат наистина офицери. Във военноморския флот нещата са като в авиацията - там трябва един опит от четири-пет години, за да се изгради морски капитан или мичман.
Разчитате ли обаче на решаващата роля на депутати, НС да обърне това решение, което вече стигна до тях?
Ние нееднократно сме казали, че приемаме и съобразяваме нашата дейност с това, което е записано в закона. България все пак е правова държава, парламентарна република. Българският парламент е този, който има последната дума и ние се надяваме на здравата мисъл на уважаемите български избраници да разберат какви са нашите притеснения, да не казвам страхове, и защо ние сме за плавно въвеждане на възраст. Защото по този начин, както се случва в момента....
Какви ще са щетите?
Щетите ще са огромни, да не казвам трудно поправими или непоправими, по простата причина, че хората, които в момента носят на гърба си цялата тежест, средният управленчески ешелон, вие знаете, че във всяка държава средната класа е тази, която носи на гърба си държавата, а армията по нищо не са различава от това. Това са капитани, майори, подполковници, които в момента носят цялата тежест на управленческо ниво за това в българската армия да се провежда всичко.
И те ще бъдат ударени от тази поправка.
Не, самите те ще предпочетат да подадат своите рапорти за уволнение и за пенсиониране, защото хората са ми споделяли и са ми казвали „Добре, какво да очакваме догодина?". Казвам: „Момчета, аз не мога да ви кажа какво да очаквате догодина по простата причина, че виждате, през 2011 беше въведена още две години от 25 на 27 години (стаж - бел. ред.), като беше декларирано, че до 2014 няма да се пипа повече нищо, касаещо сектор сигурност". През 2012-а се въвежда нов странен параметър под формата на годините и то единствено и само за българската армия. През 2013-а какво и как ще предложат господата управляващи в лицето на политическия кабинет и лично на министър Ангелов, аз не мога и не бих желал да гадая. Защото всяка една прогноза може би би била много погрешна. За нас е важното, че хората имат тази възможност да вземат своето информирано решение, въпреки че е под натиск, натиск с изтичане на тази календарна година.
Не се ли опасявате, че първо, трудно можете да въздействате на вече взето от властта решение, а и че може би обществото няма да е много склонно да ви подкрепи. В условия на много сериозен процент безработица в страната и трудности на трудовия пазар, мнозина са онези, които казват какво искат военните: пенсионират се рано, вземат 20 заплати накуп. Това не смятате ли, че е пречка, за да срещнете тази сериозна подкрепа, която военните търсят?
Със съжаление мога да кажа, че имиджът на въоръжените сили и в частност на българската армия не от вчера и от онзи ден, а в близките десет години беше съвсем умишлено занижаван, съвсем умишлено беше намалявано отношението на обществото към българската армия. Вие знаете, че армията винаги е била на първо място във всички социологически проучвания като степен на доверие. В последните години се забелязва тенденция на намаляване на тази степен на доверие.
На какво се дължи това?
Според нас на съвсем целенасочена политика от страна на определени политици в България - не мога да коментирам имена и не ги знам, които искат да омаловажат ролята на въоръжените сили.
От друга страна, това е един от двата силови сектора с традиционно добро финансиране от държавната хазна. Може би и това дори гарантира тази нагласа на хората, казват: ето за полицаите и военните винаги има много пари.
Ние много пъти сме казвали, че всяка държава се изгражда от два стълба. Без тези два основни стълба няма как да съществува държавата. Дори в чисто хипотетичния вид на Швейцария, където армията не е постоянно действаща, там почти всички, които имат право да носят оръжие, имат по един М-16 в своите гардероби и ако се наложи, тези хора ще бъдат събрани в рамките на 24 часа и ще се образуват въоръжени сили. В България начинът, по който се изгражда българската държава от нейното създаване, се опира на две неща - българската армия и Министерството на вътрешните работи. Без тези два стълба няма как една държава да съществува. Българската армия винаги е доказвала, доказва и съм убеден, че ще доказва, че въпреки тежкото икономическо и финансово положение, въпреки липсата на достатъчен брой полети, въпреки липсата на достатъчен брой учения за сухопътните войски, въпреки липсата на достатъчен брой плавания за военноморския флот, ние успяваме да се справим. Как? Ами казвам ви го най-честно и директно - без Българската армия България нямаше да бъде приета в НАТО. Ако ние не се бяхме представили достойно. Без Българската армия България нямаше да бъде приета в ЕС.
Казвате: в последните години някой целенасочено тъпче авторитета на военните.
Да, странно, аз не съм видял в конституцията и закона за въоръжените сили да е премахната основната задача на Българската армия, а тя е защита на целостта и независимостта на Република България. На тази база в последните десет години реформата, трансформацията, оптимизацията, вече не знам как да го нарека, се свежда единствено и само до съкращаване на личния състав. През 2002-ра ни се каза, че ще намаляваме от 60 000 на 45 000, ще се освободи ресурс, ще може да се купи нова техника и въоръжение, ще се повиши броят на полетите. Намалиха се 25 000 души, нещата не само не се подобриха, а започнаха да стават още по-лоши.
Лош мениджмънт ли е това, лошо управление?
Аз не съм икономист, не мога да коментирам цифри по начина, по който ги коментира господин Дянков, но аз мога да коментирам това, което се случва. Факт е колегите си купуват тонери, хартия, крушки. А при положение за сектор сигурност, в частност за МО, се отделя такъв голям процент от БВП, макар че тук можем да поръзсъждаваме върху нетното изражение на този процент. Защото този процент в сравнение с другите държави, дори с една закъсала Гърция....
Факт е това, но това се случва във всички сфери.
Но ние се съобразявам с условията в нашата страна, милеем за нашата страна и ние затова на нашето шествие на 14 октомври заявихме, че искаме всячески да се опитаме да помогнем на правителството, народа, като искаме средствата, които са предвидени извън нашия бюджет за вдигане на нашите заплати, да бъдат пренасочени към сектор, който е много по-нуждаещ се. Защо това да не са пенсионери, майки с деца, читатели, лекари, а за нас да се запазят за гратисния период - примерно една-две години условията, при които се пенсионираме, и да се...
И да се върви към реформа.
Точно така, да се върви към плавна реформа, но нека тя да бъде осъзната. Защото досега единственият довод, който аз лично съм чувал, е, че така щяла да се засили възможността за развитие на младите офицери. Аз си задавам въпроса след като от 1 януари всеки е по мястата си и му се слага втори параметър за пенсиониране, как ние ще накараме един майор и един подполковник по някакъв начин да освободи своето място, за да може да дойде някой друг - млад капитан или майор, който да стане съответно майор или подполковник. Странни неща, които ние не бихме искали да ги дебатираме, но за съжалени нещата бяха изнесени през медиите, не по наше желание. А за нас е най-важен дебатът.
Докога ще чакате реакция, среща, разговор и какво ще предприемете? Нямате право на протест, мирно шествие имахте неотдавна.
Българските военнослужещи сме достатъчно креативни, за да намерим законов начин, по който да изразим пред обществото нашето мнение. В оперативен порядък до края на този месец ще има механизъм, по който ние да поставим пред обществото нашата позиция, да помолим това общество да помогне на българската армия, както Българската армия винаги е помагала на това общество, защото никога не сме били нещо разделно от обществото. Напротив, ние сме част от него и сме призвани да го защитим в бъдеще.
