М. Хъмфрис: За нас не стои въпросът България да бъде изключена от ЕС
М. Хъмфрис: За нас не стои въпросът България да бъде изключена от ЕС / netinfo

След писмото до еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини, Дарик попита ръководителя на представителството на Европейската комисия в София Майкъл Хъмфрис какви са начините на медиите да бъде предоставяна повече информация във връзка със знакови дела по престъпления, и като цяло повече информация изобщо, и за практиките на ЕК в тази насока, запитахме го за скандала Румен Овчаров – Ангел Александров, както и за предстоящия мониторингов доклад на ЕК по отношение на България. Ето какви отговори даде Майкъл Хъмфрис:

Как гражданското общество и журналистите могат да получават информация от институциите на Европейския съюз? Какво да променим в нашите институции и в нашите контакти с медиите?

Що се отнася до достъпа на информация – на първо място тя трябва да е достъпна. Всичко, което се обсъжда и решава в Европейския съюз, всички решения и информация, която не е конфиденциална, се обявява. Документацията е налице, наредбите също. Всеки ден на обед има брифинг за медиите от страна на абсолютно всички на всички еврокомисари. По време на тези пресконференции журналистите имат възможност да зададат всички въпроси, които ги интересуват. След това се провеждат редовни срещи на Съвета на министрите, до който имат достъп всички журналисти. Става дума за заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани със законодателството на ЕС. На местно ниво отделните дирекции на Европейската комисия са достъпни за журналисти и граждани, които могат да се обадят в тях по всяко време. Всеки гражданин на собствения си език може да задава въпроси на службата „Юродайрект”, която е информационна служба.

Искате да кажете, че всеки получава отговор на въпросите, които зададе?

Точно така. При нормални обстоятелства 60% от отговорите биват получавани в рамките на 48 часа след задаването на въпросите. Ако въпросът обаче е по-конфликтен, е необходимо повече време, което може да достигне до 2 седмици. Интернет е все по- важно средство за комуникация.

България задължена ли е да въведе същата система в българските министерства?

Няма такова задължение, произтичащо от законодателството на ЕС, но в същото време има задължение – доколкото е знак за добро управление на едно правителство. В добавка към тези по-общи услуги, след присъединяването на България към Евросъюза, в рамките на годината, на територията на цялата страна ще бъдат разположени офиси на „Юродайрект”, където гражданите ще могат да задават въпросите си.

Ако стане така, че някой от говорителите на Европейската комисия не може да бъде открит за информация или откаже такава, предвиждат ли се санкции и какви са те?

Не мисля, че има случаи, в които говорителите не са налични. Всяка служба си има говорител и заместник-говорител и дори и някой да отсъства в момента, и ако не получите отговора, който ви интересува, имате възможността да подадете жалба до Европейския омбудсман, който ще се обърне към ЕК.

Има ли случаи, в които някой е бил наказан за това, че не е дал информация?

Не бих бил изненадан да има. Защото, ако е поискана информация, тя трябва да бъде дадена и ако жалбата бъде преразгледана от омбудсмана и той реши, че е необходимо информацията бъде дадена, би било много изненадващо, ако това не се случи. Разбира се, така се случват нещата на по-високо ниво, докато на ежедневно – не мога да кажа. Всяка година всеки член на ЕК минава през процес на оценяване и ако се окаже, че има оплаквания срещу работата на някой от служителите, се предприемат съответните мерки. Не мисля обаче, че много от служителите на ЕК си позволяват да не дават необходимата информация. В края на май 2001 г. беше приета директива, която регламентира задължението за предоставяне на информация, разбира се, в нея са регламентирани наредби.

Може ли тя да бъде цитирана в случай, че на българската медия бъде отказана информация?

Да, точно така. Беше издадено и ново ръководство – т.нар. зелена книга, във връзка с европейската инициатива за прозрачност. Тук, в България, предстои да се организират дискусии по тези въпроси, както с медиите, така и с обществото и парламента.

Един конкретен въпрос по правосъдната система – ако поискам от европейски следовател информация по дело, той ще ми даде ли такава? Става дума за информация, която не е следствена тайна.

Труден въпрос. Разследванията, които продължават, трябва да бъдат пазени в тайна в определена степен. Важно е разследването да не бъде компрометирано от прекалена публичност. Нещата опират до това да се прецени какво следва и може да бъде обсъждано с журналистите и какво не.

Това не ни помага много – имаме списък със 100 поръчкови убийства, по които нямаме достатъчно информация – не знаем кой работи по тях или нещо друго?

Не знам как може да преодолеете това. Може би един от начините това да се случи е като се пишат обективни статии, които призовават, ако тези случаи продължават с години и никой не знае какво е развитието им, това не е правилно, трябва да изразите протеста си срещу това. И разбира се, това е кампания, която трябва да се подеме от обществото, от медиите и от парламента, трябва да се окаже натиск от различни посоки, за да бъде решен този проблем. Трябва ясно да заявите: „Правителството трябваше да постигне напредък, напредък не беше постигнат.”

В България много често става така, че научаваме имената на разследващите от самите престъпници. Възможно ли е да очакваме натиск от ЕК, за да се случи това?

Тук нещата не опират до ЕК, а са въпрос на решение за всяка от страните членки на ЕС. Въпросът ви е много актуален, става дума за това какво може да се направи, но това е отговорност на българските власти на ниво европейско законодателство, не можем да направим нищо, въпрос на добри практики в сферата на правосъдието и вътрешните работи е. Бих се опитал обаче да ви осигуря информация за това как се случват тези неща в останалите държави от ЕС. Но отново ще кажа, това не е отговорност на европейската общност, ние като ЕК не можем да се наложим. Това, което желаете, трябва да бъде постигнато чрез непрестанен натиск, щом открия информацията, която бих могъл да споделя с вас, ще го направя.

В България често се случва да разберем кой е прокурор по делото от самите бандити – как може това да се промени?

Искате да кажете, че няма в самата следствена служба и прокуратурата някакви изказвания, правила или препоръки за това как точно да се случва това?

Няма. Има един действащ прокурор, който казва, че не е „служба информация” и сме до там. И тук естествено идва следващият въпрос – възможно ли е да очакваме натиск от ЕК, за да се случи това? Възможно ли е да се окаже натиск на говорителите на институциите да дават информация?

Въпросът е много актуален и нещата опират до следното: какво можем да направим? Само че тук всичко е отговорност на България, а не на Европейската общност. Няма правило, което да позволява на ЕК да се намеси в това. Всичко е въпрос и на добри практики в рамките на ЕС. Чудя се какво бихме могли да направим. Нещото, което ми хрумва, е да получим по-добра представа за това как стоят нещата в другите държави от ЕС, и да ви предоставя тази информация. Другото, което може да се направи, е в контекста на съвети с главния прокурор, които да не са под формата на редовни такива. Но отново казвам, това не е отговорност на Европейската общност. Ако намеря информация, която мога да споделя с вас и да ви бъде полезна, ще го направя.

Знаете ли за друга европейска страна, в която могат да бъдат изредени повече от 100 случая на поръчкови престъпления?

Ако разгледаме отново механизма за сътрудничество, случващото се в България, е категорична причина за безпокойство и нещо, което следим със загриженост. Мисля, че такива 2 убийства се случиха в рамките на последните 10 дни.

Как виждате ролята на еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини и на генералния секретар на ЕК – Катрин Дей, които бяха избрани да наблюдават проверката по скандала „Овчаров–Александров”?

Франко Флатини и Катрин Дей са отговорни за продължаващата подготовка на мониторинговия доклад на Европейската комисия, който трябва да е готов до края на месец юни. Този доклад отразява оценката на борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност, както и развитието на съдебната система. Експертната мисия бе изпратена в България преди около месец, като направи оценка на ситуацията и разгледа някои от индивидуалните случаи. В доклада ще има коментар на постигнатия напредък, като ще бъдат засегнати въпроси от правосъдната и законодателната сфера, както и от сферата на сигурността, за които е отговорен еврокомисарят Фратини, а Катрин Дей като главен секретар е отговорна за цялостната координация на доклада.

В този смисъл, как очаквате скандалът „Овчаров–Александров” да бъде отразен в доклада?

Целта на доклада не е да разглежда отделни случаи, а да отрази цялостната ситуация, така че няма да се позоваваме на този или онзи конкретен случай.

Тоест този конкретен случай няма да се отрази негативно върху доклада?

Докладът ще е върху това как точно се решават случаите, как работят отделните процедури, дали е постигнат напредък, и разбира се, в този контекст, индивидуалните случаи са също важни и ако оценката по тях е положителна или отрицателна, това ще бъде отразено в доклада.

Кои очаквате да са най-критичните спрямо България точки от доклада?

Искате от мен да обсъждам доклада преди той да е готов. В него ще е включена оценката на това как отделните случаи биват решавани, как се осъществяват процедурите. Продължавате да ме провокирате да разговаряме по теми, по които не мога да говоря.

Кметът на София Бойко Борисов каза, че заради скандала „Овчаров–Александров”, България може да бъде изключена от ЕС – възможно ли е такова нещо?

Не съм чел изявлението на кмета, но мога да кажа, че това няма как да се случи – България не може да бъда изключена от ЕС. Единственото, което може да се случи, е да и бъде наложена предпазната клауза, която е предвидена, като не мога да преценя дали това е реално да се случи. Но със сигурност не стои въпросът България да бъде изключена от ЕС. Страната ви е пълноправен член на ЕС.

Наблюдава се твърде добро отношение на ЕК към нашата държава – съгласни ли сте с това? Сякаш не ни критикуват достатъчно – съгласен ли сте с такова мнение?

Ако разгледате докладите, които сме писали за страната ви, ще видите, че имаме доста балансиран подход. Ясно сме заявявали, че в някои посоки не се отбелязва необходимия прогрес.

Какво е отношението ви към упреците, отправени към Франко Фратини за това, че е карал ски заедно с българския вътрешен министър Румен Петков?

Посещението на Фратини през февруари вече беше разгледано от вестниците още тогава, то беше част от планирания уикенд с еврокомисаря Фратини. Всичко това вече беше отразено от пресата. Защо отново се появява в новините? Може би вие, медиите, можете да отговорите на този въпрос.

Появи се слух, че конкурсът за вашия пост е вече предопределен и че Зинаида Велева, която е бивш директор на дирекция Европейския интеграция в МС, ще заеме поста – това не опорочава ли конкурса?

Със сигурност конкурсът не е предрешен. Ще ви дам за пример това как стоят нещата в останалите страни от ЕС – в някои от случаите отнема и до 2 години, за да бъде избран нов представител на ЕК в съответната страна. Така че конкурсът не е предрешен. Ние ще обявим свободното място, ще постъпят молби за работа, след това те ще бъдат разгледани от служителите на Комисията, ще последват интервюта с желаещите да заемат поста, ще се премине през стандартната процедура и конкурсът определено не е предрешен. Нямам подробна представа за това какво циркулира в публичното пространство, но със сигурност мога да кажа, че конкурсът не е пререшен и че ще премине през няколко стъпки, преди да приключи. Надявам се той да приключи до края на годината. Но определено ще отнеме време.

Интервю