Калфин: Работим активно за отпадане на визовия режим със САЩ
Калфин: Работим активно за отпадане на визовия режим със САЩ / netinfo
Паспортите с биометрични данни е едно от условията, за да отпадне визовият режим на страната ни със САЩ. Това посочи в интервю за Дарик министърът на външните работи Ивайло Калфин. Ето какво още каза министър Калфин:

Въпросът за визите е въпрос, който поставям от две години на американската администрация. Миналата година имаше движение. Имаше много ясни заявления от страна на Белия дом, имаше закон, който беше приет от Конгреса и подписахме пътна карта със САЩ – какво точно трябва да се направи за движението към отмяна на визовия режим. Има ясни критерии, които се спазват, по които трябва да работим, те са седем. През ноември месец имаше една работна група на представители на МВР и МВнР във Вашингтон. Това, което помолих и очаквам в близко време е в България да пристигне американска група, с която да продължим да работим по изпълняване на критериите. Надали може да се постави някакъв срок, но това, което мога да кажа, че има добро желание и работим много активно. Добро желание имам предвид и от американска страна, не само от българска.

Можете ли да припомните, кой е основният критерий, който България трябва да изпълни, за да бъдат премахнати визити?

Няколко са тези критерии. Единият е свързан с чисто технически въпроси, за въвеждането на биометрични данни. Паспортите с биометрични данни ние ще започнем да ги издаваме от средата на годината. Освен това е свързано с предоставяне на предварителна информация за пътуващите до САЩ, свързано е с подобряване на координацията при екстрадиране евентуално на задържани граждани. Един от най-важните критерии е процентът на отказани визи, който беше 3 процента. С новото решение на Конгреса за страни като България вече е 10 процента, но страната ни още е над този процент. Има доста неща, над които трябва да работим, включително един от критериите, че американската страна самостоятелно би трябвало да изработи една електронна система, която да свързва посолството в София със съответните институции във Вашингтон. Работи се по това нещо. Общо взето се работи по всички технически въпроси.

Г-н Калфин, какво ще бъде бъдещето на българските фирми, които искат да работят в Ирак?

Българските фирми, които имат интерес към Ирак, значи този въпрос беше обсъден на срещата ми със заместник-министъра на отбраната на САЩ Ерик Еделман и със заместник-министъра на финансите Робърт Кимит, който пряко се занимава с отношенията във финансовата област в Ирак. От една страна има обявени конкурси и аз получих уверенията, че американската страна ще направи така, че българските фирми, които са заинтересовани, да имат максимално информация за това какви са конкурсите и какво би могло да се работи в момента в Ирак. На второ място ми беше обещано съдействие за по-близка връзка с трети страни-донори, като Кувейт, Саудитска Арабия, в чиито проекти биха могли да се включат и български страни. На трето място стана въпрос и че все още в Ирак се изпитват затруднения. Ирак е държава, която има доста постъпления от петрол, но все още има затруднения по отношения на правилното и редовно организиране на обществени поръчки на търгове и затова някои поръчки се забавят, но получих уверенията, че американската страна ще съдейства в максимална степен български фирми да могат да участват в различни проекти в Ирак.

Американски фирми ли трябва да възлагат поръчките или иракската страна организира търговете?

Иракската страна организира търговете. Разбира се американците следят за спазването на прозрачността и на търговските условия, които трябва да се спазват, за да не се появява корупция. Бяха ни препоръчани фирми от съседни страни, които извършват големи проекти. Саудитска Арабия е една голяма страна-донор. Те самите харчат средствата, с които подпомагат Ирак, така че освен иракските търгове българските фирми биха могли да потърсят партньорство и с фирми от страни-донори.

Когато казваме Ирак, не можем да не споменем и Афганистан, какви са резултатите от разговорите ви по този въпрос?

Аз мисля, че за Афганистан, по отношение на политическата обстановка, общо взето мислим с едни и същи измерения със САЩ. Това се уверих и при сегашния разговор. Всичко възможно трябва да се направи натовската мисия да бъде успешна. Евентуален неуспех в Афганистан би дал силен импулс на тероризма в целия свят. Това, с което България участва се оценява много високо в САЩ. Ние в момента имаме около 420 души на различни мисии в Афганистан. Направихме едно голямо дарение от военна техника – 500 тона. Продължаваме с програмите за обучение на афганистански специалисти, дипломати, военни, полицаи в България. Според възможностите си България се включва много активно и това се оценява много високо от нашите партньори.

Американските партньори потърсиха ли нашето мнение за събитията в Пакистан, въобще тази тема повдигана ли е?

За Пакистан не говорихме. Говорихме повече за Балканите и за Косово, за енергийното сътрудничество. Ние подписахме с държавния секретар Кондолиза Райс споразумение за научно-техническо сътрудничество. Тя самата подчерта, че това е първото със страна от Черноморския басейн, което неслучайно се подписва с България.

Какво си казахте с американските партньори по въпроса за Косово?

Американската позиция е ясна и тя отдавна е заявена, че това, което е възможно, е да се върви към независимост на Косово в бъдеще. В същото време САЩ направиха изключително много, съобразявайки се с позицията на Европейския съюз. Бяха свикани нови преговори, създаде се нов формат от тройката. Диалогът с България по Косово си има своята история. Много активно се търси нашето мнение по този въпрос. Ще ви припомня, че миналата година през юни, когато президентът Буш беше в София, това беше една от основните теми, които обсъждаха двамата президенти. Тогава президентът Буш каза, че идва да чуе българското мнение и да го вземе предвид – точно така и стана. Сега отново говорихме за възможното развитие. За съжаление няма основа за непосредствен диалог между Белград и Прищина по бъдещето на статута, но също трябва да се запази и стабилността на региона. Високо оцениха САЩ решението на ЕС от декември. Трябва да припомня, че до голяма степен те бяха инициирани с активното участие на България. Очевидно е, че трябва да се върви към трайно разрешаване на този тежък въпрос. Няма добро решение, след като няма съгласие, но всичко възможно трябва да се направи, за да се ограничат лошите варианти, лошите развития, които би могло да има. Изразихме съжаление, по време на разговора, за доста антиевропейските позиции, които заемат напоследък различни институции в Белград. Мисля, че това в никакъв случай не е в интерес на сръбския народ.

След като говорихте с г-жа Райс по този въпрос, според вас какво ще се случи с Косово и в какви времеви рамки?

Ние не сме обсъждали кога Косово би обявило независимост, по-скоро обсъждахме начина, по който продължават отношенията с Косово и с Белград, разбира се. Специално по отношение на Прищина това, което обсъдихме, беше, че планът „Ахтисаари” е актуален, че към момента той е най-доброто, което може да се предложи при липса на съгласие, че косовските институции трябва да покажат реално ангажимент с него и каквото и действие да предприемат, да го консултират максимално с международната общност. Изключително важно е осъществяването на международен контрол.

Ако утре Косово обяви независимост, каква ще бъде реакцията на българското правителство?

Надявам се утре Косово да не обяви независимост. Впечатлението ми от посещението ми на 27 декември в Косово е, че в действителност косовските институции търсят всички възможности за съгласуване на всеки един детайл с международната общност. Този процес съвсем не е приключил още. Така че има процеси, които протичат в момента преди това да се случи. Тези процеси са свързани именно с поемане на ангажименти, с даване на сигурност на международната общност за спазване на стандартите, за които настояваме, ще бъдат защитавани правата на малцинствата, ще бъдат кооперативни властите в Прищина с международната общност и ще допуснат международната общност действително да има пряко наблюдение върху това, което се случва. Нека изчакаме този процес.

Може ли да се каже, че косовските власти държат много пряка връзка с американската страна и всъщност без одобрението на американците те няма да обявят независимост?

Косовските власти показаха, убедително мисля, когато имах разговор с тях миналата седмица, че не само не избягват, но и самите те всякакви контакти и съгласуване и със САЩ, и с ЕС.