Калфин: Подписваме декларация за отпадане на визите за САЩ
Калфин: Подписваме декларация за отпадане на визите за САЩ / cнимкa: Sofia Photo Agency

Вицепремиерът и минисър на външните работи Ивайло Калфин е включен в делегацията, водена от премиера Сергей Станишев, която замина днес на четиридневно посещение в САЩ. Очаква се в Харвард клуб в Ню Йорк Калфин ще направи презентация пред 150 представители на американския бизнес на икономическите перспективи пред България. Ивайло Калфин в интервю за предаването „Седмицата” на Дарик.

Кога ще има, според вас, отново директен полет от София до Ню Йорк?

- Ами, очаквам една от новините, които скоро да се случат и то съвсем скоро, да бъде сертифицирано софийското летище, така че да има възможност за откриване на директни полети. Другото вече е въпрос на търговски интереси на авиокомпаниите.

Ще бъде ли договорено падане на американските визи за българите, които да летят вече лесно директно от София до Ню Йорк без да се налага да вадят визи?

- Това ще стане. По време на това посещение ще подпишем едно съвместно споразумение, една съвместна декларация, която ще направи една значителна стъпка към отпадане на визите. Следващата стъпка след нея е включване в меморандум за разбирателство, с който България ще стане част от програмата за отмяна на визите за Америка. За да се случи и тази втора стъпка, трябва да изпълним определен вид условия. Но това, което ще подпишем сега във Вашингтон на практика прави съвсем необратим процеса на отпадане на визите.

В какъв срок?

- Срокът до голяма степен ще зависи и от това какво правим, и от американското правителство, от американските власти, и от някои обективни причини. Какво има предвид? Българското правителство и въобще ние трябва да подготвим такива неща като паспортите с биометрични данни. Американското правителство би трябвало да въведе програма – компютърна, която да контролира и излизането, досега само влизането на американска територия се контролира. В момента се работи доста активно по това и ние ще имаме среща със секретаря по вътрешна сигурност г-н Майкъл Чертоф, който е точно човекът, който се занимава с това. С него ще подпишем и споразумението. Обективните причини са свързани с продължаване на намаляване на отказите на български граждани. Значително са намели през последните години и се доближаваме до този праг, който трябва да се постигне от 10%.

А в тази декларация за сътрудничество между МВР и Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, за която вероятно говорите, че ще урежда въпросът и с визите, ще предвижда ли все пак срокове, например, какъв ангажимент поема България за биометричните паспорти?

- Не, това, което трябва да направим с биометричните паспорти, е ясно и няма смисъл ние да го описваме в тази декларация. Тази декларация на практика осигурява сътрудничество в областта на сигурността и обмяната на информация, които също са задължителни, за да можем да влезем в програмата за отмяна на визите. Така че за да не изчакваме да се случат другите неща, за които вече споменах, идеята е още от сега да започнем много активно сътрудничество, така че да изчистим всички останали въпроси.

Ще бъде ли тема на разговорите в Америка съвместните българо-американски военни бази и коментарите от тази седмица в България – че за българските фирми, противно на очакванията, остават, цитирам „168 часа” – само трохи. Защото американците сами ще си изграждат всичко около базите – магазини, бръснарници, шивачници.

- Аз не си представям как това нещо точно ще стане. Видях коментарите в някои медии, които мисля, че са доста преднамерени. Очакват се 60 млн. долара да бъде инвестирано от американска страна в тези бази за тяхното доизграждане. Нито си представям как ще дойдат строители, нито основни материали, нито доставки от САЩ за това доизграждане, включително на пътища, на инфраструктура вътре, в базите и т.н. След това става въпрос за тяхното функциониране и поддържане. Четох във вестниците как американците ще си направят бръснарници и смесени магазини, действително е несериозно. Поддръжката на такива съоръжения изисква доста голям обем работи и аз съм сигурен, че при всички случаи български фирми ще ги поемат. Може би някъде да бъдат подизпълнители на американски, но при всички случаи това ще стане в българска работна ръка и с български фирми.

Ще се обсъжда ли запазване и разширяване на българското присъствие в Ирак, очаквате ли този въпрос да бъде поставен от Америка?

- В момента въпросът за разширяването не е актуален. Има решение на НС за присъствие до края на годината, дотогава е и мандатът на ООН, мисля, че след това своебразно развитието на ситуацията, в Ирак има значителен напредък за последните години и предаване все повече функции на местните власти. Към края на година мисля, че е моментът, в който България може да преразгледа участието си.

Кои ще са важните теми в икономиката, след като и българският министър на икономиката е в делегацията?

- Приоритетите, които имаме в момента със САЩ, и то добре разбираеми от българска страна, един от най-високостоящите е въпросът с отпадането на визите. И наравно с него стои въпросът със засилено американско присъствие в България, особено с инвестиции в търговски отношения. В последните две-три години има огромен ръст на американските инвестиции и на двустранната търговия, но като имаме предвид ниската база, от която тръгнахме, мисля, че има действително още много какво да се направи. Има интерес от американски компании, ще има в Ню Йорк бизнесфорум в понеделник голям, който ще бъде открит от премиера, аз също ще представя макроикономическата среда и регионалните перспективи. Министърът на икономиката и министърът на отбраната ще говорят също по техните теми, очаква се доста значително присъствие на американски бизнес. Вече има заявки от много американски фирми също за срещи с членове на делегацията и за поставяне на въпроси. Мисля, че интересът е на лице. Добрата практика през последните две три години, аз ще напомня, че една от големите инвестиции в „Марица-Изток” е именно американска на AES за близо два милиарда лева. Надявам се и съм уверен, че именно икономическото развитие е темата, в която можем да очакваме най-голяма динамика в следващите...

Дайте примери с конкретни американски фирми и инвестиции, които ни чакат?

- Американски фирми има доста вече в България. Споменах вече за AES в енергетиката, която е голяма. Hewlett-Packard направи в България един голям регионален център, в който... много инженери. Той беше направен заедно с подкрепата на правителството. ABM има интерес да направи също такъв център, между това са и инвестиции в високотехнологични образи, особено свързани с висококвалифицирани специалисти. БТК също в моментна е собственост също на американски инвеститор. Има големи фирми, които участват в строителство, инфраструктура и така нататък. Така че мисля, че и тези фирми, които са и в България, са достатъчно големи имена, за да привлекат и следващи след тях.

Как си обяснявате различните сигнали, които идват от САЩ и от ЕС към България. Американците изглеждат далеч по-благосклонни към вашето правителство, отколкото Брюксел със сериозните критики към това, което правите?

- В момента България е подложена на един безпрецедентен мониторинг от страна на Брюксел и европейските институции. Това на практика е цената, която си плащаме за по-късното влизане в ЕС. Няма друга страна, нека включим и Румъния. Няма други две страни в Европа, в които толкова под купа да се гледа всяко нещо, което се случва в тях. Това се вижда и ако отворите и българските медии, които от сутрин до вечер се занимават с такива теми. Докато отношенията ни с американското правителство са абсолютно спокойни, конструктивни, добронамерени, основани на абсолютно доверие, така че няма тази свръхизнервеност, свързана с някакъв специален контрол, който налага ЕС.

От това, което казвате, излиза, че сте съгласен с държавния министър във федералното министерство на външните работи на Германия Гернот Ерлер, с който се срещнахте вчера, че между България и ЕС има криза на доверието и имиджова катастрофа?

- Не ми се използват толкова сериозни думи. Но за България от момента на влизането, тъй като имаше и доста противници на разширяването на България и влизането ни съвсем не беше автоматичен процес в ЕС, има особено засилен интерес към това, което се случва в България. Критериите, по които се оценява България, пак казвам, са много по-високи, по които се оценява всяка една друга страна-членка и това създава известна нервност в отношенията. Разбира се, трябва да си признаем и наши грешки в комуникацията, те особено бяха свързани, станаха и публични, с използването на средствата, с редовна информация, откритост и така нататък. Тези неща работим по тях и мисля, че има значителен напредък, така че за катастрофи и за такива черни сценарии не бих говорил.

Какво ще стане след ирландския отказ да бъде одобрен Лисабонския договор, който България, впрочем, вече ратифицира?

- Не само България, повечето от страните-членки са ратифицирали Лисабонския договор. Проблемът е такъв, че ако една страна-членка не го ратифицира, то тогава договорът не може да влезе в сила, което поставя сериозен проблем в същото време. Така че само може да изразяваме съжаление. След Конституцията, мисля, че Лисабонският договор действително беше направен така, че бяха защитени максимално интересите именно на европейските граждани в него. Но така или иначе така решиха ирландските избиратели. И ние само можем да изпитваме съжаление по този повод. Това, което би могло да стане и би трябвало да стане, според мен, е да продължи ратификацията в другите страни, тъй като колкото по-консолидирана позиция, колкото по-широка консолидация има около реформите, които се предвиждат в Лисабонския договор, толкова по-лесно ще се намери изхода с включването и на Ирландия в подкрепа на тази реформа.

Имате ли идея за технологията, по която ще стане това?

- При очевиден консенсус в ЕС, без една страна, мисля, че ще се намери вариант, в който и тази страна да намери защитени своите интереси, така че да се преразгледа предишното решение.

И днес пресата, която със сигурност сте видял в самолета, продължава да коментира интервюто на президента, в което остро критикува, интервюто за вестник „Труд”, в което остро критикува министър-председателя. Според тези коментари БСП, левицата, се разделя „Станишевки” и „Първанки”. Вие бяхте съветник на президента, сега сте заместник на премиера. Като какъв се чувствате?

- Имам достатъчно опит в работата и с президента Първанов, и с премиера Станишев. Трябва да ви кажа, че тези, които си мечтаят за разделяне на БСП или на левицата на два лагера, общо взето, доста напразно хвърлят енергия върху това нещо. Това няма да се случи?

Какъв е вашият прочит на това интервю тогава?

- Аз не бих търсил някакви особени причини за някакъв дълбок раздор между двете институции. В интервюто президентът Първанов казва мнението си по някои въпроси, които мисля, че и като гражданин, и като президент има право на това мнение. Така че аз не виждам трагедия в това нещо. Разбира се, най-лошото би било да се търси и да се задълбочава конфликта. Конфликт няма между двете институции. Доколкото ми е известно няма межди премиера и президента, аз не бих искал да говоря от тяхно име, разбира се. Но доколкото аз има представа, няма такъв конфликт. Така че не търсете под вола теле.

А освен право на мнение, има ли право по съществото на мнението си президентът според вас?

- Въпросът за участие в бордове мисля, че беше поставен много пъти. Изключително от левицата и на дали там имам големи изненади. Има и мотиви за участие на държавни служители в бордове, има и мотиви това нещо да не се случва.

Вие кои мотиви споделяте?

- Моето лично мнение е, че колкото по-малко има пряко държавно участие в търговски дружества, но това е принципно, това съм го казвал много пъти досега, толкова по-добре. Що се отнася до атмосферата, за която говори, президентът говори, че има хора около премиера, които му описват света, това е работа пък на съветниците. В крайна сметка точно за това всеки един– и президент, и премиер, даже и в корпоративни живот, могат да бъдат назначавани и съветници. Въпросът е този, който ги назначава, е доколко един съвет се проверява от няколко места при формирането на мнението или се взема винаги за чиста монета. Аз мисля, че и президентът, и премиера са хора, които общуват с достатъчно много хора, за да кажем, че има двама или трима души, които им формират представата за света.

Тоест, от това, което казвате, аз ви разбирам, че вие сте съгласен с президента за бордовете и че не трябва да участват в тях съветници, но сте съгласен с премиера, че тези съветници, които е назначил, той си има право на тях и на тях работата им е това – да му влияят.

- Може и така да го обобщите.

В Ню Йорк ще ви посрещнат и фенове на ЦСКА, според пресата, които са опънали плакати край Генералното консулство с искане виновниците за отнетия лиценз да влязат в затвора. Какво ще им кажете?

- Спокойно мога да застана до тях, защото и аз съм фен на ЦСКА и ми е много тъжно с това, което става с този отбор с 60-годишна история. Но тук трябва да сме наясно какво може да направи държавата и кой носи отговорност. В крайна сметка тези, които го доведоха до това състояние, действително трябва да си понесат отговорността.

Вие имате ли представа кои са? Тези, които трябва да понесат отговорността.

- Аз имам представа, че ЦСКА в момента е пълен с дългове, не успя да се подготви, не успя да си представи доби документи и беше отстранен от Шампионската лига и то в първенство, което беше с 16 точки пред „Левски”, което много отдавна не е имало такава очевидна преднина. Тези хора действително трябва да си поемат отговорност. Но това е корпоративна отговорност, това не е държавна отговорност. Всички тези, които са в борда на ЦСКА и които са довели до това нещо или са проспали това, което се е случило, би трябвало да понесат отговорност и то пред многото милиони фенове на ЦСКА.

Не искам да злоупотребявам със съгласието кратко да се включите между двата полета, но кратко да кажете за истинската причина за връщането на Никола Филчев от Казахстан.

- Няма, тук отново ще трябва да ви разочаровам, защото няма някакви интрига. Г-н Филчев пусна молба, в която пише – моля, по лични причини да бъда освободен от длъжността, която заемем в момента. Молбата му е приета, уважена. Разбира се, освобождаването на посланик се случва с указ на президента, но аз не вярвам и от него страна да има някакъв проблем по това нещо. Така че това г-н Филчев по лични причини прецени, че трябва да избере друг път в живота си.

На прощаване се казва. Добър посланик ли беше Филчев?

- През последните години с Казахстан имахме доста активни отношения, но Казахстан е страна, с която бихме могли да искаме още по-активни отношения. Така че оценката, която е получил г-н Филчев за работата в посолството, не е отлична, но не их казал, че е слаба.

Тоест, добър посланик е бил?

- Да кажем – посредствен.

Посредствена оценка. Добре, благодаря ви, лек полет за САЩ. Кога ще е срещата с Буш?

- Срещата е в сряда.

Добре, значи ще ви търсим в сряда или в четвъртък сутрин, в зависимост от времето на срещата. Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи пряко от Мюнхен, където българската делегация, водена от премиера Сергей Станишев, сменя самолета за официалното посещение в Америка.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю