Интервю на Миглена Георгиева с директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” Румен Данев
10409 фалшификати на тениски, къси панталони, дънки и чорапи на „Лакоста”, „Дизел”, „Пума”, „Армани”, „Найк” и „Адидас” задържаха преди няколко дни митничарите на Лесово. Тези дрехи няма да се появяват на българския пазар, а ще бъдат унищожени.
Това е един от 300-те опита от началото на годината за внос на маркови стоки-менте през нашите граници. Общата сума на спрените имитации от януари до средата на май е над 10 милиона лева.
Най-много имитации се произвеждат в Китай. Опитите те да влязат на българския пазар се правят най-вече през пристанищата ни, както и през турската граница.
Митническите инспектори са задържали и етикети и копчета, носещи логата на световни марки, което означава, че те са предназначени за фалшива продукция, която ще се произвежда у нас.
Директорът на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” Румен Данев обясни пред Дарик, че процедурите, по които може да се разбере дали стоката е фалшива или не, са две. И при двата варианта обаче и правопритежателят на марката дава мнението си.
Данев каза също, че напоследък на Бургас са задържали кока-кола в големи количества, за които по думите му има основателни подозрения, че тя е фалшифицирана. Едната е тогава, когато правопритежателят е подал молба при нас, с което ни уведомява, че има такава възможност да може да бъде фалшифицирана негова марка и оттам нататък ни дава сведения и обстоятелства, които на него са му известни, въз основа на които ние вече можем да си правим изводите и да знаем къде и как, и по какъв начин бихме могли да търсим фалшифицираната стока и евентуално да я задържаме. Другата възможност – служебно ние имаме право да задържаме дадена стока, дори тогава когато не е подадена молба от правопритежателя за задържането й; тогава когато имаме основателни съмнения да предполагаме, че тя е фалшифицирана. И след като задържим служебно дадена стока оттам нататък пак сезираме правопритежателя… От къде идва по-скоро инициативата, от самите правопритежатели на марката или от страна на митниците? Колко са молбите, подадени при вас, имате ли информация? Трябва да ви кажа, че от началото на годината ежедневно получаваме и обработваме по няколко. И от началото на годината имаме над сто подадени молби. Към момента действащите са може би над 250. Какво се случва с конфискуваните облекла козметика, техника? Тогава когато стоката наистина е фалшива, то в 99 процента от случаите съдът постановява унищожаването на тези стоки от митническите органи, естествено, за сметка на правопритежателите. А по какъв начин се унищожават? Можем да ги изгорим, можем да ги унищожим по механичен начин, но в зависимост от стоката методът за унищожаване се избира съвместно с правопритежателя и митническите органи, за да може да се унищожи по такъв начин, че у никого да не остане и грам съмнение, че тази стока не е унищожена и нещо би могла да се случи с нея. Митницата наблюдава ли процеса на унищожаване? Физически извършител на унищожаване е митническата администрация, но разноските се поемат от правопритежателя. Това означава, че са мит митническите магазини, в които се продават конфискувани стоки? Какви магазини? Митнически магазини, в които се продават конфискувани стоки. Не знам за какво ми говорите, не знам за такива магазини. Примерно, митнически магазин, продават се конфискувани стоки. От 2000 година, откакто съществува агенцията за държавни вземания ние, когато задържали стока, по принцип, не само когато е нарушение на права върху интелектуална собственост, но и тогава когато е предмет на митническо нарушение, митническа измама, след като влезе в сила наказателното постановление, с което тази стока се отнема в полза на държавата, тази стока я предаваме на Агенцията за държавни вземания за реализация. Тя може да бъде предадена за продажба от Агенция за държавни вземания, но не когато е фалшива. Точно така. Храни и напитки всъщност имитират ли се? Имаме напоследък интересно задържане – кока-кола в Бургас в големи количества, която колегите са задържали и наистина имат основателно подозрение, че тя е фалшифицирана. Там сроковете са доста по-къси. Бързо разваляща се стока, в случая колата може би не е удачният пример, но храни, които са обвързани с време и така нататък, които подлежат на по-бързо унищожаване.
