Ирина Островска е таврийска българка от Запорожката област в Украйна. Идва в България през 2013 г., за да учи. Завършва „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, продължава с магистратура „Международни отношения и проблеми на сигурността“ и докторантура „Политология и политически науки“ отново в същото учебно заведение. Като докторант преподава в СУ „Управление на конфликти“ и „Теория на съвременния тероризъм“.Стажува и доброволства в различни институции и неправителствени организации през последните години.
Разбира, че руските военни са започнали с инвазията в Украйна, докато е на стаж в Министерството на външните работи. Малко по-късно започва работа като социален работник към Българския червен кръст.
Ирина споделя, че винаги е имала самочувствие на българка, че родината й не е само Украйна, но и България.
Само преди дни тя бе удостоената с награда: Второ място "Студент на годината 2022" в категория "Докторант на годината" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а преди това е била награждавана с приза „Студент на годината“ в категория „Чуждестранен студент“.
Какво виждате всеки ден в Българския червен кръст?
Всеки ден работя на терен с бежанци от Украйна. Виждам какви ли не истории, виждам хора, които бягат от война и нямат абсолютно нищо. Видях едно семейство, което е избягало от Мариупол, само благодарение на някакво чудо, благодарение на Господ са останали живи. Колата им е в дупки от куршуми, от бомби, колата им прилича на боклук. Когато го видях това нещо бях шокирана и впечатлена. Наистина не знам как тези хора са останали живи и са успели да се измъкнат от този ужас. Видях човещината в тези хора. Те толкова са бързали да избягат, че не бяха взели документите си, но са взели кучето си, което е доста голямо. Въпреки тежкото им положение са направили всичко възможно, за да спасят всички, които са били до тях.
Къде е вашето семейство сега?
Част от семейството ми вече е в България, но друга част е в Украйна. Много се притеснявам за всички, разбира се, по-малко за семейството ми, което е при мен. Опитваме се да ги социализираме и да започнат живота си наново в България. Хората от семейството ми, които са в Украйна, вероятно ще си останат там. Много ми е тежко и мъчно за тях. С баба ми и дядо ми не сме се чували вече повече от седмица, аз дори не знам дали са живи, дали всичко с тях е наред. Няма връзка с моя град. Преди повече от седмица руските окупатори прекъснаха украинските мобилни оператори, не дават и възможност хората да преминат към руските оператори, за да имат поне някаква връзка и само се моля всичко да е наред със семейството ми, което се намира там. Правя всичко възможно за тези хора, които бягат от Украйна в България и се надявам, че някой доброволец в Украйна ще помогне на моето семейство там.
Един ден войната ще свърши, но трябва да се запазим като човешки същества, а не да станем животни.
Били сте и от двете страни – и в държавната администрация като стажант в МВнР, и в различни неправителствени организации, които работят на терен. Къде се върши повече работа и къде наистина се помага?
Хората, които работят в администрацията се занимават с документация, те решават по какъв начин трябва да бъдат разрешени някакви въпроси, а в Червения кръст и други организации прилагат теорията на практика.
Конкретно за самите бежанци, най-голямата помощ, която получават, се случва на терен (дрехи, храна, медицински проблеми, юридически и др.), но, за да се стигне до там е необходим закон, наредба, която позволява да се случат тези неща. Първо трябва да бъде взето ефективно решение от институциите, след това тези решения се превръщат в реално действие чрез социалните работници.
Първоначално бежанците от Украйна бяха много добре приети у нас. Хората ги чакаха на границата, имаше шествия в подкрепа на Украйна, дарителски акции. Но в последните дни ситуацията рязко се промени. Сред българите расте неодобрение към украинските бежанци, властта също промени подхода към бежанците с т. нар. план за разселване. Защо според вас се получи това?
Според мен, проблемът е там, че държавата не е направила всичко структурирано. До 31 май 99% от тези бежанци не са знаели какво ще се случи с тях утре. До 31 май държавата е приемала заявки за настаняване в България и ги е разглеждала. В последния момент на хората им се казва, че на 1 юни трябва да напуснат и не знаят къде да отидат. В същия ден идва автобус и им казват, че ще ги заведат да живеят в някакво почти обезлюдено село. Проблемът не е, че държавата им предлага нещо, а те искат по-луксозни условия. Проблемът е, че на украинците не им е обяснено къде отиват и какво има там – има ли детски градини, училища, магазини, аптеки. Какви са условията в сградите. Има инвалиди, които ги карат да живеят на третия етаж без асансьор. Тях ги затварят в една стая и те повече не могат да излязат от там. Не става въпрос за лукс. Причината за тази ситуация е нарушена комуникация. Ако вместо да кажат на хората, че в това село, в което ги изпращат, има само 9 души, могат да представят нещата по друг начин. Да обяснят на пенсионерите сред бежанците, например, че ще са на спокойно място с невероятна природа, където могат да си подобрят здравето.
Защо се получи това огромно разминаване с бежанците в България. Бежанците от Сирия, Афганистан и други страни в Азия и Африка, които също бягаха от война, бяха „ловени“, каналджии се възползваха от ситуацията им, те бяха страшни и опасни, а бежанците от Украйна получиха разбиране, подкрепа и бяха радушно приети у нас?
Разликата е, че голяма част от украинците, дошли точно в България, са с български корени. Българите приеха в страната си етнически българи, дошли от Украйна. Не всички са с българско потекло, разбира се. Тези хора по-лесно ще се адаптират в България, ще се социализират, ще започнат да работят, повечето от тях говорят старобългарски език. Бежанците от Сирия тепърва трябва да учат езика и да се социализират. Религиите също са различни, манталитетът е различен. Българският манталитет е много по-близък с украинския за разлика от сирийския.
С вълната от сирийски бежанци България придоби някаква представа за бежанците и за проблемите, с които се сблъскват по принцип бежанците, от какво се нуждаят най-много и как трябва да реагира държавата, за да ги интегрира бързо и адекватно в страната. Сега вече България може по-лесно и бързо да реагира в ситуацията с украинските бежанци. От доста време се говореше, че ще има война в Украйна. Българските институции са се подготвяли за бежанци още преди 24 февруари, като са подготвяли евентуална програма за бежанците, която се наложи да стане реална.
Казвате, че войната в Украйна е била очаквана. Изминаха над 100 дни от началото ѝ. Виждате ли края й?
Войната в Украйна се очаква от 2013 г. И я има от 2014 г. в Донбас. Не беше на цялата територия на Украйна, а само в източната част, но в последните почти 10 години сме във война и всеки един ден си мислихме какво ще се случи утре. В последните няколко месеца, когато руските войски бяха уж на учение покрай границата с Украйна, войната стана още по-очаквана.
Най-активната фаза на войната вече мина. Украйна успя да докаже, че няма да се откаже от своите територии. Всеки ден губим най-добрите мъже и жени, които защитават държавата ни, които умирайки дават надежда на бъдещото поколение. Сега навлизаме в най-тежката, най-дълбоката и най-дългата фаза, според мен. Мисля си, че до края на тази година няма да има някакво конкретно решение. Изходът от ситуацията зависи от преобладаващото количество оръжие – коя от държавите ще има повече и буквално на бойното поле коя от държавите ще победи. Вече не вярвам да се стигне до решение на дипломатическо ниво. Каквото и да се решаваше по време на преговорите, на терен се случваше друго. Руските войници нарушаваха зелените коридори, използваха цивилните за жив щит, а уж двете страни се бяха разбрали на високо ниво.
Присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО ще сложи ли края на дългогодишния конфликт с Русия?
Европейският съюз закъсня с отговора на Украйна. Преди близо 10 години Украйна поиска да е член на НАТО и ЕС, но не получи адекватен отговор. Войната можеше да бъде предотвратена, ако през 2013 г. Украйна беше получила този отговор. Сега вече дали Украйна ще стане член на ЕС и НАТО няма да има голяма разлика за развитието на войната, според мен. Вече всичко ще се решава на бойното поле. Дори някак си Путин да обяви капитулация, че се отказва от войната или нещо подобно, руските войски на украинска територия няма как да се върнат, няма как да се откажат от тази идея, те вече са се почувствали владетели на тези земи.
На Русия не ѝ пречи, че Финландия иска да стане член на НАТО и ще има голяма граница с НАТО, на нея ѝ пречи, ако Украйна стане член на НАТО. Ако на Русия толкова ѝ пречи да има граница с държава-членка на НАТО, ще е и против това Финландия да стане част от Алианса. Русия не изпраща своите войски във Финландия да си изрази мнението и там, че е против членството й в НАТО. Няма и да ги изпрати.
Какво мислите за президента на Русия Владимир Путин?
Не ми се коментира тази личност. Разбира се, че съм против цялата му политика, той е узурпатор на властта. Младежи на 18 години в Русия не познават друг президент, те даже не могат и да си представят, че в Русия може да има друг президент. Смятам, че това е много голяма грешка. В нито една държава по света не трябва да се случва нещо подобно. Същото нещо мога да кажа и за Лукашенко в Беларус. Не трябва толкова години да има един човек на власт. Трябва да има движение, сменяемост, да има различна политика, да се разглеждат всички варианти за развитие на държавата. Когато човек е на власт толкова години, той наистина смята, че всичко му е позволено и вярва в точно това, че всичко му е позволено и, че никой не може да го спре.
Промениха ли се вашите отношения с руснаците?
Имам доста приятели от Русия и рускоговорящи от Украйна, както и руснаци в други държави. Имам познати, които са против режима на Путин и даже са избягали от Русия и са дошли в България. Те не знаят дали изобщо ще могат да се върнат в Русия. Имам и такива приятели, които смятат, че Украйна сама си е виновна и, че всичко това е заради намесата на САЩ. Имам познати, които смятат, че това е нормално нещо, че украинците трябва да загинат и, че цялата територия на Украйна трябва да остане за Русия, че това е исторически руска територия и, че украинците като нация не съществуват, че не трябва да съществуват.
Това, което Русия прави е истински геноцид. Русия иска Украйна да спре да съществува като нация. Имам различни познати - и такива, които ме подкрепят, имам и такива, които ме псуват, които не ме разбират. Това се отнася и до българите. Имам приятели от България, които ни подкрепят материално и морално, помагат като доброволци на бежанци, но имам и такива познати, които смятат, че руските братушки са над всичко и, че Русия трябва да спечели. Хората са различни и не зависи от нацията им, а какви са като хора – дали си човек или животно, което иска да убива. Каквито и политически проблеми да има, обикновеното мирно население в Украйна не е виновно за нищо. Не трябва да умират деца, не трябва да умират майки, не трябва да умират хора, защото някои, който е на власт в Русия от десетилетия, е решил така.
Как се справя президентът на Украйна Володимир Зеленски в условия на конфликт?
На 24 февруари 2022 г. разбрахме, че в Украйна има много проблеми, има много предатели, много хора, които се продават и заемат руската позиция срещу пари, има много неща, които трябваше по-рано да се структурират. Смятам, че президентът на Украйна се справя максимално добре, доколкото е възможно при всички тези условия, в които се намира. Смятам, че дава всичко от себе си. Даже фактът, че президентът не избяга в друга държава, а остана в Украйна е важен. Украинците виждат, че президентът им е с народа си и го подкрепя, и му помага. Опитва се да даде всичко от себе си и това украинският народ го вижда.
Трябваше ли България да изпрати оръжия на Украйна?
Като човек, роден в Украйна, а и човек, който сега живее в България, мисля, че трябваше да изпрати оръжие. Но тези неща се решават на по-различно ниво и трябва да се взимат предвид проблемите на България и последствията, до които това решение ще доведе. България вече помага и прави доста неща за Украйна, но те не са толкова видими. И това е по-добре – да помагаш и да не парадираш.
Когато украинският външен министър Дмитро Кулеба беше в България заради оръжията, някои българи се възмутиха от „наглото“ му поведение, защото той каза, че ще остане в България толкова, колкото е необходимо, докато получи отговор дали страната ще даде оръжия на Украйна. Част от българите се възмутиха, защото „един външен човек е дошъл в собствената ни страна, за да ни изнудва“. Може ли да се тълкува така неговото поведение или е нормална политическа реакция в условия на война?
От гледна точка на човек, роден в Украйна, смятам, че това поведение е адекватно. Като човек, който живее в България, разбирам и реакцията на българите. Но представете си, ако вашите деца умират от бомбите. По какъв начин ще общувате и с какъв тон ще говорите с другите. Мисля, че трябва да имаме предвид и този фактор, че всички представители на Украйна са в много тежко положение и са много напрегнати. Украйна винаги е смятала българите за братски народ, в Украйна българите винаги са могли да говорят български език свободно. В Украйна етническите българи говорят ежедневно на български – не говорят нито украински, нито руски, а български. И това е напълно нормално, когато Украйна има население с български произход, което обича България, спазва българските традиции, празнува Баба Марта, разбира се, че е нормално. Украйна да поиска повече помощ от България. Не всички политици в България разбират какво се случва в Украйна. Поведението на Кулеба може да се коментира от човешка гледна точка, но и от политическа.
Разбира, че руските военни са започнали с инвазията в Украйна, докато е на стаж в Министерството на външните работи. Малко по-късно започва работа като социален работник към Българския червен кръст.
Ирина споделя, че винаги е имала самочувствие на българка, че родината й не е само Украйна, но и България.
Само преди дни тя бе удостоената с награда: Второ място "Студент на годината 2022" в категория "Докторант на годината" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", а преди това е била награждавана с приза „Студент на годината“ в категория „Чуждестранен студент“.
Какво виждате всеки ден в Българския червен кръст?
Всеки ден работя на терен с бежанци от Украйна. Виждам какви ли не истории, виждам хора, които бягат от война и нямат абсолютно нищо. Видях едно семейство, което е избягало от Мариупол, само благодарение на някакво чудо, благодарение на Господ са останали живи. Колата им е в дупки от куршуми, от бомби, колата им прилича на боклук. Когато го видях това нещо бях шокирана и впечатлена. Наистина не знам как тези хора са останали живи и са успели да се измъкнат от този ужас. Видях човещината в тези хора. Те толкова са бързали да избягат, че не бяха взели документите си, но са взели кучето си, което е доста голямо. Въпреки тежкото им положение са направили всичко възможно, за да спасят всички, които са били до тях.
Къде е вашето семейство сега?
Част от семейството ми вече е в България, но друга част е в Украйна. Много се притеснявам за всички, разбира се, по-малко за семейството ми, което е при мен. Опитваме се да ги социализираме и да започнат живота си наново в България. Хората от семейството ми, които са в Украйна, вероятно ще си останат там. Много ми е тежко и мъчно за тях. С баба ми и дядо ми не сме се чували вече повече от седмица, аз дори не знам дали са живи, дали всичко с тях е наред. Няма връзка с моя град. Преди повече от седмица руските окупатори прекъснаха украинските мобилни оператори, не дават и възможност хората да преминат към руските оператори, за да имат поне някаква връзка и само се моля всичко да е наред със семейството ми, което се намира там. Правя всичко възможно за тези хора, които бягат от Украйна в България и се надявам, че някой доброволец в Украйна ще помогне на моето семейство там.
Един ден войната ще свърши, но трябва да се запазим като човешки същества, а не да станем животни.
Били сте и от двете страни – и в държавната администрация като стажант в МВнР, и в различни неправителствени организации, които работят на терен. Къде се върши повече работа и къде наистина се помага?
Хората, които работят в администрацията се занимават с документация, те решават по какъв начин трябва да бъдат разрешени някакви въпроси, а в Червения кръст и други организации прилагат теорията на практика.
Конкретно за самите бежанци, най-голямата помощ, която получават, се случва на терен (дрехи, храна, медицински проблеми, юридически и др.), но, за да се стигне до там е необходим закон, наредба, която позволява да се случат тези неща. Първо трябва да бъде взето ефективно решение от институциите, след това тези решения се превръщат в реално действие чрез социалните работници.
Първоначално бежанците от Украйна бяха много добре приети у нас. Хората ги чакаха на границата, имаше шествия в подкрепа на Украйна, дарителски акции. Но в последните дни ситуацията рязко се промени. Сред българите расте неодобрение към украинските бежанци, властта също промени подхода към бежанците с т. нар. план за разселване. Защо според вас се получи това?
Според мен, проблемът е там, че държавата не е направила всичко структурирано. До 31 май 99% от тези бежанци не са знаели какво ще се случи с тях утре. До 31 май държавата е приемала заявки за настаняване в България и ги е разглеждала. В последния момент на хората им се казва, че на 1 юни трябва да напуснат и не знаят къде да отидат. В същия ден идва автобус и им казват, че ще ги заведат да живеят в някакво почти обезлюдено село. Проблемът не е, че държавата им предлага нещо, а те искат по-луксозни условия. Проблемът е, че на украинците не им е обяснено къде отиват и какво има там – има ли детски градини, училища, магазини, аптеки. Какви са условията в сградите. Има инвалиди, които ги карат да живеят на третия етаж без асансьор. Тях ги затварят в една стая и те повече не могат да излязат от там. Не става въпрос за лукс. Причината за тази ситуация е нарушена комуникация. Ако вместо да кажат на хората, че в това село, в което ги изпращат, има само 9 души, могат да представят нещата по друг начин. Да обяснят на пенсионерите сред бежанците, например, че ще са на спокойно място с невероятна природа, където могат да си подобрят здравето.
Защо се получи това огромно разминаване с бежанците в България. Бежанците от Сирия, Афганистан и други страни в Азия и Африка, които също бягаха от война, бяха „ловени“, каналджии се възползваха от ситуацията им, те бяха страшни и опасни, а бежанците от Украйна получиха разбиране, подкрепа и бяха радушно приети у нас?
Разликата е, че голяма част от украинците, дошли точно в България, са с български корени. Българите приеха в страната си етнически българи, дошли от Украйна. Не всички са с българско потекло, разбира се. Тези хора по-лесно ще се адаптират в България, ще се социализират, ще започнат да работят, повечето от тях говорят старобългарски език. Бежанците от Сирия тепърва трябва да учат езика и да се социализират. Религиите също са различни, манталитетът е различен. Българският манталитет е много по-близък с украинския за разлика от сирийския.
С вълната от сирийски бежанци България придоби някаква представа за бежанците и за проблемите, с които се сблъскват по принцип бежанците, от какво се нуждаят най-много и как трябва да реагира държавата, за да ги интегрира бързо и адекватно в страната. Сега вече България може по-лесно и бързо да реагира в ситуацията с украинските бежанци. От доста време се говореше, че ще има война в Украйна. Българските институции са се подготвяли за бежанци още преди 24 февруари, като са подготвяли евентуална програма за бежанците, която се наложи да стане реална.
Казвате, че войната в Украйна е била очаквана. Изминаха над 100 дни от началото ѝ. Виждате ли края й?
Войната в Украйна се очаква от 2013 г. И я има от 2014 г. в Донбас. Не беше на цялата територия на Украйна, а само в източната част, но в последните почти 10 години сме във война и всеки един ден си мислихме какво ще се случи утре. В последните няколко месеца, когато руските войски бяха уж на учение покрай границата с Украйна, войната стана още по-очаквана.
Най-активната фаза на войната вече мина. Украйна успя да докаже, че няма да се откаже от своите територии. Всеки ден губим най-добрите мъже и жени, които защитават държавата ни, които умирайки дават надежда на бъдещото поколение. Сега навлизаме в най-тежката, най-дълбоката и най-дългата фаза, според мен. Мисля си, че до края на тази година няма да има някакво конкретно решение. Изходът от ситуацията зависи от преобладаващото количество оръжие – коя от държавите ще има повече и буквално на бойното поле коя от държавите ще победи. Вече не вярвам да се стигне до решение на дипломатическо ниво. Каквото и да се решаваше по време на преговорите, на терен се случваше друго. Руските войници нарушаваха зелените коридори, използваха цивилните за жив щит, а уж двете страни се бяха разбрали на високо ниво.
Присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО ще сложи ли края на дългогодишния конфликт с Русия?
Европейският съюз закъсня с отговора на Украйна. Преди близо 10 години Украйна поиска да е член на НАТО и ЕС, но не получи адекватен отговор. Войната можеше да бъде предотвратена, ако през 2013 г. Украйна беше получила този отговор. Сега вече дали Украйна ще стане член на ЕС и НАТО няма да има голяма разлика за развитието на войната, според мен. Вече всичко ще се решава на бойното поле. Дори някак си Путин да обяви капитулация, че се отказва от войната или нещо подобно, руските войски на украинска територия няма как да се върнат, няма как да се откажат от тази идея, те вече са се почувствали владетели на тези земи.
На Русия не ѝ пречи, че Финландия иска да стане член на НАТО и ще има голяма граница с НАТО, на нея ѝ пречи, ако Украйна стане член на НАТО. Ако на Русия толкова ѝ пречи да има граница с държава-членка на НАТО, ще е и против това Финландия да стане част от Алианса. Русия не изпраща своите войски във Финландия да си изрази мнението и там, че е против членството й в НАТО. Няма и да ги изпрати.
Какво мислите за президента на Русия Владимир Путин?
Не ми се коментира тази личност. Разбира се, че съм против цялата му политика, той е узурпатор на властта. Младежи на 18 години в Русия не познават друг президент, те даже не могат и да си представят, че в Русия може да има друг президент. Смятам, че това е много голяма грешка. В нито една държава по света не трябва да се случва нещо подобно. Същото нещо мога да кажа и за Лукашенко в Беларус. Не трябва толкова години да има един човек на власт. Трябва да има движение, сменяемост, да има различна политика, да се разглеждат всички варианти за развитие на държавата. Когато човек е на власт толкова години, той наистина смята, че всичко му е позволено и вярва в точно това, че всичко му е позволено и, че никой не може да го спре.
Промениха ли се вашите отношения с руснаците?
Имам доста приятели от Русия и рускоговорящи от Украйна, както и руснаци в други държави. Имам познати, които са против режима на Путин и даже са избягали от Русия и са дошли в България. Те не знаят дали изобщо ще могат да се върнат в Русия. Имам и такива приятели, които смятат, че Украйна сама си е виновна и, че всичко това е заради намесата на САЩ. Имам познати, които смятат, че това е нормално нещо, че украинците трябва да загинат и, че цялата територия на Украйна трябва да остане за Русия, че това е исторически руска територия и, че украинците като нация не съществуват, че не трябва да съществуват.
Това, което Русия прави е истински геноцид. Русия иска Украйна да спре да съществува като нация. Имам различни познати - и такива, които ме подкрепят, имам и такива, които ме псуват, които не ме разбират. Това се отнася и до българите. Имам приятели от България, които ни подкрепят материално и морално, помагат като доброволци на бежанци, но имам и такива познати, които смятат, че руските братушки са над всичко и, че Русия трябва да спечели. Хората са различни и не зависи от нацията им, а какви са като хора – дали си човек или животно, което иска да убива. Каквито и политически проблеми да има, обикновеното мирно население в Украйна не е виновно за нищо. Не трябва да умират деца, не трябва да умират майки, не трябва да умират хора, защото някои, който е на власт в Русия от десетилетия, е решил така.
Как се справя президентът на Украйна Володимир Зеленски в условия на конфликт?
На 24 февруари 2022 г. разбрахме, че в Украйна има много проблеми, има много предатели, много хора, които се продават и заемат руската позиция срещу пари, има много неща, които трябваше по-рано да се структурират. Смятам, че президентът на Украйна се справя максимално добре, доколкото е възможно при всички тези условия, в които се намира. Смятам, че дава всичко от себе си. Даже фактът, че президентът не избяга в друга държава, а остана в Украйна е важен. Украинците виждат, че президентът им е с народа си и го подкрепя, и му помага. Опитва се да даде всичко от себе си и това украинският народ го вижда.
Трябваше ли България да изпрати оръжия на Украйна?
Като човек, роден в Украйна, а и човек, който сега живее в България, мисля, че трябваше да изпрати оръжие. Но тези неща се решават на по-различно ниво и трябва да се взимат предвид проблемите на България и последствията, до които това решение ще доведе. България вече помага и прави доста неща за Украйна, но те не са толкова видими. И това е по-добре – да помагаш и да не парадираш.
Когато украинският външен министър Дмитро Кулеба беше в България заради оръжията, някои българи се възмутиха от „наглото“ му поведение, защото той каза, че ще остане в България толкова, колкото е необходимо, докато получи отговор дали страната ще даде оръжия на Украйна. Част от българите се възмутиха, защото „един външен човек е дошъл в собствената ни страна, за да ни изнудва“. Може ли да се тълкува така неговото поведение или е нормална политическа реакция в условия на война?
От гледна точка на човек, роден в Украйна, смятам, че това поведение е адекватно. Като човек, който живее в България, разбирам и реакцията на българите. Но представете си, ако вашите деца умират от бомбите. По какъв начин ще общувате и с какъв тон ще говорите с другите. Мисля, че трябва да имаме предвид и този фактор, че всички представители на Украйна са в много тежко положение и са много напрегнати. Украйна винаги е смятала българите за братски народ, в Украйна българите винаги са могли да говорят български език свободно. В Украйна етническите българи говорят ежедневно на български – не говорят нито украински, нито руски, а български. И това е напълно нормално, когато Украйна има население с български произход, което обича България, спазва българските традиции, празнува Баба Марта, разбира се, че е нормално. Украйна да поиска повече помощ от България. Не всички политици в България разбират какво се случва в Украйна. Поведението на Кулеба може да се коментира от човешка гледна точка, но и от политическа.
