Преди малко кацнал от пореден полет, а след няколко часа готвещ се за нов, Хидетоши Наката влиза в стаята в хотел Ritz Carlton в Токио в чудесно настроение и със завиден тен. Докато навън вали сняг, нещо рядко за Токио, той е само по риза, достатъчно разкопчана и с навити ръкави, сякаш за да контрастира достатъчно със студеното време навън.
Наката е първият японски футболист, който пробива успешно в Европа, играе няколко години в Италия и Великобритания, а на 29-годишна възраст изненадващо се оттегля от футбола, за да се занимава с неща, които го вълнуват. Всъщност едно нещо, което го вълнува - пътуването.
Как си днес, наред ли е всичко?
Да, всичко е наред, всъщност тъкмо пристигам от Абу Даби.
От футболен мач?
Имаше благотворителен футболен мач. Раздаваха се спортни награди и заедно с това организират и тази благотворителност между пенсионирани играчи като Джанфранко Дзола, макар че и Виейра беше там, който не е пенсионер, а продължава да играе за Манчестър Сити.
Добре, Наката, днес се срещаме в хотел и започвам да вярвам, че наистина нямаш фиксиран адрес - ти просто спиш в хотели, самолети, така ли е наистина? Пътуваш непрекъснато...
Бих казал, че просто пътувам и нямам фиксирано място. Последните четири-пет години това беше начинът ми на живот, започвам да свиквам с това.
Кое прави перфектният хотел тогава?
Трудно е да се отговори на този въпрос. Много хора ме питат кое е най-доброто място, където да отидат. Очевидно, че зависи от това, което търсиш. Ако искаш да отидеш край морето или до планината, в някое историческо място или в град, има разлика. Хотелите в Азия, най-общо казано, от гледна точка на обслужването са на по-високо ниво от тези в останалите континенти.
Възможно ли е да има персонифицирано обслужване?
Абсолютно възможно е, ето например тук в Ritz Carlton Tokyo, където идвам от време на време, знаят какво харесвам, кое е любимото ми питие и т.н. Дори слагат моите инициали на леглото.
Ако самолетът чака и пилотът е готов да те заведе, където и да било по света, къде ще отидеш за седмица почивка?
Обичам да пътувам в Южна Америка и Африка. Досега съм бил в повече от 100 страни, в почти всички страни в Азия и Европа, но трябва да отида в още много страни в Африка и Южна Америка. Така че е много трудно да определя само една дестинация.
Трудно ли ти е да посещаваш места, където хората са много бедни?
Всъщност предпочитам тези страни. Старая се да посещавам повече развиващи се страни. Във вече развитите страни и градове особено като Токио, Ню Йорк, Лондон можеш да очакваш това, което ще се случи. Но в развиващите се страни не знаеш какво да очакваш. Това е истинското преживяване.
Най-живият ти спомен от такова пътуване?
Толкова много неща са ми се случвали, срещнах толкова приятели, но една от страните, които много харесвам, е Бутан - красива, а все още не е развита. Харесва ми всичко там, хората живеят толкова прост живот, учтиви са. Животът е така обикновен и хубав. Понякога обикновеният живот е много по-красив от другия тип живот.
Винаги ли, когато си в такива страни, те канят да пориташ футбол с тях?
Това всъщност е силата на футбола. Да речем, когато за първи път отида в такава страна и не подозирам, че някой ме познава, е много по-лесно да комуникирам с хората чрез футбола. Когато не говоря местния език, мога да поиграя футбол с тях.
В този проект на Дарик си говорим за иновациите, струва ми се, че ти определено си иноватор, особено след като на върха на кариерата си реши да зарежеш футбола, за да се захванеш с нещо ново... С какво ново се занимаваш напоследък?
След като напуснах футбола, пътувах из целия свят и осъзнах, че не познавам собствената си страна Япония. Напуснах Япония, когато бях на 21 години, за да играя футбол в Италия. След седем години отидох във Великобритания, после започнах да обикалям света. Но фактите са налице - аз не познавам достатъчно добре Япония, японската култура. Тогава си казах, че може би е време да се върна в Япония и да науча всичко, което искам да знам за страната.
Заедно с това имам много приятели, които непрекъснато ме питат за Япония - къде да отидат, какво да направят, какво да видят. Понякога ми разказват за неща, които са преживели в Япония, а аз не съм чувал за тях. Така реших да пътувам из цяла Япония, от юг на север с един автомобил. От префектура на префектура - в страната има 47. Винаги посещавам местни занаятчии, фермери, малки производители, всяка нощ отсядам в различен японски риокан. Всяка местност е уникална - има собствена култура, начин на живот, диалект.
Сигурен съм, че дори много от хората, които живеят в Япония, не знаят за всичко това. Минали са около две години, откакто се занимавам с това, вече съм посетил 30 префектури.
По време на това пътуване записваш ли видео, правиш ли фотографии, каква е идеята на проекта, освен да видиш нещата със собствените си очи?
Всъщност аз пътувам с оператор и фотограф, защото мисля да направя апликация за iPad и iPhone, която да бъде полезна на чужденците. Много е трудно на чужденците да намерят адекватна информация за тези части от страната на техния език.
Удивих се например каква техника на работа имат занаятчиите в Япония, какво високо ниво е достигнато още преди много години и съм истински изненадан. Тъй като съм живял в Италия, започнах да се интересувам доста от вино, от това как се произвежда, но в Япония например посетих производители на саке и бях удивен от начина, по който правят саке. Вече по света има толкова много японски ресторанти, сигурен съм, че и в България има много, а когато се отива на японски ресторант, се пие саке, тъй че си помислих, дали пък да не направя моя собствена марка саке.
Какъв съвет бих дал на тези, които обичат пътешествията - да пътуват първо в собствената си страна или първо по света?
Бих им препоръчал първо да пътуват в собствената си страна. Винаги, когато пътуваш навън, сравняваш другата култура с твоята. Затова е по-добре да познаваш твоята страна, преди да отидеш в другите.
Кое е най-голямото ти постижение?
Все още не съм го постигнал.
Винаги изглеждаш отлично. До каква степен модата е важна за теб?
Мисля, че модата е нещо, което ти дава мотивация за деня. Когато облечеш нещо хубаво, което харесваш, се чувстваш добре, щастлив си. Може да поискаш да излезеш навън, защото изглеждаш добре. Това е мотивацията. Всичко това ти дава още една причина да направиш нещо повече в живота си. Поради тази причина обичам модата - когато нося нещо хубаво, аз се чувствам добре.
Къде се виждаш след десет години?
Никога не мисля напред, за бъдещето. Живея ден за ден, защото никой не знае какво ще се случи утре. Не е ясно дори какво точно ще бъде времето утре. Не правя дългосрочни планове. Просто мисля за момента, за днешния ден. Опитвам се да давам най-доброто от себе си всеки ден, защото ако правиш най-доброто всеки ден, можеш да направиш живота си по-добър. Ако мислиш за времето напред, може би просто съхраняваш 80% от енергията си за бъдеще време, вместо да я използваш днес.
Да се върнем в дните, когато реши да напуснеш футбола. Казват, че решението ти е било взето почти половин година преди световното по футбол. Защо се отказа на върха на кариерата си?
Аз обичам футбола и това е причината, поради която започнах да се занимавам професионално с този спорт. Но в един момент започнах да губя удоволствие от играта. Вярно е, че като футболист печелиш много добри пари, но защото обичам този спорт, не искам да го използвам само, за да печеля пари.
Къде ти харесваше да играеш повече - в Италия или във Великобритания?
Естествено имаше хубави и лоши страни на двете места. Но за моя стил на игра предпочитам Италия.
И така - една нощ реши да напуснеш или ти трябваше повече време, за да вземеш това решение?
Това не е лесно решение. Нямаше някаква голяма причина, която да ми помогне да взема това решение, просто всеки ден се случваха малки неща, които ти помагат един ден да стигнеш до това.
Твоите съотборници завиждаха ли ти в онези години? Имаше период, в който беше изключително популярен в Италия, фланелката ти беше втората най-продавана.
Не знам, не съм се интересувал от това.
От малък ли реши да се занимаваш с футбол?
От дете бях почитател на японските комикси и анимационни сериали. Имаше един, в който ставаше въпрос за футбол и аз непрекъснато го следях.
Вярваш ли в социалните медии? Ти обяви своята раздяла с футбола в Интернет, в твоя блог.
Социалните медии правят някои иновации, но аз пътувам много, защото обичам да се срещам с хората на живо. Очевидно можеш да гледаш много от нещата на живо в Интернет, но вярвам, че в края на деня става ясно, че истинската промяна може да се случи, когато видиш хората лице в лице. Не през някакъв уебсайт. Можеш да имаш милиони приятели в Интернет, но тези които познаваш и се виждаш лице в лице с тях, са единствените, които имат значение. В известна степен социалните медии са полезни, но когато дойдат в повече, това не е добре. Трябва да знаеш как да ги използваш, колко време ги използваш, както и да държиш определена дистанция.
Ако можеш да избереш един талант, кой би искал да притежаваш?
Да имам способността да уча повече езици.
Ако трябва да постигнеш едно голямо нещо тази година, кое би избрал?
Много е трудно да определя само едно. Има толкова неща, които бих искал да направя. От две години работя с моята фондация, която искам да развия още. Искам да завърша пътуванията си из Япония, надявам се тази година.
Ти си бил в България, нали?
Мисля, че в София съм бил два пъти. Как се казваха градовете по крайбрежието?
Варна, Бургас?
Да, бил съм в Бургас за един мач. Беше забавно. Преди няколко години бях в България през лятото, заведоха ме в един манастир, сравнително близо до София, как се казваше?
Рилски манастир?
Мисля, че точно така беше. После ме заведоха в една фабрика, където правят кисело мляко. Играл съм и с Божинов от българските футболисти, надявам се, че продължава да играе добре.
Какво ти предстои оттук насетне днес? Оставаш ли в Токио?
Всъщност заминавам за Ню Йорк тази вечер.
