Грънчарова: Ключовото, което трябва да се случи, е реформата

Гергана Грънчарова, министър по европейските въпроси гост в предаването "Седмицата" на Дарик радио

Смятате ли, че изчерпахме търпението на Брюксел? През изминалата седмица и от Брюксел между другото, и от Вашингтон получихме много остри критики за своите слабости в борбата с престъпността. И от медии като Евронюз, Си Ен Ен, "Таймс", "Файнаншъл таймс", Ройтерс до политици и дипломати, като Марк Грей, Жозеф Доул, Греъм Уотсън... стана поименник на българските ханове, на кандидатът за президент на Америка Барак Обама, американският посланик Джон Байърли и неговата наследница. Не паднахме ли твърде ниско в очите на своите партньори?

Не бих си позволила да правя точно такъв тип интерпретация. Разбира се, коментарите, които всички ние внимателно и четем, и анализираме, не могат да се възприемат нито като подарък, нито като комплимент за процесите, които текат в България. Не трябва, обаче да ги приемаме с обида. Говорим за... наистина за отношение на нашите партньори, за много висока степен на взискателност към всичко, което се случва в България, в някаква степен загриженост към това всички реформи тук да се случват с един ускорен темп. И от тази гледна точка много по-здравословното, много по-доброто поведение би било да се опитаме да ги разчетем правилно, на български език, и да си дадем отговор на въпроса, как стигнахме дотук, какво се случва оттук насетне и по какъв начин ускорено да придвижим реформи, които в по-голямата си част отдавна са започнали, напред.

Все пак не изчерпваме ли кредита на доверие, защото сме свидетели на повтаряемост на критиките. Ето и Джон Байърли казва "колко пъти да ви кажа скъсайте връзката между престъпния свят, сенчестия бизнес и политиката". При последната си визита тук, у нас, председателят на Европейската комисия отново ми се струва, че изгуби търпение, употреби същата реплика - колко пъти да ви повтаряме, че искаме да видим от вас значими резултати в борбата с корупцията и престъпността.

Загуба на търпение няма. Самата аз имах възможността да присъствам на срещите и на обяда, който беше в много тесен кръг с президента на Европейската комисия Барозу, и трябва да ви кажа, че наред с напълно основателния апел - ускорете реформата тук, в България, беше изразена една еднозначна подкрепа към министър-председателя. Беше заявено в прав текст, че той се ползва със стопроцентово доверие и ще получи стопроцентова подкрепа, за да довърши тези реформи, които между другото нито са леки, нито са бързи. Ще ви върна малко назад във времето, защото струва ми се, че политиката е призвана да носи надежда. Не ежедневно да се оплюваме и да обясняваме как перспектива няма. Перспектива има. Сещам се за една държава член като Ирландия, която става член на ЕС през 1973 г. и тогава между другото се оформя т.нар. семейство на бедните роднини, вътре в ЕС. Това не е заглавие от медиите, това е термин, който може да го прочетете на практика по всички учебници за европейска интеграция и съм сигурна, че хората, изкушени по темата, го познават. Впоследствие към това семейство се присъединяват държави като Испания, Италия, Гърция и т.н. Днес Ирландия е нетен контрибутор, държава, която демонстрира наистина блестящ напредък и в икономическото развитие, и по теми, свързани с правосъдие и вътрешни работи. През 90-те години едно събитие става катарзис на промените в Ирландия. И това е събитие, свързано с убийството на една ирландска журналистка, Вероника Гуерин, която задълбава много дълбоко и много професионално в подземния свят на наркомафията в Дъблин. Заради това тя получава много заплахи и впоследствие бива убита на улицата пред очите на собствения й син. Казвам всичко това, защото седмица след това, на извънредно заседание ирландското правителство и след това ирландският парламент предприемат радикални мерки. Създават закон, който трябва много по-облекчено да конфискува имотите на наркобароните. Променят конституцията, намират убиеца и той е осъден на доживотен затвор. Смятам, че във всяка критична ситуация има някаква възможност. И вчера между другото в речта си в парламента министър-председателят каза, че има два подхода към всяка една криза. Единият е, да се направим, че не я разбираме, не я виждаме, не я разчитаме, и да си заровим главата в пясъка. Другият е да предложим радикална реформа. И от вчерашното изявление стана ясно, че той е абсолютно готов да влезе надълбоко, разбира се, заедно с екипа си, напълно съзнавайки, че това ще срещне много сериозно противодействие, че това ще постави на много сериозно изпитание самото правителство, и това вече е силен сигнал към нашето общество първо, и след това към Брюксел и партньорите ни.

Ще питам пак за Брюксел. Тоест според вас случващото се през последните седмици в МВР, унищожителните скандали, унищожителните разкрития, които бяха направени, е катарзисът, повратната точка, от която, както се пее в песните, няма връщане назад?

Мисля, че нямаме връщане назад. Мисля, че всички ние видяхме и чухме неща, които не искахме да видим и чуем. Между другото да се скъса връзката между властта и престъпния свят - нещо, към което самите ние апелираме, разбира се, и нашите партньори, не е просто литературно заглавие. Това трябва да е осъзнато действие. И това отнема време. Но ако реформата стартира, при това надълбоко, видяхме един доклад на министъра на вътрешните работи Румен Петков, който е далеч по-унищожителен от докладите, които получаваме и коментираме от Брюксел. Той е далеч по-самокритичен, опит за анализ и предложения за конкретни действия. Такъв тип действия са необходими. Действия, които показват, че проблемите се съзнават, не се замазват, както и че едно правителство, една коалиция, една опозиция включително, може да предложи решения за излизане от тази ситуация. И за съжаление такъв тип решения не чухме по време на парламентарния дебат вчера. Да, много упреци. На практика всичките до един основателни. Много критични персонални бележки, много бележки към самата система, която очевидно страда от много тежки недъзи, като сериозна политизация, като корупция при това по високите етажи, вътре в сферата на вътрешната сигурност. Но това изисква решение и това изисква много силна политическа воля.

Въпросът е обаче защо този доклад, който вие сама казвате, че е многократно по-силен и критичен от тези, които пише Европа за нас, не бе написан по-рано, а бе написан година и четири месеца след началото на нашето членство и на третата година от мандата на Румен Петков като министър на вътрешните работи?

Добър въпрос.

И какъв е отговорът?

Добър въпрос. Очевидно все още българското общество, българските институции се учат, се нагласят на един наистина много по-изискващ и ускорен темп на работа, включително и на анализ. Много по-лесно е да не виждаме проблемите. Между другото аз допреди два месеца не знаех, че съществуват братя Галеви. Примерно. Много по-лесно е да ги замазваме, много по-лесно е да представяме едни статистики и едни успехи в наистина много трудната и тежка борба с организираната престъпност и корупцията. Сега обаче вече нямаме повече право на това.

Вашата преценка обаче - ще получим ли наказания за това, че все още продължаваме да се учим? Пред "Дойче веле" президентът Желю Желев прогнозира, че България е сериозно застрашена от предпазна клауза по глава Правосъдие и вътрешен ред заради скандалните разкрития за работата на МВР?

Никой не получава наказание за това, че продължава да се учи, ако иска да се учи. Но нямайте никакво съмнение, че всичко, което се случва в България, всеки опит за неглижиране на конкретен проблем, всеки опит на неправилно интерпретиране на конкретен проблем и паралелно с това всички действия, които се случват у нас, ще намерят отражение в доклада през юли. Между другото в понеделник пристига мисия от европейски експерти, това е редовна мисия, която идва винаги преди докладите на Европейската комисия по Правосъдие и вътрешни работи. В настоящия момент тя ще изследва само показателите от механизма, които се отнасят за правосъдната ни система. По-късно ще дойде друга част от мисията, в края на май, която ще изследва двата ключови и все още доста тежки за преодоляване показатели - борба с организираната престъпност и корупция, и ми се струва, че е много важно, първо, да имаме пълно сътрудничество, откровен разговор с експерти, които ще дойдат от Европейската комисия, и да си даваме сметка, че всичко, което се случи от тук до юни месец, наистина има потенциала да определи съдържанието на доклада през юли. Не вярвам в прогнозите, които казват "обречени сме".

Все пак, като че ли досега повече предпазната клауза е била клише и, така, плашилото, което винаги се вадеше при някаква драматична ситуация. Сега обаче ситуацията е по-различна. По-реални ли са рисковете такава клауза да бъде наложена на България?

Такава клауза е... и рискът от нейното налагане съществува на практика през първите три години от членството на България в Европейския съюз. Това е записано и в договора. Трудно ми е да спекулирам дали са по-реални. Във всеки случай последните месеци на повърхността наистина излязоха реални проблеми в областта на вътрешната сигурност, в областта на борбата с организираната престъпност и от тази гледна точка, ако не се предложи спешно позитивно решение, ние наистина трябва да предвиждаме всички сценарии оттук нататък. Ще ми се наистина да акцентираме върху нещата, които могат да се случат. Хубави неща вече се случиха и те се случиха и под здравословния натиск на този механизъм за сътрудничество и оценка в областта на правосъдието и вътрешните работи. Ще спомена само създаването на Държавната агенция за национална сигурност и връщайки ви назад, ще кажа, че всички ние си спомняме, че голяма част от опозицията тогава беше против създаването на тази агенция. Ще спомена такива неща като постоянно действащия Висш съдебен съвет и инспектората, който между другото излиза с все по-качествени и все по-дълбоки анализи на дефектите във функционирането на съдебната система и начина, по който можем да търсим тяхно преодоляване. Предложението за закриване на безмитните магазини. Това са все неща, които наистина са стъпка, демонстрация на политическа воля. От тук обаче до месец юни трябва да се случат още много неща. Трябва да започне тази реформа в Министерството на вътрешните работи и ми се струва, че вече няма движение в различна от тази посока. Ако преценим, че политизацията и корупцията са двата основни дефекта в системата, трябва да се предложат много срочни мерки за тяхното преодоляване. Дали това ще бъде мандатност на професионалното ръководство, дали това ще бъде някаква ротация, дали това ще бъдат тестове за лоялност, детектор на лъжата и каквото и да е друго, това ще го предложат хора, далеч по-компетентни в тази сфера, и мисля, че голяма част от тези решения присъстват в доклада на министъра на вътрешните работи.

Добър знак ли ще е според вас за Брюксел, ако министър Румен Петков остане на своя пост, за да довърши започнатата реформа?

Това е решение на министър-председателя, това е решение на министър-председателя и той нееднозначно каза, че ще предложи на базата на оценка на ситуацията много конкретни персонални и структурни промени. В някаква степен обаче е наивно да се убеждаваме, че радикалната реформа на МВР може да бъде извършена от старото политическо ръководство там. Защото хората в тази система, хората, които работят там, също изпитват натиска на общественото мнение, а колкото и добри мерки да са предложени, колкото и добри решения да са разписани, те трябва да се проведат решително от хора със стопроцентова мотивация.

От формални и неформални ваши връзки получавали ли сте, така, как да кажа, знаци от Брюксел, че министър Румен Петков трябва да бъде сменен?

Знаете ли, преди една година и малко повече, когато поех поста европейски министър, много силно бях мотивирана да сменим говоренето. Говоренето от рода "Брюксел ни каза", е дълбоко... дълбоко порочно говорене. Истината е, че натискът, който идва от нашето собствено общество, от българските граждани, е в пъти по-силен. Друг е въпросът, че наивно е да се мисли, че Брюксел казва сменете този или онзи министър. Това е въпрос на самостоятелно, осмислено национално управленско решение. Но трябва да си дадем сметка кое е първостепенното в тази ситуация. Според нас, според политическата сила, която... чийто представител съм и аз в кабинета, НДСВ, първостепенното е реформата да се случи. Ако се прецени, че тя минава през смяна на политическото и професионалното ръководство, това трябва също да се случи.

Тоест отричате всякаква, как да кажа, всякаква връзка между, така, вчерашния анонс на премиера Сергей Станишев за структурни и персонални промени... те да са станали под натиска на Брюксел, защото това е също една от версиите.

Сергей Станишев е министър-председател на държава, член на Европейския съюз. Нямам никакво съмнение, че той има много трезва и много ясна преценка какво трябва да се случи, както и нямам и никакво съмнение, че това нещо ще се случи. Между другото Европа иска от нас просто да бъдем държава, член на Европейския съюз. Не силово да влизаме на първите страници на европейските издания, а очаква прогнозируемост, очаква, след като сме се ангажирали с реформи и действия, те да се случват. Да се гарантира пълна дистанция между престъпния свят и политиката. И това нещо трябва да се случи в България не еднозначно, а наистина предоставянето на такива гаранции в процеса, в който ние трябва да го постигнем това. Съдебната система не трябва да хване брада, съжалявам за условния термин, но има огромни очаквания към съдебната система. Има огромни очаквания към правораздавателните органи, че нещо, което стартира, ще бъде доведено до финал, до завършен край и ще бъдат предложени резултати. Наистина политическата отговорност на правителството е нещо драматично важно, белег на демократичност, но решителните действия от страна на съдебната система без оставяне на никакви намеци за бавене на дела, за селективно разглеждане са също така драматично важни.

Между другото, като говорим за промени в кабинета, вие за собствения си пост притеснявате ли се?

Никой от министрите няма усещането, че е вечен. И това е наистина второстепенното, вторичното, маловажното.

По-важното може би е обаче наистина наруши ли вчера с вчерашното си гласуване и пасуване в пленарна зала НДСВ коалиционната култура, която съществува в рамките на тройната коалиция?

Много аналогични коментари се натрупаха. Не бих се съгласила с това, че НДСВ наистина се разграничи от политиката на коалицията. Обратно, с решението си, което може би ще бъде обект и на положителни, и на сравнително по-критични коментари, НДСВ се опита да потвърди политиката, политическата линия, с която тя влезе в коалицията. Членството на България в Европейския съюз, не влизането. Членството ни в Европейския съюз. В поведението на НДСВ няма никакъв ултиматум. Ние сме част от тази коалиция и носим солидарно отговорността за всяко едно правилно и неправилно действие на това правителство. Демокрацията обаче винаги се крепи на солидарността и когато говорим за солидарност, трябва да си даваме сметка, че е необходима и солидарност със страховете на обществото. А обществото наистина има особено крещяща нужда от логика, от предсказуемост, от воля, от действия на самото правителство. И този сигнал се опитахме да изпратим и се опита по-скоро парламентарната група на НДСВ да изпрати и към собственото ни общество, и към Брюксел за това, че нещата, които се случват тук, наистина изискват много спешни действия, ако не искаме България да остане с мрачната репутация на държава, за която е повече от нормално представители на изпълнителната власт да се срещат с представители на престъпния свят.

Знаете ли, обаче може би, ако бях на мястото на премиера Сергей Станишев, нямаше да бъда сигурна дали при следващия вот на недоверие депутатите от НДСВ няма да натиснат едно друго копче, зеленото - "за" вот на недоверие срещу кабинета.

Мисля, че многократно представители на парламентарната група на НДСВ подчертаха, че Национално движение "Симеон Втори" остава лоялен и отговорен партньор в коалицията. Струва ми се, че досега сме давали нееднозначни сигнали в тази посока. Мисля, че и в бъдеще това ще се случи и всички ние ще станем свидетели на това. Но страхът, политическият, кариерен, личен, никога не може и не трябва да бъде по-голям от реформата. Реформата е ключовото нещо, което трябва да се случи сега. Да, остава една година до края на мандата на това правителство. Много е важно тази реформа да стартира по начин, който да я направи необратима.

Добре, да завършим с коментар на едни думи на президента Георги Първанов. Междувпрочем по време на целия разговор казвахте добри думи за, така, механизма за контрол и сътрудничество, който Европейската комисия прилага при нас. Президентът Първанов обаче призовава този механизъм да бъде сменен. Той казва, че той ще е излишен след влизането на Лисабонския договор догодина. Съгласна ли сте с тази теза?

Механизмът за партньорство, най-напред, и оценка в областта на Правосъдие и вътрешни работи беше ангажимент, който България доброволно пое през декември 2006 година. В много голяма степен това беше цена политическа, която платихме, за да станем член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Отварям една скоба само за да кажа, че темата Правосъдие, темата Вътрешен ред става много ключова в преговорите със страните след нас. Вие ще видите, че ако задълбаете в технологията на процеса, че за страни като Хърватия и Турция това са показатели, условия за отваряне на преговорни глави. Тоест Европейският съюз като цяло поставя един много по-голям акцент върху тази тема и в голяма степен трасира този процес с България и Румъния. За нас е принципно, ключово важно да докажем, че този механизъм е успешен. Между другото това е също толкова важно и за Европейската комисия. Това е механизъм, който гарантира прозрачност и здравословно напрежение в условия на партньорство и смятам, че наистина той е изключително успешен механизъм и ние като страна, която все още реформира отделни сектори, имаме интерес от това да го прилагаме максимално ефективно. Само ще кажа, че и в момента по този механизъм има много двустранни проекти с отделни държави членки, по които България получава финансиране да реформира съдебната система, да реформира, администрацията, да направи като цяло функционирането на цели сектори далеч по-ефективно.

Тоест към този момент, до третата година от членството ни, този механизъм е абсолютно безалтернативен.

Докато все още ние се сблъскваме с определени проблеми в сектора Съдебна система, Вътрешен ред, този механизъм ни е нужен, важен и, надявам се, успешен. Факт е обаче, че договорът от Лисабон предвижда едни нови правомощия на общностно ниво в областта на Правосъдие и вътрешни работи. Ако досега това беше система, запазена изцяло за компетенцията на държавите членки, вече тя все повече се изнася на общностно ниво и на това как да не се държи сметка.