Гроздан Илиев: Битката с тежката корупция изисква ресурс извън съдебната система
Гроздан Илиев: Битката с тежката корупция изисква ресурс извън съдебната система / снимка: БГНЕС, архив

Битката с тежката корупция изисква ресурс извън съдебната система. Ако има проблем, то той продължава да е свързан с доказаността на тези престъпления, каза зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев. Специализираните съдилища са създадени като противодействие на опитите за посегателство върху независимостта на съда, като ограничаване на възможностите да се влияе върху съдебния състав при решаване на дела, свързани с организираната престъпност, коментира магистратът.

Как виждате образа на наказателната политика на страната? Постоянните промени в законите пречат ли?

На този въпрос отчасти трябва да отговори и законодателната власт. Нашата работа е да прилагаме приетия закон или неговото изменение. Затова работата ни е предопределена от правилата, които задава законодателното тяло. Съдебната практика по приложение на закона е само част от наказателната политика на държавата. Превенцията също е много важна, а тя не се измерва само с тежки наказания, каквито са всеобщите щения, както и повсеместното прилагане на мерките за неотклонение „задържане под стража”. Действащият НПК вече например е променян 13 пъти за пет години. И то значителни промени. Това не е нормално. Честата промяна не позволява формиране на стабилни правила, създаване на трайна практика по приложението им.

С идеята да се върне двуинстанционното производство ще се постигне ли по-бързото разглеждане на делата?

Въпросът за бързината на наказателното правораздаване е решен. В основната си част делата приключват на първа инстанция за около три месеца. Вече го няма това безкрайно бавене. Въвеждането на двуинстанционното производство е по-скоро екзотично виждане. Това определено ще бъде връщане назад. Изисква пренастройване на цялата процесуална система от правила, като се започне от приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс. С последващо създаване на нова съдебна практика по неговото приложение. Двуинстанционното производство не означава само производство пред две инстанции. За по-голяма част от делата трябва да се предвиди и съответен извънреден способ за отстраняване на допуснатите нарушения, т.е. едно връщане към прегледа по реда на надзора, които бе запазен в някои наказателноправни системи. Другият възможен вариант е по действащия НПК да се извърши промяна, като повечето от делата се изключат от предмета на касационната проверка, напр. делата за престъпления, за които се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или тези,  по които наказанията са без лишаване от свобода с възможности за въвеждане на т.н. факултативна касация. Такива опити са правени нееднократно, включително и при последното значително по обем и последици изменение на НПК от април миналата година, но законодателят не възприе предложените изменения в тази част. Ако трябва да ускоряваме все още процеса и има неща, които могат да се подобрят, то това е преодоляване на безкрайното връщане на делата от по-горната на по-долната инстанция за преразглеждане. С този проблем може да се преборим като се въведе ограничение за връщането на делата на долната инстанция, най-много до два пъти. След това контролиращата инстанция, въззивна или касационна, да има правомощието да решава делото. Това може би ще касае само определени тежки дела, при които многократното движение между инстанциите се наблюдава най-често. Но това са по-добрите разрешения отколкото изцяло връщане към двуинстанционна система на разглеждане на делата.

Мислите ли, че бързината ще се постигне и от спецсъдилищата?

Специализираните съдилища бяха създадени не като отговор на упрека за бързина, а като отговор на друг проблем - като противодействие на опитите за посегателство върху независимостта на съда, за ограничаване възможностите да се влияе върху съдебния състав при решаване на дела, свързани с организираната престъпност. За да не бъдат повлияни съдилищата от местната власт, от организираната престъпност, особено икономическата, която разполага с големи възможности за влияние. Но не трябва да се акцентира върху персоните, които ще бъдат подсъдими, а върху престъпленията, за които ще бъдат съдени.

Реалистично ли е очакването спецсъдилищата да работят на по-бързи обороти?

Ще работят по същите закони и правила, по които работят и другите съдилища. При делата за трансгранична престъпност, трудно може да се очаква по-голяма бързина, отколкото при останалите съдилища. Причините за това са добре известни - трудности при взаимодействието с останалите държави. И понастоящем изпълнението на съдебни поръчки от Англия, Турция, латиноамерикански и други държави отнема много време. 

Колко голям е рискът тези съдебни състави да са орган, който да подпечатва обвинителни актове?

Не виждам такава опасност, защото има още една инстанция - ВКС. Това е сериозна бариера при допуснати нарушения на закона при постановяване на съдебния акт от долната инстанция, дори това да бъде специализиран съд. 

А ще има ли по-особен поглед от страна на ВКС за делата на спецсъда?

Подходът няма да е друг, освен на основата на закона. За това няма да има разлики.

И ВКС няма да приложи по-специално отношение към делата на спецсъдилищата?

Изключено, има правила и няма да се въвеждат изключения за приоритетно насрочване и разглеждане на делата, които постъпват от този съд. Те ще се гледат по общия ред с всички останали дела.

Давате ли ясна гаранция, че ВКС ще бъде независим, независимо откъде идват делата?

Категорично. Понастоящем липсва каквото и да е основание да се поставя под съмнение независимостта на касационните състави при решаване на делата, включително и тези, които ще постъпват от специализираните съдилища.

Как да се реши проблема с натовареността на съдиите?

Трябва да се пренапише нормативната основа, да се използват и други регулатори за ограничаване на постъпленията.  Един от възможните начини за ограничаване на потока от граждански и търговски дела е вдигането на таксите. Може да се ползва медиацията за решаване на спорове. Има трета възможност - прокурорите да санкционират извършителите на дребни престъпления, а постановените актове да подлежат на съдебен контрол, актуален става въпросът за декриминализацията на дребните посегателства върху собствеността, които имат значителен дял в общата престъпност. Всеки от тези варианти  подлежи на обсъждане, за да се стигне до комплексно решаване на проблема.  

Как ще отговорите на критиките към съда?

Обичайно е съдът да бъде сочен като виновник за всички неудачи на обществото, но на всички е ясно, че проблемите не са свързани само със съда. Използват се определени съдебни решения по конкретни дела, за да се правят генерални обобщения, които не обхващат и нямат значимост за цялата система. Разкриваемостта  на престъпленията е един от основните проблеми, които предопределя и бързината за наказване на извършителите, но други са органите, ангажирани с неговото разрешаване. Тук развръзката не опира до съда. Битката с тежката корупция изисква ресурс на друго ниво извън съдебната система. Ако има проблем, то той продължава да е свързан с доказаността на тези престъпления.

Независим ли е съдът?

Съдът винаги е независим при решаването на конкретното дело и всяко обосновано съмнение в неговата независимост води до отмяна  на  постановения съдебен акт.  И макар в публичното пространство да се прокрадват такива нагласи и упреци, то и сега в съдебните зали има хора, които търсят правосъдие и вярват на съда. Затова упреците са неоснователни. Нека не се вадят заключения за системата като цяло от конкретни дела, които се поднасят в публичното пространство като несправедливи. Това не е печеливш вариант. А понякога се спестяват истини, поднасят се неистини, включително за конкретни дела на ВКС. Оказва се, че това не е така и такива дела не е имало при нас. И въпреки това се наблюдава една последователност да се поднасят материали от такова естество, което вреди не само на съдебната система, но поставя под съмнение  коректността и на разпространителите на такива неистини. (БТА)

Последвайте ни

Интервю