„Днес ще бъдете в Кабул, но утре ще се опитаме да отидем до Хелманд, близо до Марджа. Малко вероятно е, тъй като се опитваме да заведем журналисти там повече от година, но все не успяваме. Особено при сегашната ситуация там, може и да не се случи. Така че очаквайте непрекъснати промени в програмата. Засега отиваме в американското посолство, после ще получите програмата за седмицата. Но тук всичко се променя по няколко пъти на ден, имайте го предвид."
С тези думи ни посрещат на международното летище в Кабул.
Пристигнахме в столицата на Афганистан само преди половин час с редовният полет на Air India от Делхи. Казваха, че трябва да опитаме и двете големи индийски компании, за да направим разликата - Air India и Jet Airways. Очевидно е имало защо. Полетът с Jet Airways е предмет на отделен разказ, прекалено е хубаво, за да е истина, но Air India предложи неочаквано изживяване - оригинална миризма на влизане в самолета, която постепенно те унася в някакъв странен унес; достатъчно честа и силна турбуленция, за да излизаш от този унес на всеки пет минути; пъстра компания от индийци и афганистанци, които приличат на бизнес-пътници от 80-те години - облечени в костюми с по една голяма играчка за децата под мишница.
Предупреждаваха, че ни в 80% от случаите багажът се губи, а самият факт, че на летището в Кабул има една лента и тя очевидно не работи, по-скоро потвърждава това.
Впрочем, когато мислиш за Афганистан, първото, което идва наум е определението "организиран хаос". Може би това значи да бъдеш в зона с военни конфликти или на опасно място, където всеки момент може да бъде извършен атентат. На пръв поглед звучи странно, но "организиран хаос" няма. Летището, твърде спокойно, може би, защото е изключително сериозно охранявано, наистина създава впечатление за сигурност и ред. Вътре в терминала процедурите са идентични с всяко друго летище. Бърза паспортна проверка, попълване на две-три форми и навън на улицата. Никакви излишни формалности, никакви тъмни стаи, никакво взиране във визата ти или излишни въпроси.
Вече навън от терминала, когато влизаме в бронираните автомобили и попадаме в първото сериозно задръстване, отново малко неща подсказват, че точно този път е свидетел на не един и два атентата.
Движението в Кабул по нищо не се различава от това в Истанбул, Маракеш или Атина. Поне привидно ситуацията е под контрол. Не забелязах някои да се интересува от правила на движението, предимство или подобни досадни подробности, но така или иначе шофьорската книжка е непознат документи.
Основният път от летището към града е един от най-опасните в страната, предупреждават ни гидовете. Но първото впечатление наистина е друго - навън тече нормален живот, обикновени афганистанци карат обикновени автомобили, сякаш ние сме единственото изключение от правилото с двете бронирани Тойоти. Дори се шегуваме, че и тук може би привикват тойотите за поправка - толкова са много и почти всеки втори шофира някакъв модел "Тойота".
Разбира се, на всяко кръстовище има сериозни постове. Но и те потвърждават за всичко прочетено досега - властта е предадена на афганистанската армия и полиция. Постове се контролират именно от местни военни и полицаи.
На влизане в американското посолство също ни посрещат постове, контролирани от местните сили за сигурност.
В една от заседателните стаи вече ни очакват домакините ни.
„Да си поговорим за каквото пожелаете. Не съм експерт по нищо, но претендирам, че разбирам от всичко, така че спокойно," разведрява мигновено обстановката Джоузеф Мусомели, асистент-шеф на мисията в американското посолство в Кабул.
Да започнем с топ 3 на приоритетите ви за тази седмица. Вашите лични и тези на посолството.
Моят личен приоритет е да си легна възможно по-скоро. (бел.ред. „Това е и нашият приоритет", бързо вметваме и ние, опитвайки се също да разведрим обстановката. Истината е, че за да стигнеш до Кабул трябва да хванеш един особен полет, който изисква много ранно ставане, така че всички са изморени.) Всъщност, един от основните ни приоритети са нашите посетители. Закъснях малко, тъй като при нас има няколко конгресмени. Честите посещения ни позволяват да водим диалог с международната общност. Не бива да забравяме и постоянната ни работа с правителството на Афганистан. Как работим напред, как ще структурираме предстоящата афганистанска конференция и т.н. Друг наш приоритет е самата война, как се развиват нещата, особено в Марджа. Вие ще отидете до Хелманд, надявам се утре, така че ще видите сами.
Каква точно е афганистанската конференция, за която споменахте?
Реално това е продължение на лондонската конференция за Афганистан, но разликата е, че вместо да бъде гост, правителството на Афганистан ще бъде домакин.
Какви точно са отношенията ви с правителството особено след изборните измами? Преодолени ли са тези проблеми?
По-скоро се опитваме да продължим напред след всички това. Все още има определено напрежение у президента Карзай и някои от министрите. Те смятат, че международната общност е била прекалено твърда срещу тях. От друга страна, ние сме се загрижени как ще протекат предстоящите избори през септември. Изключително трудно е самото провеждане на изборите. Ние сме в страна, която е в състояние на война. Инфраструктурата не е добре развита. Хората не са достатъчно добре образовани. Съществуват особени връзки между жителите на провинциите и т.н... Всички тези неща затрудняват провеждането на легитимни избори. За последните 30 години съм бил свидетел на избори в половин дузина други страни и честно казано - въпреки сериозните проблеми тук - изборите бяха почти толкова добри или дори по-добри от някои други страни.
Като например в кои други страни?
Филипините, Камбоджа, Мароко, Египет, Шри Ланка. Всички развиващи се страни имат своите проблеми. Ние просто очакваме повече от Афганистан.
Идващите избори са много важни, особено на местно ниво, нали така? Това означава ли, че ще има още повече злоупотреби - все пак на местно ниво ще се опитват да се доберат до властта с всички възможни средства.
Ще има интензивна предизборна кампания, корупция в определени размери. Това, което трябва да подсигурим е да няма толкова корупция, че хората да сметнат изборите за нелегитимни. Винаги ще има корупция, има такава и в собствените ни страни, просто трябва да я сведем до минимум.
Талибаните ще се опитат ли да бойкотират изборите. Те са доста силни все още в определени райони на страната.
Мисля, че нещата се промениха вече. Ако ме бяхте попитали това преди девет месеца, щях да ви дам друг отговор. Тогава талибаните бяха в нападателна позиция. Но само защото ситуацията е различна, не значи че всичко е приключило. Разбира се, талибаните все още са силни в някои райони, но поне още една година ще ни трябва, за да се промени това.
Преходният период реално ще започне след година, така ли?
Мисля, че той вече започна.
Какво смятате за схващането, че Хамид Карзай не е част от решението, а част от проблема? Как работите с него през последните месеци?
Ако трябва да бъдем честни, всеки един лидер е част от решението и част от проблема. Винаги е така с нашите лидери. Карзай е президент вече почти шест години, той успя да изгради политически основи в страната. Има неща, които той прави и ни влудяват - да, така е. Има неща, които ние правим и го влудяваме - да, така е. Той трябва да покаже, че може да работи с международната общност, но и в същото време да увери собствените си хора, че не е кукла на конци на същата тази международна общност. Но това ще бъде валидно за всеки, който е президент на Афганистан. Когато имаш стотици хиляди чужди войници в твоята страна трябва да бъдеш кооперативен, но и да не показваш зависимост. Дали мога да си представя по-добър президент за Афганистан? Вероятно. Дали мога да си представя по-лош президент? Определено.
Кога точно ситуацията в Афганистан се промени в наша полза?
Винаги казвам това и на конгресмените, които ни посещават. Те просто използват грешна линия на времето и събитията тук. Нещата се промениха след речта на президента Обама през март миналата година. Всички мислят, че всичко в Афганистан започва от 9 септември 2001 г. За нас нещата започнаха през март 2009 г. Тогава за първи път изместихме фокуса си към Афганистан. Имаме и други операции по света, но тогава настъпи фундаменталната промяна. Сега вече сме фокусирани върху цивилните операции, възстановяването на гражданските структури и развитие на различните проекти за възстановяване на Афганистан.
Казвате, че нещата се промениха през 2009 г., но какво правеха НАТО, американците и международните сили ISAF преди това, във времето от 2001 до 2009 г.?
Не бих казал, че виня ISAF. По-скоро виня американците. Бих казал, че тогава не разбирахме страната, както сега. Не познавахме талибаните, както ги познаваме сега. Мисля, че целта след 11 септември 2001 г. беше да влезем бързо и да се изтеглим още по-бързо. И тъй като бяхме фокусирани повече върху Ирак, дадохме възможност и време на талибаните. Когато се натъкнете на малко раково образование бързо го изрязвате. Ако тогава бяхме дошли с по-голяма икономическа помощ и по-голям брой войници, всичко щеше да се случи по-бързо. Ние не направихме това. Така позволихме на раковото образование да порастне. Но сега, от март миналата година, вече сме на прав път, с правилните ресурси. Разбира се, битката сега е по-трудна.
Но колко още шансове биха ни дали местните?
Този. Това е последният шанс.
*(Използвани са въпроси на журналисти от Турция и Естония)
Всичко за Дарик в Афганистан четете в afganistan.log.bg
