Доц. д-р Пламен Попиванов има 35-годишен опит в областта на ендокринологията. Той е магистър по медицина и здравен мениджмънт, специалист по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната, доктор по медицина. Специализирал в Москва, Пекин и Париж. Има над 100 публикации в научни списания и е съавтор в 10 учебници, монографии и ръководства. Член е на редакционните колегии на няколко научни списания. В момента е председател на Комитета по етика на Българското дружество по ендокринология и е ръководител на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на Александровска болница.
Доцент Попиванов гостува на Ники Кънчев в студиото на Дарик радио и отговори на въпросите на водещия.
Доц. Попиванов, защо определяме диабета като социално значимо заболяване?
Захарният диабет е пандемия на прехода на патриархалните общества в модерния глобализиран свят. Причините са значителната промяна в стила на живот: обездвижване, преяждане с висококалорична храна, голямо нервно напрежение и т.н. В България през петдесетте години на миналия век от захарен диабет са боледували около 1,5%, а сега около 9%. Той е еволютивно заболяване, което при недобър контрол води до тежки усложнения - например половината от незрящите и пациентите на хемодиализа са диабетици. При тях сърдечносъдовите заболявания инфаркт, инсулт, са 2-4 пъти по-чести. Захарният диабет влошава качеството на живот на болния и създава тежки емоционални, социални и финансови проблеми за него, семейството му и обществото.
Може ли медицината да се похвали с успех в борбата с диабета?
Постигнали сме големи успехи. Например: в началото на ХХ-ти век (в доинсулиновата ера) болните с „детски диабет" са живеели до година и половина, а в момента при добро лечение продължителността на живота им е неограничена. Друг пример: болният от години от захарен диабет на лечение с инсулин Боян Петров е българският алпинист, изкачил най-много осемхилядници. В резултат на комбинираното лечение за диабет, хипертония и дислипидемия, честотата на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност е намаляла с 50-60%. Дори разполагаме с медикаменти, които едновременно лекуват диабета и намаляват сърдечносъдовата смъртност с 38%. Този резултат е равен на ефективността на най-мощните сърдечносъдови медикаменти.
Новите ни лекарства повлияват диабета без да причиняват хипогликемии и наддаване на тегло. Някои дори го намаляват значително. В момента най-мощните ни лекарства за лечение на диабет при възрастните са т.н. GLP-1 рецепторни агонисти - белтъчни хормони, които приложени инжекционно контролират диабета и понижават телесното тегло. Те не са инсулин. Създадена е таблетъчната им форма и тя ще бъде налична за пациентите по света след около две години. Пациентите нямат да имат нужда повече да се бодат.
Установили сме интимните епигенетични механизми на развитието на захарния диабет още във феталното и ранното неонатално развитие на бебетата. Реално го профилактираме с диета на бременните, кърмене, режим и др. Големи са успехите ни за профилактика при болните с предиабет. Има успехи дори във фармакоикономиката. Например, израелска програма за контрол на диабета довежда до 25% намаление на разходите за 7 години, независимо от инфлацията, цените и т.н. С помощта на обучение, мотивация, контрол и добро лечение се намаляват скъпоструващите усложнения на диабета. Пациентите са по-здрави и имат по-добро качество на живот.
Говорим за „комплексно лечение" на захарния диабет. Има ли сфера към която считате, че трябва да се концентрират усилия, за да се постигнат по-добри индивидуални резултати в лечението на пациента? Каква е ролята на лекаря и пациента?
За лечението на захарния диабет са важни лекуващият ендокринолог и подкрепящата среда - здравни политики, т.е. достъпът до медикаменти и т.н., но ключова е ролята на самия болен. Защо? Защото комбинираното и индивидуализирано лечение сами по себе си не лекуват. Болният може да ги прилага правилно, неправилно или изобщо да не ги прилага. Ключовата роля е само негова.
Пациентът трябва да бъде обучен, мотивиран и да партнира с лекуващия си лекар. Трябва да има реалистични, достижими за състоянието и психологичния му профил цели. Необходимо е да положи усилия, за да може да хармонизира диетата, режима, психичното си състояние, работата и лекарствата.
Бих сравнил задачата на диабетика с тази на пилот на презокеански лайнер, на който се поврежда автопилотът (автоматичната глюкорегулация) и който трябва да управлява полета (т.е. глюкорегулацията) в ръчен режим, осъзнавайки и премисляйки всичко. Доста е трудно.
Кажете тогава, доц. Попиванов, кое е най-важното, което трябва да знаят и правят хората, живеещи с диабет, за да контролират своето състояние и постигат добро качество на живот?
Смятам, че древните гърци са били прави, формулирайки сентенцията: „Характерът на човека е неговата съдба". Психологическият профил на практически здравите диабетици е: активни, енергични,борбени прагматици и реалисти, желаещи да контролират здравето и живота си. И те го правят. Дадох пример с Боян Петров, който е на инсулиново лечение. Друг пример. При начало на втори тип захарен диабет с напълняване при стриктен режим, диета и лечение 6% от болните отслабват и влизат в ремисия - т.е. оздравяват за години. А ако оперираме с бариатрична хирургия, същите болни, т.е. храната обикаля стомаха и част от червата им, отслабват и влизат в ремисия 70%. С други думи потенциал за излекуване за години имат 10 пъти повече пациенти, но мотивацията и волята не достигат. Има над какво да се замислим.
Вие сте ръководител на единственото в страната отделение по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания. В края на интервюто бих искал да Ви попитам - има ли връзка между тях и захарния диабет?
Да. Продължителната недобра компенсация на захарния диабет води до намаляване на еластичността и увеличаване на порите на костта поради гликиране на белтъците и диабетна микроангиопатия. Допълнително костното здраве се влошава от диабетната нефропатия, а рискът от падания се удвоява от диабетните полиневропатия и ретинопатия.
В заключение диабетиците имат два пъти по-висок риск от счупвания при еднаква костна плътност със здравите. Диабетната костна метаболитна болест е трета по честота след остеопорозата и дефицитът на витамин Д, но протича по-тежко. Искам да подчертая, че тя е различно заболяване от диабетното стъпало.
В такъв случай бихте ли споделили кои болни са рискови за развитие на това заболяване и къде биха могли да се консултират?
Особено рискови са възрастните болни с по-голяма давност на недобре компенсиран диабет и развитие на нефропатия с хронично бъбречно заболяване, пролиферативна ретинопатия, тежка полиневропатия с/без ортостатизъм, често падащите и т.н. Болните с диабет могат да получат консултации за костното си здраве от лекуващите ги ендокринолози.
Повече подробности и телефон за връзка могат да намерят на сайта на УМБАЛ „Александровска" ЕАД в страницата на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания.
