Наложително е Министерството на здравеопазването да изпълни най-после обещанието си да бъдат поставени паник-бутони както в линейките, така и във всички спешни кабинети в 187-те филиала в страната. Това заяви в интервю за Дарик председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева. Вчера работещите в спешната помощ започнаха символичен протест след проявата на агресия върху техни колеги в столичния квартал „Овча купел" в събота. Д-р Кателиева обясни, че спешната помощ у нас е сред малкото, които се реализират от медици, а не от парамедици. Тя напомни обаче, че страната ни е на път да загуби медиците в тези структури, тъй като те се топят и след всяка проява на насилие срещу тях идва бум от молби за напускане. Лекарката, която от 18 години работи в спешната помощ, признава, че никога досега не е имало толкова агресия към тях и недоверие към труда им. Ето какво още каза тя пред Дарик:
Преди година и половина си говорехме и вие предупредихте, че агресията и напрежението, изобщо цялото това нагнетено усещане на пациентите към вашите екипи ескалира с дни. Още тогава ни съобщихте колко много случаи има на нападнати лекари. След това, което стана в събота в "Овча купел", готови ли сте на нещо по-твърдо да кажем от ваша страна като ефективни действия или символични на първо време?
Управителният съвет на нашата асоциация реши да се обърне с призив към всички членове на нашата асоциация и всички работещи в системата на Спешна помощ да започнем символични протестни действия с носене на лентички „Ние протестираме, не на насилието спрямо нас". Правим всичко това не само за собствената си защита, а и за хората, които ни викат на адресите. От тази агресия страдаме не само ние, страдат и пациентите ни. Много рядко агресията е на пациенти спрямо нас, обикновено агресията е от близките. Когато се държат с теб агресивно и нямат доверие в работата ти, няма как да оказваш спешна помощ, да вземаш важни животоспасяващи решения, не можеш да бъдеш достатъчно ефективен за пациентите. Това възпрепятства оказването на спешна помощ.
Що се отнася до ефективни стачни действия, по закон нямаме право на това, тъй като сме част от системата за национална сигурност. А и не е редно, защото нашите пациенти не са наши врагове. Врагове са тези, които ни нямат доверие, тези, които не ни разбират, които смятат, че не сме достатъчно компетентни. Бих искала да попитам тези хора, които ни нямат доверие: на кого биха доверили живота си, след като не го доверяват на лекари, фелдшери и медицински сестри. Смятат ли, че ако на наше място дойдат парамедици, ще бъдат по-спокойни и сигурни за себе си. Защото ние се топим със всеки изминал ден: всеки ден намалят медиците, които работят в спешната помощ.
Проблемите са много и един от тях е тъкмо сигурността на хората в спешната помощ. Но въпреки това, за което сме говорили преди време, говорим и сега, след случая с нападнатия екип на доктор Йорданов в София, се оказва, че на депутатите не им стигна волята за окончателното приемане на тези промени в НК. От Българския лекарски съюз поставиха срок до 15 юни, след това те поне са готови да организират стачни действия по цялата верига, без разбира се спешните структури, но само една законова промяна според вас би ли решила сериозните проблеми в работата ви.
За съжаление инкриминирането на посегателствата няма да реши напълно проблема. Не можем да превъзпитаме хората, които не ни вярват, които се държат агресивно спрямо нас. За това трябва да се замисли обществото и тези хора да се замислят към кого се държат по този начин и какво ги очаква, когато в екипите на спешна помощ няма да има медици. Освен това наложително е Министерството на здравеопазването да изпълни най-накрая едно обещание, което се повтаря от четири години: искаме паник-бутони в автомобилите, в спешните кабинети в нашите 187 филиала в цялата страна. Понякога там остава само една медицинска сестра, докато екипът е на повикване. В момента връзката ни с центровете е много затруднена и ние общуваме чрез мобилни телефони и чрез една радиостанция, която е почти извън строя на повечето места. И в случай на проявена агресия се бави полицейската намеса от 15 до 20 минути. Преди можехме да предполагаме кога евентуално може да има агресия спрямо нас, нашата централа се свързваше със съответното най-близко РПУ и полицията реагираше доста по-бързо и по-адекватно. Смятам, че МЗ трябва да помисли за нашата защита. Защото в противен случай не сме далеч от момента, в който във всяка линейка ще трябва да има полицай и във всеки спешен кабинет също. Което не ни прави чест като нация.
Говорихме с доктор Йорданов, че е трудно с всеки екип да тръгне полицай, но поне за онези адреси, за които си личи, че сигналът и адресът са рискови и звънят хора с агресивен тон. Поне там наистина да бъде осигурн представител на реда до вас.
Преди, когато телефон 112 приемаше повечето повиквания и ние не прослушвахме пациентите, те също когато трябваше насочваха екипите на полицията, но те пристигаха със закъснение. Сега, когато медицинските повиквания минават и през нас, се надяваме да бъде по-бърза и адекватна полицейската намеса. По принцип никога не сме имали проблеми с полицията, винаги са се отзовавали. Но, разберете, много е страшно 15-20 минути ти да се опитваш да търсиш помощ, да се свързваш с централа, да чакаш полиция. Аз самата съм изпадала в такава ситуация по време на масово сбиване - 20 минути сама с една акушерка и шофьор. Много е страшно да се оцелява в такава ситуация и после ти вече не си същият. Започваш да се страхуваш от хората, от ситуациите, в които изпадаш, а в нашата професия е изключително важно да работим спокойни и уверени в себе си. Това напоследък просто вече го няма. Затова отново искам да апелирам към близките и пациентите: спешната помощ в България е една от малкото спешни помощи, които се реализират от медици, а не от парамедици. Скъпи сънародници, на път сте да загубите медиците в спешната помощ. Те просто ще си отидат един по един. След всеки един случай на насилие спрямо нас има поредният бум от молби за напускане в центровете. Така че нека да се замислят хората, които не ни харесват и не ни одобряват. Не ни търсете, ако не ни вярвате.
Сигурна съм, че се опитвате да следите тази черна статистика за случаите на нападение над медицинските екипи. Знаете ли колко от лекарите след това са успели да осъдят своите нападатели? Не че за щетите, които човек претърпява, можеш да получиш обезщетение, но все пак...
При настоящите текстове в Наказателния кодекс, тъй като практически посегателствата спрямо нас се третират като посегателства спрямо граждани, а не спрямо служебни лица, трябва колегите ми сами да съдят нападателите си. Имаше фрапантен случай наскоро - фелдшер с мозъчна хеморагия и фрактура на черепа осъди сам агресорите си с граждански иск. Това е недопустимо. Ние понасяме цялата тази агресия по време на работа. Недопустимо е сами да търсим правата си, не сме граждани, когато работим. Ние сме служебни лица и представители на държавна институция, които ни плаща заплатите от данъците на хората. Така че редно е обществото да се замисли допустимо ли е при прояви на агресия ние сами да си търсим правата. Не би ли трябвало самото общество да ни защити от това, което се случва. Агресия винаги е имало, но в такъв размер като в момента не. Повярвайте, за първи път се случва. Работя от 18 години в системата, толкова агресия и недоверие към труда, който полагаме, не се е случвало досега.
