Днес, по време на консултациите за импийчмънт на президента, всички представители на парламентарната опозиция се обединиха около тезата, че Георги Първанов е уронил престижа на страната ни. Дотук желанието на опозицията да отстрани президента от "Дондуков" 2 е очевидно по-голямо от възможностите за това, които са заложени в конституцията.
Гост на "Денят" на Дарик е бившият конституционен съдия Димитър Гочев. Добър вечер. Аз мисля от А, Б да почнем, защото импийчмънт, като кажат, като кажем ние журналистите, хората си мислят за Бил Клинтън и Моника Люински.
- Да, звучи много, така, авторитетно, да.
Помпозно и малко жълто дори, но това е сигурно заради аферата "Люински".
- И някак си спомних за известния виц в миналото за Лопе де Вега и Вуте. Разбира се, няма да го кажа, защото има нецензурни думи, но идеята беше, че Вуте смята, че думата "Лопе де Вега" е много. . . като импийчмънт звучи, дали по-. . .
В тия рамки ще е и нашият разговор с вас. Така, кои са законовите възможности за отстраняване на президента, който и да се казва той, в българската конституция?
- Българската конституция е уредила въпросът за статута на президента в специална глава и понеже президентът има почти пълен имунитет и, разбира се, става дума и за вицепрезидента, направил е едно отстъпление от това общо правило, като е казала, че може да му се търси отговорност, т.е. да бъде отстранен, в два случая. Единият случай е тогава, когато извърши престъпление всъщност, и то престъпление срещу държавата, което е свързано със сравнение с една наказателна процедура. Защото критериите трябва да бъдат очевидно критериите на Наказателния кодекс.
Какво обаче тип престъпление, дайте пример.
- Нарушение на. . . предателство към държавата, от този род, тази глава. . .
Държавна измяна.
- . . . държавна измяна. Тук има няколко хипотези, които има предвид Наказателният кодекс. Но другата хипотеза, която представлява материално-правната основа за търсене на такава отговорност на президента, каквото представлява отстраняването, това е нарушение на конституцията. И, така, като се замисли човек, би могло да се поддържа, че всяко едно издаване на противоконституционен акт на президента представлява, може да се третира като нарушение на конституцията. Говоря съвсем хипотетично, защото, откакто съществува Конституционният съд в България, 16 години вече, няма казус, поставен пред него, за решаване на въпроса за отстраняване на президента.
Да го вържем обаче с днешната ситуация. Липсата на морал влиза ли в категориите държавна измяна и нарушение на. . .
- Не, не, съвсем ясно е, че правното основание за започване на процедура за отстраняване на президента е нарушаване на конституцията. Той може да наруши конституцията по различни начини тогава, когато издаде указ, който противоречи на реда, отреден в конституцията. Например, ако той издаде указ за обявяване на война, без да има предложение на Министерския съвет. Или пък възложи възлагателен мандат на едно лице, което няма право вече да получава такъв мандат, защото веднъж му е отказано в Народното събрание. Това нещо може да бъде предмет на. . .
Това са все хипотези, за които вие говорите?
- Да и могат да бъдат най-различни тези хипотези, тогава, когато президентът извърши един акт в нарушение на конституцията.
А в момента, все пак следите политическата обстановка, има ли според вас достатъчно юридически аргументи да започне такава процедура по отстраняване на президента?
- Аз не знам какви са аргументите на колегите, които съветват тези опозиционни сили в тази насока, но аз бих искал да знам точно какво имат предвид.
Едното е липсата на морал, логическата връзка се прави, всъщност идва от един доклад на Европейската комисия за борба с измамите ОЛАФ, която разкрива злоупотреби за над 32 млн.евро и една престъпна мрежа, в която е намесено името на един от спонсорите на президентската кампания през 2006 г.
- Да, това го чух и това го знам.
Толкова, дотук, това е с едно изречение. . .
- Но въпросът е там дали може това нещо да бъде подведено под нарушение на конституцията.
Въпросът е вие да отговорите, аз няма как да знам отговорите.
- Не, аз задавам въпроса риторично, защото според мен е много трудно, много трудно е да се подведе едно такова обстоятелство под понятието нарушение на конституцията. Защото за мен нарушение на конституцията представлява издаване на акт, който противоречи на конституцията. И даже издаването на един такъв противоконституционен акт може да води и до два вида последици. Едната последица е тази за отговорност на президента чрез отстраняването му. Другата за отмяна фактически на този акт чрез обявяването му за противоконституционен. И в двата случая Конституционният съд се произнася. Но разликата е тази, че тогава, когато става въпрос за отмяна, т.е. обявяване за противоконституционност на един акт на президента, нещата седят като че ли по-лесно. Защото тогава, когато, а това нещо може да стане чрез сезиране на Конституционния съд от една група народни представители - 58, докато. . . и толкова. Докато в случая на започване на процедура за отстраняване трябва най-напред да се направи предложение от една група народни представители, която представлява една пета от броя на народните представители, и след това да се вземе решение за сезиране на Конституционния съд с искане за отстраняване, обаче с квалифицирано мнозинство - две трети от народните представители. Следователно тук се наслагва един много тежък процедурен въпрос. Сега, разбира се, Народното събрание, пък и тези, които дават предложението пред Народното събрание нямат решаваща роля, защото решението се взима от Конституционния съд, а не от Народното събрание. И тук вече играе роля, разбира се, и политическият фактор. Аз не искам да влизам в тази тема на политическия фактор в случая, защото не съм и запознат и не искам да се запознавам, не искам да се намесвам в тази работа, но струва ми се, че това не бива да се подценява.
Кое да не се подценява?
- Политическият фактор в една такава процедура. Защото, за да се стигне до решение на Народното събрание за сезиране на Конституционния съд за отстраняване на президента, има една процедура, която е свързана с определен брой гласове. А ние знаем каква е конфигурацията в Народното събрание. Сега, има и нещо друго, проблемът, гледан от тази точка на зрение, може да постави въпроса и за процедурата пред Конституционния съд. Конституционният съд, за да вземе решение за отстраняване, той трябва да го вземе със седем гласа по силата на изрична конституционна разпоредба. Значи, седем души съдии трябва да бъдат убедени, че има нарушение на конституцията от страна на президента, което трябва да доведе до неговото отстраняване. Имайте предвид, че в Конституционния съд има четирима души, които са назначени от същия този президент. Тъй че практически и политически погледнато е една трудна задача.
Аз ви слушах, без да ви прекъсвам, защото вие, без да давате политическа оценка на този разговор, всъщност казахте много неща на слушателите и те са ви разбрали със сигурност. Казвате, тежка е процедурата по импийчмънт, записана в българската конституция. Трябва ли да бъде опростена? Изхождаме, разбира се, излизаме от конкретния казус, който тук ни събира в това студио. Защото, така описано, на практика до импийчмънт едва ли не практически никога не би могло да се стигне.
- Не. . .
Или е по-добре процедурата да е такава, за да няма сътресения в държавното управление?
- Да, именно това е съображението. Конституционният законодател е утежнил тази процедура, за да може да осигури една стабилност на институцията.
Добре. На финала ще дадете ли някой безплатен съвет на опозицията или?
- Ами, вижте какво, аз да, бих, бих дал един такъв съвет.
Дайте.
- И аз бих й дал съвет в този смисъл да се опитат да се концентрират в намирането на основание за искане на такова отстраняване, и то основание, което е съобразено с изисквания на конституцията, т.е. нарушаване на конституцията. Сега, има случаи, когато президентът е нарушавал конституцията, обаче не е стигало до Конституционния съд, защото неговият акт не е бил атакуван пред Конституционния съд. И да беше стигнал до Конституционния съд, сигурно щеше да бъде съвсем проблематично дали ще се произнесе Конституционният съд за това, че той е противоконституционен. Още по-малко по въпроса за това дали има основание за отстраняването му.
Добре. Благодаря ви за този разговор. Бившият конституционен съдия Димитър Гочев, гост на "Денят".
Целият разговор чуйте в прикачения звуков файл
