Безсънна нощ за Троян. Градът празнува бронзовия медал на Лора Христова в биатлона. Успехът сложи край на 24-годишно чакане за български олимпийски медал в този спорт след третото място на Ирина Никулчина в Солт Лейк.
Може да се каже, че щастливото число за България и за Лора Христова е 23. Малко преди да стане на 23, години тя стартира именно с номер 23. Въпреки крехката си възраст, Христова успя да повали всичките 20 мишени – два пъти от положение легнал и два пъти от положение прав. На почетната стълбица тя беше наградена от олимпийската ни шампионка в Нагано – Екатерина Дафовска.
Коя обаче е новата звезда на българския биатлон? Лора Христова е родена през 2003 година в София, но израства в Троян. Сама се записва да тренира биатлон, когато е 11-годишна. Днес тя е състезателка на троянския клуб „Аякс“. Най-големият ѝ успех досега беше 13-то място на световното в Ленцерхайде през миналата година.
И докато светът гледаше към големите фаворити на Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина, на огневия рубеж младата българка поваляше мишена след мишена. Малко след като финишира Лора Христова отива в съблекалнята. Там чува гласа на легендата в биатлона – Франциска Пройс, която задава въпрос пред всички - „Знаете ли коя е българката, която спечели медал?"
„И аз тогава разбрах, че всъщност съм останала трета, защото нямах телефон в себе си и не следях класирането“, споделя Христова.
"Биатлонът е моята страст и го правя с любов. Нямах време за празненствa, защото трябваше веднага да се явя на допинг процедури, а после имах масаж, отговарях и на обаждания. Безкрайно съм благодарна на цялата федерация и отбора за подкрепата. Имахме възможност да се подготвяме при чудесни условия в последните години", разказва Лора в интервю за NOVA.
22-годишната българка показа изключителна концентрация и стабилно представяне, което ѝ осигури място на почетната стълбичка.
„Трябваше да контролирам психиката си и емоциите, които минават през мен, тъй като биатлонът е бягане и стрелба, а за нея специално е важно да се събереш и да не мислиш за нищо друго. Най-скъпият ми поздрав е от семейството ми - казаха, че са горди с мен и се разплакаха. Разбрах, че съм успяла да завърша трета, когато Франсиска Пройс в съблекалнята попита останалите момичета дали знаят коя е българката, спечелила медал”, допълни тя.
Отличието е втори успех за българския отбор на най-престижния спортен форум. Христова получи бронзовия медал лично от златната ни медалистка от Игрите през 1998 г. Екатерина Дафовска.
По думите на Лора подготовката отнема много време и тя почти не се е прибирала вкъщи. „Общо взето само месец съм у дома. С целия отбор сме доста сплотени и това много помага, защото не е лесно постоянно да сме далеч от семейство и приятели. Тренираме основно в Германия и Италия. В България има накъде да се подобряват условията. Записах се на биатлон на 11-годишна възраст заради стрелбата - беше ми много интересно. Веднага разбрах, че това е моят спорт. Цветан Цочев от клуба в Троян - ”Аякс”, ме запали по биатлона. В един момент се колебаех дали да продължа, преживях разочарование, но се справих и реших да гледам напред. Когато започнах да се занимавам професионално, ми хареса още повече”, сподели Христова.
На Лора и българските биатлонисти предстоят още състезания след Олимпиадата. Очаква се да се приберат в Троян през месец март.
Бащата на олимпийската бронзова медалистка - Христо Христов, сподели, че не е успял да заспи от вълнение. „Чухме се два пъти с дъщеря ни, казахме ѝ, че се гордеем с нея. Ще я посрещнем с овации, когато се прибере през март. Очаквах медал на следващата Олимпиада. Оптимист съм, че още на тази може да спечели и в другите две дисциплини, на които ще участва”, разкри гордият родител.
Годината е 2002. Мястото - Солт Лейк. Ирина Никулчина носи последния олимпийски медал за страната ни в биатлона. „Знаехме, че сме подготвени. Въпросът беше да се съхраним откъм емоции и напрежение. Много е тежко. Бих казала, че това е един къртовски труд. Лишенията са големи, не се прибираш вкъщи – постоянно лагери, постоянно тренировки“, казва тя.
В очите на Лора и нейните съотборници, Никулчина вижда таланта и огъня, който носят Дафовска, Павлина Филипова, както и самата тя.
„Това не са случайни имена – Лора е световна шампионка за девойки, Валентина Димитрова също е световна шампионка. Само да имат късмета и шанса да реализират потенциала си, защото са събрани големи таланти“, допълва още Никулчина.
Кметът на Троян Донка Михайлова каза, че целият град се гордее с Лора и очаква още медали. „Петима спортисти от 20-числения ни отбор в Милано-Кортина са от Троян. Ще ги посрещнем с трасе за летен биатлон, което днес започваме да изграждаме. Надяваме се на нова спортна зала и подобрена тренировъчна база. Успехът на нашите биатлонисти е повод държавата да я подобри”, смята тя
