/ БГНЕС
Деветте общини в Кюстендилско трябваше да направят разчет на възможностите си за настаняване на големи групи от украински бежанци. Разпореждането е от Областната администрация. Такова е и указанието, изпратено от екипа на вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова. Общините трябваше да отговорят на писмото до края на работния ден в петък. Каква е ситуацията ще стане ясно днес, но от местните управи коментират в аванс, че нямат възможност да поемат много хора, съобщава БНР.

Според указанията в писмото - търсят се зали, дори физкултурни салони, почивни бази за евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци.С осигуряването на площ и пространство от 4 куб. метра за човек минимум. Това се прави превантивно, за да се поемат увеличени групи след 31 май, когато някои ще трябва за напуснат хотелите по Черноморието, както и при увеличаващ се брой бежанци от войната. Повечето от общините в Кюстендилска област не разполагат с такива сгради и бази.

Община Дупница например може да приеме до 30 души, коментираха от администрацията. Общината е предоставила всичко на всичко два общински апартамента, а община Сапарева баня не разполага с нито една такава база или сграда, каза кметът на курортния град Калин Гелев.

Общината в Кюстендил беше предвидила първоначално да настанява бежанци в 7-етажния Парк хотел "Кюстендил", както и в бивш секретен обект на Гражданска защита, който обаче не разполага с необходимите условия за тази цел. Парк хотел "Кюстендил" е обявен за продажба, а и е резервиран до ноември, отбеляза граданочалникът Петър Паунов, така че по общините приеха писмото на Калина Константинова с леко недоумение.

От няколко седмици областният управител на Варна разговаря с ръководството на общината по повод предоставянето на спортна зала във варненския квартал "Владислав Варненчик“. От общината в момента проучват възможността юридически залата да бъде предоставена за настаняване на бежанци. Там се предвижда да се сложат походни легла и да пребивават украинци, докато бъдат настанени на други места.

Над 25 фирми участваха в трудова борса в Двореца на културата и спорта във Варна. Тя се провежда за втори път в града с акцент върху украинските бежанци и с подкрепата на посолството на САЩ у нас.

Пред БНР Даниел Киряков, мениджър "Комуникации“ на Американска търговска камара в България, заяви:

"Кино продукцията е гвоздеят на програмата, поради простата причина, че за пръв път в България има такава голяма продукция, която ще се снима. Нужни са статисти. Според техните изчисления – над 500 души, като общият брой заетост може да набъбне двойно и тройно. Борсата е отворена и за българи, и за украинци, за всякакви хора, които имат нужда от работни места. Наш ангажимент като общност е да подадем ръка на избягалите от войната украинци. Трябва да се отворят курсове по български език, които трябва да са безплатни".

Миглена Младенова, бизнес партньор "Човешки ресурси“ в една от големите фирми за бутилиране на минерална вода в Родопите, каза:

"В момента това, което предлагаме като свободни позиции, основно са оператор бутилиране на минерална и изворна вода, газирана и овкусени води. Колкото повече хора намерим, толкова по-добре. Бихме могли да организираме обучение по български език. Някои от украинските граждани вече разбират български език. Ще поемем настаняването, нощувките".

"След като дълго време прекарвахме бежанци към България, започнахме да ги изнасяме". Това коментира в интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" доброволецът Аделина Банакиева:"Настаняването в базите ми звучи като настаняване в комуна, не че имам нещо против комуните, но те са с цел някой там да може да оцелява и да се бори с пороци. Не виждам тези жени, на които аз лично съм помагала, които не са никак малко, да имат такива пороци. Отделно в тези бази какво правим? Къде ще учат тези деца?".

Мариана Тошева: Украински бежанци активно напускат страната

Банакиева посочи, че помощта от 40 лева, която се дават към настоящия момент, не стига правилно до бежанците:

"Тези пари са отново дадени на глава, не на нужда. Не може да се храни едно двумесечно бебе или едногодишно дете със салам. Те имат нужда от бебешки храни, от памперси, от бебешки млека, а те не се подсигуряват от държавата".