Закон отписва борчове на вечните длъжници
Закон отписва борчове на вечните длъжници / снимка: Sofia Photo Agency, архив

За първи път у нас ще бъдат отписвани борчовете на „вечните длъжници", които с години не могат да се издължат на кредиторите си. Това ще става по строго определен ред, описан в проект на Закон за защита при свръхзадълженост на физическите лица, по-известен като закон за частния фалит. До края на седмицата Министерството на правосъдието, подготвило проекта, ще го внесе за обсъждане в правителството, пише „Преса".

Основният принцип, заложен в закона, е, че човекът ще изплаща само дълговете, които реално може да погаси с имуществото и приходите си.

В мотивите към законопроекта е записано, че много често по обективни причини (свиване на пазара на труда, влошени условия за малкия и средния бизнес и др.) голяма част от гражданите не могат да си плащат кредитите. По правилата на гражданското право обаче те отговарят за дълга с цялото си имущество. И за разлика от търговските дружества, ако то не стигне за погасяване на дълга, борчът си остава и върху него се трупат лихви и неустойки.

Предвидена е специална процедура за освобождаване от нелечимите дългове. Затъналият борчлия трябва да обяви пред съда, че е „свръхзадължен" и не може да погаси дълга си. За целта той трябва да декларира цялото си имущество и доходи и така ги предоставя „на разположение" на кредиторите. Оттук насетне затъналият е длъжен да съхранява декларираното имущество и да декларира всички новопридобити активи, както и да внася в особена сметка всеки доход извън жизненонеобходимите средства и вещи, защитени по закон.

От съотношението между активите и пасивите на борчлията трябва да е безспорно ясно, че задълженията му не могат да бъдат погасени при осребряване на цялото имущество плюс „разумно очакваните доходи" през следващите три години. Друго условие, за да бъде допусната защита на „вечния" длъжник , е той да е добросъвестен и да не е изпадал в умишлена свръхзадлъжнялост. Нито пък да е харчил с широки пръсти. Защитата на длъжниците ще поемат съответните районни съдилища. Но истинността на декларираните обстоятелства ще се проверява не от съдиите, а от кредиторите.

Ще има особен регистър в Агенцията по вписванията, в който ще се обявяват молбата за защита на длъжника, както и имотната му декларация с всички актуализации на имущества и доходи. Три години след обявяването на молбата оставащите задължения ще се отписват, предвижда проектът.

Десет години след обявяването на молбата за защита длъжникът ще е с ограничени права. Той няма да може да бъде учредител на търговски дружества, нито да участва в управителни органи и надзорни съвети. Ограниченията ще отпадат, ако изплати задълженията си, макар и погасени.

Законопроектът държи сметка в 3-годишния срок да не бъдат засегнати правата на кредиторите. Чрез особения регистър те ще бъдат информирани за всичко, свързано с имуществото на длъжника. Кредиторът ще може да събира вземанията му, както и да оспорва други претенции към имуществото на борчлията си.