Стефан Стамболов и цар Иван Асен II отказаха редица кандидат-студенти да пишат на изпита по История на България в Софийския университет „Св. Климент Охридски". История на България е вторият най-масов изпит в Алма матер след този по български език и литература. 2013 кандидат-студентите са заявили желание да се явят на него. Те имаха на разположение четири астрономически часа, като за поредна година можеха да избират между две теми.
Изпитните задачи бяха изтеглени в 65 аудитория на Софийския университет от кандидат-студентката Елена Григорова от София. Първата тема, която се падна, е „България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 година)". Втората изпитна задача е „Възход на българското царство в европейския югоизток при цар Иван Асен II".
Председателят на изпитната комисия доц. Пламен Митев коментира, че темата за Иван Асен II е по-лесната от двете: „ Защото фактологията е по-добре позната на кандидат-студентите и защото интересът на българина към средновековната история винаги е по-голям отколкото към новата история. Разбира се, не изключвам и интерес към Стефан Стамболов."
Интересът към средновековната история обаче не успя да помогне на редица студенти, които напуснаха залите в момента, когато чуха двете теми: „Бях се подготвил, но темите се оказаха трудни", коментира зрелостник.
Интересен факт е, че за втора поредна година на изпита по история се пада Иван Асен II. През миналогодишната кандидатстудентска кампания темата беше формулирана като „Политическа хегемония на Българското царство в европейския югоизток при цар Иван Асен II". Именно това, че темата вече се е падала остави някои кандидати неподготвени: „Излизам по-рано, защото дадоха тема, която се падна и миналата година", заяви кандидат-студентка.
Според доц. Митев обаче това не може да е причина за незнанието на кандидат-студентите: „Това че се пада една и съща тема две години подред нищо не означава. Има теми, които са се падали и три години подред."
Голямата неграмотност е най-големият проблем на кандидат-студентите и едва след това идват недостатъчната подготвеност и объркването на фактологията. Това каза в предаването „Дарик Юнайтед" заместник-деканът на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" доцент Тодор Попнеделев. На какво трябва да се обърне внимание в писмените работи за Стефан Стамболов и цар Иван Асен ІІ? Ето обяснението на зам.-декана на Историческия факултет:
„На всяка цена би следвало да се изтъкнат новите моменти, които поставя той в своето управление. Те са свързани както със стопанството на страната, едни акценти, които се следват неизменно от редица български правителства и в началото на 20 век, и в тогавашните условия стабилизират нашата държава. По отношение на вътрешната политика на Стамболов има много моменти, които биха могли да бъдат развити - отношенията с русофилската опозиция, с политическите партньори и стабилизацията на държавата. Във външната политика - всяко българско правителство след Освобождението държи да запази българското самосъзнание на хората, останали извън пределите на Княжеството и чрез екзархията, и чрез отношенията с Великите сили да запази българското и в дадена ситуация да подготви условията за обединение. Ето акцентите, които би следвало да се спазят".
Доц. Попнеделев, относно втората тема - „Възход на българското царство в европейския югоизток при цар Иван Асен II", тя е почти същата като миналата година, обаче тогава беше формулирана като „Политическа хегемония на българското царство в европейския югоизток при цар Иван Асен II". Какво могат да пишат кандидатите по тази тема и дали са останали неподготвени, след като миналата година се падна почти същата формулировка?
Доколко те са готови, не мога да гадая, но се надявам, че управлението на този български владетел предизвиква интерес. Конкретно какво включва - съвсем накратко трябва да бъде маркирано управлението на предходника на цар Иван Асен II - цар Борил. Това е един период, в който настъпва криза, прояви на сепаратизъм, отцепничество. Конкретно в управлението на този български владетел трябва да бъде проследена най-напред конкретната политическа обстановка в тогавашния Средновековен европейски югоизток, която съчетана с разумните ходове на българския владетел, осигурява не само териториалното разширение на държавата, но и за дълго време оставя следи в политиката на съседните на България държави".
С днешния изпит по История на България се кандидатства за 20 специалности в Софийския университет - Философия, Социология, Политология, Публична администрация, Културология, Библиотечно-информационни науки, История, Археология, Етнология, История и география, Архивистика и документалистика, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, Педагогика, Социални дейности, Неформално образование, Предучилищна и начална училищна педагогика, Социална педагогика, Логопедия, Физическо възпитание и спорт.
Какво още каза доц. Попнеделев чуйте в звуковия файл.
