Министърът на външните работи Велислава Петрова заяви, че България не е подписвала Киевската декларация и не е поемала никакви ангажименти за участие в т.нар. „Коалиция на желаещите“. По думите ѝ около документа се създава изкуствено напрежение, въпреки че подобни декларации не подлежат на подписване.
„Никой не е подписвал никаква декларация. Такъв тип декларации не се подписват. Те се приемат на различни международни формати постоянно“, заяви Петрова.
Вчера стана ясно, че има документ, публикуван на официалния сайт на президента на Украйна, който показва, че България присъства в Киевската декларация след срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, с която на практика признава работата на „Коалицията на желаещите“ като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна и заявява готовност да засили участието си в нея. "Декларации не се подписват. Това са политически документи, не са юридически, и нямат правно обвързващ характер", каза вчера и председателят на парламентарната група на "Прогресивна България" Петър Витанов. Днес премиерът Румен Радев бе категоричен: "Няма подпис на Киевската декларация и няма да видите такъв".
„Няма подпис и няма да видите такъв“: Радев с категоричен отговор за Киевската декларация
"Крайно време е да се спре със спекулациите! Интересно е, че точно в тази седмица се развива такава буря в чаша вода. Добре е да се замислим защо точно това се случва, защото в понеделник ясно показахме, че България може да защитава своя национален интерес и въпреки това да не бъде изолирана, а напротив - нашите резерви да бъдат взети предвид", каза министър Петрова.
По думите й истината е, че от много време насам "България се бори за своя национален интерес, а не да следва сляпо инструкции на други посолства. И крайно време е да приемем, че това ще бъде вече така оттук нататък", допълни тя.
Министърът коментира и решението на Сърбия да не подкрепи декларацията. По думите ѝ това е суверенно решение на Белград, което отразява различната международна позиция на страната. Тя напомни, че Сърбия не е член на Европейския съюз и поддържа активни отношения с Русия, което естествено води до различен подход по редица външнополитически въпроси.
По думите на министър Петрова основната тема на форума не е била обсъждането на текста на декларацията, а конкретните начини за подпомагане на Украйна.
Тя посочи, че България вижда възможност за взаимноизгодно сътрудничество в енергийния сектор и именно върху това са били съсредоточени разговорите с украинския външен министър Андрий Сибиха и представители на „Нафтогаз Украйна“.
„От страна на България смятаме, че такава подкрепа може да има в енергийната сфера, която да бъде взаимно изгодна“, заяви тя.
Министърът уточни, че текстът на декларацията е предоставен предварително на участниците и използва утвърдени формулировки от предишни подобни срещи.
Външният министър подчерта, че отделните точки в декларацията не създават конкретни задължения за държавите. „Тези точки по никакъв начин не ни ангажират. Даваме възможност на останалите държави да подкрепят по начина, по който те преценят“, каза Велислва Петрова.
По думите ѝ България е участвала и в предишни подобни международни формати, а присъствието на външен министър, вместо държавен или правителствен ръководител, е обичайна дипломатическа практика. Тя разказа още, че първото послание, което е получила от украинския си колега Андрий Сибиха, е било благодарност за присъствието на България.
„За тях е важно да бъде показано присъствие и подкрепа“, посочи МВнР министърът.
Външният министър Велислава Петрова отхвърли твърденията, че България е изолирана в рамките на Европейския съюз заради позициите си: Няма никакъв страх от изолация. Напротив, за първи път от много дълго време българската позиция се генерира в България“.
Тя посочи, че европейските държави прилагат различни подходи към войната в Украйна, като съчетават участие в различни инициативи със защита на собствените си национални интереси.
По думите ѝ България остава последователна в позицията си за прекратяване на войната чрез дипломатически път. „Опитите да се въведе диалог, който може да разделя обществото, са много непродуктивни, даже опасни. Трябва да се фокусираме върху това какво България може да направи, за да защити националния си интерес и едновременно с това да бъде полезна за постигането на мир“, заяви тя.
