/ ThinkStock/Getty Images
Цената на частен имот би се повишила, ако в него има вековно дърво, каза за Дарик арх. Александър Кирев, който изпълнява проект на екоминистерството за геодезично заснемане на регистрираните в България вековни дървета.
 
Според председателя на Асоциацията на строителните предприемачи Георги Шопов, правилният подход е собствениците на имоти с ценни дървета да се обезщетяват с друг терен.
 
Нараства интересът към изследване и оценка на стари дървета, заяви от своя страна дендрологът от Лесотехническия университет Евгени Цавков.

21 любопитни факти за горите
 
От 100 до 5000 лева за физически лица и от 500 до 10 000 лева за юридически лица и еднолични търговци са глобите за увреждане, унищожаване или влошаване на състоянието на защитени дървета, според Закона за биологичното разнообразие.
 
Сигнали се подават към Регионалните инспекции по околна среда и водите.
 
Инициативата за обявяване на вековно дърво за защитено е на собственика на имота, в който то се намира. Според Александър Кирев това само би повишило стойността на имота:
 
„Има две вековни дървета, които се намират в „Драгалевци“ и специално хората, които са си построили там къща, са купили имота заради тях. Грижат се тях и ги опазват. В момента има един инвестиционен проект, който се прави в бивша фабрика в „Бояна“, там има едно вековно дърво, което е по средата на имота и инвеститорите са се свързали с регионалната инспекция и са потърсили съдействие за неговото опазване“.

16 магически места, които си заслужава да посетите поне веднъж (СНИМКИ)
 
Председателят на Асоциацията на строителните предприемачи Георги Шопов смята, че добрият подход е собствениците на имоти с ценни дървета да се обезщетяват с друг терен.
 

„Действително има някакъв вид, който е много ценен и важен за обществото, но има и частник, а в пазарната икономика и демокрацията частната собственост е на пиедестал. Тогава се прави нещо много лесно - обществото компенсира собственика с друг терен и дървото си остава. В нашата действителност какво ще се случи - ще реши съдът. Това ще влезе в съда, всеки ще защита своята теза и съдът ще реши дали дървото ще е унищожено и ще се строи, или ще остане там“, каза Шопов.
 
Нараства интересът към изследване и оценка на стари дървета, посочи дендрологът от Лесотехническия университет Евгени Цавков:
 
„Последната експертиза, която правихме, беше по инициатива на един гражданин в „Княжево“. Там има един много стар дъб. Княжевската гора е известна с това, че в миналото е имало много стари дъбове, от които сега има само няколко индивида. На един такъв индивид трябваше да определим възрастта. Възложена бе такава експертиза през нашия университет. И така определихме възрастта - почти 300 години“, каза Цавков.
 
Около 90 са картотекираните столетните дървета само на територията на Столична община, а общо в България са близо 1500. Сред тях са дъбовете, под които е творил Пенчо Славейков, черницата, на която Левски е връзвал коня си и легендарната Байкушева мура, която помни началото на българската държава.