Днес пред НДК в София стартира невиждан до момента в световен мащаб социален експеримент - "Стъклената клетка". Ултрамаратонецът Краси Георгиев ще предизвика себе си.
До 14 май той няма да напуска "Стъклената клетка", която е оборудвана единствено с пътека за тичане и матрак. По този начин ще се постави в пълна социална изолация, но пред погледа на цялото общество. Освен на живо пред НДК, той ще може да бъде наблюдаван онлайн, като само веднъж на денонощие, за половин час ще влиза в контакт с аудитория за сесия от въпроси, отговори и поставяне на допълнителни предизвикателства към него.
Стъклената клетка представлява контейнер, поставен върху конструкция на височина от 2,50 метра. Контейнерът е с четири стени, от които три напълно остъклени. Малка зона от него, предназначена за естествени нужди остава закрита.
Краси Георгиев е известен като треньор, мотивационен лектор, диетолог, успял преди повече от 15 години да промени драстично живота си чрез спорт и хранене. Инициатор и участник е в множество благотворителни каузи и предизвикателства.
Сред неговите спортни постижения се открояват успешния финал в най-тежкия в света ултрамаратон – „Badwater“ в Долината на смъртта, САЩ, с трасе от 216 км; участие в ултрамаратона през Северния полярен кръг Frostskad; успешно реализирани над 60 маратона (42 км) и 30 ултрамаратона (над 100 км) от Арктика до Камбоджа; участие в легендарния „Маратон на пясъците“ (240 км бягане из мароканската пустиня) и ултрамаратона „Бразил 135+“ (257 км в джунглата); персонален рекорд -ултрамаратон по Коридор 8 – пробягани 1200 км за 15 дни през три държави; теглене на пикап 27,5 часа; бягане на пътека 36 часа в името на благотворителна кауза.
„Тази идея се роди още преди няколко години. Завършвах Коридор 8, тичайки до Албания, и си казах: „И сега какво?“ Лично мене ме е страх от затворени пространства, аз съм активен човек, не обичам да съм затворен. И си казах: „Какво ще е най-ужасното нещо, което да направя?“ И реших да се затворя в клетка. Много се радвам, че Столична община прегърнаха цялата идея“, каза той.
Събитието си поставя за цел да стимулира обществото и младите хора към по-устойчив начин на живот, към физическа активност, връзка с природата и ограничаване на социалната изолация.
„С това мое предизвикателство искам да се съберат и пари. Известно е, че правя всичко за благотворителност. Този път каузата е зависимости – дигитални зависимости, наркотици…“, каза още маратонецът.
Екип от водещи специалисти ще следи отблизо физическото и психическото състояние на Краси. Това са Тодор Тодоров - психофизиолог с дългогодишен практически опит в областта на психологичното профилиране и поведенчески анализ, и д-р Весела Петрова - лекар към клиника по Анестезиология и реанимация към УМБАЛ "Александровска".
С помощта на техния анализ чрез експеримента ще се съберат достоверни данни за вредите от социалната изолация, обременяването с комуникация в дигитална среда и щетите от липсата на живо междуличностно общуване. Тези данни ще бъдат използвани за създаване на програма за ограничаване на социалната изолация, намаляване на дигиталната обремененост на младите хора и превенция на зависимости от всякакъв род. Именно за тази цел събитието ще бъде съпроводено от благотворителна кампания за набиране на средства.
„Обичам да правя нестандартни неща, които да ме предизвикват. Това е идеята – да предизвикам сам себе си. А след това - с тези си действия да мога и да съм полезен на някой“, сподели още спортистът.
А защо само бягаща пътека, освен легло, ще споделят самотата на Краси Георгиев, той обясни красноречиво.
„По бягащата пътека ще тичам и така ще си изкарвам прехраната – в зависимост от това колко бягам, толкова ще ям. Това ще ме държи по-нормален, да не си блъскам главата в стената. Ако пък започна да си блъскам главата в стената – ще се разбере“, призна той духовито.
Това, което възнамерява да прави по цял ден, е да тренира, да тича, да медитира. Той няма да разполага с книги, телефони или други средства за забавление.
„Точно това искам да покажа по отношение на дигиталната зависимост. Представете си – ф…“, заяви Краси, допълвайки, че очаква от хората да му поставят интересни предизвикателства.
След „Клетката“ Краси Георгиев не смята да спре да се предизвиква.
„Искам да тичам от Монголия до България по Пътя на коприната, искам и да прекося Атлантида“, разкри той.
Накрая приключенецът отправи и своя призив, който всъщност е и в основата на желанието му се подложи на това предизвикващо волята изпитание: „Постоянно виждаме хора със слушалки по улицата, други работят вече постоянно от вкъщи и правят всичко от там, не знаят как да комуникират. Затова го правя, за да кажа на хората: „Хей, запознайте се, прегърнете се, говорете си, както си говорехме някога“.
До 14 май той няма да напуска "Стъклената клетка", която е оборудвана единствено с пътека за тичане и матрак. По този начин ще се постави в пълна социална изолация, но пред погледа на цялото общество. Освен на живо пред НДК, той ще може да бъде наблюдаван онлайн, като само веднъж на денонощие, за половин час ще влиза в контакт с аудитория за сесия от въпроси, отговори и поставяне на допълнителни предизвикателства към него.
Стъклената клетка представлява контейнер, поставен върху конструкция на височина от 2,50 метра. Контейнерът е с четири стени, от които три напълно остъклени. Малка зона от него, предназначена за естествени нужди остава закрита.
БГНЕС
БГНЕС
Сред неговите спортни постижения се открояват успешния финал в най-тежкия в света ултрамаратон – „Badwater“ в Долината на смъртта, САЩ, с трасе от 216 км; участие в ултрамаратона през Северния полярен кръг Frostskad; успешно реализирани над 60 маратона (42 км) и 30 ултрамаратона (над 100 км) от Арктика до Камбоджа; участие в легендарния „Маратон на пясъците“ (240 км бягане из мароканската пустиня) и ултрамаратона „Бразил 135+“ (257 км в джунглата); персонален рекорд -ултрамаратон по Коридор 8 – пробягани 1200 км за 15 дни през три държави; теглене на пикап 27,5 часа; бягане на пътека 36 часа в името на благотворителна кауза.
„Тази идея се роди още преди няколко години. Завършвах Коридор 8, тичайки до Албания, и си казах: „И сега какво?“ Лично мене ме е страх от затворени пространства, аз съм активен човек, не обичам да съм затворен. И си казах: „Какво ще е най-ужасното нещо, което да направя?“ И реших да се затворя в клетка. Много се радвам, че Столична община прегърнаха цялата идея“, каза той.
БГНЕС
„С това мое предизвикателство искам да се съберат и пари. Известно е, че правя всичко за благотворителност. Този път каузата е зависимости – дигитални зависимости, наркотици…“, каза още маратонецът.
Екип от водещи специалисти ще следи отблизо физическото и психическото състояние на Краси. Това са Тодор Тодоров - психофизиолог с дългогодишен практически опит в областта на психологичното профилиране и поведенчески анализ, и д-р Весела Петрова - лекар към клиника по Анестезиология и реанимация към УМБАЛ "Александровска".
БГНЕС
„Обичам да правя нестандартни неща, които да ме предизвикват. Това е идеята – да предизвикам сам себе си. А след това - с тези си действия да мога и да съм полезен на някой“, сподели още спортистът.
А защо само бягаща пътека, освен легло, ще споделят самотата на Краси Георгиев, той обясни красноречиво.
„По бягащата пътека ще тичам и така ще си изкарвам прехраната – в зависимост от това колко бягам, толкова ще ям. Това ще ме държи по-нормален, да не си блъскам главата в стената. Ако пък започна да си блъскам главата в стената – ще се разбере“, призна той духовито.
Това, което възнамерява да прави по цял ден, е да тренира, да тича, да медитира. Той няма да разполага с книги, телефони или други средства за забавление.
„Точно това искам да покажа по отношение на дигиталната зависимост. Представете си – ф…“, заяви Краси, допълвайки, че очаква от хората да му поставят интересни предизвикателства.
БГНЕС
„Искам да тичам от Монголия до България по Пътя на коприната, искам и да прекося Атлантида“, разкри той.
Накрая приключенецът отправи и своя призив, който всъщност е и в основата на желанието му се подложи на това предизвикващо волята изпитание: „Постоянно виждаме хора със слушалки по улицата, други работят вече постоянно от вкъщи и правят всичко от там, не знаят как да комуникират. Затова го правя, за да кажа на хората: „Хей, запознайте се, прегърнете се, говорете си, както си говорехме някога“.