Турция призна намеса в Закона за вероизповеданията
101147
Турция призна намеса в Закона за вероизповеданията
Турция се намеси за поправките в Закона за вероизповеданията в България, заяви в публична реч външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу. По думите му законопроектът е бил срещу всички основни права и свободи, затова Турция е била принудена да се намеси и да наложи да се внесат промени.
Натискът върху България е започнал още през януари тази година при посещението на турския вътрешен министър, заяви пред „Дарик” експертът по балкански въпроси Любомир Желев.
В четвъртък Народното събрание прие окончателно последните промени в Закона за вероизповеданията като разсрочи натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. Такива задължения обаче има само Главното мюфтийство и те са в размери на 8 милиона лева.
Вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави. Това гласуваха още депутатите, отхвърляйки предложението религиите у нас, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения от чужди държави или чужденци.
Обрат: Отсрочка, а не амнистия на дълговете на вероизповеданията
Анкара ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика на страната, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу в речта си. Тя е изнесена вчера следобед на предизборен митинг в град Текирдаг и в нея Чавушоглу се спира обстoйно на отношенията с България, каза за „Дарик“ Любомир Желев.
„Наскоро, каза, в България беше направен опит да се приеме законът за религията, който нанасяше големи вреди и ограничаваше голяма част от правата и свободите на българските турци и мюсюлмани. След намесата на Турция, казва той, България беше принудена да промени текста на предложения проектозакон. Аз, казва Чавушоглу, лично предприех инициативи и някои контакти, за да се намери приемлив изход от създалата се ситуация.“
Даренията от чужбина за религиите продължават
Според Любомир Желев натискът върху България от страна на Турция по текстовете в проектозакона за вероизповеданията започва още през януари.
„На 18 януари тук беше вътрешният министър на Турция, който проведе официални срещи с Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи и късно следобед с ръководителите на мюфтийството. Аз съм гледал репортаж на турска медия от срещата, видеокадри имаше, но звукът беше елиминиран. Не се чуваше нищо. Това беше прецедент. Така че още тогава имахме съмнения, че е оказан сериозен натиск.“
Освен, че разсрочи задълженията на Главното мюфтийство за срок от 10 години, днес парламентът гласува вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави. Това стана с отхвърлянето на всички текстове, които предлагат религиите у нас, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения от чужди държави или чужденци.
Вероизповеданията в България ще могат да се финансират и от чужди държави
Тези предложения искат да гарантират ненамесата на чужди държави във вътрешната не само религиозна, но и политическа дейност, заяви от парламентарната трибуна Юлиян Ангелов от Обединени патриоти.
„Не сме съгласни турската държава или държави от Арабския свят да финансират мюсюлманското вероизповедание в България, защото те налагат други течения на исляма, налагат пряка намеса в решенията на тази общност религиозна, включително и в политическите решения. На всички ни е ясно, че те определят и казват как да гласуват. И това, мисля, че на парламентарните избори най-добре го разбраха и колегите от ДПС, когато една държава се намеси, за да агитира през вероизповеданието и за друга партия - ДОСТ. И не трябва да си затваряме очите.“
За главния мюфтия е важно запазването на етническия мир
ГЕРБ и ДПС, които отхвърлиха предложенията обясниха, че го правят, защото всички вероизповедания, без мюсюлманското, включително и българската православна църква са били против държавата да се намесва в даренията.
По повод изявленията на външния министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу от българското Външно министерство съобщиха, че по негово искане е проведен телефонен разговор с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
По време на разговора Чавушоглу е изразил притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева е информирала своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания.
България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого, се посочва още в информацията на Външно министерство.
Натискът върху България е започнал още през януари тази година при посещението на турския вътрешен министър, заяви пред „Дарик” експертът по балкански въпроси Любомир Желев.
В четвъртък Народното събрание прие окончателно последните промени в Закона за вероизповеданията като разсрочи натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. Такива задължения обаче има само Главното мюфтийство и те са в размери на 8 милиона лева.
Вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави. Това гласуваха още депутатите, отхвърляйки предложението религиите у нас, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения от чужди държави или чужденци.
Обрат: Отсрочка, а не амнистия на дълговете на вероизповеданията
Анкара ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика на страната, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу в речта си. Тя е изнесена вчера следобед на предизборен митинг в град Текирдаг и в нея Чавушоглу се спира обстoйно на отношенията с България, каза за „Дарик“ Любомир Желев.
„Наскоро, каза, в България беше направен опит да се приеме законът за религията, който нанасяше големи вреди и ограничаваше голяма част от правата и свободите на българските турци и мюсюлмани. След намесата на Турция, казва той, България беше принудена да промени текста на предложения проектозакон. Аз, казва Чавушоглу, лично предприех инициативи и някои контакти, за да се намери приемлив изход от създалата се ситуация.“
Даренията от чужбина за религиите продължават
Според Любомир Желев натискът върху България от страна на Турция по текстовете в проектозакона за вероизповеданията започва още през януари.
„На 18 януари тук беше вътрешният министър на Турция, който проведе официални срещи с Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи и късно следобед с ръководителите на мюфтийството. Аз съм гледал репортаж на турска медия от срещата, видеокадри имаше, но звукът беше елиминиран. Не се чуваше нищо. Това беше прецедент. Така че още тогава имахме съмнения, че е оказан сериозен натиск.“
Освен, че разсрочи задълженията на Главното мюфтийство за срок от 10 години, днес парламентът гласува вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави. Това стана с отхвърлянето на всички текстове, които предлагат религиите у нас, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения от чужди държави или чужденци.
Вероизповеданията в България ще могат да се финансират и от чужди държави
Тези предложения искат да гарантират ненамесата на чужди държави във вътрешната не само религиозна, но и политическа дейност, заяви от парламентарната трибуна Юлиян Ангелов от Обединени патриоти.
„Не сме съгласни турската държава или държави от Арабския свят да финансират мюсюлманското вероизповедание в България, защото те налагат други течения на исляма, налагат пряка намеса в решенията на тази общност религиозна, включително и в политическите решения. На всички ни е ясно, че те определят и казват как да гласуват. И това, мисля, че на парламентарните избори най-добре го разбраха и колегите от ДПС, когато една държава се намеси, за да агитира през вероизповеданието и за друга партия - ДОСТ. И не трябва да си затваряме очите.“
За главния мюфтия е важно запазването на етническия мир
ГЕРБ и ДПС, които отхвърлиха предложенията обясниха, че го правят, защото всички вероизповедания, без мюсюлманското, включително и българската православна църква са били против държавата да се намесва в даренията.
По повод изявленията на външния министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу от българското Външно министерство съобщиха, че по негово искане е проведен телефонен разговор с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
По време на разговора Чавушоглу е изразил притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева е информирала своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания.
България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого, се посочва още в информацията на Външно министерство.
